Как се спасявате от тъгата

  • 21 523
  • 501
# 90
Деска, ако позволиш може ли да те попитам как сестра ти и съпруга й взеха решение да си вземат детенца...направиха си пълни изследвания и лекарите им казаха, че нямат никакъв шанс да си имат свое....или след години опити и напразни надежди се решиха...да си имат бебче.... ooooh!
Виж целия пост
# 91
Сестра ми беше забременяла, но в 5ия месец направи спонтанен аборт (според мен по вина на лекари, но това е друга тема). След това около година пробваха да забремее отново, но не се получаваше. Да ти кажа честно още не бяха тръгнали по изследвания.
Първо за успокоение на сестра ми най-вече си взеха куче, но то не успя да запълни дупката от липсващото бебе. След около няколко месеца вече решиха. Бяха я виждали девойката няколко пъти и спонтанно им дойде решението, от което всички сме много щастливи. Края на юли, началото на август миналата година взеха детето в тях. След месец разбра, че е бременна. Общо взето не са мислили много много, направо действаха.
Виж целия пост
# 92
От тъгата не можеш да се спасиш, просто я носиш в сърцето си. Понякога ти тежи много, понякога почти я усещаш. Но у мен част от нея остана и след като родих. Прекалено дълго съм я носила.
Момичета, не се занимавайте с врачки, не се самонавивайте, но и не отлагайте. Вече се дава достатъчна гласност на проблема, има достатъчно доказани специалисти в областта и толкова деца без родители по домовете.
Търсете вашето решение.
И нека всяка има своята сбъдната мечта.
Виж целия пост
# 93
От тъгата не можеш да се спасиш, просто я носиш в сърцето си. Понякога ти тежи много, понякога почти я усещаш. Но у мен част от нея остана и след като родих. Прекалено дълго съм я носила.
Момичета, не се занимавайте с врачки, не се самонавивайте, но и не отлагайте. Вече се дава достатъчна гласност на проблема, има достатъчно доказани специалисти в областта и толкова деца без родители по домовете.
Търсете вашето решение.
И нека всяка има своята сбъдната мечта.


Много си права с това, което казваш. Благодаря от името на всички за милите думи.   bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 94
Благодаря ви момичета...благодаря ви! smile3505
Виж целия пост
# 95
Почти не се справям, напоследък откачам. Имаме сериозни опити, около 10 след аборт миналата година и вече ми идва в повече. Писна ми от "когато му дойде времето". Утре съм при доктора, че не се търпи вече!
Виж целия пост
# 96
Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!

Мъката е голяма. Опитваш се да не мислиш, но няма как. Моят съвет е не стане ли до 4 месеца сериозни опити отивайте на лекар не губете време. И то започнете с по сериозните изследвания. Няма как млади жени в разцвета на силите си да имат проблеми примерно с хормоните. Не, че аз лично не започнах от тях.Минах през всичко, направих  цветна снима, оказа се дясна запушена търба. Предтои ми лапароскопия....с всеки изминал месец се депресирам все повече и повече, чувставам се наказана, дори недъгава, че не мога да даря себе си, мъжа ми, семейството ми с така желаното същество.

Да всички около мен, както и около вас са бременни скоро ще раждат или вече родили.Къса ми се сърцето като почнат да разправят какво са купили, как ще раждат или след поредната сърцераздирателна снимка на детенце и татко направо си изплаквам очите.....
Очуждих се от всички приятелки които имат деца или скоро ще родят, може би е грешка, но не ми понася психически....

И се питаш защо на мен с какво съм толкова грешна, изкупвам ли вината на някого...Не знам вече на кои светии да се моля и въобще ако ги има защо причиняват такава мъка на хиляди човешки съдби......

Виж целия пост
# 97
Ужасно боли. Чудила съм се как на някои жени се случват ей така, от нищото нежелани бременности. И по няколко. Прекъсват ги и после когато се решат на бебе, то си идва безпроблемно. Те не знаят тази болка и няма как да я разберат. Мили момичета... не зная какво да ви кажа....дано Бог даде на всяко тръпнещо майчино сърце сладката усмивка на най-малко едно ангелче. При мен не беше физически проблем. Просто нямах човек до себе си. Мъжете в живота ми бяха онлайн до момента, когато нещата ставаха сериозни. И после в сериозен разговор разбирах несериозни мотиви за връзката ни. Просто такава ми била съдбата. Молих се преди всеки цикъл този път да е станало случайно. Попивах всяка подобна история. А бях готова за бебе още от двадесет годишна И така повече от 10 години. Безмълвна непоносима болка....знам. Вече съм на 33 и срещнах Мъжа, който ме направи своя съпруга и майка. Всеки ден благодаря на Бог и на него, че ме осъществи като човек, като жена. Всеки момент от бременността ми е нещо съкровено. Повтарям си и ги и преповтарям по хиляди пъти. Ако ми се случи отново, ще съм най-щастливия човек на земята. Тази нощ сънувах, че имам дъщеричка с големи сини очи. Моля се за всички нас. Моля се на Бог и зная, че той чува и вижда. Мили момичета, прегръщам ви  Hug  Hug  Hug
Виж целия пост
# 98
silvia1 направо ме разчуства с поста си. Добре, че я има тази темичка, за да мога да си споделям тъгата с някого който ме разбира. Не че мъжа ми не разбира, но докато не отида след около половин месец на преглед и да чуя какво ще каже, просто не говорим за това като за проблем. Дано ме успокоят там и да видим как ще действаме за по-нататък.
Виж целия пост
# 99
Цитат
Просто нямах човек до себе си. Мъжете в живота ми бяха онлайн до момента, когато нещата ставаха сериозни. И после в сериозен разговор разбирах несериозни мотиви за връзката ни. Просто такава ми била съдбата. Молих се преди всеки цикъл този път да е станало случайно. Попивах всяка подобна история.

Silvia1, имам чувството, че написаното описва моя живот...най-трудното беше да намеря "истински" мъж до себе си...надявам се този път наистина да съм го открила...жалко е, че никога няма да ме направи своя жена...страхува са от брака, като дявол от тамян...но пожела да живее с мен...пожела и да стана майка на децата му...жалкото е, че такива все още няма...а дали някога ще има?! #Crazy newsm78
Виж целия пост
# 100
и аз като много от вас - не се спасявам - преживявам я - дори и в момента. Понякога по-остро, понякога като далечен спомен. Просто понякога идва на гости и Надеждата.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 101
galika, ако за теб е Истинския мъж, никога недей да съжаляваш, че няма да те направи своя "жена". Единия подпис семейство не прави. Това, което е в сърцето - то остава за цял живот.
И аз нямам брак с моя приятел, но това не ми пречи да го наричам "мъжа ми", защото той е моето семейство и съкровище, поне за сега. Надявам се скоро време да имам две съкровища, пък може и три  Laughing
Виж целия пост
# 102
espinoza, мила прави си за сърцето....но аз като всяко момиче си мечтая за този ден от малка...да за моя сватбен ден ...но той така и не настъпи...тъжно ми е...да сърцето ми трепва, когато видя сватба, а белката така и не смея да погледна....да права си за подписа напълно...но една жена, която никога не е пожелавана за съпруга не се чувства достатъчно щастлива, достатъчно обичана...

как да го обясня, усещам се така както, че ли никога не съм била обичана истински от мъж, щом никога не е пожелал да ме направи своя съпруга...да ми направи романтично предложение и т.н....както и да е аз сам непоправима романтичка, изпитваща само възвишени чувства според моя приятел...да никога няма да бъда толкова обичана, че да бъда поискана за съпруга...да такива мисли ме спохождат...уф днес ми е много черногледо, извинявайте момичета...но винаги съм си мечтала за този момент, а днешните мъже бягат от него...съжалявам няма да говоря по тази тема newsm78 Rolling Eyes
Виж целия пост
# 103
Момичета, ето ме още една психясала от твърде много мислене, сметки, кройки, планове .. надявам се да ме приемете, макар че ние се пробваме само от 3 почти 4 месеца и не ни се получава, изчела съм милиарди страници за меренето не БТ, за овулацията, за позите, за не знам си какво си и най-вече за спокойствието, обаче кажете ми как да съм спокойна, като съм с нередовен цикъл от 12 годишна, с поликистоза от 14-годишна, от 3 години лекувам аденом на хипофизата, миналата година ми правиха лапаро, заради ПКЯ, но пък лекарката беше достатъчно честна да ми каже да не си чакам единия яйчник да проработи този живот, може и ЛУФ синдром да съм си докарала, от твърде дългото посещаване на грешните лекари, всичко живо край мен бременни и щастливи, и задават абсурдния въпрос вий кво чакате .. честно ви казвам избива ме на агресия - един път даже избухнах и се развиках, всичките си страхове казах на глас, че съм недъгава, неспособна да дам на мъжа до мен дете и го обричам да гледа как пред блока другите играят с децата си, учат ги да карат колело, успокояват ги когато паднат или ги придъжат учейки се да ходят, а той самият никога да не го изживее .. спрях тъпите въпроси, но пък посях цветята на съжалението в чуждите очи ..даже казах на годеника ми, че смятам да го оставя, за да има шанса някоя друга да го направи пълноценен .. и той се разплака .. не ме пускал - не искал друга, а само мен, пък аз се тормозя .. викам си не правя нещо като хората, почнах в собствения си разум да се съмнявам, и хоби си имам и домашен любимец и се опитвам да завърша висше, ама е много трудно, заради вечните посещения при лекарите да съм редовна, преподавателите ме гледат на криво, уж проявяват разбиране, ама то тва не е мандра, че да разчитам постоянно .. кажете ми как да съм спокойна като имам сто милиона неща да мисля, даже вече не спя като хората, а съм на 23 .. нали живота трябваше да е пред мен и да ме чака да го изживея .. от кой джоб да извадя поредната усмивка и надежда .. мъжа ми иска да определяме дата за сватба, а аз само си мисля, че тоя човек тегли най-късата възможна клечка от обич към жена, която даже не го е заслужила .. момичета защо няма гумичка за спомени да може да изтрия последната година от главата си .. smile3518 Weary
Виж целия пост
# 104
mecani....недей не бива така да го тормозиш...мъжете също преживяват тежко, тези проблеми...в крайна сметка ти си много млада, а и опитвате от много малко време...не бива да си внушаваш, че си недъгава...не бива...това е огромна грешка


Момичета, току що една приятелка ми каза лек за забременяване...не зная дали сте го чували нейна позната в продължение на години със съпруга й не са имали деца правели са какви ли не изследвания и нищо...накрая някаква възрастна жена, която се занимавала с народна медицина им казала в продължение на 10 дни сутрин и вечер да си препича добре по една филийка хляб /добре препечена обаче/ и да я попива добре с оцет...и после да си я налага под пъпчето сутрин и вечер по 10 мин...после не се отмивало ...и така 10 дни...и  жената вече има 2 дечица...казал, че е казвала този лек на десетки жени и им помогнала да забременеят....така, че момичета не зная за вас но аз ще пробвам...в крайна сметка не е свързано с някакви билкови отвари, които не знаеш с какво ще ти помогнат..... казват, че мири шило лошо....но и това  не ме плаши...т.к. не се отмивало с вода....

проблем е че не зная дали всеки newsm78 месец до забременяване се прави...също така и дали е около овулацията, но обещаха да попитат...дано е ефикасно, аз лично съм готово да опитам всичко
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия