Книги, свързани с ислямския /или мюсюлманския/ свят

Разкрита съм

Моля,моля
Пак заповядай

На това нещо също казват бурка

Представлява маска от три черни ленти - над веждите,на носа и на устата.

Наскоро ходихме в Обединените Арабски Емирства.Там в един музей видяхме точно тези дрехи.Обясниха ни, че това е маска, която се е носила предимно в пустинята и предпазва устата от пясъка.Ще се опитам да си издиря снимките да видя има ли други обяснения.

Точно за това имаше статия в списание Geo, но за съжаление броя не е в мен.

Според мен преди се е носела бурката с цел предпазване от пустинята, но сега се носи с др.  цел. Ние като бяхме в Египет и искахме да снимаме едни момичета в Кайро(на не повече от 13-14 г.) те веднага си пуснаха бурките- от тия,дето са тип дреха- изцяло те скиват.

По принцип бурката е от главата до петите.И не се носи вдигната, а когато искаш да я пуснеш.Но може би в различните ислямски държави е различно.
Доколкото знам бурката е характерна за Афганистан(не че не се носи и другаде).Но се слага преди да излезеш и се сваля отново вкъщи.
Имаше един сай с много подробно обяснение.Ще се опитам да го намеря.

Ето го сайта цък

аа, много интересен сайт
Ами носи се в Афганистан предимно, може би защото там са малко по-крайни от повечето др. държави нещата, нооооо сега ще се променят и в др. за съжаление.

Тюон мерси за инфото
"Нямам сълзи за миналото" е друга книга.Разказва се за едно момиче ,чийто родители са били кинодейци ,но при управлението на Цзедун биват изпратени в лагери.По-късно се връщат ,но Ниу търпи големи мизерии ,дядо и се почти самоубива и умира.
Много трогателна книга

Жалко, че не е тази книгата, защото много искам да я прочета.
Бях попаднала на сборна книга от поредицата "Преживяно" и описваха за китайското момиче, което иска да свири на пиано,но не помня как се казва.

И като сме подхванали темата за облеклото

Арабско облекло и орнаменти

Орнамент - източните средновековни майстори са изключително чувствителни към орнаменталната структура на цветята. Коранът забранява да се изобразяват хора и животни, затова растителните форми заедно с геометричните стават основа на цялото ислямско изкуство. Използвайки гъвкавите извивки на стеблата, листата и многообразието от форми на венчелистчетат, източните художници създават пъстра мрежа на ислямския орнамент. Майсторите предпочитат да не разделят цветето на отделните му части. Те използват а мотиви не отделнача чашка или листо,а цялото цвете - със стеблото и листата, и дори с основата, от която израства. Стилизирайки неговите форми, те запазват цялоста му. В пъстрата плетеница от геометрични и цветни мотиви винаги надделява цветето. дори и в най-сложните геометрични мреци цветния орнамент е на централно място. Рационално начало не претопява жизненото излъчване на цветята. Може би затова орнамента не е скучен, дори когато покрива огромна площ. В джамиите цветния орнамент присъства навсякъде, погледът се движи по него, без да се спира на отделен мотив, рядвайки се на сложна игра на линии и цветове. Цветята не се натрапват, те сякаш съществуват само, за да носят радост.
http://farm4.static.flickr.com/3628/3590569449_aa495b5855.jpg
http://farm3.static.flickr.com/2484/3590541213_15e1a10e82_b.jpg

Арабски мъжки костюм
Представлява риза със или без ръкави, широка и дълга (до стъпалото или до прасеца), която се състои от два плата, съшити на рамото и отворени в страни. в талията ризата се препасва с ремък, шнур или колан. За връхно облекло се използва наметало от овча или камилска вълна, често с червено-жълта или жълто-синя лента. По кройка облеклото представлява торба, разрязана отпред, с отвори за ръцете и главата. На главата  се носи четвъртит бял плат (чевре), богато бродинар по края. Носи се развит или завит като тюрбан. Може да се носят и фасове. За панталони служат шалварите.В Азия и Египет носят бяла риза от лен, памук или вълна, с дълги широки ръкави, разширен кафтан, също с широки ръкави, колан от пъстар шал и горен халат, препасан с колан. 

http://cdn.chillnite.com/wp-content/uploads/2007/01/arab_man.gif

Арабски женски костюм
Се състои от широка риза, шалвари, кърпи за глава, халати, шалове, използват се и колани, както и скъпоценни украшения. Женският костюм  е живописен - носят се бели и цветни шалвари стигащи до коленете или стъпалото. ризата е дълга до коленете,а върхо нея се облича отворен кафтан. За връхно облекло служи халата. При излизане от къщи главите трябва да се покрият.
http://modestycatalog.com/images/shk-115.JPG

Ох това бурката си е просто нечовешко да го носиш ,особено в летните месеци...

Ами те според мен са измислени така, че да не им е топло, купихме си арафатки и никак не ни беше топло с тях, пазеха от слънцето успешно.

Ами то всъщност доста зависи от материята И от цвета предполагам.

Точно,че материите са им доста хубави- чист памук, например и ни обесниха,че за това не те сгряват и не ти е гадно да я носиш.

Ровичкайки се из сайтове за книги .... Не е по истински случай,но изглежда интересна.
Някой да я е чел?
"Жандармът" - Марк Мустян

Авторът на „Жандармът” – роман № 1 за 2010 г. според Гилдията на независимите книжари в САЩ
Макар и рядко, се появяват книги, които ще се помнят винаги. "Жандармът" е такава книга.
През 1990 г. Емет Кон, ветеран от Първата световна война, изживява последните си дни в САЩ, където е от 70 години. Той обаче не си спомня кой е бил преди това. Раната в главата му при битката за Галиполи е предизвикала амнезия и е заличила спомените му от младежките години, когато се е казвал Ахмед Хан. Някога Ахмед е бил турски жандарм и е придружавал керваните на изселваните в Сирия арменски жени и деца. В края на живота си той е споходен от сънища за онова жестоко време на етническа омраза и изтребление, което му се струва чуждо и неизживяно от него. Но образът на Аракси, екзотично красивата девойка с разноцветни очи и християнска вяра, все повече го връща към дните на първата му и единствена любов, с която го е разделила войната. Той трябва да намери нея или децата й, за да разбере истината.
Забележителен роман за историческата памет, вината и прошката.
„Да си спомняш, означава да живееш. Да забравиш, както ще научи Ахмед Хан, има своята цена. Времето минава и успокоява, но ние пак поглеждаме назад, защото искаме да знаем. Понякога това знание е болезнено, неудобно или дори осъдително, но то е важно. Показва ни какви сме били или можем да бъдем.”
Със своя драматизъм "Жандармът" напомня романите на Халед Хосейни.

Казвам се Салма не ми хареса особено
Откраднатото лице по ми хареса