Деца с диабет - тема 7

tatkoimama да не би влияние да оказва,движението или по-точно намаленото движение,ако малката се е размързелувала нещо или пък да сте сменили храната.Гадая защото нали сте с наште инсулини и ние до момента не сме имали проблеми с пенфила или писалката...
Льоня по-горе пишеш за баби и дядовци,ами да ти кажа различно е,моите родители откак се е родила Михаела се грижат много за нея,с мъжа ми работим на смени и те са ми помагали много и до днес е така:майка си купи веднага везна да мери храната,поиска ми копия от материалите,които ни дадоха в болницата и изчете всичко,пита постоянно и всеки ден се чуваме да кажа как е била захарта!Родителите на мъжа ми не са такива обаче,все още повтарят,че всичко ще се оправи и Михи ще оздравее.Опитваме се да ги осветлим по въпроса,засега без успех,те си мислят че се вживяваме много и че диабета е временно явление,нещо като препятствие,което хоп и ще прескочим.Надявам се да приемат скоро нещата и да ни помагат и те,но не вярвам много...Всичко е до човек

И аз ще се включа по темата с бабите.Моята майка прие всичко и се опитва по всякакъв начин да ми помага и е много по-строга и спазва режима и начина на хранене на дъщеря ми.Слага и инсулина още от първия път в който я оставих да я гледа.Докато свекърва ми каза :"Аз не мога да я боцкам" И така вече три години.Или реплика от сорта:"Как да не идам да си хапне като е гладна пък не и време."
Това за мен са лиготии.Какво да кажем ние майките, ами помислете си ако и аз кажа не мога сърце не ма дава да я боцкам-какво правим-детето да мре ли или да се спасява само.
Като пиша и ме хваща яд.Гледат я, много я обича, защото им единствена внучка, но има едно голямо "НО".
Аз съм по-спокойна когато е при майка.
Но това зависи от човека.Трябва да си силен, за да разбере детето че нещата не са толкова страшни и че то не се различава от другите деца.Това се опитвам да науча моята Ивче и тя е много оправна.Много съм благодарна че я има, макар и с диабет.
Така, че ще кажа на всички майки който от скоро пишат тук и са преживяли шока "ДИАГНОЗА ДИАБЕТ".Бъдете силни и гледайте да не плачете пред децата, особено ако са по-малки.Толкова приятелки имам които не могат да имат даца и имат проблеми, че на драго сърце ще се сменят с мен, само да има кой да ги гушка и да ги нарича  "МАМО".
Не се отчайвайте, един ден и нашата улица ще изгрее слънце.

javascript:void(0);javascript:void(0); За съжаление и нашата баба не желае да се научи да слага инсулина на Марти.

Пепи, като чета за вашите баби, все едно за нашите става въпрос.  Моята майка е единствения човек, който преодоля страха и притеснението си и пожела да се научи как да се справя с писалки, глюкомери, диети и т.н. Изключително стриктно спазва хранителния режим на Дани и дори мисля, че се справя по-добре от мен. Единствено на нея мога да разчитам изцяло. Докато свекито...е такава паника като нея никъде няма. Примирих се вече, че едва ли ще преодолее страха си, но на моменти побеснявам. Мен да не би да не ме е било страх, или пък майка ми? Отделно, че постоянно се тревожи, че бил гладен и как така нямало да му дам да хапне?! Ами като иска нещо, дай му бананче  Адски се дразня. Как не се научиха тези хора, вече 3 години минаха, постоянно им обяснявам, че диабета не означава да не се ядат само бонбони и шоколади.

От всичко най ми тежи, че и нашия тати го е страх. На моменти дори ми се струва, че се опитва да избяга от отговорност. Понякога го оправдавам, но в повечето случаи го обвинявам и това много влияе на отношенията ни. Защо пък, аджеба, всичко да е само на моите плещи?!? Силна съм, да, старая се да дам най-доброто от себе си за да ми е добре детенцето, но нека и другите положат малко усилие.

Замислих се върху думите на Bocio за рязането на ноктите. Диабета повлиява ли по някакъв начин на чувствителността на пръстите? При нас рязането на ноктите, особено на краката, е някакъв ужас. Винаги съм много внимателна, нито режа до дъно. Но детето постоянно пищи, че го боли. Все си мисля, че се лигави, но се чудя дали наистина не го боли? И друго ми направи впечатление скоро. Самата кожа на краченцата му, особено след баня, е много суха и на моменти се лющи. И това е само на крачетата, от коляното надолу. Мислите ли, че е нормално?

Здравейте!
Относно ТЕЛК-а,първия път ни дадоха 70%,а втория 60%/за което останах .Попитах служителката защо намалят процентите,а отговора беше,че можело да се оправим в пубертета.Е,дай боже! Ама има ли въобще такива случаи.Нека ако някой  знае за такива моля да сподели.
Относно бабите,аз също голямо доверие имам на майка ми,спокойно го оставям да спи там,а за другите баба и дядо какво да кажа.При всяко идване на гости носят шоколади,кроасани,бонбони.И от вратата си вдигам нервите.Е,тия хора въобще усещат ли си.А и не само те.Много се дразня ,когато наши познати ,които знаят за болеста на детето ни носят сладки работи.Особено по Нова Година,ужас беше.

Белла, май не сте единствен случай, във форема Диабет постояно се пише това, че се чудят какви дивотии да измислат и да свалят % 

Весанка, беленето на кожичката може да е от това.
Моята щерка също не обича да си реже ноктите до край, дори мн я дразни, в повечето случай процедурата я правя аз, като маникюристка съм станала, рязане, ама не така - така, лак, алла бала, все едно сме салон. Но наистина ми е направило впечатление, че чак настръхва, ако отрязания нокът и го пипнеш. Гадно и било 
А таткото вземи да го включваш малко по малко, че то си е истина как, ако може всеки ще се скътае, ранното събуждане си е на моите плещи за инсулина, но когато се сменят пенфилите примерно, редовно него го юркаме  да се включва.

То и нашия татко е същата болест.Иначе много философства,ама като си слага детето инсулина гледа да не е във стаята или ако се случи да е излиза с насълзени очи.
Разбирам го напълно. И мен понякога не ми издържат нервите и рева по цяла нощ,ама сме длъжни да се научим да живеем с това. То вече е нашият начин на живот.

bella да ти кажа,като се върнахме от болницата и вече бяха разбрали повечето познати и роднини за болестта на Михи,та някои от тях точно така реагираха : "е,нищо точно сега е в пубертета,ще и мине,ще видите"...Даже и медицинска сестра ни го каза,и то по-възрастна от майка ми!Това обаче е невъзможно или е по-секретно и от държавна тайна,защото никой не е чувал за подобен случай за да ми го разкаже и да ми покаже детето,което се е излекувало!Надеждата ни е в учените глави,дано по-скоро открият някакво лечение.
А иначе и наш тате повечето време е само наблюдател на боцкане и мерене,но за яденето е по-спец и от мене,мери,реже,понякога и готви за детето,в това отношение е супер!Михи само сутрин рано ме оставя аз да меря и боцкам,защото докато го правя още си подремва,през останалото време сама се обслужва,но се дразни от родителите на мъжа ми,защото в малкото случаи когато са я виждали с игла в ръката,реакцията е била "ооу,на баба,боли ли?" или нещо подобно,но няма въпроси от сорта "какво правиш сега,колко биеш,защо и т.н", не - никакъв интерес...

Здравейте и от мен  ! ... и моята дъщеря е с новооткрит диабет от 2 месеца.
Доста време ми трябваше да се настроя, за да пиша във форума. Всъщност явно е много трудно в началото човек да осъзнае, че сам той (респ. детето му) се е сблъскал с тази коварна болест и трябва някак да се бори с нея и през цялото време да се учи, да се учи ... Да кажа малко повече за нас – момиченцето ми е на 14г. и е близначка, както разбирах, най-трудната възраст за регулиране на диабета. На четирикратен инсулинов режим сме с инсулин на Авентис. По това, което прочетох, изглежда, че всички новооткрити в последните месеци са с този инсулин. До преди 3 дена всичко вървеше горе долу добре, поддържаше нормални стойности на КЗ – между 4 и 8, свалихме инсулина до 15Е дневно от 56Е в началото, ... докато в петък погрешно детето си инжектира в 19ч вместо 2Е – 4Е, т.е. двойно по-висока доза. И какво последва .... трябваше да спасяваме положението да не получи тежко хипо, дадох да изяде на вечеря 2ХЕ допълнително, и то сладко. Така и ни посъветваха междувременно - по-добре я дръжте известно време с по-високи стойности, отколкото да направи хипо с двойната доза инсулин. И така ... в 21,00ч КЗ 10; 22,00ч КЗ 9,3; 23,30ч КЗ 9,2 и в 01,00ч КЗ 15; сутринта в 7ч КЗ 10,8. Обаче тук не свърши драмата, а от тогава стойностите и са много високи, увеличавам инсулина, но захарите пак са високи. Въпросът ми е: Възможно ли е случилото се да е объркало обмяната или по-скоро това да е предизвикало излизане от ремисията?

Mary , здравей, за съжаление нищо не мога д а кажа за вашият инсулин ,защото ние сме на друг, но със сигурност другите мами веднага ще се включат.

MaryJ  
Ние също не сме на инсулини на Авентис, но ще говоря принципно.
Не знам при вас какво се е случило, но при нас, когато по някаква причина "дерайлираме", после много трудно се стабилизираме отново - приемам го като специфика на детския диабег. Дано се включат и други майки.
Стойностите ви не са суперлоши, не бързай в паниката си да увеличаваш дозите, защото ако предозирате, става много страшно.
Дано нещата бързо се стабилизират и ремисията ви продължи дълго.

Иначе за подкрепата от най-близките...при нас нещата накратко са така:
На таткото му трябваха няколко месеца, за да влезе в час, сега се справя по-добре от мен - дозиране, режим, хранене
Едната баба е на вълна кой как се излекувал...кой как живеел нормално...и дотам. Пълно неведение относно режим, както казаха и по-горе какво и защо се прави.
Другата баба и дядо - за тях това е една трагедия, която дотолкова не могат да преживеят, че не правят никакви усилия да станат част от "този" ни начин на живот. От което на мен ми е много мъчно, защото това обрича детето на липса на баба и дядо, на ваканции, и го прави напълно зависимо от нас.
Както каза мъжът ми - ами ако един ден, не дай си боже, нещо се случи с нас двамата?!...

Хей, Льоня, мъжО ти хич да не си ги мисли такива. 
Между другото си мисля, че не им се е наложило на бабите и дядовците да се сблъскат с болестта и да се наложи да се грижат няколко дни за детето, без да може да черпят инфо от вас, тогава ще направят това, което трябва, къде ще ходят 

И от мен Здравей за Мери   
За вдигането на КЗ, си казвам научения от Елана123 "урок"  Може да се случи да вдигне захар, след като е направено хипо, т.е. в един момент захарта е била ниско и след няколко часа в организма став нещо и въпреки логиката КЗ се вдига  ... бях го казала и на лекарката и тя го потвърди. Дори като ни бяха по-височки ст-стите преди седмица и отидохме на контролен каза дса почвам постепенно да намалям Е инсулин.

Ани,съгласна съм с теб за хипотата и реактивната висока след тях,но да ти кажа последните дни нещо не схващам логиката.Михи се е настървила на пица,правих от пълнозърнесто,от типово и днес понеже ме мързеше купих обикновено тесто от магазина.Във всички случаи няма висока захар след пицата,което е добре.Но искам друго да споделя.Последните 5-6 дни ни е много ниска захарта ,а яденето е стабилно - има си апетит,движението е същото,а имаме чести хипота от 2.8-3.4,най-вече на обяд.Мислех,че след тях ще е висока,затова мерих тия дни в 16ч.Михи си идва чак в 13.40 от училище/и логиката е,че сутрешния инсулин е свършил изцяло/  и докато мерим,бием и ядем става към 14.15,значи в 16ч е два часа след хранене и пак би следвало да е по-висока.Но не е!Имаме захар от 4.2 до 5.5,а в седем е пак около 4 и нещо??? Да намаля ли сутрешния-не знам,кажете какво да правя?

  Аз гласувам за намаляне, поне да видиш какво ще е...макар пък да е доста времето преди обяд   
В 10ч се полага закуска, нали?

Да,в 10 има 2ХЕ,обикновено плод с малък сандвич или десерт Корни или солети...Уж я изяжда,но