КГО 2008 8-ма част

Здравейте дами.
Отдавна не съм писала, но напоследък времето за нищо не стига....
Цеци е станал една малка фурия - вчера намерх килимът проснат, покривката от масата липсваща и т.н. Гледачката днес обясняваше, че три пъти се е крил от  нея навън и съответно много се е забавлявал за разлика от нея  Бяга много бързо - със сто бели в час  Има навика да слиза от триколката в движение, страх няма от нищо, предпазливост - нула. За празниците бяхме на вилата ни, като съответно успя да се строполи през глава в едни магарешки бодили - след това нямаше тъпения да го изчистя от тръните и пак да тича по нанадолното. Като се сетя, че се оплаквах едно време, че Веско е палав  Много си е кротко детето да знаете.
Цеци му се "качва на главата", а тй само казва "Той нали е по-малък".Голяма драма е за дрехите, с които ще бъде облечен - отсега си проличава суетната везна. А пък недай си даподам погрешните яке и шапка -настава едно тръшкане, един рев ...не е за описване. Признавам си, че пляскам по дупето и през рацете, но по друг начин не става, а често е опасенса за себе си. Любимо занимание е да се бърка в кнтактите - ако е намерил нещо метално е още по-интересно  Онзе ден беше хванл едно търкалце и с всичка сила удряше кинескопа на телевизора докато е включен  От друга страна е много интелигентно дете - не, че е мойто гардже. Пее песнички, приказва ужасно много и то с цели изречения. От два -три месеца за себе си говори с "Аз". Батко му до третата си година говореше за себе си в трето лице, използвайки "мене".
Иначе ни се наложи в началото на май да ходиме до Пирогов, за да му оправят пишката. Наложи се да правят пластика, защото се оказа, че е с "парафимоза".  Сега трябва да сме много упорити иначе ще последва неприемлива за нас процедура. Та мамина момченца обърнете внимание как се развиват нещата при вас, че понякога става лошо, ако не се видят навреме нещата. Междувременно се оказа, че човекът има и пъпна херния, та сега ще чакаме да стане на две и оново ще ходиме до там за операция. Докторът много се ядосваше сам на себе си, че само пишката му е гледал, но здраве да е - имало глава да пати.
Да другото дето се сещам е, че видях еин бял косъм, точнов центъра на темето. По всички условия на бабините суеверия трябва да бъде голям късметлия - ха дано да е така.
Толкоз от мен засега - не знам кога ще е следващото включване, но да знайте, че много ми липсвате иредовно открадвам по-малко време поне да ви прочета. Софиянки надявам се знаят, че ако ходятдо Борисовата съм на линия дори за половин час да е

Здравейте да се отчетем и ние че се поизгубихме в това ежедневие.Мислех малко да се пооплача ама като прочетох за вашите неволи то ще си излезе като хвалба.
Тръшкане практикуваме много за кратко ,ако реша да го откъсна от нещо което си е наумил да пипа ,но бързо забравя за щастие.Предпочита да играе с по-галеми деца или в повечето случаи да ги наблюдава и крещи по тях.Храни се добре ,всичко яде от кухнята ,не пасирам,дъвче и много рядко плюе ако нещо не му хареса.С гърнето се справяме обикновенно след сън ама не винаги,не иска да говори и да повтаря-бърбори си негови работи обикновено с първите срички на думите и оттам свободни съчинения.Много е нахитрял и така се подмазва ако сгафи направо голям артист,обича много музика и като я чуе почва да танцува ,особено народна и като почне да вика и ОПА ОПА ,просто няма равен.                         
А Емил просто е дете мечта,яде си ,лежи си,гука и се смее ...пу пу да се не хваля много че сега почва да става по активен и ще видим как ще е .
Някой знае ли какво става с тоя Пентаксим,ние го отложихме и при двамата и сега чакам и незнам ще има ли ,ще го плащаме ли никой не знае.

Минавам да се отчета и да се оплача, че малката никак не иска да говори, а си личи, че разбира. Като й кажеш нещо да ти донесе или намери /но само ако е в пределите на стаята, в смисъл не връзва, че нещото трябва да го занесе на баба в другата стая/ го прави. Най-използваната "дума" от нея е мама и прутю /каквото и да значи/ . Иначе си има набор от 10-на думички, които обаче използва доста рядко. Понякога дори не казва и мама, а маааа. Обича да се катери, да се пързаля, да се люлее, но е много внимателна. Справя се почти сама със слизането и качването по стълбите, но винаги ми подава ръчичка, дори и когато вървим по улицата по непознат маршрут. Изобщо е много, много различна от кака си. Не просто различна, а пълната й противоположност, макар адски много да си приличат на външен вид и все още понякога с мъжа ми й викаме с името на кака й. А навремето се чудех как можеш да объркаш имената на децата си или на внуците си. Е, видях как може, когато ми се случи.  
Не я подминава и бебешкия пубертет, но засега в слаба степен, малко тръшкане на пода и викане, както и започва да се бие по главата и да се скубе косите. Никой, никога не я е удрял, нямам си на идея как й е дошло на акъла. Много е интересна, когато замисля някаква беля, тогава придобива вид на малко ангелче, с най-невинната си физиономия /по това според свеки прилича изцяло на мъжа ми, има и снимково доказателство, как той гледа съвсем невинно в друга посока, докато в същото време скубе кака си.
Става и все по-голяма кипричка, огледалото й е пръв приятел. Докато види нещо за украса /червило, лак, фиба, диадема, гердан, пръстен, чанта, ластик за коса, последния го ползва за гривна се мъчи да си го сложи и веднага след това отива пред огледалото да провери как й стои. Сваля ми всички ластици, диадеми и шноли за да си ги сложи, а на косата й нищо не се задържа.
Напоследък чак не ми се иска да й давам вода. Следя я изкъсо, защото пие уж, а я плюе и после стъпва отгоре му, като преди това се е събула /в къщи ходи със сандали, защото  хем  е топло, хем не е съвсем за ходене бос или по чорапи/. Иначе поне вътрешните й сандали са издайнически - обаждат къде обикаля. Дрехите й все са мокри, толкова тоалети сменяме, все едно пералнята се върти нон стоп. Съвсем леко я процежда през устата си.
Другия й номер е да върви на пръсти. А често така въздиша, все едно проблемите на целия свят са върху крехките й рамене.
И хайде стига, че ще ви писне да четете романи, а и ми се оплакват че са се чукнали леко в ръба на бюрото и трябва да й дам да папа, преди сама да е успяла да ме съблече.

Здравейте КГО!
Да взема и аз да напиша някой ред, че напоследък все не остава време.

Денислав беше болен сумати време и доста сериозно този път. Започна с ОВИ, изкара седмица на хомеопатично лечение и като нямаше подобрение лекарката му изписа суметролим. Пи го цяла седмица, но продължаваше да кашля и подсмърча, та в крайна сметка се оказа бактериална инфекция и по този повод пи първия си в живота антибиотик. Оздравя най-сетне, ама боледува близо месец По този повод си мислех, че от една страна е добре, че не го приеха на ясла, защото въобще не ми е ясно кой точно работодател ще ми даде цял месец болничен...

За инатенето - нямаме кой знае какви проблеми, не ми се е тръшкал за нещо все още. Успявам някак да го забаламосам, когато иска нещо, което не трябва. Голям проблем ми е неумението му да се пази добре, все още, даже тема пусках по въпроса. Все ги прави едни... да ти настръхне косата, ама гледам че не сме само ние така  В резултат на беснеенето се сдобихме с разцепена долна устна, огромна синина на ухото (никаква идея как точно се получи), а ежедневните синини не ги броя вече въобще 

Ох, Цвети, аз пък онзи ден викам на мъжа ми "Стига бе, мами!" , умряхме от смях, а и на детето редовно викам така, както наричам татко му  Луда станах вече, за нищо не ми стига времето и все съм под пара.

А вчера какъв номер ни врътнаааа  Играем една игра тримата, целуваме се последователно, т.е. Бойко целува Дени, Дени - мене, аз - Бойко. Та играеме я тази игра и в един момент нашия спря, изгледа ни ухилен и ни хвана главите и ги бутна една към друга - т.е. ние двамата да се целуваме  Незнам откъде му дойде, ама беше супер смешно 

Иначе всичко почти разбира вече, но с говоренето не се справя съвсем... Карай, като го слушам как бърбори сега неговите си неща.... въобще няма да е от мълчаливите 

Я да се разпиша и аз набързо  .
Иван напоследък го разтресе бебешкия пубертет, започна да се опъва като струна и да вика като не стане по неговата, но в сравнение с батко си е цвете  . Иначе проблемът ми е в момента е, че започна да отказва храна.. на неговите няма и 9 кг. това направо си е страшно  , но нищо не мога да направя, освен да предлагам разнообразие. Надявам се да е някакъв период и просто да отмине. Иначе чакаме резултатите за прием в детска ясла и не мога да си помисля какво ще става ако и сега не го приемат  . И още не сме отказали биберона.. голям проблем ще е, че вече е доста пристрастен към него. Речникът му е беден - казва 10-15 думички, но определено за някои от тях му трябва преводач  , иначе спор няма, че разбира всичко и с батко си са голяма комбина в пакостите.. дано само ми издържат нервите 

Много ви се радвам така като си казвате как са дечицата, с някой откривам прилики, донякъде се успокоявам, че въпрос на време е да се нормализират нещата и че тези истерии няма да продължат вечно... Както казват Софко, Маняна и т.н. "на три вече е човек, който те разбира и ти влиза в положението". На 5 пък е рай, понягога забравям, че имам дете.
А за Макси трябва отсега да мисля в кое цирково училище да го запиша, това му е в кръвта просто   Няма място, където да не се е качил вкъщи, днес за първи път упражнява ходене по греда, като обиколи един пясъчник по дървената пейка, която го огражда. Тя пейката е тясна, но върви, балансира и не се отказва. Направи го с такава концентрация, че с учителките умряхме да се смеем  
След около 20 дни заминаваме да работим един детски лагер в Обзор с двамата и хич не го мисля.. ще се налага да порасне бързо и да свиква да не ми е лепнат за полите

Здравейте и от мен най-после!
Мария е бяс, но някак по женски е малко по-различна от това, което чета за Момо, Калоян, Влади, Макси.......Сравнявам я с останалите деца край нас и тя ми се вижда най-щурава. Това не ме притеснява, дори напротив, аз харесвам по-живите деца. Вярно, че е смъртоносно за нервите да отглеждаш такова, но нищо на този свят не е идеално  .
Малко снимки: http://picasaweb.google.bg/Kamenovi.kamenova/uRMUDF# . Отдавна не съм публикувала, грешка, ама все не ми остава време за такива подробности  . Повечето снимки са на село, на вилата. През останалото време все не идва ред да взема фотоапарата. Има само една в Стара Загора, на стадиона. Водихме там Мира при хомеопатка. Нали знаете, че е с атопичен дерматит, прибави се и една постоянна хрема откакто е на ясла - нослето все е запушено, вечер хърка, не спи спокойно. УНГ доктора изнамери стрептококи в носния секрет и веднага изписа антибиотик, обаче педиатърката не разреши и ни прати да пробваме с хомеопатия. След 2 седмици мога да кажа, че кожните проблеми изчезнаха, което изключително приятно ме изненадва, аз бях малко скептик. Другия проблем още не се повлиява, но и ние продължаваме с лечението, надявам се да има резултат.
Поздрави на всички, много ми е приятно да ви чета в малкото си свободно време  .

Здравейте ма(да)ми 
Днес се видяхме с част от "обичайните заподозрени"  Толкова ми липсваха те и децата А те миличките едва се познаха... да не кажа хич  Ренката е с черна точка, защото не беше взела Калоянчето, но той сам се е прецакал
Много са пораснали дечицата, а Весето е кротушанката на групата... може би както е Ради на варненки...
Едва познах Ема (на Мария Д, но сигурно не я помните), тя беше таково кротко детенцее, а сега е хала  ; Дени е все така сладък, но него съм го виждала най-сккоро, та не ме изненада много; Цецони, е дръпнал нагоре, с едни дъъъъълги мигли и един такъв поглед... не мога да го определя... в бъдеще ще сваля мадами с него... той беше кртичък в началото, да не кажа стреснат, защото дойде последен, но после като свикна с обстановката и влезе в ритъм  Ако и Калоянчето беше на линия сигурно щеше да стане още по-весело 

Много мило ми стана, а снимки от Съни, че тя е нашия "папарак" 

Другоооооо, аааа да не забравя да кажа, че Мира е голяма сладуранка и се е проенила доста според мен... голямо момиче е вече, а на село изглежда много хубаво и Мира сигурно обожава да ходи там, за да дивее по поляните. Алис да я нацелуваш!
Това е май от мен дкато 3-те ми деца спят

Ей, София, браво на вас за сбирката. Чакаме снимки.

Алис, много ти е сладка момата. А тази снимка много ме разсмя: http://picasaweb.google.bg/Kamenovi.kamenova/uRMUDF#5471464487152472098 . Лошото е, че ми идва нецензурна песничка за Сектор Б. /нали съм расла по стадионите/

Аз за яслата много взех да се чудя дали има смисъл да го пускам, ако изобщо го приемат. Ако ще се разболява, както явно става с почти всички дечица, тръгнали на ясла, няма ли да е опасно за новороденото? И такива разни размисли и страсти, а понякога и пасти, ме гонят тия дни.
А, и при нас е налице първото тръшкане. Започна се бебешкия пубертет явно. Установих, че в такива ситуации най-кофти са околните наблюдатели, които веднага започват да наливат акъл и да те гледат осъдително, че не даваш на детето си туй що иска. На мен, не знам защо пък ми беше много смешно. Главата в плочките, оня плач, дето е на инат, не от друго и ритане с крачка...забавно си е. Дойде и момента, в който достига бравите на вратите и спокойствието у дома приключи. Ключовете са най-голямото забавление и ако му бъдат отнети, следва по-горе споменатото тръшкане. Дет се вика..."при нас е весело!"

Елииии, къде бе, момиче мило се събрахте в тези ветровити времена  !?
Ние тук на край-село в Люлин сигнал на Булсата нямахме  , как не ни отвя антената не е ясно.
Но пък бяхме на рожден ден на братовчедчето. Като видя подаръците наш Калоян се оживи, развесели, избута всички баби, дядовци и бебета наоколо и се метна на колите, багерите, камиончетата и т.н. Опъва се и на по-големите дечица, не им отстъпва, иска по две играчки за него...ужас, не мога да си позная детето тия дни!
Не яде нищо и не спа цял ден...до 7 вечерта, когато заспа на масата с храна в устата  . Все се чудех как така задремват децата докато се хранят, ей на че и моето започна да ги върти тези номера 
Но искам да си го похваля, от 2-3 дни спи самичък в креватчето си. Може да ви е забавно, защото вашите деца най-вероятно вече ги учите да спят сами в стаята си, но на мен не ми се беше случвало да постилам чаршафи в неговото креватче, откакто беше на 4-5 месеца, от тогава трайно се настани в нашето легло, та до миналата седмица. Сега ми е много спокойно, на него също, спи непробудно до сутринта. Ама...за всяко нещо си има време, важното е да не насилваме мъниците
Миналата седмица пък бяхме за малко в Пигис хаус. Не знам за вашите деца, но моето е непоносимо в магазини - иска да ходи между рафтовете, пипа стоката, слага в количката каквото трябва и каквото не...ужас. Та там нали има детски кът, реших да го оставя за половин час докато си свърша работата. Много ми беше притеснено, защото за първи път го оставям при чужди хора, но той спокойно си влезе при лелите и се заигра. След половин час като отидох да си го взема като ревна това дете, бута ме с ръка и се гуши обратно в лелята  , иска обратно пори децата....а аз се чудех как ще се приспособи към градина моето залепено за полите ми дете... . Май ще започваме и ние да мислим за някаква забавачка почасово, поне за начало...много му харесва да е сред децата.
Та такива ми ти работи при нас...чета ви, но рядко имам възможност да пиша. Много се радвам да чета как се развиват "наборите"  и майките им, разбира се . Нагледах се на сладурчести муцунки...на вече пораснали момченца и момиченца...
Целувам ви всички и хубав ден (макар и студен)!

Арианкааа в нас се събрахме душа  Аз в това време не излизам с малкия, че не мога да преценя как да го облека, защото ако не духа, не е толкова студено, та или ще го претопля или ще го простудя 
Събрахме се, за да ги запозная с Коко и за да си поклюкарим малко, децата да полудеят... аз бях планирала терасно парти, но навън беше отврат, та си бяхме в нас... също планирах ако им писне на терасата на децата да влезем в двора на детската градина срещу нас или да отскочим до една много хубава площадка близо до нас с много хубави нови играчки, но не би... времето ни изигра кофти шега... така беше и на погачата на Коко... предния ден едва се дишаше от жега, а на другия ден валя и духа якооо...
Та това е за вчера...
Иначе моето мо миченце също яко се тръшка... много обича Алекс да се метне на земята и да си дрънне главата в земята  успокоявам се, че поне е момиче и ако не стане много умна (в следствие честата среща на главата й с твърди предмети, стени и подове), поне да е красива и с това да пленява 
Не е от дърпащите играчки деца, за което се радвам, защото ми е много кофти като видя деца, който се дърпат заради някаква си играчка... е има случаи, в които много иска нещо и настоява, но в 95% от случаите тя отстъпва и отива да си намери ещо друго, с което да си играе. Може би е тренирана от братовчедка си, която винаги й дърпа от ръцете .
Замислих се онзи ден, че няма как Алекс да научи "мое" от друг освен от братовчедка си... Ние в нас не употребяваме, това е мое, онова е мое... в смисъл не и докато общуваме с малката... може и да си е и до дете де...
Алекс днес вечерта или утре сутринта заминава за Варна с баба си и дядо си. Аз ще пиша урсови работи, за да избутам семестъра, а Те ще гледат яхти и ще обхождат морската На Алекс много й харесва, а ако нямах тези задължения щях и аз да "отскоча" до така обичаната от мен Варна 
Нев, Теди я споделете как се чувствате... Добре ли сте вече, минаха ли гаденето и неразположенията на първите месеци?

Ех, Ели, жалко, че няма и ти да идваш. Поздравявам те, че си се нагърбила и с ученето и с две малки деца в къщи.. дано има кой да ти помага.  Много ми се искаше да сме тук за регатата, но няма да я видим.    Голямо събитие ще е, ветроходни кораби, мммм .. красота.

Арианка, е как го постигнахте, това детето да спи на неговото си легло? Моите опити са без успех за сега. Стигнали сме до заспиване на спалнята и после да го местим на неговото място.
Бибата се опитвам да забрави вече, но и с това не ми се получават нещата. Тръшва се и докато не я намери не се отказва.. Сложно е!

Момичета, имам въпрос за консултациите след годинката, че тук нашата сестра ще ме изкара луда още малко  Казали са ми, че след първата година консултациите стават на 3 месеца. Точно на годинката казаха да не ходим, а на другия месец за ваксина. След това ходихме на година и 4 за последния Пентаксим. И съответно сега наближава края на следващите 3 месеца и майка отива да вземе час, при което те са много изненадани и казват, че консултация има на 1г и 9м - като толкова съм искала да я заведа да ми я измерят, все едно съм претенция някаква!!! Като са на 3 месеца как така от 1.03 следващата ще е чак края на юли?! Не че е кой знае какво, ама защо ще ме прави на луда...

Оф ,много ме мързи да пиша бе хора Иначе ви чета с интерес и сравнявам децата,но като гледам всички са горе- долу еднакви.И Криси се тръшка като не стане на нейното.Ината е голям.За заспиването-от скоро иска да заспива при нас и после я местя в креватчето й.Не заспива без биберон и една маймунка.Даже си ги търси и през деня.Добре ,че навън не ги носим. не знам как ще ги отказваме и каква емоция ще преживее ако се опитам да и ги отнема.Все едно да я откъсна от някой близък.Така си мисля. Дали няма някоя паста за отказване  на биби  например.Не ми се иска насилствено отказване ,а тя сама да я зареже.
С игрите е доста самостоятелна .Играе си понякога с часове без да ме търси.Аз се къпя,готвя и т.н. Е ,има моменти, в които мрънка и иска само с нея да се занимавам.Обича да играе с по-големи деца. Наборите нещо не са й интересни.
С говоренето и аз не знам до къде сме.Много говори,но на бебешки.Знае и доста думи ,но като ми говори си говори на нейния си език. На гърне не я слагам или рядко я слагам.Само й говоря ,че трябва да върши работата там.Тя знае за какво е,но като я сложа и нищо.Надявам се ,че в яслата ще свикне.
Нев,за яслата и аз си задавам същия въпрос заради бебето,но си мисля ,че ще ми е по-добре да е там да свиква.Аз ще трябва да имам време за бебето все пак,при положение ,че няма кой да ми помага.Мисля ,че само ще си покаже как е.Ако има проблем ще си е в нас какво да се прави.Но трябва да се опита.
Ели ,аз тая бременност я  прекарвам много леко за сега.Гадеше ми се само няколко дена между 2-3 месец.Само дето корема ми расте като за световно.Като се сравнявам с мои познати,че те в 6-7 месец имаха такъв корем бе.Ама и с Криси имах голям корем и не с учудвам де.Иначе на кг не мърдам .Най-много 1 да съм качила.Надявам се да не кача много .Ще видим ,рано е още.
Друго не се сещам скъпи мами.Още не съм се записала при ноемврийки,само ги чета. Не мога да усетя и радостта от бременността ,както с първата.Не знам това нормално ли е .Може би защото беше изненада и още не мога да се зарадвам много.Не че не съм щастлива,но явно не съм се настроила още.
Това е от мен за сега.До скоро!

Ели, много ми се идваше във Варна и ме е яд, но трябва да избутам, а то е ясно, че имам помощ, те родителите ми умират за Алекс и само ме карат да им я давам, е аз не прекалявам де Когато Коко се роди, те пак ходиха до Варна и пак взеха малката... Та да са ми живи и здрави много помагат. Малко им се поизчерпаха отпуските, та ще видим края на годината  Те само скиторят напред назад Ми така е като си отгледаха децата 

Наде нашите консултации бяха на 1.3, 1.7... по принцип се водят на 3 месеца, да  Ние не сме били последния пентаксим  Хванахме липсата, та сега дебнем вноса и кога ще заредят аптеките, та да я ваксинираме... Иначе и тя беше на първата консултация на Коко, та само я измериха  Вече нямам много мозъчни клетки и забравих мерките  Все още е 12 кг, но май вече 87... толкова съм запомнила, а малкия за 1 месец е качил почти кило и половина и 5 см.. Добре си похапва детето, личи си му и на напомпаните кълки 

Иначе малката както я похвалих си спи сама, а как го постигнахме... от раз.. не мислих, че ще успеем, защото и тя аспиваше на нашето легло, а после я местихме... сега просто лягаме с нея в нейното... т.е. койо я приспива. Засега не заспива сега, това е проблема, иначе сама си спи... Всъщност излъгах ви, вече 4-5 пъти ми се случва като дойде време за следобедния сън и като я видя че мрънкоти й казвам с по-категоричен тон "Алекс, хайде отивай в стаята си, качвай се на леглото и заспивай!" И тя уж чула недочула ама след малко настъпва тишина и аз само отивам да констатирам факта че си е взела бибероната и спи Завивам я и това е. Много се зарадвах, когато го направи за пръв път и вече я насърчавам хубаво
Иначе нямам проблем да я приспиам, но все й се доспива най-силно ккогато гушна Коко за да го кърмя Същото е и с гърнето... а съм сложила Коко на гърдата и почват "напъните". Да не ви обяснявам как става номера... та Рени разбирам те какво ти е било със Соня и Влади
Иначе ревността на Алекс на моенти се проявява доста сериозно Особено сега когато времето е кофти и не излизаме толкова... подивява в нас Даже успя веднъж да го удари по главата Толкова смесени чувства ме връхлетяха... исках да я плясна, о си викам тя не разбира аз съм виновна... уффф... как за в бъдеще ще преживявам караниците и биенето им 
Майка ми неведнъж ми е казвала, че й е било много мъчно като ни е чувала да се караме и биеме и вика аз го преживявах толкова трудно, а вие след 5 минути вече се смеехте и нещо си лафехте 
Теди на мен ми беше доста скучно в другата отчетна и да си призная много рядко ги чета  Може би защото много скоро  беше 2-рата бременност и някои трепети сега не ме връхлетяха, а и с малко дете няма човек възможност чак толкова да обърне внимание на всичко
Айде аз днес прекалих с писанията, ама така е като съм си изчистила къщата и е сготвено а децата спят... кеф, време за мен