МНОГОДЕТНИ МАМИ

Айла, много съжалявам! Тежка загуба в толкова кратък период.... а и този шок..... Много добре те разбирам за самообвиненията. Мама почина преди осем години и половина и все още, когато съм уморена или тъжна, започвам да превъртам отново лентата назад и чувството за вина се явява под една или друга форма.... Ако някой ден ти се прииска да си поговорим за загубата, пиши ми на лични!

Айла, миличка, съболезнования за трагедията, която те е сполетяла. 
Не си виновна ти - просто животът понякога ни подлага на много тежки изпитания.
Преди близо 12 години загубух мама - отиде си много млада, пак от рак, както и твоята. Няколко месеца по-късно почина чичо ми, а след още няколко - баба ми (майката на мама - да, майка ми си отиде преди нея). На следващата година при трагичен инцидент загина бащата на Гого (тогава той нямаше 7 години).....
Животът се беше превърнал в кошмар за мен, изпитвах ужас, когато звъннеше телефонът, за да не чуя още някоя страшна вест... Но имах Гого, тогава другите деца още не бяха родени. И в неговите очички намирах светлината, която ми беше нужна. Той беше на 5 г., когато се сблъска за първи път със смъртта и го преживя много тежко. Сутринта остави мама в къщи и отиде на детска градина, а вечерта нея вече я нямаше и той научи, че никога вече няма да я види.... Но си мисля, че децата са по-мъдри от нас. В тяхната трогателна вяра и чудна способност да намират утеха по най-невероятни начини. Двамата с него гледахме звездите на небето и гадаехме кои точно са очите на баба му, която ни гледа отгоре...
Права е била дъщеря ти - родителите си отиват един ден, децата продължават пътя си напред. Родителите ни са част от миналото ни, децата ни са нашето бъдеще. Вгледай се в очите н децата си и там ще намериш сили да продължиш. Раната няма да зарасне, но усмивката им може да облекчи болката. Те няма да запълнят празнотата в теб, но ще ти дадат толкова много други емоции, че да нямаш време да тъгуваш....
Времето не лекува, но те научава да живееш с липсата на скъп човек.... Повярвай ми. Аз също съм насреща, ако имаш нужда да си поговорим.
Прегръщам те силно. 

За твоите родители, за мама и за всички лщбими хора, които няма да видим вече в този живот.

Aila,  Много е тежка такава двойна загуба, прегръщам  те!

Aila, 
Няма думи, способни да утешават достатъчно без да дразнят малко...Понякога на човек му се иска просто да си плаче, да си тъгува, да си излее всички чувства с пълна сила без да мисли за нищо...После като "му мине"има нужда само някой да го прегърне и да спре времето...Истинското чудо за мен на този свят е "продължаването напред"...някакаси по някое време някой все едно е включил лампа в тъмна стая, оказваш се буден, изморен, но знаеш, че ако не станеш да продължиш няма кой да те замени, отмени...че липсваш точно така силно на живите, както мъртвите липсват на теб, затваряш кръга на живота...до следващото скъсване и до следващото затваряне...безкрайно е...живота всъщност е безкрайност с много цветове и възли...странна смесица от неща, които правим сами и неща, над които нямаме власт...може би отгоре погледнат живота изглежда логичен и подреден, както градът изглежда идеално разчертан, чист, празен, когато го гледаш от самолет и  не виждаш подробностите в него....затова хората искат да летят - отгоре изглежда по-просто....


"Пречиш ми, нахално е да идваш все непоканена, да не си тръгваш никога...Депресията поне чука на вратата, пък аз нали съм гостоприемна - пускам я, още не мога да й отказвам и все още се тъпча с буламачите, с които ме черпи, ама поне е "учтива" и не седи дълго...А ти? Никога не ме слушаш, никога не ми противоречиш, никога не си гневна, винаги ме гледаш с тия мили очи...досадно е!
"Такава ми е работата, не ги решаваш ти тези работи!" - каза Надеждата и се усмихна. Подаде ми чашата - правеше невероятни фрешове това мило същество (дали пък точно тези напитки не ме вдигаха така бързо на крака).
"Слагаш ли нещо специално вътре?"
"Тайна, Доктора ти предписа някои работи, аз само ги изпълнявам." - и пак се усмихна (за къде съм без теб, досадницееее)
Някой звънна на вратата.
Уф, пак оная фльорца Апатията. По навик започнах да отварям, но някой ме дръпна назад."Не днес! Допий си сока и отивай да си свършиш работата. Моята е да ти напомням, че може и да не отваряш всяка врата, на която се звъни!"

Аз си допивам "сока" и ви пожелавам по-силна Надежда от моята (наистина е досадно - да не ти се живее и Тя все да ти намира причини да го правиш...заблуда е, че аз подхранвам Надеждата си - тя ме храни мен...когато стане нужда...и тия двете нейни дружки - Вярата и Любовта - вечното присъствие, пфу... моите са изпосталяли милинките, ама не щат да се махат от живота ми и т'ва си е...чакай да ходя да им направя по едно сокче)

Aila, много съжалявам за двойната загуба    Заради трите си принцеси трябва да намериш сили да не потънеш в болката и мъката. Дано бог е с теб и ти даде много сила в тези трудни дни! 

Aila, съжалявам за случилото се. Нямаш никаква вина в случая. Сега трябва да си силна и продължиш напред. 

Айла, моите съболезнования за загубата на баща ти, майка ти, баба ти...
Вярвам и се моля, че са на по-доброто място , с обич и мисъл за теб Говори си с тях, те те чуват и пазят
Понеже ми е много трудно да кажа каквото и да е, защото си представям ужасът да намериш баща ти мъртъв, празнотата от загубата на майка ти и баба ти...., ще помълча с теб, и с всички тук,които сме загубили хора, които сме обичали и са ни обичали.........

Преди много време четох интервю с Вяра Кочовска, която казваше ,че   когато си говорим с тях,с тези които ги няма физически при нас вече, те слизат и са около нас, слушат ни, и е добре да ги молим да ни пазят - те го правят,защото ни обичат....
 Ако искаш да споделиш - тук сме, ако искаш да помълчим заедно ---пак сме тук
Прегърни силно  твоите три малки слънца в къщи, те са твоята могъща сила и утеха сега
Съжалявам още веднъж, че всичко това ти се случва...

Айла, съжалявам много мила за загубите ти.......Прегръщам те горещо и наистина Магнолия го е казала много добре:


Съболезнования!

Не исках да бъде в един пост.......

Както казва и Ванчето - чудо е да продължиш напред.....

Аз....не знам дали продължавам напред....Но мога спокойно да кажа,че този уикенд бе пълен за мен само с положителни емоции, които по един или друг начин ми заредиха много батериите......

Вчера имах цели 2 часа на разположение, докато Ревльо спи и децата ги няма в къщи, да се усамотя и да прочета нещо........Искам да споделя с вас два цитата от прочетеното - "Без жертви няма напредък" и " Когато мислим за дребни неща, постигаме дребни резултати". Замислих се....За жертвите, които правим......Жертви, които за друг може и да не са никакви жертви.....Жертвите и напредъка.......Жертваш време, жертваш лично пространство, жертваш собственото аз, жертваш живота си, но.....напредък като че ли няма никакъв.......Докато в един момент, често и момента, който най-малко очакваш, ясно на хоризонта не излезе на яве целия плод на твоята жертва.....И тогава ти  напояваш зажаднялата градина, напуканата от кръпки душа попълва всяка празнина и о...чудо...кръпките падат, а душата е отново цяла.......

Кога мислихме за последен път за дребното???Кога за последно успяхме с мъдрост да отделим скъпоценното от нижощното????? Кога за последен път не видях по-надалеко от носа си???? Кога??? Кога видях живота си в переспектива....Че току-виж този хормонален дисбаланс дето ти вдига кръвното 24ч. , 7 дни в седмицата и вече е по-висок от теб един ден е станал добър доктор, адвокат, строител, архитект или просто...перфектен баща и съпруг.......Току-виж това нежно създание, което пърха покрай теб и въобще не му се учи и се сърди,че било единственото момиче в цялата схема е станала най-добрата учителка??????? И те са станали такива благодарение на теб...Защото си жертвал всичко от себе си за да дадаш максимума, на който си способен за да покълнат дарбите и талантите, които Господ е дал на всеки, вкл. и на твоите собствени деца.........И тогава...душата ти отново е цяла, добра и мила........

След тези размисли и страсти(но без другаря Вучков!), бяхме на цели 2 гости. Едните очаквани и планувани, другите въобще не предполагани...Но и двете бяха толкова прекрасни и успокояващи нервната система,че цялата фармация и Менделеева таблица бледнеят пред резултатите от общуването с близки хора.......

Днес....деня започна рано и вихрено в такт с месенето на хлебопекарната...Защото ми бе казано,че пикник ще има ако има и питка.....Речено-сторено.....Но времето е против нас...Чудя се какъв пикник, какви 5 лева....Влажно и хладно! Питка, закуска, приготовления и най-накрая тръгваме.......

Не знам.....Винаги ме е грабвала красотата на района на Рилския манастир, въздуха, планината Рила в нейния синхрон между иглолистната и широколистната растителност, играта на вариацията на зеления цвят.......За съжаление в двора на Манастира мирише на бизнес, мекици и цигари вместо на чистота. А и вече любимите мекици, с които децата така хубаво се цапат, въобще не са така сладки и ти загорчава още от цената........Но....поглеждам изпаренията от Рила планина и те взимат връх в мен, защото съм си обещала да отделя скъпоценното от нищожното.......

Знаете ли полянките под Рилския манастир????Препоръчвам ги горещо......За похвала са изградените преди години цивилизовани кътове за пикник и барбекю......Разходки, реката, въздуха, камъните, първите цветя, които са направили с тревата един зелено-синьо-жълт килим от багри, ех......защо не мога да видя всичко това в ежедневието.........Имах нужда от големите глътки въздух на Рила и предвидливо си бях взела една кака, дете на наше приятелско семейство, която от време на време съвсем доброволно идва да ми помага за Сами, та благодарение на нея разкоша в душата ми бе пълен и незасегнат от детски плач........Детски плач ли....Ами Ревльо вече не е Ревльо, а по-скоро Мънчо.....Вече не реве, а мънка само.....А и детето бе усетило вътрешните пориви на майка си и се държа повече от достойно, изпълни план максимум от спане, тишина и кърмене........

Връщането......Очите, а с тях и очилата ми дори, са пълни с красота и хора.....Ушите ми са пълни с грохота на реката, която чак в къщи установих,че не съм снимала, тишината и красотата на тревата........И коли, коли, коли......Просто софиянци се връщаха от родните си места на големи талази.........

Направих презареждането........

Сега ми остават следните радости - когато ми е наготвено, когато ми е празен панера за мръсни дрехи и на телта няма пране, когато трохите не са си направили съвещание на килима ми, когато.........Кой ти обръща внимание на тези радости.......Дреболии.....Радост ще е всяка вечер, когато цялото семейство седнем покрай масата и аз събирам в ушите, очите и душата си впечатленията, разказите, въпросите и мечтанията на един мъж, който постоянно е за бой, едно голямо момче, което  ни рак, ни риба, едно момиче, което не ще да учи, а я чакат матури и то цели 4 на брой, едно момче, което до сега не му се ходеше на ДГ, но като разбра,че този месец е последния въобще на ДГ и ...реве като Ревльо.....А Мънчо....Мънчо започва вече лека полека с фитнеса, да се опитва да се обръща, след като така и не успя да си вкара и двата юмрука в устата, реши да пробва нещо ново.....

Черешката на тортата бяха едни снимки, които получих по имейла си - красота, хармония, съвършенство, чистота и доброта........

А ако се питате, къде е г-н Хормон от снимките на манастира...Ами май и ние вече не сме част от неговите планове........Но ако не беше той - сега нямаше да четете това, просто той в момента гледа любимия си брат.......

Та така....

Здравей, ежедневие, нова седмица, нови емоции.....Дано за всички нас са приятни и положителни!!!!!

Прегръдки и целувки за всички ви!

Айла ,миличка моите съболезнования,не намирам думи с които да те утеша,прегръщам те силно,дано времето притъпи болката

За твоите мама и тати 

  Благодаря на всички за подкрепата 

Здравейте и днес!    

Отново съм аз. Пак. Сори. Имам повод. Да черпя. Малко ми е ревливо /не малко, всъщност/. Малко ми е романтично. Много ми е зелено. Слънчево е. Точно както беше преди 13 години. Много цветя. Много усмивки. Много гости.

Аз бях "бяла и добра". И му казах ДА. И му позволих да ме носи на ръце. И беше много едно такова...безгрижно!

Годишнина от сватбата.


 

Да ви е сладко и любовно! 

Айла, съболезнования, Бог прибира рано онези които обича!


Днес е голям ден за всички четвъртокласници - стискайте по едни палци за моето момче! На дневен ред е БЕЛ, утре - математика и пр. до края на седмицата!

Дива, стискам , да се справи блестящо ученика

Цоци, сега погледнах първа страница, и видях ,че на моят ник липсват двама от младежите ми  /Александър - 19.02.2004, Никола - 20.01.2007, и рожденната дата на Даниел - 13.02.2010 - когато имаш възможност,да ме допълниш /

Та,както казах , бях на първа страница и останах изумена - колко много майки и деца са записани, а пък не пишат тука...що така са изчезнали

Не всички са безработни като тебе и мене  - аз от работата пиша де, от къщи е абсурд да ми дойде реда преди 24 часа.

Ванче, честита ви годишнина - купувай чаршафите, щото са важна част от ОНЯ план - виж как навреме си се сетила. Може сатенени даже, да оправдаеш хлъзгането, пък и за лятото са практични - държат хладничко, да му се иска на човека да потърси топлинка някъде