Вие лично бихте ли станали сурогатна майка?
- Публикувана: 6 апр. 2010, 21:24 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2010, 12:17 ч.
# 360
17 юли 2010, 12:12 ч.
Извинявам се че не съм те чела достатъчно, но времето ми е много кът да чета всички които имат някакво мнение по темата въз основа на попрочетено оттук оттам.
Ограничавам се с подробно запознаване само с мненията на хора, които имат непосредствен опит - самите осиновени деца, родителите и хора от всекидневното им обкръжение, както и специалисти (педагози, психолози), които споделят наблюденията си.
Никой не отрича влиянието на институциите върху осиновените деца, но всеки, който се е докоснал до вътрешния им свят, е усетил че не е само това...
Но хайде да спрем безумните дискусии по тази тема, абсолютно безсмислено и неплодотворно е. Аз се включих по-нагоре само защото една потребителка написа, че ще бъде полезно да знаем за чувствата на осиновените деца. Дадох й линк къде може да прочете това, което предполагам я интересува и толкова...
Ако някой иска да чете историята за Авраам и Сарра само до частта, в която Агар ражда сина си в скута на Сарра и с това семейното щастие става пълно - добре. Ама има и продължение на историята... Сарра изгонва Агар и сина й, т. е в крайна сметка не приема за свое детето родено от друга жена, пък макар и да носи гените на съпруга й.
Виж целия пост
А за престоя в институции и как се отразява на децата писах и преди. Да отричаш това влияние върху осиновените деца на мен ми прилича на заравяне главата в пясъка.
Извинявам се че не съм те чела достатъчно, но времето ми е много кът да чета всички които имат някакво мнение по темата въз основа на попрочетено оттук оттам.
Ограничавам се с подробно запознаване само с мненията на хора, които имат непосредствен опит - самите осиновени деца, родителите и хора от всекидневното им обкръжение, както и специалисти (педагози, психолози), които споделят наблюденията си.
Никой не отрича влиянието на институциите върху осиновените деца, но всеки, който се е докоснал до вътрешния им свят, е усетил че не е само това...
Но хайде да спрем безумните дискусии по тази тема, абсолютно безсмислено и неплодотворно е. Аз се включих по-нагоре само защото една потребителка написа, че ще бъде полезно да знаем за чувствата на осиновените деца. Дадох й линк къде може да прочете това, което предполагам я интересува и толкова...
Ако някой иска да чете историята за Авраам и Сарра само до частта, в която Агар ражда сина си в скута на Сарра и с това семейното щастие става пълно - добре. Ама има и продължение на историята... Сарра изгонва Агар и сина й, т. е в крайна сметка не приема за свое детето родено от друга жена, пък макар и да носи гените на съпруга й.
# 361
17 юли 2010, 12:20 ч.
Не защитавам сурогатното майчинство, дори нямам категорично мнение по въпроса. Но каквото и да се регламентира относно него, това няма да намали майките, които изоставят децата си за осиновяване. Между двете неща- възможността за СМ и изоставянето на деца за осиновяване- няма връзка. И затова е нужно да се акумулира сила и енергия в улесняването на осиновяването и изобщо по всякакъв начин да се осигури по добър живот на децата, а не защото има или няма алтернативи.
Всъщност, съвсем встрани от темата за СМ, аз си мисля, че начинът да се облекчи проблема с изоставените деца е да се работи с майките, така че да има по-малко изоставяния. А не толкова да се предлагат децата по все по-облекчени процедури и по-занижени критерии за осиновителите.
Мисля си, че ако наистина ни боли за тези деца, е по-добре да се финансират организации, приюти и т.н. - които да работят първо за изграждане на сексуална култура в определени рискови групи. А после - и със самите майки. Все си мисля, че не за всички е лесно решение да изоставиш детето си. Сигурно много жени го правят от безизходица. Ако имаха някаква подкрепа - място, където да се подслонят или работа, или възможност да си довършат образованието, или дори някой просто да ги окуражи - сигурно щеше да има по-малко изоставени деца.
Признавам, че не съм запозната с тези проблеми. Но поне тук доста се твърди, че при нас има някакъв рекорден брой изоставени деца. Според мен, трябва в тази посока да се работи - ако наистина милеем за тези деца. А не да броим кой колко от тях е "прибрал".
Не че да осиновиш е лошо, но много често това е същата проява на "егоизъм", за която обвинявате другите. "Да ми е пълна къща", "Да съм и аз като другите с дете", "Да възпитам някого по свой образ и подобие", "Да има кого да обичам", "Някой да ми казва 'мамо'", "Да има кой да ме гледа като остарея" - това са все съвсем реални мотиви на реални осиновители. И съм сигурна, че не всеки успява да прецени правилно дали ще успее вътре в себе си да приеме това дете като свое - което е предпоставка за нещастно дете и за нещастни родители.
Аз за себе си считам, че мога и да не успея - и не искам да рискувам. Може и да сте прави, че няма разлика между моето собствено дете и всяко друго на света - но в крайна сметка аз не съм готова да си правя експерименти със себе си или с дете. Още повече, че вътрешното ми усещане е, че бих сбъркала.
Нито осиновяването е някакво толкова благородно или алтруистично действие, нито сурогатното майчинство е толкова гротескно явление. Просто и двете са сложни и имат много страни - затова и има толкова спорове. Във всеки случай крайните емоционални оценки едва ли ще ни доближат много до верния образ.
Gankata, тая история с Агар не знам какво се раздухва толкова. Нито Библията е някакъв ултимативен морален стълб за мен, нито смятам, че историята е с някаква твърде дълбока поука. А и да ти кажа честно, повече с осиновяване си правя аз аналогии. Ето - Сара е приела едно дете, което не е генетично нейно. И в крайна сметка го е изгонила, когато се е появило дете с нейните гени. Какво да си помислим за тази случка?
Виж целия пост
Aми защо тогава не се акумулира тая сила и енергия в улесняване процедурата по осиновяването..
Всъщност, съвсем встрани от темата за СМ, аз си мисля, че начинът да се облекчи проблема с изоставените деца е да се работи с майките, така че да има по-малко изоставяния. А не толкова да се предлагат децата по все по-облекчени процедури и по-занижени критерии за осиновителите.
Мисля си, че ако наистина ни боли за тези деца, е по-добре да се финансират организации, приюти и т.н. - които да работят първо за изграждане на сексуална култура в определени рискови групи. А после - и със самите майки. Все си мисля, че не за всички е лесно решение да изоставиш детето си. Сигурно много жени го правят от безизходица. Ако имаха някаква подкрепа - място, където да се подслонят или работа, или възможност да си довършат образованието, или дори някой просто да ги окуражи - сигурно щеше да има по-малко изоставени деца.
Признавам, че не съм запозната с тези проблеми. Но поне тук доста се твърди, че при нас има някакъв рекорден брой изоставени деца. Според мен, трябва в тази посока да се работи - ако наистина милеем за тези деца. А не да броим кой колко от тях е "прибрал".
Не че да осиновиш е лошо, но много често това е същата проява на "егоизъм", за която обвинявате другите. "Да ми е пълна къща", "Да съм и аз като другите с дете", "Да възпитам някого по свой образ и подобие", "Да има кого да обичам", "Някой да ми казва 'мамо'", "Да има кой да ме гледа като остарея" - това са все съвсем реални мотиви на реални осиновители. И съм сигурна, че не всеки успява да прецени правилно дали ще успее вътре в себе си да приеме това дете като свое - което е предпоставка за нещастно дете и за нещастни родители.
Аз за себе си считам, че мога и да не успея - и не искам да рискувам. Може и да сте прави, че няма разлика между моето собствено дете и всяко друго на света - но в крайна сметка аз не съм готова да си правя експерименти със себе си или с дете. Още повече, че вътрешното ми усещане е, че бих сбъркала.
Нито осиновяването е някакво толкова благородно или алтруистично действие, нито сурогатното майчинство е толкова гротескно явление. Просто и двете са сложни и имат много страни - затова и има толкова спорове. Във всеки случай крайните емоционални оценки едва ли ще ни доближат много до верния образ.
Gankata, тая история с Агар не знам какво се раздухва толкова. Нито Библията е някакъв ултимативен морален стълб за мен, нито смятам, че историята е с някаква твърде дълбока поука. А и да ти кажа честно, повече с осиновяване си правя аз аналогии. Ето - Сара е приела едно дете, което не е генетично нейно. И в крайна сметка го е изгонила, когато се е появило дете с нейните гени. Какво да си помислим за тази случка?
# 362
17 юли 2010, 12:37 ч.
Тя не е ПРИЕЛА дете, тя го е ПОРЪЧАЛА за себе.
Изпратила е съпруга си да направи дете на робинята и.
За мен аналогия с осиновяването няма, но със сурогатното майчинство има доста.
Виж целия пост
Ето - Сара е приела едно дете, което не е генетично нейно. И в крайна сметка го е изгонила, когато се е появило дете с нейните гени. Какво да си помислим за тази случка?
Тя не е ПРИЕЛА дете, тя го е ПОРЪЧАЛА за себе.
Изпратила е съпруга си да направи дете на робинята и.
За мен аналогия с осиновяването няма, но със сурогатното майчинство има доста.
# 363
17 юли 2010, 13:40 ч.
Тя не е ПРИЕЛА дете, тя го е ПОРЪЧАЛА за себе.
Изпратила е съпруга си да направи дете на робинята и.
За мен аналогия с осиновяването няма, но със сурогатното майчинство има доста.
Съвсем не намираш нищо общо с осиновяването? Ама честно? Нищичко?
Виж целия пост
Ето - Сара е приела едно дете, което не е генетично нейно. И в крайна сметка го е изгонила, когато се е появило дете с нейните гени. Какво да си помислим за тази случка?
Тя не е ПРИЕЛА дете, тя го е ПОРЪЧАЛА за себе.
Изпратила е съпруга си да направи дете на робинята и.
За мен аналогия с осиновяването няма, но със сурогатното майчинство има доста.
Съвсем не намираш нищо общо с осиновяването? Ама честно? Нищичко?
# 364
17 юли 2010, 14:40 ч.
Аз също съм съгласна, че Библията не е морален стълб. Коментирам я защото привържениците на сурогатното майчинство дават пример с историята на Авраам, Сарра и Агар.
А на последния ти въпрос отговорът ми е: Ако една жена съзнателно пожелае смъртта на дете, то тя има много сериозни психопатологични отклонения. А в конкретната история това дете се появява на този свят по нейно изрично желание и отгоре на всичко е полубрат на родения от нея син...
Виж целия пост
Gankata, тая история с Агар не знам какво се раздухва толкова. Нито Библията е някакъв ултимативен морален стълб за мен, нито смятам, че историята е с някаква твърде дълбока поука. А и да ти кажа честно, повече с осиновяване си правя аз аналогии. Ето - Сара е приела едно дете, което не е генетично нейно. И в крайна сметка го е изгонила, когато се е появило дете с нейните гени. Какво да си помислим за тази случка?
Аз също съм съгласна, че Библията не е морален стълб. Коментирам я защото привържениците на сурогатното майчинство дават пример с историята на Авраам, Сарра и Агар.
А на последния ти въпрос отговорът ми е: Ако една жена съзнателно пожелае смъртта на дете, то тя има много сериозни психопатологични отклонения. А в конкретната история това дете се появява на този свят по нейно изрично желание и отгоре на всичко е полубрат на родения от нея син...
# 365
17 юли 2010, 14:52 ч.
Аз също съм съгласна, че Библията не е морален стълб. Коментирам я защото привържениците на сурогатното майчинство дават пример с историята на Авраам, Сарра и Агар.
А на последния ти въпрос отговорът ми е: Ако една жена съзнателно пожелае смъртта на дете, то тя има много сериозни психопатологични отклонения. А в конкретната история това дете се появява на този свят по нейно изрично желание и отгоре на всичко е полубрат на родения от нея син...
Кой кого е "поръчал" и дали е било така - няма как да разберем. Все пак предполагам, че Библията е мъжки продукт. Затова и Ева е виновна за изгонването, и Сара е виновна за зачеването на Исмаил.
Тъй де - не знам защо я намеси историята (защото тук ти първа я спомена май)...
Виж целия пост
Аз също съм съгласна, че Библията не е морален стълб. Коментирам я защото привържениците на сурогатното майчинство дават пример с историята на Авраам, Сарра и Агар.
А на последния ти въпрос отговорът ми е: Ако една жена съзнателно пожелае смъртта на дете, то тя има много сериозни психопатологични отклонения. А в конкретната история това дете се появява на този свят по нейно изрично желание и отгоре на всичко е полубрат на родения от нея син...
Кой кого е "поръчал" и дали е било така - няма как да разберем. Все пак предполагам, че Библията е мъжки продукт. Затова и Ева е виновна за изгонването, и Сара е виновна за зачеването на Исмаил.
Тъй де - не знам защо я намеси историята (защото тук ти първа я спомена май)...
# 366
17 юли 2010, 15:08 ч.
А, моля, моля, за намесването на тази история не поемам отговорност, само коментирам от моя гледна точка намесената от други история.
"Връзката м/у съвременния вариант на сурогат майчинство и историята с Агар е толкова непосредствена, че само преднамерен човек би я отрекъл." (не са мои думи) Добре дошла в групата на "преднамерените".
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=509656.msg15664080#msg15664080
Виж целия пост
"Връзката м/у съвременния вариант на сурогат майчинство и историята с Агар е толкова непосредствена, че само преднамерен човек би я отрекъл." (не са мои думи) Добре дошла в групата на "преднамерените".
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=509656.msg15664080#msg15664080
# 367
17 юли 2010, 15:09 ч.
А, разбирам - отговаряш задочно на пост от друга тема... Ок, извинявай, че се намесих в този сложен вид комуникация тогава.
Виж целия пост
А, моля, моля, за намесването на тази история не поемам отговорност, само коментирам от моя гледна точка намесената от други история:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=509656.msg15664080#msg15664080
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=509656.msg15664080#msg15664080
А, разбирам - отговаряш задочно на пост от друга тема... Ок, извинявай, че се намесих в този сложен вид комуникация тогава.
# 368
20 юли 2010, 07:24 ч.
Ето къде може да се прочете доста:
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=75.0
Над 50 % от писалите по темите пораснали, насъбрали житейски опит в различни ситуации и осъзнали и възприели себе си като зрели хора осиновени деца нямат и ден престой в институция - предадени са на осиновителите още в родилния дом.
Наистина е хубаво първо са се запознаем с изповедите на попаднали в предполагаемо сходни ситуации, преди да се изказваме толкова категорично какво бихме чувствали ние.
В пакета от теми за СМ писаха също доста пораснали осиновени деца, но думите им най-редовно се определят като "глупости", "пръдня", "цинични", че даже и откровени псувни имаше...
Явно над 50% от писалите в посочените теми, опровергават световната наука. Знаех си аз, че форума е сила, ама чак пък толкоз. Малко си се поувлякла и за да не се излагаш повече ето ти малко информация по случая с детските спомени: http://articles.latimes.com/2007/feb/17/science/sci-babymemory17
Виж целия пост
Ако искате директно сравнение, може да сравнявате осиновени новородени бебета с бебета, родени от СМ, тогава можем да говорим за сходни, макар и не идентични ситуации.
Ето къде може да се прочете доста:
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=75.0
Над 50 % от писалите по темите пораснали, насъбрали житейски опит в различни ситуации и осъзнали и възприели себе си като зрели хора осиновени деца нямат и ден престой в институция - предадени са на осиновителите още в родилния дом.
Наистина е хубаво първо са се запознаем с изповедите на попаднали в предполагаемо сходни ситуации, преди да се изказваме толкова категорично какво бихме чувствали ние.
В пакета от теми за СМ писаха също доста пораснали осиновени деца, но думите им най-редовно се определят като "глупости", "пръдня", "цинични", че даже и откровени псувни имаше...
Явно над 50% от писалите в посочените теми, опровергават световната наука. Знаех си аз, че форума е сила, ама чак пък толкоз. Малко си се поувлякла и за да не се излагаш повече ето ти малко информация по случая с детските спомени: http://articles.latimes.com/2007/feb/17/science/sci-babymemory17
# 369
20 юли 2010, 11:27 ч.
Да, права е Титина!!!
Пред източници като Лос Анджелис Таймс е редно смирено да сведем невежи глави
Цитираните в други подобни теми източници като Оксфордското списание и бюлетина на Йеил - директно вмогат да отидат в кофата
Виж целия пост
Пред източници като Лос Анджелис Таймс е редно смирено да сведем невежи глави
Цитираните в други подобни теми източници като Оксфордското списание и бюлетина на Йеил - директно вмогат да отидат в кофата
# 370
20 юли 2010, 11:32 ч.
Е това е гарантиран начин едно дете да няма майка - сурогатството.
Ама децата няма как да претендират срещу претенцията:"Имам право на дете, сурогатството ми е единствената възможност ..."
с
"А аз имам право да имам майка ..."
А на разните стимулирани донорки утре репродуктивните проблеми пак обществото ще ги поеме, така че легендата как се покачвала раждаемостта може да звучи убедително само докато не се замисли човек.
Не знами не искам да разбирам какво изживяват хората с репродуктивни проблеми. Но съм убедена сама за себе си, че всеки има право на избор и на щастие, стига с това да не пречи на някого другиго. Ако майката поръчителка обича и отглежда добре детето си, какъв е проблемът?!?! И кукувицата си снася яйцата в чуждите гнезда. Пък нея природата я е създала такава...
Виж целия пост
...
Нека да има деца в тази страна, пък и всеки има право да бъде родител
Нека да има деца в тази страна, пък и всеки има право да бъде родител
Е това е гарантиран начин едно дете да няма майка - сурогатството.
Ама децата няма как да претендират срещу претенцията:"Имам право на дете, сурогатството ми е единствената възможност ..."
с
"А аз имам право да имам майка ..."
А на разните стимулирани донорки утре репродуктивните проблеми пак обществото ще ги поеме, така че легендата как се покачвала раждаемостта може да звучи убедително само докато не се замисли човек.
# 371
20 юли 2010, 11:42 ч.
"Нито осиновяването е някакво толкова благородно или алтруистично действие, нито сурогатното майчинство е толкова гротескно явление. Просто и двете са сложни и имат много страни - затова и има толкова спорове. "
Извинявай, но единствения т.н. "спор" около осиновяването е да как да става по-бързо и лесно, докато споровете около СМ тепърва започват. Защото осиновяването така да кажем решава вече създадени проблеми, докато СМ създава такива. Това е разликата. Моите мотиви против са именно от такова естество. Не може да разрешиш да се практикува нещо, което трудно подлежи на регламентиране. В крайна сметка защо пък желанията на поръчителите трябва да ни вълнуват и да имат преоритет пред правата на СМ и роденото от нея дете? От къде на къде? В тая държава има Закон за закрила на детето и най-важния в тая ситуация е детето. Вече дадох примери на непреценен риск, при които поръчителите вземат решенията. А интереса на детето?
Не съм съгласна нещата да се рашават по този начин. За сметка на някого, защото същината на СМ създава предпоставки за увреда на нечии интереси.
Виж целия пост
Извинявай, но единствения т.н. "спор" около осиновяването е да как да става по-бързо и лесно, докато споровете около СМ тепърва започват. Защото осиновяването така да кажем решава вече създадени проблеми, докато СМ създава такива. Това е разликата. Моите мотиви против са именно от такова естество. Не може да разрешиш да се практикува нещо, което трудно подлежи на регламентиране. В крайна сметка защо пък желанията на поръчителите трябва да ни вълнуват и да имат преоритет пред правата на СМ и роденото от нея дете? От къде на къде? В тая държава има Закон за закрила на детето и най-важния в тая ситуация е детето. Вече дадох примери на непреценен риск, при които поръчителите вземат решенията. А интереса на детето?
Не съм съгласна нещата да се рашават по този начин. За сметка на някого, защото същината на СМ създава предпоставки за увреда на нечии интереси.
# 372
20 юли 2010, 12:00 ч.
За мен около осиновяването има и други спорни въпроси освен как да става бързо и лесно. Например, мотивите на осиновителите и дали наистина са готови да приемат едно "чуждо" дете.
Един краен случай е онази американка, която беше осиновила русначе миналата година и като си поиграла на майка, го върнала в Русия. Пратила го като багаж само в самолета - без да предупреди никого да чака детето или да го прибере.
Разбирам, че това е краен случай и не го смятам за някаква норма. Но дори в тукашния форум съм чела разкази на осиновени, които ще запомнят осиновителите си само с грубости и обиди.
Не са и някакво много рядко изключение случаите на "върнати" деца. Е, съответните осиновители едва ли пишат тук да се похвалят с това...
Така че определено не е единственият проблем как да стават по-лесно осиновяванията. Кой, кога, кого и как да осиновява също е важно и ако отговорите на тези въпроси са грешни, имаме отново проблем, а не решение.
Никой не казва, че желанията на "поръчителите" имат прИоритет. В крайна сметка и те, и СМ са възрастни зрели хора и се предполага да могат да взимат самостоятелни решения за своя живот и за живота на децата си.
А интересът на децата се преценява от родителите винаги. Да не говорим, че в случая със СМ децата имат един огромен интерес - да се родят. Защото иначе просто няма да ги има.
Виж целия пост
"Нито осиновяването е някакво толкова благородно или алтруистично действие, нито сурогатното майчинство е толкова гротескно явление. Просто и двете са сложни и имат много страни - затова и има толкова спорове. "
Извинявай, но единствения т.н. "спор" около осиновяването е да как да става по-бързо и лесно, докато споровете около СМ тепърва започват. Защото осиновяването така да кажем решава вече създадени проблеми, докато СМ създава такива. Това е разликата. Моите мотиви против са именно от такова естество. Не може да разрешиш да се практикува нещо, което трудно подлежи на регламентиране. В крайна сметка защо пък желанията на поръчителите трябва да ни вълнуват и да имат преоритет пред правата на СМ и роденото от нея дете? От къде на къде? В тая държава има Закон за закрила на детето и най-важния в тая ситуация е детето. Вече дадох примери на непреценен риск, при които поръчителите вземат решенията. А интереса на детето?
Не съм съгласна нещата да се рашават по този начин. За сметка на някого, защото същината на СМ създава предпоставки за увреда на нечии интереси.
Извинявай, но единствения т.н. "спор" около осиновяването е да как да става по-бързо и лесно, докато споровете около СМ тепърва започват. Защото осиновяването така да кажем решава вече създадени проблеми, докато СМ създава такива. Това е разликата. Моите мотиви против са именно от такова естество. Не може да разрешиш да се практикува нещо, което трудно подлежи на регламентиране. В крайна сметка защо пък желанията на поръчителите трябва да ни вълнуват и да имат преоритет пред правата на СМ и роденото от нея дете? От къде на къде? В тая държава има Закон за закрила на детето и най-важния в тая ситуация е детето. Вече дадох примери на непреценен риск, при които поръчителите вземат решенията. А интереса на детето?
Не съм съгласна нещата да се рашават по този начин. За сметка на някого, защото същината на СМ създава предпоставки за увреда на нечии интереси.
За мен около осиновяването има и други спорни въпроси освен как да става бързо и лесно. Например, мотивите на осиновителите и дали наистина са готови да приемат едно "чуждо" дете.
Един краен случай е онази американка, която беше осиновила русначе миналата година и като си поиграла на майка, го върнала в Русия. Пратила го като багаж само в самолета - без да предупреди никого да чака детето или да го прибере.
Разбирам, че това е краен случай и не го смятам за някаква норма. Но дори в тукашния форум съм чела разкази на осиновени, които ще запомнят осиновителите си само с грубости и обиди.
Не са и някакво много рядко изключение случаите на "върнати" деца. Е, съответните осиновители едва ли пишат тук да се похвалят с това...
Така че определено не е единственият проблем как да стават по-лесно осиновяванията. Кой, кога, кого и как да осиновява също е важно и ако отговорите на тези въпроси са грешни, имаме отново проблем, а не решение.
Никой не казва, че желанията на "поръчителите" имат прИоритет. В крайна сметка и те, и СМ са възрастни зрели хора и се предполага да могат да взимат самостоятелни решения за своя живот и за живота на децата си.
А интересът на децата се преценява от родителите винаги. Да не говорим, че в случая със СМ децата имат един огромен интерес - да се родят. Защото иначе просто няма да ги има.
# 373
20 юли 2010, 12:05 ч.
Аз и няколко сълзи от умиление пуснах, пред този стълб на световната наука!!!
Виж целия пост
Да, права е Титина!!!
Пред източници като Лос Анджелис Таймс е редно смирено да сведем невежи глави
Пред източници като Лос Анджелис Таймс е редно смирено да сведем невежи глави
Аз и няколко сълзи от умиление пуснах, пред този стълб на световната наука!!!
# 374
20 юли 2010, 12:14 ч.
Fussii, в предната тема бях цитирала едно изследване, публикувано в Oxford Journal, посветено на СМ. Там се заключаваше, че сурогатните майки като цяло се чустват добре и никога не съжаляват за това, че са станали такива. Както и че при децата, резултат от СМ и техните семейства не се наблюдават никакви разлики от нормалното емоционално развитие.
Ама кой знае защо в този случай източникът ми не те впечатли.
Виж целия пост
Да, права е Титина!!!
Пред източници като Лос Анджелис Таймс е редно смирено да сведем невежи глави
Цитираните в други подобни теми източници като Оксфордското списание и бюлетина на Йеил - директно вмогат да отидат в кофата
Пред източници като Лос Анджелис Таймс е редно смирено да сведем невежи глави
Цитираните в други подобни теми източници като Оксфордското списание и бюлетина на Йеил - директно вмогат да отидат в кофата
Fussii, в предната тема бях цитирала едно изследване, публикувано в Oxford Journal, посветено на СМ. Там се заключаваше, че сурогатните майки като цяло се чустват добре и никога не съжаляват за това, че са станали такива. Както и че при децата, резултат от СМ и техните семейства не се наблюдават никакви разлики от нормалното емоционално развитие.
Ама кой знае защо в този случай източникът ми не те впечатли.
Препоръчани теми