един брак и тежък развод с много натрупана обида и разочарование - това е моята равносметка. сега започвам да се съмнявам в себе си, дали оценям както трябва човека, който е с мен. не знам доколко съм обективна и справедлива, или егоизма в мен надделява. гадно!
идиотското в цялата работа е, че знам, че той иска да ме направи щастлива, иска да се грижи за нас /за мен и сина ми/, а това ще наруши досегашното ни положение - повече от година се гледаме с детето без БНД и вече си имаме нови навици. страх ме е от промяната ! ами след време, ако се разочаровам от приятеля си, ако и той предаде доверието ми? ужасно е
в този смисъл, за да се върна в темата, "парен каша духа" - никога не можеш да си сигурен на 100%, след като веднъж си оставил мечтите си на боклука...