за сурогатните майки

Със съдебно решение.

1. подаване на документи
2. тримесечно социално проучване
3. вписване в регистър
4. одобряване за конкретно дете
5. съдебна процедура
6. съдебно решение с което се допуска осиновяването

Е при СМ ще става с договор, а при осиновяването със съдебна процедура.

Аз специално не виждам разликата, и при двата случая "придобиваш" права съобразно документ.

е след последното,  аз наистина се отказвам......

Нямаше да пиша повече, защото не виждам смисъл, но пък ето един линк, също за мотивацията на СМ, също говори за психо-тестовете и типа жени, които стават СМ:
http://www.newsweek.com/id/129594
(и да, специално цитира Baby Mama, като смешна комедия, дълбоко обидила редица сурогатни майки)

Жози - със същия успех  мога да пусна линк към статията за седемгодишното осиновено дете изпратено обратно за Русия от американската си осиновителка; нито ще е някакъв извод за американските осиновители като цяло, нито за руските деца като цяло, нито за "системата."

==========================
Аз бих станала СМ, имам две деца и две прекрасни и спокойни бременности; бих го направила за приятелка. Ако пък ми се наложи от обстоятелствата, не виждам и кой знае какъв проблем да го направя срещу заплащане. Вижте в американската статия по-горе; СМ напослъдък ставали много съпрузи на войници в Ирак/Афганистан. Мога да си представя и една индийска жена, която успява да си изхрани семейството с тези пари, не ме скандализира хич.

Проблемите, за които четох всичките са причинени от неуреден процес (т.е. СМ, която няма собствени деца и не минала тестове; неуредици на държавно ниво - като за близначетата, които са нито германчета, нито индийчета). Мисля, че е въпрос на време преди да се уреди съвсем в Щатите (и Австралия, доколкото видях).

Но пък не виждам как ще стане в БГ и не мисля, че трябва да се бърза.

След като каза, че би станала СМ, мишолина може да каже и от коя институция й е МБА-то, и каква й е професията (заплатата няма да й искаме, от нас да мине  ), за да може и митът за бедната, недоучена сурогатна да бъде оборен.

Интуитивно отхвърлях идеята за СМ, тази тема ми доотвори очите защо. Не е било само интуиция.
А дали бих подкрепила за други, следкато аз съм против(да бъда СМ или да ползвам такава)?
Все едно вегетарианец да препоръчва на други месоядство.

Fussii, ясно е, че не е съвсем отворено за чужди граждани. Ако чуждите граждани са постоянно живеещи в Англия,"Domicile" е лесно да се докаже. Всъщност, повечето хора, живеещи в Англия се борят да докажат, че не са домисилирани там за да плащат по-малко данъци. Да се водиш "домисилиран", което не е същото като да си резидент (живеещ) там е доста лесно да се постигне. Няма да се впускам в подробности, защото една книга не стига за тях. Причината чужди граждани да не се ползуват от услугите на ОК-СМ е в цената и несигурността, която се поражда от нуждата да се взема съгласие от СМ. Ако аз търсех СМ никога нямаше да го направя в ОК дори и да живеех там. Бих предпочела Индия, Казахстан и други цитирани по-горе демокрации . Още за дом и домисилизацията:

http://www.jonstow.com/Domicile.html

http://www.scfgroup.com/UK_and_Irish_Fiscal_Migration/The_UK_and … of_Domiciliation/

jp, деца за осиновяване просто няма не само в Гърция, Англия и Франция, ами в цялата икономическа общност. Голяма рядкост са и не е абсолютно никакъв проблем да им се намерят родители. За много хора тук осиновяването не е опция. На нас със мъжът ми, например, не биха ни приели изобщо документите и това без да сме осъждани, зле настанени или друго подобно. Гледа се разликата с детето да не е повече от 40-42 години, но на практика хора, по-възрастни от 35-36 години нямат абсолютно никакъв шанс за малко дете. В момента на осиновяването родителите трябва да са на не повече от 42г, колкото и дискриминаторно да е:

http://forum.aufeminin.com/forum/adoption1/__f17464_adoption1-Ag … on-en-france.html

Причината е, че има достатъчно по-млади хора. Осиновяването в чужбина не е лесна опция и е много трудно дори чисто физически. Колко от вас се чувствуват готови да отидат в някоя китайска провинция или Хаити? А колко хора могат да си позволят да вземат отпуски за тази цел. Някъде в тази тема съм писала за това. В момента едно международно осиновяване струва около 15-20 хиляди евра и много документи, мъки и усилия. Фусии е писала за сложността на процеса. Представи си, ако детето е голямо и не знае езика колко усилия и време трябва да се вложат!

Аз, между другото, не мисля, че в Гърция СМ са гъркини, по-скоро си мисля, че са чужденки. Гърция е с пословично ниска раждаемост, късна първа бременност, 50 процента секцио и с най-ниска майчина смъртност в света.

- никакви права не придобиваш и никой не е длъжен да се съобрази с този "документ". Е, след 160 страници дискусия все още ли не можеш да схванеш разликите?

Не тази вечер, Жозефина!!! , обърнах внимание, бе, как   . Ако цъкнеш на профила на писалата съобщението ще забележиш, че е регистрирана от миналата събота в сайта и всичките и , общо 5 на брой мнения, са за СМ. Пи Ар, пропаганда , че, видите ли, армии жени чакат само този закон за да идат да зачеват за Сульо и Пульо от благородство.

Невена, мерси за разяснението. Едно нещо, което със сигурност става ясно, е че бихме могли да почерпим доста опит как да намалим броя на изоставените деца. Очевидно сме доста назад.

И все пак не считам "изобилието" на изоставени деца за аргумент срещу СМ. Не виждам защо пред хора, които нямат готовност да станат осиновители, трябва да се оставя единствено този избор. За кого е добре това - дали за тях или за детето?

Ако искаме по-лесно да им намерим дом, по-скоро да облекчим процедурите за осиновяване от чужденци - поне за страните от ЕС? Или за българите, живеещи в чужбина.

"никакви права не придобиваш и никой не е длъжен да се съобрази с този "документ"" - тук за договора за СМ ли говориш или за съдебното решение за осиновяване?

Наистина ли не разбираш какво иска да каже Titina?

Понеже имаме кандидат-майка, която не може да бъде бременна и да има раждане, а в някои случаи има проблем или несъвместимост и на яйцеклетка и сперматозоид, затпова дайте да си поръчам човек, ама предварително да ми го осакатите, не ми пука колко струва и дали го боли, ама така че на мен да ми дойде по мярка -
и той да не е заченат от жена, която го иска,
да не е плод в корем, който му внушава стабилност и сигурност ( "ще се разделим завинаги" не е нито сртабилност, нито елементарна сигурност)
 и да е подложен на раждане, в което доминира страх и ужас от раздяла, освен нормалния стрес за плода при раждане.

Само не ми казвайте, че и в обикновения случай бебетата се разделяли с родилката понеже излизали от нея.
И не ми давайте приемри с майки, починали при раждане.
Защото е цинично ако го правите.

И на това викате единствен шанс да имала дете.
Ами пак няма дете.
Поръчала си е да осакатят едно, ама не как да е да го осакатят, а така, че да и дойде по мярка.

Намерете малко време и притчата на Соломон за двете майки прочетете. Кратка е.
Та тук и двете ( или трите) не са никакви майки.
Величаят ги само лекари и обслужващи ги адвокати, посредници и пр.  нещастните им роднини, които и да имат съмнения, не смеят да ги споделят.

И сръка на сърцето споделям и следното - познавам поръчали бебе и взели си го успешно от СМ, както и поръчали, но с неуспешна бременност на СМ, неуспешно резвитие след трансфер и пр., ама в нито един от случаите на голяма готовност да поръчат не сме изправени пред мъж и жена, които имат хармония помежду си.

По съвет на разни хора тук, разгледах форума Осиновени. Почнах да разбирам по-добре постовете ти и защо думите "раздяла" и "майка" в едно изречение ти действат като червено на бик - независимо за какво става дума. И непременно водят до асоциации с "болка" и "осакатяване".

Отчитам, че е невъзпитано да го казвам, но на твое място бих потърсила професионална помощ. Форумите не са такава.

Правата се придобиват съобразно закон, не според дискусии ( ако ще и 1600 страници да са). Погледни СК, и стига си писала глупости.

Невъзпитано е да симулираш задаването на безсмислени разговори по форумите или пак си на дежурство с основна цел отвличане на вниманието от същността.
Няколко пъти писах от каква позиция пиша - на изтъргувано дете.

Много е непорядъчно сега уж да ти хрумва това - отдавна и ясно съм го казала.
А юридическата ми позиция е професионална и обстойно изложена.
А мотивите ми,  да помагам с толкова труд и сили на колегите с подробни комнетари по материята, ми дава съзнанието, че подобни осакатени хора не следва да се създават.
ТУк писаха петима като мен.
Една млада съпруга, т.е. две станаха също писаха.
Уж никой не разбра.
А сега ти го откриваш.
Ако съобразителността ти е на това ниво и толкова късно откриваш ( което не ми се вярва никак), май не ти е мястото в сериозни теми.

Ако продължиш да ме коментираш, след като преди няколко страници драматично заяви, как нямало да отговаряш на мои постове, няма как форумките  да не си направят извода, че в момента си  дежурна  и няма с какво друго да отклониш вниманието на четящите.

Аз не разбирам какво иска да каже Титина, още повече не разбирам какво пита JP. Юристите в темата обясниха кристално ясно какво представлява договора за СМ и че с него не придобиваш права, а се договаряш с някого евентуално да ти предостъпи родителските права, които той ще притежава в момента на раждането върху детето, предмет на договорката, което още не съществува дори като ембрион. Този някой може и да не изпълни договорката да ти преотстъпи правата. От примери в темата разбрахме, че в много цивилизовани държави на СМ се дава срок, в който може да реши да задържи детето. Но дори и да няма такава клауза тя е страна по договор, който може да наруши във всеки момент от изпълнението му и никой по никакъв начин не може да й попречи да го направи.

Влязлото в сила съдебно решение е документ, с който реално получаваш родителски права и можеш да защитаваш правата на детето си както прецениш за нужно.

Ето това разбрах аз без да съм юрист, просто от прочетеното по темата.

Не е невъзпитано, а проява на тесногърдие.
Толкова жени с репродуктивни проблеми писаха в темата, а вие дори не го отчетохте.
Толкова деца познаващи болката на дете расло нежелано в майчината утроба писаха, а вие им се подиграхте.

Говорите за майчинството като за удовлетворяването на някакъв каприз... Ако не беше жестоко и нехуманно като експеримент, бих казала: дай Боже, да приемат този закон, че да видите резултатите от уж съпричастните ви теории след 20 години!

Майка на две деца съм, които не съм родила.
За сетен път ще ви се каже от позицията на опита, не от мераци за наддумване: познавайки следствията от това едно дете да расте в утроба, която по презумпция смята да се раздели с него и не го приема като желана и обичана част от себе си, бих се отказала хиляди пъти от мечтаното майчинство, но не бих си поръчала умишлено и създала човешко същество белязано с такава болка.
Твърдо против СМ.
И съм против не само заради потенциалните деца, родени по този начин, а и заради жените, които сега мечтаят да гушнат рожба, но поради съвсем логични причини, нямат и идея, че нещата на завършват с това, а тепърва започват. И ако до момента им е била нужна сила, за да се справят с болката си, то утре ще им трябва 100 пъти повече, за да бъдат майки на децата си.