

Деси, тортата звучи и изглежда супер, но май няма да имам време
/че нали е шИфьор/. Не ми се струва възможна тая работа
Та май ще си купя торта, салата и пиене и хайде на световното

. Имаше и три танца - по един с всеки от учителите им по танци - балет, модерни и хоро. Яна беше гвоздея на програмата за хорото, беше за "Люлка люляла Яна" (или нещо такова) и я люлееха, а дечицата играеха хоро около нея
. Естествено, аз бях една горда мама, за малко да ревна. Яна както винаги си каза стихчето и се представи без никакви притеснения, даже си личеше, че се забавлява много. Бяха й дали и гатанка и песничка. Всички много й се радваха, защото хем е най-дребното, хем хич не се шашка. Почти нищо не успях да снимам, защото имам място за около пет минути филмче и ги изразходих още в началото. Обаче имаше камера и учителките са обещали да ни копират филмче за цялото представление, както и от коледното тържество.
И един музикален поздрав: http://vbox7.com/play:4a13dba3
Желая ти много здраве, любов и сбъднати мечти! 
Честит Рожден Ден,НАН! 






една седмица на детска и веднага.... ако не е настинка, трябва да е друго
Момичетата са пожелали прекрасни неща,присъединявам се към всички пожелания



Галко радва ли му се, как се държи?
Чакаме снимки!
В петък заминах с децата и сестра ми на нашето село близо гр. Монтана. Децата играха, беше весело. И днес сутринта както си хранех Кико с попарка извенъж се хвана за коремчето и изплака. След около половин час отново изрева и свиваше крачета. Припомних си историята с инвагинацията на Дани/запушването на червата/, симптомите бяха същите - силни спазми на определени интервали. След около 40мин. вече бяхме пред болницата в Монтана, вече експерименти с изчакване не правя. Добре, че дойде и братовчед ми с познат негов педиатър. Човекът го преслуша, взеха му кръв, извика хирург, бръкна му в дупето и установи, че дебелото черво е празно, т.е. няма проходимост, на рентгена не се видя нищо все още обезпокоително. Аз им казах, че симптоматиката ми е позната и че се съмнявам за инвагинация, попитаха ме как са оправили Дани преди време и като им казах, че с продухване в дупето в Пирогов, ми отвърнаха, че тук този проблем оправят само оперативно. Кико плачеше, аз се чудех накъде да поема, в крайна сметка се разписах, че на моя отговорност поемаме към София и тръгнахме. Оставих Дани на село без дори да го целуна и чао да му кажа. Кико беше изнемощял и проспа целия път, само на 2-3 пъти се пробуждаше хленчейки. На снимката в Пирогов се видя, че е задържал още въздух и Слава Богу след първото продухване в дупето се оправи. Не ни оставиха в болница, тъй като бяха минали 3-4 часа и се оправи от 1 път, но първите 48 часа са рискови. Дани след второто продухване го оправиха, беше седял с инвагинация 6-7 часа, беше на косъм от оперция. И така, сега Кико спинка, папка, все едно нищо не се е случило. Незнам от какво се провокира всичко това, че и двете ми деца да го преживеят. Често се срещало при малки деца, които минават от течна към твърда храна,т.е. при захранване или след боледуване при възпалени лимфни възли в тази област. Взех му капки колийф и био гая, пък дано не се повтаря. Сега седя и си мисля, че ако не бяхме преживяли същото с Дани, нямаше да знаем, че в Сф. се оправя този проблем с въздух в дупето и сигурно щяха да го оперират.
Та, всяко зло за добро! Препоръчани теми