Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са обичайните годишни прегледи за деца с диабет тип 1?
Какви са изискванията за ТЕЛК при деца с диабет тип 1?
Какви са преживяванията на родителите с бабите и дядовците на деца с диабет тип 1?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са обичайните годишни прегледи за деца с диабет тип 1?
-
Какви са изискванията за ТЕЛК при деца с диабет тип 1?
За да получите решение от ТЕЛК за дете с диабет тип 1, е необходимо да предоставите следните документи: пълна кръвна картина, урина, консултация от ендокринолог, лична карта, електролити (САС), кръвна захар и профил. Важно е всички необходими документи да бъдат подготвени и представени по време на процеса.
-
Какви са преживяванията на родителите с бабите и дядовците на деца с диабет тип 1?
-
Какви са признаците на диабет при малките деца и възможно ли е да закупите домашен тест и да се успокоите?
-
Възможно ли е инсулин от различен резервоар (друга партида) да не функционира правилно?
.
Иначе започнахме така желаните от мен Новорапид и Левемир, но ще ни е доста трудничко докато свикнем. Сега на едно хранене има 45 грама хляб, което ми се струва страшно много. Левемира засега ще го бием само вечер, но по-нататък ще пробваме и сутрин, за да нямаме ядене в 16 ч. Дани, горкия се измъчи 2-3 дни само на препечени филии със сирене и банани. Днес си похапна добре, но явно милото се наплаши в болницата и сега като хапне повечко и си мисли, че ще повръща. Чудя се дали го е страх или наистина му се повръща. Много ми е притеснено, хем заради новите инсулини, хем заради това пусто повръщане. Много лошо се случиха двете неща едновременно, тъкмо бяхме понагласили дозите и с тази инфекция всичко се обърна с краката нагоре. Тази вечер беше все с ниски стойности, едвам го накарах да яде бананче, но накрая каза, че му се повръщало. Заспа, но все ме е страх да не вземе наистина да повърне. А съм сигурна, че като измеря КЗ по-късно ще е ниска и се чудя как ще го накарам да яде нещо. С една дума-ужасена съм. При всяко пребиваване в клиниката се натоварвам много психически и вече съм на прага на силите си. На моменти се чувствам направо смазана от постоянната борба с диабета и ми идва да оставя всичко и да изчезна някъде. Денонощно се моля да намерят лек и най-накрая да се отървем от това заболяване. Пожелавам го за всички болни дечица, за да растат здрави и щастливи, без да се чувстват различни
На мен ми мина мерака за море, като знам там какви инфекции се хващат...Не ми се рискува вече, ще го оставим за догодина.