Марги, още ми е пред очите прекрасната картина, която е нарисувал синът ти! И той изглеждаше искрено въодушевен и щастлив!
Празникът беше много хубав, въпреки лошото време (да кажа нескромно аз). Фактът, че почти до 15.30 имаше деца, които не искаха да си тръгват, ме кара да си мисля, че сме нацелили вярната формула. Клубовете стояха геройски до края и се опитваха да обърнат внимание на всяко дете. Дали успяваха - да кажат свидетелите. Още не знам статистиката, то събрахме огромно тесте карти с печати и стикери, които участницити получаваха срещу участие в различните прояви. Съответно раздадохме и множество награди. Аз се чувствам много удовлетворена. Надявам се, че и децата, и родителите, които дойдоха - също.
Тази седмица ми беше пълна лудница. В понеделник бях в Сливен на Фестивала на детската книга. Имах среща с 70-80 второкласници - много сладки! Зададоха ми безброй въпроси, просто не очаквах такъв интерес. Много мило беше, като ме питаха неща от сорта: "Не се ли уморявате, като пишете?" или "Не ви ли става скучно?", но ме разбиха с "През коя година сте родена?"
После ще ви доразказвам, че сега абитуриентът иска внимание.
.......За книга си ти, за книга.....Остави я таз мъниста, а вземай химикала и почвай там мънисти да редиш......
) Във всеки случай си запомняме за догодина, дано пак да има. Ориентирането, стрелянето с лъка, оцеляването са ни много на сърце 



......Ванче, баба Шарка не я ли изгонихте вече в дън гори Тилилейски?????
