Създаване на добри навици за сън

и аз прилагам подобен метод- оставам го малко, почва да мрънка,не се стига до рев и докато ида до другата стая вече е млъкнал и си играе. То не може се да му се виси на главата. През ноща като се пробуди леко,го погалвам по главичката,давам му бибата и пак заспива.Но нашия прави сън и от 23.00 да 5.30.

Аз правя така - през деня не я слагам нито за миг в креватчето. Редувам шезлонг с активна гимнастика. Когато дойде вечерта след баня и хапване я слагам в креватчето - тя знае, че там се спинка. Когато бебка беше на възсрастта на твето бебче също ми се будеше, но и за миг не съм я носила на ръце. Оставах я в креватчето, пускам играчката над леглото, която проектира и пее, давам залъгалка и я оставям сама. Тя ревеше известно време, като видя, че не и минава номера почваше да гука, пее и след известно време заспиваше. Тежко беше около 1 седмица, но аз бях упорита /успоредно със самостоятелното заспиване се опитвах да премахна и нощното хранене/. За една седмица почна да се буди само веднъж към 4 през ноща, давах малко водичка и пак я оставях сама да си заспива. След още една седмица вече спяхме от 22 до 6 сутринта Вече режимът ни е железен и се чувствам много добре с непрекъснати 7-8 часа сън. Успех!!!!

Ами и при нас ситуацията е като при дени
През деня си спи в количката, а вечерно време след баня и ядене я слагаме в креватчето и я оставяме да спи.
Първият път плака 20тина минути, вторият 10 и вече се научи и рядко примрънква. Това много ни помогна и с нощното събуждане, защото въпреки че яде още нощно време като хапне я оставяме в леглото и си заспива

Ще прочетеш много мнения как това ужасяващо отношение към детето, но и ние с мъжа ми сме на мнение, че не може нон-стоп да е на ръце и да заспива така! Не мисля, че бебето ти има нужда от изтощена майка!

Не го приемам този начин...иначе практикува се...
За мен детето така се научава на - и да плача и да не плача - все тая...никой няма да ми обърне внимание...и просто се примирява....
Децата си плачат с причина...дори и тя да е просто - страх ме е, искам да ме гушнат, искам малко внимание...никое бебе няма да плаче защото му е приятно и добре.

(като под плаче не разбирам промрънква, а истински рев с пълно гърло).

rozalba, deni_ , Iventse , Angel_Dust , благодаря за мненията ви, днес след като се наплака сутринта, после един час си игра и гука, след което спа 1,30 сутрешна дрямка. Събуди се с рев пак, нахраних го, оставих го да се занимава в люлката без да е пусната, има въртележка отгоре за занимавка, плака този път 7 минути и спря и сега пак спи, без биберон, без нищо, това за мен е чудо, и немога да повярвам още  . Ще бъда много постоянна и ще докладвам за прогреса, досега не съм го оставяла да плаче изобщо откакто се е родил, щото си мислех че няма да спре.... Оказва се че така съм му пречела досега да се самоуспокоява... Dano! Ще ви държа в течение какво се случва...
Angel_Dust , получавало е по много от всичко изброено което казваш че иска бебето и ефект няма, резултата дотука е изтощена майка и нервно и недоспало бебе. Доктора каза, че няма да ме обича по-малко по този начин и аз вярвам че е така, понеже в тази възраст не мисля че бебето може да изпитва такива чуства. Не го правя за мое удобство, а за доброто  и на двама ни, в една книга бях прочела, че бебето има толкова нужда от сън, колкото и от храна....

Общо вzето съм съгласна с Angel_Dust. Но има и навици, определено. Както си го научиш детето, това важи zа много неща, плюс раzбира се фактора собствен характер. Около 50 на 50 е съотношението, или приблиzително  И се получава нещо, което вече си е самото то.
Винаги децата ми са могли да си лежат и zанимават сами, от съвсм малки. Но никога не съм ги дресирала умишлено. Да, така исках да е, но може би и те са си били такива, не zнам. Но от веднъж ми се струва недобра идея. Постепенно, още от началото, неусетно, ако детето поzволява. Не бих оставяла ряzко, иzведъж да плаче, щото ще го "уча". Или поне не по много... То колко е "много" е относително де, но никога не съм оставяле бебе да ми плаче примерно 20 минути, или половин час, беz да отида. Не мога. Това zа мен е много.
Но това е просто моето мнение 

аз си споделих мнението...

То не знам дали ще те обича повече или по-малко, но не може да знае, че го обичаш, ако му отказваш близост и физически контакт когато има нужда от тях.

Аз ти препоръчвам да прочетеш Изскуството да бъдеш родител на Додсън...да видиш и един психолог какво мисли по въпросите.... на мен лично ужасно ми допада...общо взето пише повечето неща така, както ми ги говорят инстинктите.

А за изтощението - познато ми е... моето дете нямаше пълна нощ сън до година и 3-4 месеца....6 месеца зверски колики.... ми ... преживява се...

А чак пък, че бебето не изпитвало такива чувстава ) сигурна съм че изпитва....

И понеже и на мен 2-3 пъти са ми гърмели бушоните и съм го оставяла...или за да отида до ВЦ или нещо такова - никога не ес успокоявал сам...само по-зле ставаше, докато се захласне и почне да лилавее.... така че...не винаги са точно и навици...деца и деца.

Защо си мислите,че бебетата не изпитват такива чувства!Още в корема се появяват първите емоции. Пък какво остава за 3-4 месечно. Аз също споделям мнението на angel_dust. И бих ти препоръчала да прочетеш следното:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106744.0
http://karmene.greatnow.com/harvard.html
инфото е взето от вече коментирана подобна тема

Първо - децата ми никога не спали в нашата спалня. Имаха си отделни стаи и явно там се чувстваха достатъчно добре, никой не нарушаваше покоя им с ходене, тракане, светване/гасене на лампи, хъркане и изобщо чуждо присъствие. Спяха спокойно и непробудно /освен първите три месеца, когато се будеха за едно нощно хранене, но веднага след това заспиваха/.
Второ - много често през деня /от съвсем малки/ съм ги оставяла сами в стаята им, дори когато са будни. Проблеми не съм имала - нещо си гукаха, ръмжаха и накрая заспиваха.
Не съм се появявала при всеки повик като добрата фея. Просто не винаги съм имала възможност да се материализирам в стаята им на секундата, но това не е довеждало до истеричен рев, освен в случаите, когато са били гладни. Тогава бяха безкомпромисни.
Едно току що родено бебе не знае за всички екстри, които може да им предложи майката - те дори не подозират, че е възможно да бъдат разнасяни с часове на ръце, да спят до някого, да получават внимание при всяко "мрън".

 Все си мисля-що и моето не беше такова? Та същото човече  не знаеше и не подозираше какво е креватче, защото преди да се роди никога не е било там. И от първия ден реши,че при мама му е по-добре. Дори и да опитвах да го сложа в леглото му и се ококорваше веднага. След няколко неуспешни опита все пак спеше там. После с времето явно разбра, че вечерта се прекарва там и проблема си остана само с приспиването. Пеем песен и след няколко залюлявания е заспал. Дори и не съм помисляла да го оставям да реве. Та исках да кажа,че има бебета, които се раждат с тази потребност-да бъдат разнасяни, и да ги люлеят. По простата причина,че това наподобява времето прекарано преди да се появят на бял свят.

Аз съм съгласна с Ейнджъл!Никога не съм го оставяла да реве по простата при4ина,4е на мен ми е хубаво да го гушкам и разнасям по цял ден.Заспива в ръцете ми докато му пея и го люшкам,по никакъв на4ин не искам да се лишавам от тези емоции.Знам,4е ще бера ядове след време,ама не ми пука,ще се справя все някак.... Важното е да имам най-щастливото бебе на света!

Всички знаем, че има различни тип темпераменти. Някои хора са по-независими, самостоятелни, борбени,  други имат нужда от оказване на подкрепа и кураж, неуверени, трети са веселяци и вечно позитивни настроени, четвърти.....Тези разлики започват да се проявяват още от раждането. Твърдо съм против бебета под 1 година да бъдат оставяни да се наплачат и ще се аргументирам защо. Бебетата не могат да говорят, затова плачът или смехът по-късно, е единственият им начин за комуникация. Те са човешки същества, които имат своите потребности и разчитат родителите им да се грижат за тях. Не е лесна задача да тълкуваме причината за всеки плач, но това не е оправдание да се оставят бебетата да плачат, за да се самоуспокоят. Ако вие плачете, а половинката ви не обърне внимание как ще се почувствате? Ясно е,че  след 5-10 минути ще спрете, но много вероятно е да се почувствате неразбрана и пренебрегната затова, че мъжът до вас, не е проявил съпричастност към проблемите ви.
Аналогично и с бебетата. Последиците от оставянето на малкото бебе да плаче, се проявяват след време. Да успокоиш бебето си (или поне да правиш опити с гушкане) е един от начините да проявиш любовта към детето си. За нас, големите хора, това може да звучи странно, но за едно дете гушкането е равно на любов. Доказателство - бебетата в домовете Дом Майка и Дете, които растат без гушкане рядко се усмихват и като цяло не умеят да изразяват чувствата си, защото не знаят как.
Колкото по-често се гушка бебето, толкова по-уверено и обичано расте то.

След годинка, годинка и половина децата вече започват да комуникират и по други начини. Да показват с пръстче какво искат, да го назовават и т.н. тоест става много по-лесно да разберем желанията и потребностите им.  Тогава става ясно дали плачат, защото протестират (пробват се да разберат дали евентуално мама няма да си промени решението ) или плачат, защото им никне зъбче и искат да бъдат гушкани.

Гушкайте си децата, защото само след година-две вече не дават да ги гушкаме, когато ние си искаме, а когато те пожелаят, което с всяка изминала година се случва все по-рядко, особено с момчетата.

Малката вече месец и половина засписава сама само с бибата и се научи само след оставяне да плаче

Момичета, включвам се с приятелски съвет.

Гушкайте си бебенцата и си ги приспивайте, защото тези моменти никога няма да се върнат отново. Додето мигнете с очи и ще станат малки госпожици и господа, които ще търсят самостоятелност и вие ще им пречите с присъствието си.

Не ви ли доставя удоволствие да държите в ръцете си детенцето, да го миришете, да му пеете, да го люшкате, то да помръдва лекичко, да се усмихва, да премрежва доволно и спокойно очички, да чувате равномерното му дишане...това са незабравими моменти, които изграждат силна духовна връзка.

Наслаждавайте им се.