Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

Сравнително рядко в епикризата на детето, поставят диагнозата  "Аутизъм" и много по- често - Генерализирано разстройство на развитието, защото то включва в себе си както аутизъм, така и други емоционални разстройства и е много по- сигурна диагнозата, тъй като е обобщаваща разстройствата в психичносто развитие.

Има доста критерии, на които трябва да отговаря детето, за да бъде диагностицирано с класически аутизъм, а в повечето случаи, децата отговарят само на някои от критериите и изключително рядко- на всички.

Някои от тях са:
 Проблеми с обучението.
• Къси периоди на внимание.
• Депресия и неприемливост на ласки.
• Ограничена способност за създаване на контакти с други хора.
• Ограничена способност за започване или поддържане на разговор.
• Повтаряне на едни и същи думи.
• Загриженост към предмети.
• Често детето не проявява интерес при поставяне на задачи и занимателни игри
• Проявява разсеяност и повтаря едни и същи грешки при поставени задачи от липса на внимание
• Хиперактивност
• Проблеми със съня
• Лесно преуморяване, потиснатост
• Не следва инструкциите и не завършва поставените му задачи
• Много лесно губи предмети.
• Детето бързо забравя задачите си за деня.
• Липса на очен контакт
• Засилен интерес към детайли
• Игра с играчките не по предназначение ( например въртене колелетата на камиона, вместо да го кара)
• Не разбиране на правила и норми
• Не признаване на авторитети
•  Импулсивност и първичност при действията
• Силен интерес към въртящи се предмети


Ако при отключването на проблема и диагностицирането, детето покрива повече от 2 или 3 показателя, то е от спектъра, но не му поставят диагнозата "Аутизъм", а "Разстройство на развитието". С течение на времето и работата с детето, а също постепенно детето и само в някои случаи, започва да се научава и компенсира постепенно някои дефицити- научава или наизустява определени правила и норми на поведение, с помощта на терапевтите си, родителите и от собствения опит, постепенно му се създават и умения и интереси, научава се да създава контакти, постепенно и да поддържа кратки, а в по- голяма възраст и по- дълги разговори, започва да реагира все по- адекватно в ситуациите и критериите, които покрива детето от споменатите по- горе, постепенно намаляват, така намалява и аутизма в детето и то става все по- малко аутистична личност и все повече- социална. Затова и аутизма основно е разстройство на детската възраст- т. н. "детски аутизъм", освен в случаите, когато имаме типичен аутизъм ( покрива около 90% от споменатите по- горе критерии) и корекциите стават по- трудно, компенсира по- бавно- тогава и в зряла възраст, човекът може да остане аутист.

Целта на нашата борба е да компенсираме с децата и намаляваме критериите от спектъра, на които отговаря детето, така то става все по- малко аутистична личност и все повече социална, така че в зрялата си възраст да е просто по- интересен млад човек, със силно изразен талант в дадена област ( който междувременно трябва да сме открили и да развиваме).

Абсолютно не е вярно твърдението от близкото минало, което пълнеше медицинската литература ( а може би и все още), че Аутизмът е пожизнено страдание. Да, страда и детето в неразбирането на света, и близките му по пътя на борбата за разбиране, трудно е на учителите и терапевтите, но колкото повече се компенсират дефицитите, толкова по- малко става страданието и намалява аутизма у детето, така че за него Аутизмът остава "разстройство на детската възраст".

  Kezaja,от тези твоите думи да разбирам ли,че при много работа и правилни насоки във възпитанието,детето може да се превърне в пълноценен и реализиран член на обществото?
  Вдъхват ми доста оптимизъм.

  Благодаря и за списъка на критериите.На някои от тях детето ми отговаря напълно,на други частично,на трети не отговаря....

Здравейте,бихте ли споделили мнение за проф.Матанова,още не сме правили консултация с нея а ни я препоръчаха горещо.Еднократен ли е прегледа или се налага по-дълъг престой в с-я

Селма,

С правилен подход, правилни терапевтични интервенции и вяра, децата ни стават пълноценни хора и то с повече талант и качества в определени области от средностатистическите хора. Според най- добрите специалисти, няма дете от спектъра, което да не може да постигне всичко, с правилен подход, работа и поведение към него.

Краси,

До момента проф. Матанова прави диагностика от среща с детето и родител. В процес е на изграждане на диагностичен център, за който се и набират средства от така наречената "Кампания за жълти стотинки"- в която партньори са Виваком, Сошиете Дженерали, Пикадили, Марсел тойс, в който се очаква да работят много специалисти.
Не знам какво очакваш от диагностиката при Матанова, тя обикновено не поставя диагноза "Аутизъм" на децата от спектъра, а определя допълнителни техни екстри- на моето дете беше поставила "Хиперлексия", задето е научил буквите, преди да проговори и се е научил да чете сам.
И като насоки за работа нищо повече от терапиите и методите, които обсъждаме тук няма да получиш.

А в крайна сметка, какво значение има как ще се нарече диагнозата- налице са дефицитите и затрудненията, върху които работите, без да се отказвате.

Има два стандарта за диагноза аутизъм.Има линк на първа страница към тях.Ето ги пак:

и другия


В Европа мисля, че се работи по първия критерии, а втория е основно в Америка.То не, че има голяма разлика  между тях  
Горещо препоръчвам да се прочете това.От тук пейстнах критериите, като ги има и останалите за другите диагнози  

Добавям и това
И тук в раздел публикации


Ето какво намерих за двата вида критерии за диагностика

Момиченца, опитвам да ви чета редовно, чета ви но нямам настрой да пиша. Имах физически срив след последната консултация с логопед, като почна да ми говори че моят авторитет на занятията бил доминиращ , че не тя не можела да създаде свой авторитет дори и като ме нямало, че детето се държало неадекватно, че не можела да му създаде правила, че имало неоспоримо ГРР (сякаш ние не го знаем ) , както и че детето ми било достигнало максимума си чрез подражание пък аз не съм постигала напредък в "асансьора" на езичето направо ме отпуши на откровенности - казах й че ние си имаме с него нашите правила и той знае кога и какво може и кога и какво не, и че би ми било лесно да поддържам авторитета й но не и да го създам вместо нея. Освен това споделих че децата с ГРР не ги изхвърляме а всичко си е въпрос на подход и като йказаха че детето мрази натрапчиво внимание при първото посещение трябваше да ме послуша... За късмет на следващия ден попаднахме на свободен прием при психотреньор от Карин дом - какво да ви кажа върна ми надеждата и вярата че всичко е въпрос на специалист и подход към детето...

re_ge, не се разстройвай! 
Такива "специалисти" с лопата да ги ринеш...
Нашите деца не са лесни и искат човек да отвори сърцето си, и да е много мотивиран, за да работи с тях.
Всичко, което е изброила "специалистката" е било оправдание за собственото й несправяне.
Ако детето само си умееше всичко, то нямаше да има нужда да ходи на логопед, психолог и тн.
Ако тя не може, има други, дето могат. Правилно си й казала - не може ти да й създадеш авторитет.
Важното е, че си намерила и човек, който ти е вдъхнал надежда - гледай позитивно, нещата ще се подобрят!
 

Здравейте, включвам се с намерението да съобщя за обновяването на сайта на Тацитус с надеждата, че много родители ще намерят там полезна информация. Желанието на екипа и родителите, които сътрудничим на центъра е сайта да се обновява постоянно с все повече актуална информация. Възнамеряваме да качим и запис на DAN конференцията, но поради технически причини за сега не можем да се ангажираме с конкретни срокове.
Към поста на Деси бих добавила и това, че родителите успоредно с терапията трябва да търсят пътища да подкрепят биохимичните процеси при своето дете, което повишава многократно ефекта и ползите от терапията. Всеки дефицит има своята причина и е добре да се опитаме да я открием и да направим възможното, за да помогнем на организма да нормализира своята работа, а не само да се борим с последствията. Това никак не е лесно, но трудностите не трябва да са повод да се отказваме, защото залогът е твърде голям. Желая успех на всички!

Поздравявам майките, участвали в предаването по Нова!

Kezaja,Катина ,[desi] ,благодаря! 

Определено ми вдъхвате много надежда!

Записвам се в темата,за да ви чета - и като ми отмине тихия ужас,ще се разпиша

Изчезналото детенце с аутизъм все още не е намерено. Поддържам непрекъсната връзка с родителите, през първата седмица от изчезването на детето, липсваше медийна информираност, сега има, организирахме пресконференция на МВР на 5 май, присъстваха зам. Министъра на МВР и зам. началника на СДВР, които дадоха подробна информация какво се прави по случая, 2 пъти жандармерия претърси гората в района на Нови Искър, говоря всеки ден с председателката на ДАЗД, която е лично ангажирана по случая, свързахме се и с Колегията на детективските агенции, които се включиха в издирването на детето, което продължава и до момента, безвъзмездно...и понеже се оказа, че в България няма работеща схема по издирване на изчезнали деца, а най- рисковия фактор са децата от аутистичния спектър, особено по- ниско функциониращите, тези, които не могат да кажат как се казват, къде живеят, кой е тел. им номер, как се казват родителите им, решихме в Закона за детето и семейството, разписващ мерките за гарантиране правата на децата с увреждания и семействата им, по който работим в момента, да се включи отделен раздел, касаещ защитата и мерките при изчезване на дете от аутистичния спектър- децата от спектъра  се нуждаят от по- силна  закрила и защита. Има мнения децата от спектъра да ходят с ленти или значки, или поне тези, чиито родители преценяват, че децата им не могат да подадат информация за себе си и семейството си, в случай на нужда.

   Идеята не е лоша.
   Вчера за малко да изгубим нашето дете в голям хранителен супермаркет.В един момент просто изчезна и край......После таткото го откри на щанда със сирене.Всъщност малкия просто побърза да мине "традиционния" път ,по който обикновено минаваме завдно в този супер.
   В момента на търсенето ми мина през ума,че детето е облечено в един от потниците,които носеше и в ДГ.А аз ги надписах всичките с името му......Само така може да се разбере за името му,защото иначе в повечето случаи отказва да се представя.

    Всеки ден гледам снимките на изчезналото детенце,че са разлепени навсякъде из квартала.
    Дано го намерят милото....
    Страшно е да се случи такова нещо.....

Сблъсквам се със следния проблем със сина ми - след дългогодишна терапевтична работа, стана много отворен и любознателен към света- навсякъде се представя, запознава се пръв, с готовност се включва във всякакви игри, без значение дали ги може, започнал е да си изгражда самочувствие, че всичко може да научи, стига да се включи.
Получава се вече от него абсолютно пълна обратна връзка- например какво е правил на урока, в последователност, къде е бил, кой  е присъствал....логопедът му казва, че разказите, които прави вече са толкова пълни и подробни, че за малко деца в норма може да каже такова нещо.

Но, големият проблем в момента е, че не може да разбере, че мислите, които текат в главата му, са си само за него и в никакъв случай не трябва всичко, което мине през главата му, да се изговаря на глас. На този етап, ако със свеки един момент няма до него човек- някой от семейството или учител, с абсолютна сигурност ще си изкарва боя- непрекъснато. Коментира на висок глас негри, разсъждава много върху цвета на кожата и за всеки по- мургав човек пита на висок глас циганин ли е или даже застава близо до човека, за да го попита...някой му заприлича на познат и започва да му обяснява как той е еди кой си, но е станал по- нисък , или дебел, или е станал плешив....все неща, с които трябва да се справяме с околните и "излизаме" от сиуация...имаше дете, което от години е дружелюбно и му обръщаше внимание, сега го прогони с въпросите си....
Давам си сметка, че всяко дете минава през периода на опознаване на света, задаване на много въпроси за всичко и не разбиране кое се говорина глас и кое остава само за мислите и че той минава през този етап по- късно, но понеже е голям и се очаква от него да разбира и прави разлика, това му създава проблем и дано по- бързо премине този етап и рабере, че мислите са си за в главата на човека.

Дано много много скоро откият детето , аз не разбирам как така цяла държава едно дете не могат да намерят ..... но да не се чудя защото
преди седмица приблизително се намираме така да се каже на "наш терен" познато място в квартала където живеем аз с трите деца и още деца и за секунда изтървахме Владко от очи е като че ли за миг стана "Владко го няма" казах и веднага поне три четири човека се втурнаха на различни посоки да търсим ..... защото когато го викам "Владко Владко " той не се обажда ..... крие се и друг път съм забелязвала това и така от мястото без коли на което се намирахме Владко беше отщипал и тичкаше и беше на десетина крачки от оживена улица с много коли .... добре че беше неделя и нямаше толкова коли както и добре че се намесиха много хора всеки гледаше на различни страни и видяхме го и го настигнах преди на стигне улицата ....
след това всички казваха е голяма работа той нямаше да избяга .... / само аз знаех че той щеше да избяга и не е ясно къде да отиде / и че "вие вероятно и друг път сте го губили " / не е така /
та много съм притеснена той е непредсказуем понякога мисли си че си играем , тих е и бърз като мишка и направо не искам да си мисля ....
веднъж учителката в градината го изпуснала от поглед и той къде минал през вратата на кухнята и от къде и излязал на двора не от техния вход ами от друго място минал за минута просто те тръгват да го търсят но ако не улучиш посоката и той вече е далеч та нали го вземаме наобед и татко му го намерил на двора на градината запътил се към изходната порта и след секунди две учителки излезли от различни места "Владко Владко...." .... умрели от страх и те ....
така че аз като сме заедно не смея за секунда да го изтърва от очи защото ме е страх да не щипне нанякъде .....
на няколко пъти с баща си за миг в Билла драсва и добре че бързо реагира казва на охраната да държи изхода под око и го намира но общо взето късмет .... вообще не слуша не се задържа на едно място все иска да ходи на друго водиш го в парка люлки едно друго люшва се два три пъти един път на парзалката и иска да тръгва и започва да нервничи като не му угодиш .... сякаш като беше по малък по се завърташе така сега направо е като торпила ....
идеята за значки и надписи не е лоша но си мисля че понякога не дай боже да се случи човек да изгуби детето си каквото и да е то обичайно или от нашите тези надписи биха улеснили недоброжелатели .....
хората са гадняри ... завистливи и злобни ... по голямата част от обществото ни е на мнение че "важното е и на другите да им е зле нищо че и на мен не ми е добре"
многократно се убеждавам в това .... иначе представете си колко хора са го видяли това изчезналото дете ... и знаете всички то прави впечатление че е нещо по различно .... какво трябва просто един тел на 112 " странно дете само еди къде си " има ли такива обаждания .... незная