Мартенската ни дружина, вече на една година!!!

Това все едно аз съм го писала. Разликата на моите деца е 4,8г.
За песните Симона най много слуша народна музика и веднага вдига ръцете като за хоро да играе. Но понеже аз я слушам много когато съм си в къщи и тя от там може би. Иначе от детските песнички най много харесва "Хей ръчички"

Да взема малко да попиша. Тези дни само ви чета, много ми идва това с двете бебета в къщи. Даже и до тоалетната не мога да отида нормално - всичко е на бегом:ooooh: Само чакам момента, в който вечер ще сложа Алек да спи малко да си отдъхна. Иначе мъжлето е добре, превръзките му вече са чисти, бавно върви към възстановяване.
Алек обича да играе най-вече с всичко, дето не е негова играчка. Е, заиграва се и с неговите неща от време на време. Имаме един баскетболен кош на Чиполино с 2 топки и музика - е голям кеф му е. Днес даже го видях, че хваща двете топки с една ръка (те са малки и меки, та могат да се стиснат) и ги хвърля едновременно - голям кеф му беше. Навън най му харесва да люля люлките Добре че мина ревящия му период от други деца. Сега е спокоен - понякога се заиграва, понякога ревностно си пази играчките и не си ги дава. Иначе ние с майките тук си говорим - но ние се познаваме (така е в по-малките градове)- едни и същи сме, децата ни играят заедно, постоянно си разменяме играчките. Като бях при нашите в Сф миналото лято ми правеше впечатление, че и по кварталите е същото - по площадките едни  и същи хора се засичахме. Първият път чрез децата се запознаваме, после вече сме на здрасти и така без да сме се усетили си говорим на общите за нас теми (децата). И при нас съществува проблема с трудното прибиране в количката. Или реве или мрънка. И ние се залъгваме с различни неща за ядене или с вълшебната биба. Голяма мъгла и е как ще се отказваме от нея

За разликата - аз мога да коментирам от погледа на по-голяма кака - тази със сестра ми ми се струва перфектна - 4 години. Аз имам спомени от нея като бебе, майка казва, че много съм й помагала и съм се занимавала с бебето. Пък и сега сме много близки (макар, че не мисля, че това зависи от възрастта)

И ние нямаме климати в колата и ползваме прозореца, като гледаме да не духа в Алек. Иначе той пътува без особени проблеми на дълги разстояния, ама нали е трениран от съвсем малък. Взели сме му една играчка за кола и това доста помага вече накрая когато съвсем му писне. Иначе голяма част от возенето му преминава в спане.

Не съм забелязала дитето да има любима песен, но обожава майка му като реши да се прави на палячо с "бабо мравке де така..."

За морето - ние миналата пропуснахме, та и тази ако не отидем вече ще вия на умряло. Много го обичам и с нетърпение го чакам. Само дето ми се вижда mission impossible малко. Ще видим, времето ще покаже

Глафира, ЧРД и от мен - пожелавам ти в тази година да ти се сбъднат всичките желания
Шу, честито ви къще, много хубаво, че най-накрая успяхте да намерите нещо добро, много се радвам.

За разликата във възрастта,то има значение  и от детето...Сестра ми има 2 деца с разлика 2г и 1м.Та забременя с второто,когато щерка и  беше горе-долу на възрастта на нашите сега.Ама самостоятелно дете си беше и сега си е,такъв и е характера.Обясни и няколко пъти сестра ми,че вече има бебче в коремчето и не може да я носи и това беше-без ревове,без истерии.Не мога да си представя аз така да кажа на Алекс. Той ми е такъв глезльо...
Но за хранене,слагане на гърне и т.н. трудно си и беше все пак,милата,с онова ми ти шкембе превита на две,все така ще я запомня.
Обаче пък сега са голяма картинка и определено са много щастливи,пък макар и че си ги отглежда сама. (таткото е в Германия на работа вече повече от година)

Ама ти да не си мислиш, че на мен не ми се привижда същата картинка  Да не ти пускам снимки онзи ден какъв КЛОН беше понесла. Понякога пробвам с "гледай тази колко е по-хубава" да сменим с нещо по-безобидно. А онзи ден пък тя хукна по едно куче, то пък й хареса пръчката и стана голям купон 

Окич, аз май съм малко като теб. Понякога се получава приказка, но май все другата майка я подхваща. Иначе аз се усмихвам, те обикновено й се радват на Ния, но се усещам, че често я придърпвам уж да не досажда и се замислих да не я направя социопатче накрая. Аз обикновено казвам "здрасти" на детенцето, казвам на Ния "виж каката/баткото/момченцето... блабла и според реакцията на другото дете или ги оставям да си играят, или я придърпвам да отидем другаде. А тук има 2-3 тумби от майки, дето се събират всеки ден и заприщват целите алеи в Морската - деца, играчки, познати - става като малък митинг. Честно казано те хич не ми допадат и не бих се присъединила или спряла при тях.

Иначе, Зеленко, за количката и ние сме същата драма, признавам си, че и аз понякога прибягвам до бисквитите ( татко й много по-често). Понякога прилагам и малко сила и убеждения и щом види, че няма да мине, се кротва. Понякога се смея: "знаам, знам, че не искаш, но сега ще отидем ...." и така. А за разходките сме като мирамар - ако я оставя обикаля в кръг като замаяна, особено, ако има някое стъпалце или височинка за преодоляване. Хвана ли я за ръка и да кажа посока - край, дотам сме 
Тръшкане също пробва, най-вече яростни писъци, ако й вземеш или откажеш нещо. Обикновено не ме чува веднага, опитвам да я целуна, да я оставя да "избухне", да й кажа, че знам защо е ядосана. Когато се поуспокои обяснявам какво е станало и защо. Понякога това води до нови писъци - явно съм избързвала. Имало е и случаи, в които съм казвала "Не искам да ми пищиш така." и съм я оставяла сърдита . Започва да плаче неразбрана и пак стигаме до гушкане и обясняване. Поутихна този проблем, но е адски изморително поне за мен. Ама аз пък хич не трая на писъци - каква майка съм сбъркана ..... не знам, откачам направо.

У дома Ния си играе с нейните играчки - взмима някоя плюшка да я гушка, хапе и тръшка в земята. Има един стар телефон, който разнася и също дъвче. Най-пристрастена е към крадените неща. Ако успее да си свие нещо, пък било то и касова бележка - това е любимата играчка поне за 1/2 час. Бута уолкъра и една табуретка.

Климатик в колата пусках и миналата година. Проверили сме на кой режим не духа отзад при Ния и така го пускам. Ама то нашето дете все голо уж ходи, ама пък  ...... е здраво  

Я да ковна и аз едно въпросче: Вашите деца тероризират ли ви и как се справяте?  Когато гушна Ния да я приспивам, се започва едно скубане косъм по косъм, бъркане в устата и забиване на нокти по устните и най-гадното - натиска ми гръкляна с пръст и започвам да се душа и да ми се гади. От първите две почти се отказа, но последното е страшно неприятно, а й е любимо (естествено  ). Хиляда пъти казвам, че мама я боли така, че  я моля да не прави така, опитвам се да й попреча незабелязано, но тя се дразни, днес направо се развика. Пак казвам - това става, когато се опитвам да я приспя, т.е. гледам да не я махна от скута си и да се скарам сериозно, че няма заспиване после. Предложения?  

Добро утро!
Снощи имахме истерични ревове посреднощ - явно нещо го мъчи детенцето, ама когато умирам за сън, съчувствието ми се изпарява.
Аз напоследък ходя редовно на една квартална площадка. Познавах една от майките и покрай нея се запознах и с други и сега всеки ден се събираме там, след като вземем храната от кухнята. Даже тази седмица съм канена на два рождени дни на дечица от въпросната площадка (което ме изненада, но и зарадва). Като цяло рядко започвам първа някаква комуникация, но пък веднъж да почна, и обикновено ми се получават нещата
За ходенето навън - Мони е доста предпазлива и няма нищо против да я държа за качулката (така хем не аз определям посоката, хем имам възможност да я предпазя, ако политне да пада), а ако я хвана за ръчичка веднага хуква с двойно по-висока скорост.
За възразстовата разлика - аз се реших на второ, когато ПОЧУВСТВАХ, че го искам, в първите години даже и през ум не ми беше минавало да гледам още едно бебе в къщи. Сега, от позицията на логиката, изборът ми се струва правилен, защото наистина Криси е що-годе самостоятелна, а в същото време разликата им не е чак толкова голяма и се надявам скоро да се заиграват заедно и да имат общи интереси. Разбира се, че и малката разлика има своите предимства, но аз просто не бях готова....За такива неща, човек трябва да се вслушва в сърцето си, така че според мен оптималната разлика за всеки е различна.
За играчките - Симона предпочита предмети от бита пред играчките и много ме дразни, че сме заринати с играчки, на които никой не обръща внимание.
За ревовете и инатите - в такива моменти гледам да и отвлека вниманието "Виж кучето (гълъбчето, колата..и т.н)", да и бутна нещо шумолящо в ръцете (ключове, кърпички) или в краен случай да й запуша устата с биберон

Илийката ме хапе, дърпа ми носа и ми бърка в устата. Изследователи, какво да ги правиш. Ама аз просто го отстранявам като му показвам, че ме е заболяло, а ако така се приспивате, не знам как ще стане. Според мен си е време лека полека сама да почне да спи. Няма ли си някоя любима играчка за гушкане и заспиване?

 Даа, и мен това малко ме притеснява в евентуална втора бременност - че ще трябва да гледам две бебета. Тепърва трябва да я уча да се храни сама, да махаме памперса и какви ли не други неща и с големия корем ще ми е трудно. Но от друга страна, сега съм на бебешка вълна, а после Калия като порасне не знам дали ще ми се връща пак към този период, тъкмо ще е минало всичко и айдеее...пак наново.

За второ дете и аз си мисля, че 2год са малка разлика  Те са си още бебета кажи-речи. Не можеш да разчиташ, че сами ще могат да се оправят и трябва и те да са ти в полезрението постоянно какво правят.
Аз исках 3год разлика и точно така и стана /без 1мес./ На 3год детето вече си е попораснало. Маги се оправя самичка с тоалетната, с храненето, с обличане, обуване и т.н. Освен това вече може да се занимава сама с играчки и когато й обясниш нещо да те разбере човешки  А не да й говориш да не търчи в апартамента, че се опитваш да приспиш бебе с колики, а то да те гледа "умно" 
А пък 3години си е достатъчно малка разлика, за да имат двете деца нещо общо, така да се каже. Аз на това държах. Да са близки, като акъл, не да ми помага по-голямото  Имам доста примери около мен на майки, които решиха да имат второ, когаот първото стана първи клас. За да са си в къщи за първокласника - да го взимат от училище и да учат заедно. Да, голямите деца помагат за бебето и много му се радват. Но ще израснат различни поколения просто  Мъжът ми и брат му имат точно 7години разлика. Ами брат му има деца вече студенти. Той е на съвсем различна фаза от живота си и професионално и в личен план.
Иначе и аз нямах търпение за второто много скоро след раждането на Маги. Направо едвам устисках да започнем бебеправенето лятото след втората годинка на Маги  Но сега съм доволна от избора си. Не хабя излишни нерви по още едно бебе 

Здравейте, мили момичета!!!

Днес моята мила майчица е рожденичка, та искам да ви почерпя за нейно здраве



Да е жива и здрава и порасналата госпожица на Никита - кака Никол. Много да ви радва, да е все такова мило и добро дете

ЧРД на малка патеричка и на Глафира! Много здраве и късмет!

Много ми харесва завоя, който направи нашата тема с интересните въпроси и теми, които се коментират.
Не знам дали ще успея да се изкажа по всичките, че ги позабравих, но все пак...

тръшкането и киселенето - ами и при нас положението е подобно. Но при нас най-много действа залъгването с кученцето - просто това ни е любим герой - дори да не се сетя какво точно да кажа в дадения момент, само като започна "я да видиш ти..." и тя започва да търси с очи да казва "бау-бау..." независимо къде се намираме - вкъщи, в колата, в магазин, навън.... Та това ми дава нужната секунда покой, в който да свърша каквото искам - да обуя обувка, да сложа в количка... А ако не й се седи в количката прибягваме и до солетките и бисквитките.

любими играчки - и при нас определно са книжките, както и списанията, брошурите и сие. Разглежда си ги с такъв интерес и все си намира по нещо ново. Обича да ги разглеждаме и заедно и да я разпитвам по тях. В колата, обаче книжките не помагат особено. И аз като Мънки си имам репертояр с песнички, които винаги спасяват положението - дори и да има истеричен рев като запея и утихва и ме слуша с ококорени очи. И нашите любими песнички са точно тези двете Даже се чудих до кога ли ще е удачно да пея зимни песнички, които толкова много харесвам.

за морето - точно за Гранд хотел Варна ставаше дума. Никита миналата година бяха там и бяха много доволни. Та и ние за там сме се наканили, а също и да хванем отстъпката до 15.05 Току виж сме спретнали масова мартенска почивка Иначе ние миналата година не пропуснахме моренцето, но Бибата беше мъничка, според мен, и не съм я пуска в пясъка, нито в морето. Но тази година се очертава да е много интересно. Дано наистина да се организираме с приятели с детенце, че определно има разлика.

за второ дете - и аз имам мераци, хем принципни, хем на моменти доста осезаеми... Ние със сестра ми имаме 1г и 11м разлика, а Иван с брат му 1г 6м. Та на родителите ни хич не им е било лесно, но малко като поотраснат децата и са си такава дружинка и комбинка.. Но ще го мислим, май се глася поне за една година да се върна на работа и тогава, което си отива към разлика 3 г... но пък и не искам много да се отлага във времето, че и аз не съм първа младост, а и като се сетя, че Бибата я чакахме/правихме 3 години   

Май имаше и друго, ама ме викат за игрите То в това лощо време, освен да се дописвам по-късно друго май не остава

Хубав ден на всички!

Здравейте  
Ние вчера ходихме да ни бодат ваксината за морбили и заушка /и какво беше другото забравих/ и докато чакахме пред кабинета, София взе че се пусна да си обикаля сама чакалнята . Ние направо се опулихме, а хората си гледаха нормално и се чудиха какво пък толкова се кефим, не знаеха че едва ли не за първи път се пуска да ходи спокойно . После много пищя като я убодоха обаче . Докторът ни предупреди, че след точно 6 дена можело да вдигне температура и да получи разстройство. Но не по-рано, ако била неразположена преди да са минали 6 дни, значи не е от ваксината. Каза ни да не пътуваме през това време, други нежелани реакции каза, че нямало
За тръшкането - засега не проявява тая наклонност, само няколко пъти се просва по корем с чело, опряно в пода и реве отчаяно, но иначе само се ограничава с предупредителни писъци.
Валентина никога не ми се е тръшкала или пищяла в ранна детска възраст, но затова пък сега го владее и практикува добре . За предпочитане е да е като бебе, понеже се забравя. Жив пример ми е една майка от площадката в София, на която децата се тръшкаха като за световно като малки, бяха сеира на квартала, когато лягаха по земята и си биеха главите в асфлата за всяко нещо. Но сега тя гордо твърди колко е прекрасно да имаш 2 момичета /вече са на 12 и 9/, колко са били кротки нейните като малки, пък тя сега искрено съжалявала майките на момчета, като гледала колко лигави били и как се тръшкали . Та така, забравя се явно.
Танче, да е жива и здрава майка ти, да се радва на прекрасните си дъщеря и внучка 
И на нас са ни лЮбими книжките, но най-вече 4те от поредицата Първите ми книжки. Другите не ги отразява много.

Не съм ви чела, за това така на бързо 
Който има намерение да присъства на националната среща, нека следи темата

Привет!
Ама,че облачно време.Но не може да не излезем,малкия върви и тропа на двете врати-ту на входната,ту на терасата и вика "Айда!"(така се казва кучето в съседния двор).Страшна работа,докато не излезем не спира.
Че си носи и якето и шапката.

За връщането на работа,хич не ми се връща.Едно ми е отчуждено от тези въпроси и това ежедневие старото...Имам чувството,че на друга планета живеем аз и колежките ми.   Колкото пъти ида да ги видя,все едни въпроси ги вълнуват...Едната само дрешки,сребра и мъже са и в главата (а има син 2 или 3-ти клас...),другата подобни работи.Абе направо като извънземна се чувствам.И нещо,което отдавна ме дразни и ми е чудно има ли го и при вас?!
Още от самото начало все ме "мислят",все ме съжаляват.Горката,спите ли през нощта,ама как се оправяш,колко си отслабнала... Като че ли правя нещо крайно трудно и неестествено,като имам бебе и като че ли ми съчувстват как ще издържа да го дам на ясла и да се върна.
Какво толкова странно има в това,че съм щастлива да имам бебе,да си седя в къщи,а не като тях сред хора и да мисля какво перо да си забия...
Пък последния път като стана на въпрос нещо,че живот и здраве някой ден и второ ще има..."малееее,ама ти и второ ли искаш! "

ТаняР, честит рожден ден на майка ти! Да е здрава, щастлива и да се радва на много внуци!      
Щом и Никол има рд - да й е честит и на нея! Щастливо детство и много здраве!      
Честити ходещи крачета на София! 
Петя, и аз бях така, и през ум не ми е минавало преди да дам баткото на ясла, аз едва и на Дг се навих да го пусна.    Но сега ми се иска малко по-друго ежедневие...    , с уточнението, че никога не са ме вълнували теми като тези на колежките ти 

Здравейте,
нещо не ми е в ред тези дни... все ме избива на нервни състояния - май ще се оцикля тези дни.


Това важи и за Рая - все едно на един ден са родени, а?
Само че, тя няма музикална масичка, но на пеещото куче на ФП и на хипопотама от новогодишните подаръци им стопи батерийте. Аз и клипчета и с двате съм качила във фейсбук.

Песнички, сега е на мода при нас една песничка за вълка и седемте козлета - само с нея мога да и сменя памперса. Иначе аз много и пея, баща и също. Ама тя Рая нали е с "музикални" щръкнали уши - вече 3 човека ми го казват, та много се радва на песничките.

Климатик в колата пускаме, слабо и само отпред. Сега пежото е с климатроник и двета зони отред и отзад са с различни температури. Нашият тати е по-зиморничав и зимата си пускаше 24-25 С, а ние с Рая отзад стоим мах. на 21 С, че пък хич не сме по топлото... лятото май ще е същото - но пък тук лятото няма жеги, така че може и да не се налага да пускаме климатик.

Слънце, все забравям да поздравя Монка за краставицата - явно с Рая имат еднакви вкусове за вечеря.

При нас разликата в годините на децата, ако е рекъл Господ, трябва да е 2 години, или 2 г. и малко - нямаме друга алтернатива, ако искам да си запазя работата и да не търся нова като се приберем в София.

Окич, за малко за забравя да напиша. Аз по принцип нямам проблем с общуването, ама тук ми е някак....странно, но Рая много компенсира. Винаги закача, я деца, я големи хора. Сега ми е лесно, защото си имам заучени фрази, че е много общителна, но не разбира езика и затова гледа странно като я заговорят, понеже сме чужденци. Обикновено майките ми обясняват техните деца колко са стеснителни, заговаряме се кое на колко години е и приказката тръгва. Често като я видят такава малка и ходеща и започват едни тиради как и се радват и като кажа, че не желае да стои в количката съвсем взимат да гледат учудено и да се пулят, ама така е. Не мога все зорлен да я карам да стои в количката, я...
Аз не мога да си представя тук само на Рая да говоря, защото някак не ми струва възпитано - винаги правя опит да обясня какво и казвам и защо така тя се отнася към децата и това ми помага. Давам си ясна сметка, че при теб този подход няма да свърши работа, защото там всички говорите един език.

Бухта, като те чета със стъпалата на Ния и се сещам, че ние по тротоар не може да ходим по абсолютно същата причина - затова я пускам да ходи все на площада, или по равните улици и тротоари - там където няма праг, че иначе е ад.
По отношение на въпроса ти за терора - Рая се е научила да удря уж на шега и се хили, но понякога така ме удря, че ми писва ухо, или пък ме заболява окото - все гледа да ме нацели  като съм се унесла нещо. Всеки път и обяснявам, че боли, но тя продължава все едно на игра. Случвало се е 2 пъти така да ме удари, или захапе, че без да се замисля ответната реакция е да я ударя леко по ръчичката и естествено се почва рев... оставям я малко да се сърди и след време я гушкам. Иначе говоря, обяснявам защо "не" и като видя, че не става гледам да и отвлека вниманието с нещо друго и интересно. Не всеки път се получава, понякога се връща на ме удря пак - тогава се правя, че много ме боли и плача все едно и резултата е пак рев  от нейна страна. Хем бие, хем реве, че ме боли - няма управия.

Танче, честит рожден ден на майка ти!   

Честит рожден ден и на каката на Никита!   

Честити ходещи крачета на София! 

Ех, днес някакъв ужасен ден  Днес чакахме гости от Холандия, които обаче няма да пристигнат, т.к. са затворени всички летища заради вулкана. Ех, ужасен късмет  много ми е криво!