МНОГОДЕТНИ МАМИ

ГлАдя - в оригиналния текст е гладя Айде идвай си да ти покажа моя пък корем!

Ванче, миличка, 

"е ми коментирайте ситуацията...споделям я само, за да поправя онзи образ, който си създадох тук с времето....просто ме бива да пиша  и искрено да се вживявам в някои неща...обичам на другите да им е добре, спокойно, сито, щастливо...обаче не мога да удържа звяра като съм с най-близките си - безмилостна съм, даже вече и виновна не се чувствам за това, абсолютно ми е все едно...

Та, за да не ви остава горчив вкус след поредното (и вероятно последното) ми излияние,"

такива работи да не чувам! Ние знаем кой е верния образ - остава ти да повярваш!

Маминко, ако и двете очета са залепнали, най вероятно сте с конюктивит, а не със запушен канал - вземи си един Тобрекс, няма да навреди.

Ирландката, мога да чета Видях че е гладя,реших да перефрезирам,бе пешеходке

Айла, я ти кажи,като как така и помен от бременности в твоето тяло няма,а

Маминко ,а доки какво казва по случая,а Иначе и аз първо пробвам с Тобрех

Освен на обща среща да си направим конкурс "Мис  хармоничен/идва от хармоника /корем",а

Ок! Аз рекох че голямото момче Дани не те оставило да се наспиш


Този конкурс си го загубила!

Не мЪ подценявай

 

Таман - като забременееш с момата, никой няма да разбере

Момичета, да питам - следите ли тази тема? http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=493924.0;topicseen

Вчера отпечатвах листовки - лепих ги из нашия квартал... Има сигнал детето да е видяно в Люлин и Западен парк, Ванче, впрегни си енергиите другаде.

До организъм си е, според мен.
И на мен все ми казват, че не ми личи, пък знам ли.  

Ванче, мила, не се кори за скандала. Да, вярно е, че понякога към най- близките си хора не сме най- мили, но ... такива сме си. Според мен не трябва да оставаш с горчивия вкус в уста. Сигурна съм, че има начин да оправите нещата помежду ви.

Магнолия, радвай се на разнообразието докато си там.

Пешеходке, аз лично не слушам такава музика, но все си мисля че такъв концерт не е най- доброто място за едно дете, та дори и по- голямо от 12 години. Поговори с Каро и отиди на концерта с големите мъже. Щом толкова държиш да видиш любимците си на живо, не пропускай този шанс, може и да нямаш друг 

А относно конкурса за хармоничен корем, ще имате голяма конкуренция в мое лице 

magnoliamm, не съм се консултирала още с педиатърката - от вчера сутринта е (все ни се случват "интересни случки" по време на празници )

Пешеходке, благодаря за идеята за конюктивита - не се бях замислила   Попрочетох малко, възможно е да е това Утре ще се ходи до Исул.

Не съм чела темата за детето, но следя новините. Днес видях в парка Света Троица една дама да лепи обяви. Беше с още една жена. Пешеходке, да не си била ти една от двете?
Нямам думи да кажа какво отново ми мина през главата като пак прочетох обявата. Извиках децата ми да им я  покажа и на тях. Това е реалността и цял следобед Влади говори за детето. Сина ми много често прави "малки" кръгчета из алеите и се отдалечава Миналата седмица не можах да го настигна с количката и бебето. Аз в центъра на парка, а той излезе сам на светофара на булеварда, за да изпревари сестра си. А на мен сърцето ми - в петите  Да не се случва това, което си мислят най-близките 

Поздрав за всички супержени,пък то всички сме в таз тема, к'во да се прави -Алиша Кийс и нейната " Superwoman" - http://www.youtube.com/watch?v=JZDyO9PbqA0

Здравейте мамита,
Чакайте да подбера само хубавото и да го сложа в 500 думи. Ама ще бъда честна, та май ще е по-шарена (като шпек салам) историята.
Най-малкото е вече на 1 г. и 8 мес. и разузнава всички форми на беладжийство, към които го тласка непреодолимият порив на бащините му гени   . Лазарчето си е мини тати Лазар и това е!
Малък Лазар - голям сладур! Все е рошавичък, с едни хитри маслинено-черни очи - знае как да се подмазни, и как да си докара благинки. Основно в речникът му преобладават 2 думи - "тати" и "бръм-бръм"(на колата), които все вървят заедно.    Още се кърмим. Още!!!
Аз вчера гледах в нета някакви примерни упражнения за сланинките на корема ми, че скоро съм на бал, на сватба на най-добрата ми приятелка и ще трябва най-накрая да сложа в гардероба си и аз една малка черна рокля. Та Сгъвах вчера следобед залинелите си коремни влакънца и... нощес нагънах 1 кутия понички. Борба! Какво да правиш - 2 природи са в мен.
Малката кака ми е болна сега- някакъв гаден вирус. Жалва се, милото, гладува. Ментов чай и глюкоза е менюто и поне до обяд за днес.
Натан завършва подготвителен клас и все ме умолява да го отпиша. Всеки ден водим преговори дали да го взема поне 1 час по-рано. По него са ми големи грижи. Ама те са свързани с цялостната ми теория, че бащинството и благородното мъжество са на изчезване у нас. Съответно - няма много примери за малките момченца, които да станат добри татковци и морално красиви мъжкари.
Голямата мома все ме убеждава, че на 9 и половина вече е ехе-е-е почти тийнейджърка. Използва там разни идеи като  "моя стая", "имам нужда от" и т.н. С нея се срещаме в друга галактика на общуването.
И така. Аз циркулирам между няколко планети - кърмачески свят, формиращ се момчешки свят, голямятя ми утеха е подредената и грижвна Касия, предтийнейджърските настроения на упоритата ми кака, вълненията в работата на мъжа ми, и противоречивото задължение да се търпя сама себе си.
Е, не съм броила станаха ли 500 - не станха ли, ама горе-долу бях изчерпателна в тесния си семеен кръг.
Цоци, извини ме, че толкова време ме нямаше, ама то за всяко изчезване има мотив, пък на мен ми се струва доста основателен моят.
Вие всички тук сте съкровища и дами, на които се възхищавам и наслаждавам. Само моя загуба е, дето не съм влизала да ви се радвам по-често. Но всички губим понякога : я - концерт, я среща с приятелки, я възможността да правим нещата, които ни отличават от другите, и които обичаме истински като личности.
Честито на всички празнували наскоро.
 
 

pomilvana,  Благодаря ти, че тъй сладкодумно ни сподели за вас! Както казват Телетъбис - "пак, пааааак" 

 magnoliamm, не ще да ми го пусне ю-тубата клипа - не бил ъвейлъбъл, разбираш ли, ин май кънтри

Не ме мислете мене, забелязвам, че като стане патардията между съпружествата и ме емва една яка самодисциплина, та дрънкам - толкоз работа свърших за два дена, че искам медал ....просто няма на кого да се лигавя и да се гушкам и използвам невъзможността да говоря в други по-полезни дейности.   

Също така, взех да скърцам на ръждясало и колкото и да не ми се иска, ще трябва да влизам във форма....не че не си харесвам желеподобното коремче, с което ще ви сложа в задния си джоб на вашия кОнкурс, ама ми е рано да се занемарявам...Така че,   

 

  Не сте виждали снимка на корема ми...

  А сега съжалявам за новините, но искам да споделя още нещо...
  След дълго и тежко боледуване от рак на белия дроб преди два месеца почина майка ми.... Една година преди това погребахме баба ми. Сега на Гергьовден отидохме на село и открих баща ми мъртъв в едната стая. Нямаше му нищо, но след смъртта на майка ми се беше отчаял напълно и постоянно повтаряше, че не му се живее вече. А беше на 56 години едва. Няколко пъти го карах да дойде в Сф с мен, но отказа... Сега се обвинявам, че не бях по-настоятелна или не отидохме на 4-ти, когато мъжът ми почиваше заради рождения ден на Елена. От няколко дни не можех да се свържа с него и бях почнала да се притеснявам...
  Днес като ме видяха отново да плача малките ме попитаха защо и аз отговорих заради баба и дядо. Николета ми отговори, че така се случва с бабите и дядовците и няма за какво да съжалявам, просто така става понякога.... Сега обясняват, че вече и дядо е при баба горе на небето и заедно ги гледат отгоре...
 

Много съжалявам, Айла!
Не може да не тъгуваш силно за родителите си, но наистина децата имат силата да утешават. А и заради тях се налага да не се потапяме напълно и задълго в мъката.

Моите съболезнования, Aila - не се самообвинявай - това няма да върне милите ти родители. Просто трябва да продължиш. Знам, че болката е огромна, но наистина трябва да продължиш! Моля се Бог да ти даде сила и надежда - за  да продължиш!

Aila съжелявам за загубата ти миличка.Нямаш никаква вина, не се самообвинявай.Щом е имало да се случи и там да бяхте пак щеше да стане.Изпитах същите чувства когато загубих моето бабче-обичах я като майка. Трябваха ми две минутки за да я хвана живичка, а правех други неща. Живехме заедно 10 години.Изтървах я! Но ... Казват че времето лекувало болката, не съм съгласна.Но я претъпява. Дано Бог ти дава сили и да утеши сърцето ти!