за сурогатните майки

А защо не ме подсетиш?

Мен лично не ме притеснява, че може като резултат АРТ да се практикуват в БГ много по-често (и от това евентуално някой да има финансова изгода) ...

СМ  е и емоция според мен!
Има хора ,които успяват да владеят това чувство и са способни да станат СМ.
Все пак бе подчертано ,че става въпрос за шепа хора и  за тяхното щастие се искат някой промени в законодателството!
Щом някоя жена може да се пребори с чувствата си и да стане СМ  нека го направи !
Ще има две безкрайно щастливи семейства след това!
Пожелавам успех на Бойка и Ани отново!

Напротив, регламентирано е в Англия, Гърция, Белгия, Унгария, Холандия и др.. В много от държавите все още няма законов регламент за никакви видове АРТ (у нас има от юли 2007), съответно няма как да има и за СМ - такива са Чехия, Словакия, Румъния. В страни като Италия, Хърватска, Германия и Франция практитките по асистирана репродукция са много рестриктивни и в някои от тях са забранени дори елективния ембрио трансфер, съответно в някои от тях и донорските програми нацяло.

Аз обаче искам  да попитам, колко от тук списващите биха станали "инкубатори" за ембриона  на някоя непозната двойка.
Ей така, от благородни подбуди.
И колко биха го направили като сделка - за пари, с ясното съзнание, че това е "бизнес"?
И ако е бизнес, известно е, че бизнесът няма морални норми и всяка сделка може да се прекрати срещу съответните финансови неустойки.
Какво би се случило ако сурогатната майка в някакъв етап реши, че иска да абортира, примерно? Нали всички, които са "за", твърдят, че тя няма нищо общо с плода, значи не би следвало да е емоционално обвързана с него и той може да й се стори излишно бреме, което не си струва инвестицията и да разтрогне "договора".

КЛОНКА, няма никакво значение кой би станал СМ и дали това са 0,1 или 0,000001% от жените. Важното е да не е незаконно!

И да, пълнолетните хора имат право да се обвързват с писмени договори, имат глави на раменете и могат да решат дали да подпишат конкретен договор или да не го подпишат! И да носят всички последствия от това!

Бибона, това с договорите - ясно. Но именно защото е договор, не е обвързан с емоции.
Пак питам - какво става, ако сурогатната майка в един момент реши да се откаже от договора и си понесе съответните финансови последици?
Какво ще е усещането да ти абортират детето, например?

Изобщо не е вярно за Франция! Не си измисляйте изсмукани от пръстите истории...

Кое точно не е вярно за Франция? Прочети пак какво съм написала. Донорството на яйцеклетки и сурогацията не са позволени там.

КЛОНКА, ами страните, подписващи такива договори, ще преценяват какво точно да съдържат те - нали така? Всяка клауза трябва да е приемлива и за двете страни, за да сложат подписа си, нали така? Та в различните договори не пречи да има различни клаузи ... в един договор това да се допуска и да няма финансова санкция, в друг - да е регламентирана финансовата страна на точно този въпрос, а в трети - може изобщо да няма такива клаузи?

Единственото важно е всеки такъв договор да позволява произходът по майчина линия да е различен от досега регламентирания (а той е че майка е жената, която е родила бебето, и никоя друга ...).

И какъв да бъде произходът по майчина линия по закон, но така че да удовлетворява и жените, които ползват донорска яйцеклетка?

1. Важното е обществото да реши - "ОК ли е за нас едно дете да бъде предмет на договор" и ако обществото реши, че за него това не е ОК - тога ще бъде незаконно.

Това е едно от лицата на правото - да регламентира тези ценности, които са приемливи за обществото и да санкционира онези, които счита за неприемливи.

2. Това за пълнолетните хора е точно така, но детето, което всъщност е предмет на договора, някак си няма право на избор. А докато родителите му биологични и генетични се разкарват по съдилищата (и това въобще не е рядко срещано) - с детето какво се случва?

Вие наистина ли не разбирате, че СМ е точно това - уговаряне и продажба на дете? Не разбирате ли, че СМ е да наемеш под наем едно чуждо тяло с всички рискове за това. И че откъдето и да го погледнеш, се изисква да да приложиш едни доста сурови правила (каквито са правилата на облигационното право) по отношение на човешки емоции и съдби?
За вас такова хладнокръвно разпореждане с живи животи - наистина ли е добро?

Моля ви, не искам да се карам или заяждам с никого - моля ви вас, някой от поддръжниците на СМ - кажете ми как, нека  си го представяте практически да се случи един конкретен случай на СМ. извън семейството ...

1. как поръчващите намират СМ? Как се свързват с нея, как я избират
2. какви са мотивите на СМ да извърши подобно нещо, приемаме, че са непознати с поръчителите
3. зачева се детето с генетичен материал на поръчващите - от кой път .... наясно сме всички, че от раз може и да не стане - как се урежда този механизъм, как се заплаща неуспеха ... ама не ми разправяйте, че това са подробности, защото това си е същината на процеса ...

и така ако може с няколко изречения да ми го опишете - как става според вас

Първичната рана я забравям като аргумент, напълно ми е ясно, че  няма как да бъдат убедени хора, които нямат общо с осиновяването. Така че - ок.

ето, това са конкретните аргументи за размисъл...

честно казано, аз не мога да си го представя идеално изчистено да се реализира извън семейството.
затова и в анкетата на Зачатие съм отговорила, че съм ЗА сурогация САМО по медицински причини и САМО за определен кръг лица. представям си го подобно на уреждането на донорство от жив донор - само за членове на семейството до определена степен да е разрешено.

А какво му е лошото на договора? При развод например, страните също се споразумяват писмено за децата - кой кога ще ги вижда, каква ще е издръжката и т.н. Договорът е споразумение между няколко страни, защитено със закони. Какви са мотивите за всяка страна да сключи такова споразумение, си е нейна работа. Ако споразумението е устно между теби сестра ти, това не право детето по-малко предмет на договор - макар и не по смисъла на закона.

"Договор" и "бизнес" не са мръсни думи и не изключват емоциите. Като сте подписали трудов договор, без емоции и като робот ли си вършите работата? Тези, които подписват брачен договор, без емоции ли се женят?

Правото винаги се прилага върху човешки емоции и съдби - дали ще е дело за наследство, попечителство, родителски права, кражба или убийство. Ако на хората не им пукаше, нямаше да се съдят.

Как аз си го представям... Аз по принцип съм доста либерална и едва ли това, което аз си представям, ще се случи. Но бих била доволна и на много по-малко.

Та значи, представям си, че СМ ще е услуга на лицензирани клиники по стерилитет. Предполагам, ще има два вида СМ. Едните ще са роднини, приятелки и т.н. Другите ще са тези, които го правят за пари. Намирането на първите е ясно. Вторите си представям, че ще са регистрирани към определена клиника. Тази клиника ще поема ангажимента за проследяване на бременността. Предполага се, че това ще става по-често от нормалното.

За мен клиниките трябва да поемат подбора на кандидатките за СМ - включително интервюта с психолог и оценка на жизнената среда.

Смятам, че в действителност услугата трябва да е достъпна само за български гражданки с доказан медицински проблем за износването.

От кой път ще стане - ами божа работа. Може и да не стане. Как се заплаща неуспеха - ами по някаква тарифа, която покрива медицинските разходи и неудобството/времето на СМ.

В действителност е сложно, ако СМ иска да задържи детето. Не съм съвсем сигурна, но мисля, че трябва да й се позволи. В този ред на мисли, аз бих си избрала СМ, която вече има история за износени деца.

Мотивите на СМ? Лични (роднини, приятели, алтруизъм) или финансови. Не всички изкарват примерно 20 хиляди годишно и то без да имат някакво добро образование или да работят по 10-12 часа на ден.

Ясно е, че не всички виждат нещата по този начин - просто давам пример как аз си го представям. Нямам желание да споря за детайли - както казах, ще се радвам на много по-малко.

Ако се озакони, няма да е на ръба на закона. Никой не си мисли, че тези процедури са евтини, напротив. Дори в страни като Великобритания, където доскоро СМ беше безвъзмездно си има законни инструменти да се прехвърлят стотици хиляди лири от поръчителите на СМ под формата на разходи и това си е законно в съда. Въпросът не е в заплащането. Страничните хора, съдът и обществото не са пряко засегнати нито биха оспорвали огромно заплащане или липса на каквото и било заплащане. Дилемата е какво да се прави ако майката реши да задържи детето. Насилственото откъсване от ЕДИНСТВЕНАТА жена, която може да го кърми. Дори и съдът да се произнесе в полза на родителството на поръчителите, това отнема време. Как си представяте откъсването на едномесечно бебе, или едноседмично, от гръдта на рождената му майка? Идват полицаи, разбиват вратата, дръпват го от гръдта и и го изнасят или какво? Изчакват да се отбие? Докато се отбие то може да стане на 1-2 години и вече да е свикнало със семейството на СМ. Това са реалните проблеми.

Ама то проблемът е, че е незаконно и в рамките на близките роднини ... Ако хипотетично в мен расте ембрион на брат ми и жена му, имам 2 варианта - това дете да се води МОЕ или това дете да оставя за осиновяване, а от там нататък е въпрос на решение дали на брат ми (като мой роднина и съответно на детето, понеже детето законово няма да се води негово) ще му бъде позволено да го осинови ... И съответно ще се чака далеч по-дълго време, ако изобщо той се сдобие с родителски права ... Схващаш? В момента СМ не е законно дори и в рамките на близки роднини и добри приятелки! Които евентуално биха се съгласили, а се подразбира че ако се съгласят - няма да е заради заплащане ...