за сурогатните майки
- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
# 1 170
6 апр. 2010, 11:36 ч.
Какъв зов на кръвта към биологичния си баща? Това го чувам за пръв път!
Виж целия пост
# 1 171
6 апр. 2010, 11:36 ч.
А майка на дете от донорска яйцеклетка коя е според теб?
При СМ не става дума за донорска яйцеклетка. Защото ако е необходима донорска яйцеклетка, няма проблем тя да бъде присадена на жената, която ще гледа детето. Не виждам връзка.
Е добре де, кое прави майката майка - генът или износването в края на краищата? Или както дойде да ни пасне на болката?
Виж целия пост
И за пореден, но явно не последен път - майка на това дете е генетичната, от чиято яйцеклетка се е пръкнало. Така че то изобщо не е изоставено.
А майка на дете от донорска яйцеклетка коя е според теб?
При СМ не става дума за донорска яйцеклетка. Защото ако е необходима донорска яйцеклетка, няма проблем тя да бъде присадена на жената, която ще гледа детето. Не виждам връзка.
Е добре де, кое прави майката майка - генът или износването в края на краищата? Или както дойде да ни пасне на болката?
# 1 172
6 апр. 2010, 11:37 ч.
Нямаш репродуктивни проблеми, но ако си имала, сигурно си щяла да се възползваш от ин-витро за да имаш дете.
И все пак не ми отговори на въпроса какво става с децата на СМ, защото за тях майка им ражда дете което изоставя.
Виж целия пост
Това че защитавам СМ изобщо не означава, че бих се възползвала от него. Аз защитавам и ин витрото, това не значи, че непременно трябва да зачена по този начин.
И за пореден, но явно не последен път - майка на това дете е генетичната, от чиято яйцеклетка се е пръкнало. Така че то изобщо не е изоставено.
И за пореден, но явно не последен път - майка на това дете е генетичната, от чиято яйцеклетка се е пръкнало. Така че то изобщо не е изоставено.
И все пак не ми отговори на въпроса какво става с децата на СМ, защото за тях майка им ражда дете което изоставя.
# 1 173
6 апр. 2010, 11:37 ч.
Според мен биологична майка е тази, от чиято яйцеклетка се е образувало детето.
Виж целия пост
От моя гледна точка не е възможно нормално мислеща жена, с нормална постановка към животосъздаването, да износи дете и после да го подари, остави или продаде. На когото и да било. Алтруизмът напълно изключвам като мотивация, защото не мога да го съвместя с подобен акт, значи остава търговската изгода. Ето това ми е най-голямото притеснение. Жена-търговка продава утробата си, за да задоволи нечия нужда. Нечията нужда пък иде от странната презумпция, че трябва обезателно да имаш нещо, което по някаква причина нямаш. Нямаш, но го искаш, защото си решил, че трябва и че ти се полага.
Биологична майка е тази, която носи и ражда. Другата е само генетична и впоследствие фактическа, ако отглежда.
Биологична майка е тази, която носи и ражда. Другата е само генетична и впоследствие фактическа, ако отглежда.
Според мен биологична майка е тази, от чиято яйцеклетка се е образувало детето.
# 1 174
6 апр. 2010, 11:38 ч.
Това не е аргумент.
Да подкрепя Жозефина, ама с цитат, че никой не обръща внимание:
"In India, Surrogacy Has Become a Global Business
They come from Europe, Asia and America. Couples unable to have their own children are finding a booming market for surrogate motherhood in India. But what happens when a baby is born that suddenly belongs to no one?"
http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html
И аз да благодаря, че това го пействаш за трети път. 
Аз се спрях на 2 само.
Виж какво Жоз, не се опитвай да ми втълпяваш разни неща.
Остави ме да си имам мнение, и недей да смяташ, че то се дължи не некомпетентвост и неосведоменост.
Аз твоето не искам да го променя.
Лично аз, ако съм СМ, ще възприема нещата така - давам първия дом на това детенце.
То има моята любов, за да расте в него.
Генетично не е мое, но не е и изоставено от родителите си - напротив, те копнеят за него.
Сигурна съм, че емоциите ще съществуват, а аз ще се постарая потокът им да тече в правилната посока.
Това е.
Така смятам аз.
Аз съм от хората, които почти е изключено да дарят яйцеклетка, защото вечно сърцето ми ще знае,
че някъде е моето дете. Но не обвинявам хората, които използват този метод.
Виж целия пост
Защото хората, решили да поемат този път, ще го направят със или без.
Това не е аргумент.
Да подкрепя Жозефина, ама с цитат, че никой не обръща внимание:
"In India, Surrogacy Has Become a Global Business
They come from Europe, Asia and America. Couples unable to have their own children are finding a booming market for surrogate motherhood in India. But what happens when a baby is born that suddenly belongs to no one?"
http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html
Аз се спрях на 2 само.Виж какво Жоз, не се опитвай да ми втълпяваш разни неща.
Остави ме да си имам мнение, и недей да смяташ, че то се дължи не некомпетентвост и неосведоменост.
Аз твоето не искам да го променя.
Лично аз, ако съм СМ, ще възприема нещата така - давам първия дом на това детенце.
То има моята любов, за да расте в него.
Генетично не е мое, но не е и изоставено от родителите си - напротив, те копнеят за него.
Сигурна съм, че емоциите ще съществуват, а аз ще се постарая потокът им да тече в правилната посока.
Това е.
Така смятам аз.
Аз съм от хората, които почти е изключено да дарят яйцеклетка, защото вечно сърцето ми ще знае,
че някъде е моето дете. Но не обвинявам хората, които използват този метод.
# 1 175
6 апр. 2010, 11:38 ч.
Нямаш репродуктивни проблеми, но ако си имала, сигурно си щяла да се възползваш от ин-витро за да имаш дете.
И все пак не ми отговори на въпроса какво става с децата на СМ, защото за тях майка им ражда дете което изоставя.
Отговорила съм 100 пъти на този въпрос - майка им си е тази, дето си ги гледа и от която яйцеклетка са се пръкнали. Не виждам причина да страдат.
Виж целия пост
Това че защитавам СМ изобщо не означава, че бих се възползвала от него. Аз защитавам и ин витрото, това не значи, че непременно трябва да зачена по този начин.
И за пореден, но явно не последен път - майка на това дете е генетичната, от чиято яйцеклетка се е пръкнало. Така че то изобщо не е изоставено.
И за пореден, но явно не последен път - майка на това дете е генетичната, от чиято яйцеклетка се е пръкнало. Така че то изобщо не е изоставено.
И все пак не ми отговори на въпроса какво става с децата на СМ, защото за тях майка им ражда дете което изоставя.
Отговорила съм 100 пъти на този въпрос - майка им си е тази, дето си ги гледа и от която яйцеклетка са се пръкнали. Не виждам причина да страдат.
# 1 176
6 апр. 2010, 11:40 ч.
Така ли? Нима детето не разпознава интуитивно баща си, нищо че не е било в корема му?
Виж целия пост
Какъв зов на кръвта към биологичния си баща? Това го чувам за пръв път!
Така ли? Нима детето не разпознава интуитивно баща си, нищо че не е било в корема му?
# 1 177
6 апр. 2010, 11:41 ч.
Това не е аргумент.
Да подкрепя Жозефина, ама с цитат, че никой не обръща внимание:
"In India, Surrogacy Has Become a Global Business
They come from Europe, Asia and America. Couples unable to have their own children are finding a booming market for surrogate motherhood in India. But what happens when a baby is born that suddenly belongs to no one?"
http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html
И аз да благодаря, че това го пействаш за трети път. Аз се спрях на 2 само.
Виж какво Жоз, не се опитвай да ми втълпяваш разни неща.
Остави ме да си имам мнение, и недей да смяташ, че то се дължи не некомпетентвост и неосведоменост.
Аз твоето не искам да го променя.
Лично аз, ако съм СМ, ще възприема нещата така - давам първия дом на това детенце.
То има моята любов, за да расте в него.
Генетично не е мое, но не е и изоставено от родителите си - напротив, те копнеят за него.
Сигурна съм, че емоциите ще съществуват, а аз ще се постарая потокът им да тече в правилната посока.
Това е.
Така смятам аз.
Аз съм от хората, които почти е изключено да дарят яйцеклетка, защото вечно сърцето ми ще знае,
че някъде е моето дете. Но не обвинявам хората, които използват този метод.
Много хубаво си го казала!
Виж целия пост
Защото хората, решили да поемат този път, ще го направят със или без.
Това не е аргумент.
Да подкрепя Жозефина, ама с цитат, че никой не обръща внимание:
"In India, Surrogacy Has Become a Global Business
They come from Europe, Asia and America. Couples unable to have their own children are finding a booming market for surrogate motherhood in India. But what happens when a baby is born that suddenly belongs to no one?"
http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html
Аз се спрях на 2 само.Виж какво Жоз, не се опитвай да ми втълпяваш разни неща.
Остави ме да си имам мнение, и недей да смяташ, че то се дължи не некомпетентвост и неосведоменост.
Аз твоето не искам да го променя.
Лично аз, ако съм СМ, ще възприема нещата така - давам първия дом на това детенце.
То има моята любов, за да расте в него.
Генетично не е мое, но не е и изоставено от родителите си - напротив, те копнеят за него.
Сигурна съм, че емоциите ще съществуват, а аз ще се постарая потокът им да тече в правилната посока.
Това е.
Така смятам аз.
Аз съм от хората, които почти е изключено да дарят яйцеклетка, защото вечно сърцето ми ще знае,
че някъде е моето дете. Но не обвинявам хората, които използват този метод.
Много хубаво си го казала!
# 1 178
6 апр. 2010, 11:42 ч.
Така ли? Нима детето не разпознава интуитивно баща си, нищо че не е било в корема му?
Когато става въпрос за донорска сперма: Кой баща? Този който живее с майка му или генетичния?
Мила, с тези генетични теории съвсем се оплете.
Виж целия пост
Какъв зов на кръвта към биологичния си баща? Това го чувам за пръв път!
Така ли? Нима детето не разпознава интуитивно баща си, нищо че не е било в корема му?
Мила, с тези генетични теории съвсем се оплете.
# 1 179
6 апр. 2010, 11:42 ч.
Клер, детето е яйцеклетка, докато не попадне в утробата на жената, която ще го отглежда 9 месеца, и накрая ще му даде живот.
Не съм против идеята, но ми се струва....болезнен избора, най-вече за СМ.
Иначе за бездетните двойки това би била далеч по-улеснена процедура, поне в сравнение с ин-витро-то.
Не зная, объркано е много, именно защото никой от нас не може да установи къде започва живота на ембриона, и колко е важна връзката на детето с майката в онези девет месеца.
Откъде знаете, че това малко същество осъзнава коя е генетичната му майка, и коя е жената, хранеща го чрез пъпната връв?
Простете ми лаишките въпроси
Виж целия пост
Не съм против идеята, но ми се струва....болезнен избора, най-вече за СМ.
Иначе за бездетните двойки това би била далеч по-улеснена процедура, поне в сравнение с ин-витро-то.
Не зная, объркано е много, именно защото никой от нас не може да установи къде започва живота на ембриона, и колко е важна връзката на детето с майката в онези девет месеца.
Откъде знаете, че това малко същество осъзнава коя е генетичната му майка, и коя е жената, хранеща го чрез пъпната връв?
Простете ми лаишките въпроси
# 1 180
6 апр. 2010, 11:43 ч.
Клер, ще ти задам въпроса по друг начин. Ако се съгласиш да станеш СМ, кажи ми как ще обясниш на двете си деца /които вече имаш/, че ще родиш дете което след това ще дадеш на други хора?
Виж целия пост
Клер, ще ти задам въпроса по друг начин. Ако се съгласиш да станеш СМ, кажи ми как ще обясниш на двете си деца /които вече имаш/, че ще родиш дете което след това ще дадеш на други хора?
# 1 181
6 апр. 2010, 11:43 ч.
Така ли? Нима детето не разпознава интуитивно баща си, нищо че не е било в корема му?
Ама Клер, моля те
Какъв е той?
Той просто дава матрЯл.
Детето е дете, от момента в който яйцеклетката се оплоди от сперматозоида.
Nefertity, ще го обясня точно по този начин, по който го обясних тук.
Виж целия пост
Какъв зов на кръвта към биологичния си баща? Това го чувам за пръв път!
Така ли? Нима детето не разпознава интуитивно баща си, нищо че не е било в корема му?
Ама Клер, моля те
Какъв е той?
Той просто дава матрЯл.
Детето е дете, от момента в който яйцеклетката се оплоди от сперматозоида.
Nefertity, ще го обясня точно по този начин, по който го обясних тук.
# 1 182
6 апр. 2010, 11:44 ч.
Бояна, тъй като от към 20тата страница се отказах да споря на полето на "Първичната рана", да ти кажа - хич и не опитвай
. Сто майки рекоха, че няма Първична рана, че тази тема се преекспонира, и и се придава излишен драматизъм, защото обич и привързаност се изграждат с времето и т.н и т.н Не се отчита факта, че говорят като майки, не като деца....
В темата писаха и изоставени/осиновени по-късно деца, те също не бяха чути...
Как да обясня и да поискам някой да ми повярва че няколко нощи преди рождения си ден и преди деня, в който го взехме от дома, сина ми има кошмари и плаче безутешно насън... и така вече без пропуск 3 години, макар че е осиновен на 7 месеца и категорично не осъзнава фактите със съзнанието на възрастен ... Както и да е ... както казах и преди - отказвам се от битка на тази плоскост.
Категорична съм обаче, че няма как да приема узаконяването на договор, в който предмет е човешко същество, това за мен е правна революция, която е напълно неоправдана
Добре, де, а кой казва от какво се предизвиква Първичната рана - от утробата или от зова на кръвта, респ. на гена? И кой е доказал, дали ще има първична рана при деца, износени от някого, но живеещи при генетични родители?
Естествено е при осиновените деца да има някаква драма, но не виждам аналогия с родените от СМ.
Е как не я виждаш? Имаш две деца нима смяташ, че деветте месеца в утробата ти са без значение за тях? Бебето родено от СМ може да е наясно с договорките между нея и генетичните родители, колкото изоставеното с бъдещото осиновяване и ползите от него. Единствената е разлика в полза на бебето родено от СМ е родовата памет на клетъчно ниво, но няма да я обяснявам да не си навлека още обиди.
Не я виждам. Това са мои деца, носят моята наследственост. Не съм убедена, дали това не е по-важно от утробата като такава.
Да не говорим, че дълбоко съм убедена, че родител не е този, който е родил, а който е отгледал и възпитал.
Никой не спори за това. Говоря за негативните последствия от отделянето на бебе от онази, която го е родила. Осиновените деца имат за родители осиновителите и с пълно право, но и носят негативите на изоставянето и това е безспорно. С усилията на осиновителите тези последствия се преодоляват и тушират, но въпросът е нужно ли е съзнателно да се произвеждат още деца, които да носят тези проблеми? И това е само един от проблемите на СМ. Има съмнения и в много други плоскости.
Най- вече се питам дали на всичките ни проблеми в държавата сега е най- важно да се занимаваме с въпрос, който касае 30 семейства? Не е ли това поредното отклоняване на вниманието от далеч по- важни и актуални въпроси, които водят до мизерстване огромен процент от населението.
Отписвам се от темата. Приятен ден на всички.
Виж целия пост
Колкото до изследванията от Англия- споменава ли се в тях какви са негативите за бебето? Всъщност, именно бебетата ме интересуват повече в случая. За мен не е все едно дали са износени от майка си или не, не е все едно дали са отделени от онази, която ги е родила. Последствията ще са сходни с тези при изоставените деца, а там категорично има последствия.
Бояна, тъй като от към 20тата страница се отказах да споря на полето на "Първичната рана", да ти кажа - хич и не опитвай
. Сто майки рекоха, че няма Първична рана, че тази тема се преекспонира, и и се придава излишен драматизъм, защото обич и привързаност се изграждат с времето и т.н и т.н Не се отчита факта, че говорят като майки, не като деца....В темата писаха и изоставени/осиновени по-късно деца, те също не бяха чути...
Как да обясня и да поискам някой да ми повярва че няколко нощи преди рождения си ден и преди деня, в който го взехме от дома, сина ми има кошмари и плаче безутешно насън... и така вече без пропуск 3 години, макар че е осиновен на 7 месеца и категорично не осъзнава фактите със съзнанието на възрастен ... Както и да е ... както казах и преди - отказвам се от битка на тази плоскост.
Категорична съм обаче, че няма как да приема узаконяването на договор, в който предмет е човешко същество, това за мен е правна революция, която е напълно неоправдана
Добре, де, а кой казва от какво се предизвиква Първичната рана - от утробата или от зова на кръвта, респ. на гена? И кой е доказал, дали ще има първична рана при деца, износени от някого, но живеещи при генетични родители?
Естествено е при осиновените деца да има някаква драма, но не виждам аналогия с родените от СМ.
Не я виждам. Това са мои деца, носят моята наследственост. Не съм убедена, дали това не е по-важно от утробата като такава.
Да не говорим, че дълбоко съм убедена, че родител не е този, който е родил, а който е отгледал и възпитал.
Най- вече се питам дали на всичките ни проблеми в държавата сега е най- важно да се занимаваме с въпрос, който касае 30 семейства? Не е ли това поредното отклоняване на вниманието от далеч по- важни и актуални въпроси, които водят до мизерстване огромен процент от населението.
Отписвам се от темата. Приятен ден на всички.
# 1 183
6 апр. 2010, 11:45 ч.
Аз съм твърдо ЗА СМ,но това не значи,че аз лично ще стана такава.Изумена съм от плоските разсъждения по темата,преливането от пусто в празно и пълните глупости,с които сте я задръстили.Ако най-важно за детето е кой го е износил,какво да кажат тогава мойките,отгледали и възпитали деца,дето не са техни.Ужас!Клер по наистина интелигентен начин се опитва да ви обясни своята позиция,но вие като квачки само кудкудякате и нищо не казвате!Ако нямахте дете и това беше единствената ви възможност да станете майка,друга песен щяхте да пеете.
Виж целия пост
# 1 184
6 апр. 2010, 11:46 ч.
Клер, ще ти задам въпроса по друг начин. Ако се съгласиш да станеш СМ, кажи ми как ще обясниш на двете си деца /които вече имаш/, че ще родиш дете което след това ще дадеш на други хора?
Как ще го обясня е моя проблем. Наличието на закон не задължава автоматически някой да стане СМ. Лично аз не бих станала, което не означава, че не одобрявам, ако друга стане.
Виж целия пост
Клер, ще ти задам въпроса по друг начин. Ако се съгласиш да станеш СМ, кажи ми как ще обясниш на двете си деца /които вече имаш/, че ще родиш дете което след това ще дадеш на други хора?
Как ще го обясня е моя проблем. Наличието на закон не задължава автоматически някой да стане СМ. Лично аз не бих станала, което не означава, че не одобрявам, ако друга стане.
Препоръчани теми