Създаване на добри навици за сън

Много добре си го написала    Първите месеци дъщеря ни спеше при нас на спалнята. И сега, ако се събуди (в момента растат кучешки зъби и проплаква и се буди), си я вземаме при нас. Тази сутрин се събудих с Дария на рамо - наместила се през нощта върху ръката ми 

Аз съм на същото мнение, като Нансен. Сега повече от всякога ми доставя огромно удоволствие да гушкам, целувам и приспивам, но... госпожицата си има по-важни работи за вършене и рядко я свърта сгушена в мен, освен ако мнооооого не й се спи   

eingi, пробвала ли си да носиш бебчето в слинг? Така, то, хем ще е сгушено в теб и спокойно, хем ти си със свободни ръце 

Не ме разбирай погрешно аз много обичам да я гушкам и както ти каза да усещам аромата и на бебе.
Наистина това е незабравимо . Но просто ние заспивахме много зле. И аз един ден си представих картинката
как съм я гушнала тя вече на година и половина 2 голямо тежко бебе и аз все така си се друсам на кревата в опити да я приспя. За момента предпочитам да легна до нея след като вече е заспала и да и се радвам

хахахах, е не така с "представям си"
децата растът и си минават през различни периоди..
това, че друскаш 4 месечно, не значи, че ще друсаш на ръце и 2 годишно, 5 годишно или 18 годишно ))

В интерес на истината, аз в момента приспивам дъщеря си по следния начин:
тя си е легнала в легълцето, гушнала е едно мече, дето много си го обича; аз леко полюшвам телцето й с ръка на дупето    5-10-15 мин. най-много ми отнема и е заспала! Нощем като се събуди и плаче (това е само когато й никнат зъби вече), вземам м/у нас, просто я слагам при нас, обръщам се и заспивам. Тя заспива сама. Не ползва биберони! Отби се сама преди 3 месеца!
Та така, децата са на периоди... Докато се обърнеш и са пораснали! Не го вярвах и аз, но си е така. Времето тече ужасно бързо!

Съгласна съм със Срамежливка.
Вие ни изкарахте майки цербери. Естествено, че си гушкам детето и му говоря и го забавлявам и т.н.
Но трябва и да се спи. По всички книги, които аз съм чела, пише, че ритуалът при заспиването е много важен - и ние си правим такъв - баня, ядене, гушкане и в леглото. Ама има и някакви граници и аз добре ги видях след като свекърва ми разнася малката по цял ден на ръце - после иска да заспива и да спи на ръце постоянно.

А според мен има и още нещо - държейки бебето на ръце по цял ден му ограничаваш възможностите за движение!
И да понякога плача, защото ми се плаче и не държа някой да ме успокоява и не в живота не получаваш винаги всичко.
По-добре да не се свикваме да правим нещо, което на много по-осъзната възраст ще се опитваме да изкореняваме много по-трудно  

хаххахахахаха, е това вече ме събори от стола
никак не му ограничаваш възможностите за движение...
справка, личен опит, моят много носен син - почна да се опитва да пълзи на 5 месеца, седна и се изправи самостоятелно на 6, като вече пълзеше много добре, на 9 месеца без 2-3 дни проходи самостоятелно и доста стабилно, как ли е успял да го направи горкият, след толкова гушкане и приспиване и успокояване в ръцете на мама...че и сучейки на поискване по хиляда пъти в денонощието горкото то....
Децата освен да реват н.денонощно си имат спокойните периоди, особено като минат коликите, в които никак не държат да ги разнасят, а им е много по-инетересно да си играете и да опознават света...
Дори да продъжат да искат да бъдат приспивани, това с нищо не ги ограничава

В живота не получаваш винаги всичко, но според мен имат достатъчно време да го разберат, няма защо да става от невръстна, безпомощна бебешка възръст....

И навик, който мъчително и трудно да изкоренявам в по-късна възръст не срещнах, при все, че е спал на нашето легло до  три и половина(това след един друг период от година до година и 10 месеца, когато заспиваше напълно сам и спокоен в своето легло за няма и 5 минути), просто си порастна детето, купихме голяма легло, премести се, заспива си сам, спи си спокойно по цяла нощ...проблем никакъв....

Децата порастват...самите те почват да искат да се държат като големи и да бъдат все по-самостоятелни....

А бебе, което да плаче просто щото му се плаче - няма такова просто...винаги си има някаква причина...дори родителят да не може да я разбере.

И изобщо не става дума за самоцелно разнасяне на ръце по цял ден, сакън детето да не изпусне секунда прегръдка...

Понякога съм оставяла да плаче, но не съм привърженик на идеята, особено за спазване на време.

Момичета, аз моето дете още си го приспивам, вижда се на колко е. Гушкам си я, приказваме си, милвам си я, целувам си я, мириша си я, и заспива. Понякога след като сме си се налюбували си отива в леглото, друг път иска да заспи в мен. Но това за мен е свещен ритуал, и не го пропускам.

Когато аз  бях дете, най-голямо удоволствие ми доставяше да ме приспива мама. Предполагам, че сега и за дъщеря ми е така.

Опитайте се да си спомните при вас как е било, когато сте били деца, какво ви е било приятно и какво не.

Какато казва Angel_Dust - децата си порастват, а с тях и навиците им се променят. Дъщеря ми до 7-8м. никога не е заспивала сама, все я разнасях, след тази възраст просто искаше да я оставя на спалнята и си заспиваше самичка на спокойствие и се дърпаше, ако исках да я гушна. До годинката спеше при мен на спалнята, а след това без проблем сама на нейното легло, дори вече ни иска да заспива на нашето, явно е била готова за промяната (ако не беше просто нямаше да го правя на сила).На моя приятелка детето като бебе заспиваще само, а сега не ще и я приспива на ръце (на възраст е колкото моето дете). Децата просто минават през различни периоди 

Всеки познава детето си най-добре...наистина е лесно да се дават съвети отстрани (по какъвто и да е повод), но на кой какво му е - всеки си знае Ако детето ви е кротко - когато прочетете, че друга майка оставя нейното да плаче, само и само да се умори и да заспи, нормално е да реагирате остро. И обратното - майка на неспокойно, плачещо бебе, нормално да пробва всякакви начини да успокои и себе си, и детето. Само имам една молба към всички майчета - моля ви, не приемайте плача като средство да се превъзпита детето или да се дресира, пречупи и т.н. Слушайте себе си и майчините си инстинкти, а не лекарите, приятелките и други хора, които не познават вас и детето ви. Един педиатър ме караше да подлагам детето си на диета, защото ядяло прекалено много и било извън таблиците за нормално тегло (глупости). Като реве - да не му обръщам внимание, ще спре все някога Естествено, че не го послушах, както и пренебрегнах съвета му да игнорирам опитите за манипулиране (плач, мрънкане), които бебето ми прилагало

От опит - детето ми също заспива брутално трудно, минавал е през всякакви периоди - и на ръце, и в кошарата, и в люлка. Всичко минава. Да, оставяла съм го да реве за няколко минути, в случаите когато е превъзбуден и нищо не помага, за да се успокои и заспи. Но да засичам с часовник колко минути ще плаче и кога ще спре - не.

"Ако детето ви е кротко - когато прочетете, че друга майка оставя нейното да плаче, само и само да се умори и да заспи, нормално е да реагирате остро."


Аз пък си мисля, че е точно обратното...
Именно защото моето никога не е било кротко не мога да преглътна този метод - "остави го да се наплаче, все ще спре като се умори и ще заспи"... точно защото знам, какво би му причинило това на МОЕТО дете.

Обикновенно хората като не са се сблъсквали с някой проблем им е по-лесно да отсичат и да предлагат някакви крайни мерки, като най-лесно решение..

Бебка е много спокойна и не е плакала много не съм позволявала да изпадне в изтеря

Децата са много различни наистина, и ако за едни работи един метод, то за други не работи....
Моето бебче е изключително неспокойно още от раждането си, спа повече само в деня на раждането си и от през нощта като се започна, рев, рев. Много повръщаше в началото, доктора каза рефлукс, изписа капки и до месец и половина повръщането спрям незнам от само себе си или капките помогнаха.... Лекуваха рефлукса като причина за коликите, но така и не спря да си плаче.
Разнасянето на ръце не работи за приспиване, може би в началото но вече не, затова и реших да пробвам нещо ново, като го оставя да си поплаче, и искам да подчертая, да си поплаче малко, а не докато се умори, вчера за мен беше учудващо че то спря след толкова кратък период от време, тази сутрин обаче не спря и си го гушнах, нищо при него не работи за постоянно, обикновено заспива на една страна в легълцето си, и с биберон, иска ми се да заспива гушнат в мен в леглото ми, но това никога не се получава, така че немога да се насладя и на това удоволствие... Започва едно дърпане и гърчене.
Миналия месец педиатърката ми, която е отгледала между другото 5 деца, ми каза така " Когато си го сменила, нахранила и то започне да плаче, винаги си мисли че имаш и друго дете, на което трябва да приготвиш закуската" Изобщо не става въпрос за безпаметен рев, това не мисля че която и да е майка би позволила....
Някой спомена нещо за слинг, ами точно така го приспах току що за сутрешната му дрямка, това определено работи, заспива на 5тата минута, немога обаче да го разхождам много време в него понеже е свито на геврече, като заспи и си го пускам със слинга както е в него на леглото и така спи известно време. Използвам слинга за приспиване през деня за сутрешна и следобедна дрямка.
Снощи се буди през 3 часа, което е ок, все още си го храня нощем иначе не се успокоява и не се връща към сън.
Затова е и темата, за съня, притеснявам се че му се отразява зле на нервната система от толкова малко сън, и съм готова да търся всякакъв начин да остане по-дългичко заспал, за да може и двамата да сме свежи и готови за игри през деня 
Ейнджъл, това с коликите до 6 месец, звучи ужасно наистина, аз мислех че с моето до 3 месец трябва да спрат, после вече плача започнах да го отдавам не на колики, а на навик. Знам ли... Плача не е в определени интервали от денонощието, а постоянно.

съгласна съм с всички мнение на Angel_Dust   напълно!

аз също не мога да си представя да го оставя да реве, постоянно съм го носила като бебе в слинг, на ръце... , а пък съвсем не може да му се навреди на движенията  той също пролази много рано(7м.), изправи се(7,5м.) и проходи също преди доста от връстниците му( на 11м.). Много е смел и уверен  и съм сигурна, че има връзка с това , пък и наистина толкова бързо растат вече е на 1г. и 4мес. и съвсем самостоятелно си заспива на обяд, вечер все още го приспивам с приказки и песни, защото така ми харесва  иначе прехода от люлянето до заспиването сам го правих много плавно и внимателно отне ми около 3 месеца, но пък не е плакал и не се е тревожил.

но в крайна сметка всеки сам си преценява, спрямо детето, усета и гледната точка 

eingi - брат ми и до 7 месец е имал колики...
Аз имам подозрения, че при нас имаше и някакъв скрит рефлукс...
Иначе то си личи кога наистина от болка плаче едно дете....то даже в най-интнзивният период, наистина почти по цял ден беше...