Как се спасявате от тъгата

  • 21 523
  • 501
# 75
deska,galika,espinoza сърдечно благодаря за думите Ви  Hug.Мисълта ,че има на кого да споделя тревогите и опасенията някак си ме поуспокоява.Прави сте във всяко едно отношение относно лекарите чак ме е страх да отида.Бях на ендокринолог преди година някъде и отговора беше че няма пречка за забременяване.Изписа ми Елтироксин и Сиофор за отслабването но резултата беше- 0.Мислех че имам завишен пролактин тъй като от дясната ми гърда си тече нещо като коластра  но  и тук всичко беше ок.След това гинеколога ми също ме увери че няма проблем,след цитонамазката и преглед на видеозон .Откри ми раничка на шийката на матката  която се опита да лекува с мазила няколко месеца,но беше безуспешно.И все пак мисля,че това са твърде малко изследвания.От скоро реших да проследя ову за да съм поне и в това сигурна има ли и няма проблем.От следващия МЦ започвам да меря  БТ та да видим.Ще дам всичко от себе си и ще опитам да изпълня съветите ви.Нооооо въпреки всичко тайничко и дълбоко в сърцето си ще се надявам всеки месеца да видя  EFP, а вече и не само за себе си а за още много мили бебеправещи дами !Успешен и хубав ден на всички  Hug  bouquet
Виж целия пост
# 76
galika аз някакси си създавам нещо като план за действие и така не ми се налага да мисля постоянно. За сега (докато другия месец не отида на преглед да видим там какво ще ми кажат) съм си решила, че нямаме проблем, а просто не можем да уцелим момента.
Та плана е такъв в момента, втори месец се опитвам да си хвана овулацията с тестове. Предния месец още в началото разбрах, че съм изтървала момента (почнах ги много късно). Сега ги правя по-стриктно и дано пак не стане нещо, че да изтърва деня. Когато разбера, че е късно вече за опити спирам да мисля за бебе (наслаждавам се на удоволствието). Общо взето това ми е приоритет номер 1 да си хвана овулацията кога е.
След прегледа ще сменя тактиката в зависимост от това, какво са ми казали. Успокоявам се с факта, че все още не сме завършили ремонта в къщи и че имам да уча (т.е. една година ще съм спокойна). След като всичко това свърши и ако нямаме бебе вече сигурно и аз ще се шашна и побъркам, но дано не дойде това време.
Виж целия пост
# 77
beboranka8730  приятеля ти ходи ли на лекар. Ако наистина има някакъв проблем мисля, че е най-добре и той да посети някой доктор, поне да отхвърлите всички съмнения и да останат само реалните проблеми. Така ще знаете с какво се борите.
Виж целия пост
# 78
Да но много ми се иска да разбера дали ще имаме детенце...но ако отговора е не...не зная как ще се почувствам... #Crazy

никакви гледачки.
лекар трябва и то специалист.
ако не дай си Боже някога видя диагноза "неизяснен стерилитет" или вече ни свършат парите-тогава ще мислим за осиновяване.
ще го има бебето, рано или късно, независимо дали ще си го направим или ще го осиновим.
Виж целия пост
# 79
beboranka8730, мъжът ти трябва задължително да направи спермограмата в специализирана клиника. не знам откъде си-виж коя е най-близката до вас.
след това си ти наред-изследване на кръв, урина, цитонамазка, хламидии, СПИН, Сифилис и т.н.
Хормони отново пусни, резултатите се менят.
Тестове за овулация+мерене на БТ (аз последното не го правя, но може би трябва). Когато тестът ти за ову покаже две черти иди на лекар да провери колко са големи фоликулите.
Цветна снимка на тръбите, за да се види проходимостта.
и т.н. и т.н., но това е основното.
Успех ти пожелавам.
Виж целия пост
# 80
Как се справям с тъгата ли? - вече не мога да се справям, търпях, стисках зъби, успокоявах се, но вече ми дойде в повече  Tired
Виж целия пост
# 81
Неземна...миличка не се предавай...знам какво ти аз миналата седмица преживях ужасен кошмар, закъсня ми малко и си внуших, че е станало чудо и че най-после съм била докосната от съдбата или съм получила божията благословия...но уви гостенката дойде...сринах се няколко дни се лутах насам натам..настроенията ми бяха толкова променливи...смеех се, после се криех и плачех безутешно...пак се смееех, после ставах тъжна и мълчалива...ох неразбирам защо някоя жена трябва да изпитва подобно нещо....но вчера любимия направи нещо, което ме раз чувства толкова много...нещо съвсем дребно...толкова дребно, на разбрах, че ме обича много и му тежат тези мои променливи състояния  и сама си дадох кураж, че ме обича ..обичаме истински..независима дали и кога ще имаме детенце...та дори и да не стане...все пак има инвитро...има домове за изоставени дечица...т.е. не бива да се предавам на мъката си...а да се боря..кое най-важно в крайна сметка да родиш или да бъдеш майка...зная, ч комбинацията от двете е нежелана...но все пак, липсата на евентуално бременност не бива да ме възпрепятства да стана майка...знаеш ли миличка включвай се често в тези форуми...ще ти е олекне, когато споделиш...нали знаеш споделената мъка е половин мъка...е случва се и някой от време на време да е по-рязък...но хора всякакви...горе главата...не бива да се предваш чуваш ли...трябва да намериш сили в себе си от теб зависи...разбирам те напълно какво чувстваш аз вчера бях на ръба...но успях и този път да се справя...както все път...поякога с чужда помощ newsm51 smile3525 newsm10
Виж целия пост
# 82
Аз например вчера пак се бях сдухала...дори през ума ми мина идеята да ходя на гледачка...но се спрях...ни вярвам че подобни хора могат да ми помогнат, а и не искам да да зная какво ще ме очаква утра...съжалявам, но точно в това се крие очарованието на живота нали..да само, че трябваше малко да ми го припомнят.. да човешката психика...човешката създание е странно...под влияние на емоциите, доста неща може да си самовнуши...но ми помогнаха и доста хора от форума за което съм им благодарна... #Crazy newsm78 #Crazy
Виж целия пост
# 83
След буквално стотици отрицателни тестове за почти три години опити, тотално се бях предала на тъгата. Около мен познати и приятелки забременяваха и раждаха, а аз не успявах. Никак не се справях с тъгата, живеех с нея.

Но Чудото ми се случи! Бях спряла всеки месец да се взирам в себе си за симптоми на бременност или М. Не бях правила 3-4 месеца тестове за бременност( имам много нередовен МЦ и закъсненията ми са редовни, случвало се е да прескачам и цял месец, та затова редовно правех тестове след поне седмица закъснение). И един ден, след като цял ден ми беше невероятно зле, и отчитах повече от 10 дни закъснение, направих теста и той отчете Чудото!

Не се отчайвате, милички! Всеки знае какво може да отдаде от себе си в борбата за бебе. Всеки сам преценява силите си. За всеки има надежда  Heart Eyes
Виж целия пост
# 84
Добър вечер милички!Седя днес отново сдухана и си мисля нямаше ли една стара приказка "каквото   почукало това се обадило"!В една книга бях чела ,че всичко което ни се случва отражение на нашите мисли!Нали казват ,че живота е огледало-нека не униваме и нека му се усмихнем.Аз няма да мисля за тъгата за да не я видя в огледалото.За някоя дама това което казвам може би е глупост,може би ще ми се присмеят но дали така няма да се справим с тъгата!Много ми се иска да Ви подкрепя и да Ви вдъхна кураж!Защо пък да не сме позитивни,защо да не се надяваме,защо да не вярваме в чудеса!Бонбончетата ни ще дойдат тогава когато не ги чакаме,тогава когато сме положително настроени,тези малки чудеса биха искали да израснат в една спокойна утроба!Повече няма да изрека думите "аз няма да имам бебе ,аз няма да стана майка"!Защо да се справяме с тъгата ,няма ли начин просто да я отпратим??? newsm78Спокойна вечер бебеправещи и чудесни дами!  bouquet
Виж целия пост
# 85
Тарталета, чул те Господ!
beboranka8730, като нищо е така!
По темата: не се спасявам успешно и аз. Като дойде оная неканена вещица, поплаквам си - кога повече, кога по-малко. После леко надигам глава и я държа така, докато ловуваме. Периодът на чакане и особено втората седмица ми е наистина неприятен. Това е при мен цикълът и така се върти отново и отново.
Иначе дори родната ми майка няма идея, че работим за бебе и засега не сполучваме. Никой не ме е и подпитвал и не ми е давал директни акъли за нищо, при все че ние не сме в най-първа младост. По начало /понякога абсолютно погрешно, впрочем/ явно изглеждам като човек, който знае какво прави и много-много не смеят да ми се бъркат.
Понеже вече започвам да си мисля, че имаме някакъв проблем, говорили сме с момчето ми, че ще посетим подходяща специализирана клиника. Това малко ме разведрява.
Естествено, че хубав филм, книга, разходка на хубаво място, здрав гуляй с приятели, гушкане на мило животинче много помагат. Но си остава една глуха, постоянна, натаена тъга, която се лекува по един - единствен начин:  baby_neutral
Пожелавам от сърце на всички вас и на себе си бързо и широооко да се усмихнем!  LaughingPraynig Peace
Виж целия пост
# 86
Как се справям с тъгата ли? - вече не мога да се справям, търпях, стисках зъби, успокоявах се, но вече ми дойде в повече  Tired


Мила, изпитвам същото! Вече не мога.... няма на къде повече...  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 87
Мили, момичета моля ви не унивайте...недейте....нали знаете, че няма невъзможни неща...аз съм убедена, че когато човек иска дадено нещо да постигне винаги намира начин..не се предавайте...помнете, че когато човек иска винаги има начин...дали по естествен начин, дали чрез инвитро...дали чрез осиновяване....винаги можем да станем мами...недей те да се отчайвате...не губете надежда...радвайте на всеки миг в живота....защото живота е изключително кратък...и защото всеки ден е неповторим...нямаме право на репетиция...

И помнете какво казват всички настоящи мами...много е важна да сме спокойни...много, за да стане бебето...и другото най-често, което се споменава по форумите...бебето идва в момент в който най-малко го очакваме....така, че горе главите...помнете, че винаги има изход...винаги....абсолютно винаги ...няма невъзможни неща... newsm03  love001 luvbed и на всака от вас..на всички жени по света, които имат репродуктивни проблеми...пожелавам да си имат поне по две малки същества...по едно малко момченце и по едно малко момиченце...
Виж целия пост
# 88
Момичета, всички сте прави, че не трябва да се отчайваме, че бебето идва, когато най-малко очакваме. Ок, но кога ще дойде този момент, когато няма да го очаквам. Може би е имало такъв момент, в който не съм очаквала бебе, но тогава наистина това не е влизало в плановете ни.
В момента ме успокоява факта, че сестра ми забременя малко след като си взеха дете от дом. И ето резултата е, че от миналия август имам племеница на 3г и половина, а от седмица са вече четирима, заедно с новороденото им бебче. Това за мен доказва, че наистина спокойствието е много важно.
Надявам се всяка от нас да намери начин да се успокои и да изживее най-сладкия момент от живота си в най-скоро време.
Виж целия пост
# 89
Благодаря ти, Деска...същото пожелавам и на теб! stork-boy stork-girl 1stroller
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия