Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

Kezaja,психологът съветва ли ви нещо за да преминете по-бързо етапа на неразбирането какво да казва на глас,какво не?
Или е само въпрос на време?

Изобщо не става въпрос за време.Времето няма да помогне, това не се израства от само себе си.Най добрия вариант е да се научи детето да контролира позивите си да плещи всичко което види или му направи впечатление до поносима степен.
Вчера като изчетох поста на Kezaja и ни се случи същото нещо.Един черен, ама черен негър го посочи Мишо така, че как не му извади окото с пръст не знам   Обясни, че е тъмен, и циганин  .И после му обяснявах как и какво може да сочи, и как и какво може да казва на глас, а кое на ухо.После аз му сочих разни предмети, а му посочвах с поглед и шепнех на ухото му коментари за хората около нас.Вероятно ще ми отнеме години време да го науча, а може и никога да не успея  .Приемам съвети и аз като Kezaja по въпроса.

Селма, тази тортичка дето ти се мъдри в подписа ме подведе да вляза в темичката ти.Сериозно съм впечатлена и леко ти се ядосах даже, защото съм на диета, а вече извадих миксера     

О, Селма и аз хвървих око на сладките ти Ох все обмислям да мина на диета...
Не знам дали сте видели тази тема "Изложба за децата ни" , там може и с лакомства да се участва.

Райка, това тичане е много характерно за част от децата с проблеми и при дъщери ми го има, вече е много слабо, но едно дете около нас аутист, майка му 7 години обикаляше площадките, защото то беше 2-3 мин. тук, после там. Ама вече и то се поуспокой. Аз не свалям очи от детето, а когато сме в магазин един от нас е "дежурен по дете", така съм го кръстила. Ако иска да види нещо, казва на другия "сега ти гледай детето".
Дано да се разбере какво е станало с това дете.

А по въпроса за приказките, аз си мисля, че трябва да им се говори, какво може да се каже на определено място, например в трамвая да попиташ коя е следващата спирка.
И може би докато не са достатъчно зрели да не им се обръща толкова внимание на различните хора. Понеже от вас бях научила за тази особеност на децата имахме 2 случая - в градината имаха момиче чернокожа и дъщеря ми няколко пъти ме пита, тя защо е такава /ама не може много хубаво да се изкаже/. И аз и казах, че е дете също като нея, само че е с по-тъмна коса, след 3-4 дни спря да ме пита. И другият случай е в магазина видяхме човек с нисък ръст тя определено се уплаши и попита "Какво е това". И аз й казах, "човек като теб, но по-нисък". Очаквам да пита пак разни работи, защото сега й изникват в главата.
И си мисля, че е важно поне да ги научим на по-меки изказвания - да употребяват чернокож, ром, нисък ръст. Така и да изтърсят нещо, може да замажем, например ако ме пита защо е чернокож, ще и обясня за страната му.
Но и ние ще имаме подобни проблеми, защото по-бавно се усеща, например като и хареса някое дете, му вика "обичам те", а на децата им е малко странно и из се опитвам да я науча да казва "приятно ми е с теб".
А днес за пръв път ми отбовори, аз я карам да обядва, а тя казва "Не ми пука какво казваш" и разбрах от нея, че го е научила от списанията Том и Джери, които ни кара да четем по 100 пъти. И за тези цинизми също внимавам много да няма около нея, все се надявам, ако по-късно ги чуе, по-добре да се отърси от тях.
Но и аз чета тези теми с интерес, все си мисля, че трябва да подходим по английски и да им обясняваме в коя ситуация, как да се държат.

Ще опитам да напиша по памет какво съм чела.Аутистите не разбират кога и какво е уместно да говорят, не разбират, че обиждат околните с приказките си, защото самите те почти не осъзнават чувства като срам, обида, неуважение.Всъщност тези абстрактни понятия най трудно ги разбират, защото най трудно им ги  визуализираме, и най трудно ги виждат в картина в съзнанието си.И понеже не разбира какво е обида, ако не се поясни всяка една обида, и те не могат да се съобразят кога обиждат.
По подразбиране се учат децата достигнали ниво на функциониране около 7 год, и то във всички аспекти. Нашите са далеч от това ниво  .Когато наваксат достатъчно така, че и от св. Никола да ни го напишат (7г. функциониране)- чак тогава ще очаквам да започне да се съобразява сам.Дотогава имам готовност да имам вечна пришка на езика от обяснения 
Но няма начин да няма някой чалъм и за тези неща 

   После да се похвалиш. 


   Да.И при моят син ,откакто проходи (дефакто пробяга),го има този проблем.Не се спира.Само обикалям площадките.
   Освен това трябва да съм винаги плътно до него,да предотвратявам всякакви неприятни ситуации свързани с комуникацията.

По принцип на децата от аутистичния спектър е много трудно да се обясни, че това, което те знаят, не го знаят и останалите, до тогава, до като не им кажат. Точно затова за тях света е като отворена книга, а нивото на комуникация е на по- високо ниво от това в "нормалния свят"- т. е.- за тях по подразбиране, всичко, което е в главата им, автоматично е и в главата на всички хора, това, което интересува тях, автоматично интересува всички хора наоколо - наистина минават години, докато разберат, че това, което е в тяхната глава, е лично пространство и само ако желаят, могат да го изнесат от там. Четох , че нивото на комуникация на децата- аутисти, е комуникацията на бъдещето- само чрез мисълта....
Но в този свят обаче, на следващо място идава "обучението"- кои неща "се изнасят" от главата им, как, пред кого и по какъв начин се поднасят- на кой е допустимо да се споделят по- личните неща и интереси, на кой- общи, съвместни, според ситуацията.
Не е вярно напълно, че времето не учи и на база- собствен опит, но това означава- много бой да изяде едно дете, за да научи поне, че външността на хората не се коментира на глас, затова си трябва огромен труд от родители, терапевти и учители.
След всяко изявление на сина ми, а то се случва вече от момента, в който прекрачим прага на вкъщи, обясняваме кога, къде, какво се говори- безуспешно.
Преминах на следващ вариант- още преди да излезем, казвам "Сега, като излезем, каквото и да видиш, каквото и да те вълнува, първо ми го казваш на ухото и след това аз ще ти казжа дали може да си го говорим по- високо"- излизаме, виждаме мулатче, което живее в съседния блок и Марти се приближава до него, завира му се в лицето и го пита за 1001 път поне "Ти негър ли си?", детето отговаря, както винаги, че е мулат, а сина ми се връща при мен и едва тогава ми прошепва тихо в ухото "Мамо, това дете не е негър, а е мулат."
Въздържанието е огромния ни  проблем в момента, но работим и върху правилата- първо да види, след това да прошепне тихо на мене или баба си, или учителката и ние да поведем нататък разговора. Въпрос на време е да усвои реда, но запомни ли го, след това не би го нарушил за нищо на света- това им е хубавото, че научат ли едно правило, са бетон. Докато го научат обаче.., време, години, много години....

Когато пита едно нещо 1001 път - това значи, че не е разбрал отговора на въпроса.А и според мен не е задал правилния въпрос за да получи нужния отговор.Това го знам от Петя - не си мисли, че си го смуча от пръстите  .
И когато Мишо за сетен път пита нещо, което според мен знае - това означава, че иска още информация по въпроса, но все още не знае как да я поиска.Може би Марти иска да разбере допълнително, защо мулатчето е различно от негърчето, или защо негър и мулат са различни от останалите.Опитай повече информация да дадеш като предвидиш и неизказаните въпроси.Веднъж като разбере всичко нужно по даден въпрос, и спира да го задава...........до следващия въпрос зададен по 1001 пъти.
Между другото майка ми е много впечатлена от красотата на Марти - уникално красиво дете каза - което си го знаем де 

Аутистите бягат, защото не изпитват страх от околния свят.Не могат да предвивдят по подразбиране едно евентуално изгубване, блъскане от кола, или нещо друго.Нарочно му изчезнах веднъж на Мишо зад едно дърво.Като ме затри от поглед и ревна....изчаках да осъзнае, че е сам и му се явих.Това беше горе долу последния път в който възира някъде без да знае къде съм.Демек - осъзна реалната опасност да е сам.После естествено отговорих на 1001 въпроса какво е сам, какво е самотен, изгубен, и какво ще се случи ако е сам.Естествено аз му ги казах тези думички с обясненията, че е бил самотен и какво е самотен, и изплаши ли се и какво точно е изплашен. и т. н. Дано ме разбрахте  както знаете нямам дар слово.

   
     Моят син изобщо не се впечатлява,ако "изчезвам".
     Правила съм го този номер в ситуации,когато отказваше да върви  в определена посока или да върви изобщо...Не работи!Никак!  
    

Колко беше голям синът ти, че забравих  .Аз съм изчезвала, когато беше на почти 6 психоложката му сметна, че твърде рано го направих даже
А когато беше малък се заплесне по нещо тръгне нанякъде без да се сети за нас.Веднъж на село за три минути го оставих в хола пред телевизора на втория етаж на къщата, а го търсих половин час търчайки из селото после.А човека видял от балкона колата на комшията му да влиза в двора им, и се изнесъл натам за да го черпят нещо.Не говореше и се водеше само от хранителните си инстинкти.Колата на комшията означава вафла в ръката  .Хората му дали достатъчно храна за да запълни времето от половин час, и го намерих чак когато им се наврях в двора да ги моля и те да се включат в търчането из селото.По улиците също съм го губила, и в магазини.Ще се опитам да се сетя какво съм правила освен дежуренето около него 

Катина,

Не е задължително дете от спектъра да задава само въпроси, чиито отговори все още не е разбрало.
С Петя сте говорили за конкретен случай, но в много случаи, задаването на въпрос от дете от спектъра, чиито отговор сме абсолютно сигурни, че знае е търсене на внимание, начин да го привлече само към себе си или - понеже в такива случаи, и съветите на Петя са такива- да връщаме въпроса "Ти знаеш отговора, кажи ти."- и детето отговаря- та понякога в такива случаи детето търси начин да "изпъкне" със знания, очаквайки, че ще върнем въпроса към него, както правим обикновено, когато задава въпрос, чиито отговор знае.
Понякога с едни и същи въпроси, ситуацията за мен излиза извън контрол и му казвам, че се държи като втълпеник, да замълчи поне за малко...ама като беше 4- 5 годишен, се молех да говори и разказва- изреченията му се състояха от 2- 3 думи, а сега не млъква дори за секунда, мълчи само, когато спи. Непрекъснато има нещо, което да го вълнува и да разказва или задава въпроси, все още обаче, сравнително рядко- комуникацията е еднопосочна- от него към околните и изглежда, че си е самодостатъчен, но е доста рядко.
Та му казвам, че се държи като втълпеник, той естествено веднага пита какво е това ( за значението на думи пита почти непрекъснато, даже от време на време измисля думички и ни изпробва), а след това отиваме на плуване, влиза в басейна, започва да говори ту с един, ту с друг, пита децата, които харесва дали са му приятели, пръска ги с вода и едно дете му отвръща с пръскането по- дълго от другите, Марти веднага го попита "Ти втълпеник ли си?", детето каза, че не знае, той веднага изкочи от басейна и отиде да пита баща му дали детето е втълпеник...и отново трябваше да излизам от ситуация...

А като го диагностицираха преди 6 години в Св. Никола, ми казаха, че това, че е много хубав, ще му помага много. Тогава не го разбрах съвсем, защото всички деца са хубави, а и за мъжете това не е качеството, което им дава пътя и цената, но все повече с времето забелязвам, че наистина това, че е хубав му помага- дори и когато е досаден към хората, както е на този етап, повечето му се усмихват и отвръщат..може би ще помага и при сприятеляване, да го възприемат с негови странности, защото е хубав...
А и Господ дава на децата от спектъра повече хубост, може би за компенсация, защото се налагат повече компромиси от околните и така им е по- лесно или по- приятно да ги правят...знам ли..

Катина,моето чедо е на 3 годинки.  
Смята ли се,че е рано да се реагира на "изчезването" на 3 години?
Забелязвала съм ,че доста по-малки дечица изпадат в паника,когато мама или тате им се изгубят от погледа.  

Kezaja,интересно е това с въпросите.....
Сина ми често много силно вика:Това е цвят еди кой си! или Това е буквата еди коя си! или Това цвете се казва еди как си!
И настоява,докато не го потвърдиш и не го похвалиш.
Макар и всички отдавна да знаем,че той го знае,но той иска пак да го подчертае.
С въпросите е ясно.....Отвръщаме с :"кажи ти!"
А с отговорите,както в нашата ситуация?  

Права си, разбира се.Прибързано написах без да се сетя да поясня.По скоро сме говорили с Петя за етапа или по скоро нивото на разбиране в което е детето към момента.В различните етапи на развитие е бил различен и подхода към него.Понякога подхода е на 180 градуса спрямо предишен етап.Имало е момент в който е провокиран да говори, и момент - етап в който е провокиран да замълчи.Затова и е трудно да се дава акъл през интернета без да е наясно терапевта или съветващия за етапа на функциониране на дадено дете за момента.И може би затова нито един психолог не се мотае тук.За да не подведе някого без да е достатъчно запознат с детето  .Май е по добре да замълча вече и аз  
Не случайно са ми казвали доста пъти - тези съвети са само за Мишо, ама аз пусто веднага тичам тук да разкажа какво ново съм разбрала  

Селма, сметнаха, че е рано поради нивото му на функциониране за този момент, а не за физическата му възраст.На три години моят син имаше ниво на функциониране като 8 месечен - средно.Към момента е на почти 8, и понеже ни предстои диагностика не знам моментното му средно ниво.Предполагам е около 4 - 5 год.Физическата възраст при аутистите не е от голямо значение, а тази  на разбиране.Може да не мръдне с годините грам, може за година да мръдне с месец - два, а може и да мръдне цели 12 месеца - което пак е малко.Трябва мърдане с повече от 12 месеца за година за да навакса изоставането 
И пак казвам - когато стане ниво на функциониране 6-7 г. се счита че вече ще почне да учи по подразбиране.
Така се счита, ама и дай боже и да го видим някой ден 

Катина,благодаря за обяснението! 

Няма защо 
Ти имаш по голям шанс от повечето тук за бързо наваксване.Шанса ти е много бързо да се плеснеш по челото и да приемеш фактите ребром.Голяма част от нас тук късно започнахме активната работа с детето - обикновенно след 4 и повече години.Това е 4 год изоставане - респективно по трудно наваксване.Самото наваксване зависи от интензивноста на работата, и активноста на родителите.Твоят шанс е да не губиш време да го чакаш да израсне проблема с времето, а да се активираш и може би ................сещаш се всички проблеми да се тушират с времето.Загубиш ли време в чакане на съдбата да го оправи - - часовника цъка, цъка цъка и изоставането продължава, продължава продължава.Колкото повече изостава - толкова по трудно се вади от там.
Ние имаме шанса да пренапишем учебниците за аутистите - цялото наше поколение от родители на деца с тази диагноза.И ти участваш  , всички ние се опитваме да пренапишем позитивна прогноза на бъдещите диагностицирани деца с личния пример на нашите.
Твоето дете е само на три - възползвай се от шанса си 

Днес по BBT е излъчено много интересно предаване за аутизма с участието на проф. Матанова и на майка на дете с аутизъм, защитник на биомедицинския подход, включва се и Моралес във втората част. Предаването е "По женски" и вече е достъпно от  сайта на телевизията http://www.bbt.tv/.
За мен особено интересни бяха разясненията на проф. Матанова в края на първата част от предаването за видовете аутизъм и необходимостта от съвсем различни терапии при различните диагнози , твърденията колко е ниско нивото на диагностиката у нас и как често се определят като аутизъм състояния, при които аутитистичното поведение е вторично.