Вие лично бихте ли станали сурогатна майка?

Ти пък къде откри аналогия м/у жената, която е бременна и онази, продаваща орган?..

Ето къде може да се прочете доста:

http://www.bg-mamma.com/index.php?board=75.0

Над 50 % от писалите по темите пораснали, насъбрали житейски опит в различни ситуации и осъзнали и възприели себе си като зрели хора осиновени деца нямат и ден престой в институция - предадени са на осиновителите още в родилния дом.

Наистина е хубаво първо са се запознаем с изповедите на попаднали в предполагаемо сходни ситуации, преди да се изказваме толкова категорично какво бихме чувствали ние.

В пакета от теми за СМ писаха също доста пораснали осиновени деца, но думите им най-редовно се определят като "глупости", "пръдня", "цинични", че даже и откровени псувни имаше...

Gankata, благодаря.


Освен отговора на хипотетичния въпрос (Дали бихте станали сурогатна майка), на който безспорно имаш право на мнение, си издала следната присъда, за нещо, което явно не се отнася за теб:


В тоя смисъл, след като си станала родител, нямаш право да съдиш останалите, които има желание, а не могат.

Интересни неща смяташ за присъди...
Единственото, което казвам е, че щом не можеш да имаш деца, значи има причина за това и тя не е случайна... Точка!
Ако това го приемаш за присъда, това е твой проблем. Ако се засягаш, също е лично твой проблем. Както казах, чужди кръстове не нося.
А ако не можеш да си решаваш сама проблемите, сори.

Аз си решавам проблемите, съответно нямам проблеми. Не ти натяквам моите методи и имам право да не харесвам твоите методи. Никъде не съм казала, че съм против принципно нещата да стават така (сурогатно майчинство, инвитро и т.н.), но от моя гледна точка това не е правилния начин. За мен това е издевателство над природата!

Виждам, че има хора, които им допадат тези методи и ги влекът. Окей, действайте! Не ми пречите. Ама и не ми казвайте какво бих и не бих правила, как да се чувствам и какво да мисля! Еле пък имам ли или нямам право да изказвам съответно мнение.
Още по-малко пък ще си мълча и ще се чувства виновна, че съм станала майка, а вие не можете. Злобата си я пращйате някъде другаде.

Нямам какво повече да кажа по въпроса!

Нощни очи, ти разгроми цялата репрОдуктивна наука (всичко е само в главата? любимото ми), ма моля те, хвани ги издай тези твоите методи, с които така блестящо си се справила. Може и други хора да ги влекАт. 

Разбира се, че винаги има причина. Както има причина да се разболееш от рак или да те блъсне кола, или детето ти да си счупи главата, или мъжът ти да си загуби работата и да се пропие.

Само не разбирам - какво като има причина? Да мрем ли?

Всяко нещо си има причина, а в природата на човека е да търси решение за проблемите и да ги решава.


Тука не разбрах към кого се обръщаш?

Gankata, не знам откъде я имаш тази статистика, че над 50% не са били в институции. Но в едно съм сигурна - форумът за Осиновени не е представителен за осиновените хора по принцип. Според мен там пишат повече хора, за които това, че са осиновени, се явява проблем - или поне те така си мислят.

Все едно да имаш един форум "Репродуктивно здраве" и да очакваш вътре постове като "Нищо ми няма, никога не съм имала репродуктивни проблеми. Забременявам от поглед и вече имам пет деца. Отделих десет минути само това да ви кажа." Ми няма да има такива.

Хората отиват да пишат във форум Осиновени много често, защото имат проблем. Ти очакваш ли един човек, който има спокоен и щастлив живот и никога да не е имал проблеми с това, че е осиновен - да отиде там и да сподели колко добре живее? Аз не. Според мен този човек отдавна е приел тази част от живота си и няма нужда допълнително да я предъвква.

Аз познавам такива хора. Дори тук ми се е случвало да прочета по друг повод, че разни потребителки са били осиновени - но го споменават между другото и никога не са писали във форум Осиновени. Така че аз не бих си правила генерални изводи от писаното там.

А, и има друго нещо - хората търсят биологичната си майка например. А не тази, която ги е износила. Има известна разлика. Също така, търсят биологичните си братя и сестри или бащите си - а това също няма много общо с износването. Според мен ще ти е много трудно да докажеш, че този стремеж по откриване на роднините не е свързан с усещането за кръвна (генетична) връзка, а е свързан с износването.

А за обидите - ами аз лично също отнесох доста - и то от тези, които ти представяш за жертви.

JP, нямам намерение да споря и доказвам нещо на хора, които не са се докосвали до изживяването да бъдеш отделен веднага след раждането от единственото ти близко същество в целия нов и непознат свят - жената, с помощта на чийто организъм си се превърнал от една оплодена яйцеклетка в истинско малко човече. Отдавна се убедих, че е безсмислено.

И аз "познавам" отдавна осиновени хора. Усетих ги по-различно от "водещи щастлив и спокоен живот" (отстрани наистина така изглежда, права си) когато се докоснах до болката на моите деца.

Gankata, всеки си носи някаква болка - дали ще си осиновен, осиновител, дете на разведени или болни родители, нещастна съпруга, безработен баща. Болката ни не е оправдание - нито когато става дума за стерилитет, нито когато става дума за осиновяване или пък за обикновени семейни неудачи. Имаше един призив към хората с репродуктивни проблеми да спрат да използват болката си като щит в подобни теми. На път съм да те призова към същото.

Във форума, към който препращаш, има 3 страници от 2007 досега в подфорум Осиновени и 10 страници в Осиновители. Като в първите преобладава "Помогнете ми да намеря биологичната си майка/родители/брат и сестра/роднини на майка ми/дома си", докато по-драматичните теми (от типа на "обвинявате ли лошите гени за неудачите с децата си") определено са в Осиновители.

Помисли върху това. Ама спокойно и без излишна драма. Може би в двойката осиновен-осиновител не само осиновените деца имат проблеми, които не са решили и емоции, които не са обработили съвсем коректно.

Разбирам че не ти се чете там. И пак казвам - не искам да споря с теб.  

Този пост е само за уточнение за хората, които все пак ще пожелаят да попрочетат нещо повече освен заглавията. Огромната част (няколко пъти по 10 страници) от интересните и ценни теми, в които изобилстват изповедите на пораснали осиновени деца се намират в Архива на форум "Осиновители..."
Подфорум "Осиновени" се обособи преди по-малко от година и поради тази причина наистина е по-беден. Но... ако някой иска да чете... ще открие доста... Ако не иска - ще си намери основателни причини  да си скрие главата в пясъка...

Лека вечер на всички!   

Ами четох,  Gankata, даже и сега чета.

И виждам постове "като ние търсиме истината, не родители или нещо друго, а просто истината, за да не сме като дърво без корени, а и ние да можеме да разкажеме нещо за произход".

Или като "1.Не съм нещастна,че не знам произхода си,но искам да го знам,най-малкото,може би имам брат,сестра..........Защо да се лишавам от това?
  2.Жената,която ме е родила ще остане винаги  просто "жената,която ме е родила",тя не може да измести майка ми"

Или
"майка ми е осиновена и много искам да разбера кои са биологичните й родители,не за друго,а само да знам от какво потекло са,а иначе мама и дума не дава да се каже,че е осиновена за нея майка и баща са осиновителите й и точка по въпроса"

Т.е. една голяма част от осиновените се интересуват основно от генетичния си произход - какъв е бил баща им, къде са братята и сестрите им, кои са им бабите и дядовците. Не можеш да го отречеш и да обясниш всичко с теориите на госпожа Верие.

А за престоя в институции и как се отразява на децата писах и преди. Да отричаш това влияние върху осиновените деца на мен ми прилича на заравяне главата в пясъка.

Aми защо тогава не се акумулира тая сила и енергия в улесняване процедурата по осиновяването, вместо в напъни да се изрисува възвишен ореол около гротескното начало на сурогатството? Защото първото, както и да го гледаш е едно благородно дело, а другото - търговия с човешки живот, с егоистични подбуди. Защо не спасяваме вече родения детски живот, а се напъваме да раждаме, та дори и с цената на инкубатори? Не ми говорете за спасяване на хора преживели катастрофа или болни от рак Сравнението щеше да е смешно, ако не беше толкова абсурдно.

СМ е една голяяяяяяяяяяяяяяма лъжа. Лъжа за поръчителите, които не са готови да приемат различно от себе си дете и смятат, че генетиката ще има гарантира физика, послушание, качества.

Блажена простота ...

Уф, стига вече с това осиновяване! Не всеки човек може да се реши на такава стъпка. аМА, като се започне с това колко благородно било и колко деца имало по домовете, все едно говорите за кучета, а не за деца! осиновяването не е  утешителна награда за бездетните семейсства. Не виждам нищо странно в това човек да иска да се възпроизведе със своите гени. за мен просто СМ вече минава границата, защото са замесени други хора - суроггатната майка и нейното семейство.

Не защитавам сурогатното майчинство, дори нямам категорично мнение по въпроса. Но каквото и да се регламентира относно него, това няма да намали майките, които изоставят децата си за осиновяване. Между двете неща- възможността за СМ и изоставянето на деца за осиновяване- няма връзка. И затова е нужно да се акумулира сила и енергия в улесняването на осиновяването и изобщо по всякакъв начин да се осигури по добър живот на децата, а не защото има или няма алтернативи.

За мен пък е странно, когато е "на всяка цена". И не ме е страх да го кажа, звучи ми налудничаво и идея фикс. Това е моето виждане, не е задължително да е правилно, общоприето или лицеприятно. Не вярвам също така, че една двойка "поръчители" на собствените си гени, автоматично би била едно семейство перфектни родители на поръчаното си дете, произведено да задоволи идеята им за образцово семейство. И не, не говоря като за кучета, а като за деца за изоставените, които сега имат нужда от дом и вече са факт.
Рокси, така е, по принцип двете неща не са свързани. Но просто ми се струва наистина издевателство над природата, която е произвела деца в излишък, умират вече родени деца, от глад и без дом, а ние се пънем за гените си.