Опит за отвличане на дете в МОЛ?

За мен също има много нелогичности в случая с 11-годишното дете. Защо са го оставили на същото място? Това е пример просто.
Но пък често животът е по-нелогичен и от най-голямата фантасмагория от екрана.
Каквото и да е - рожбето снощи бе подложено на як инструктаж за излизанията навън. Вярно, че се стресна премного, но пък ...
страх лозе пази, нали така? Вкъщи никой не може да ме обвини в параноя по тези теми.

РЕД-писах ти на лично.

Сега излизаме с детето, но далеч от МОЛ-ове. 

Всеки ден се моля-ако има Господ,да направи така че,роднините на изчезнали хора да получат вест.
Дали са живи или мъртви,но да има вест.Защото неизвестността убива.
Всеки 6 май се моля за новини за Съвестин.

Преди 10 години ми разказаха случка която се е случила преди 15 години.Значи от тогава има близо 25-26 години:
В градска градина имало паркиран микробус,хората в него имали малки животни.Прилъгвали деца с тях.Били са отвлечени/не си спомням добре/ 8 или 9 деца.За щастие всичко е приключило добре,но никой не разбрал и не чул.
Аз лично,по сто пъти предупреждавам децата си.Особено за храна и животни-да не вземат,да не разговарят с непознати.
Но,децата нямат спирачки.

A на мен вече нищо не ми звучи абсурдно... 

Да ви разкажа случай от първа ръка.
Когато синът ми беше на 2г. (1995г.) бяхме седнали на кафе, което се намираше на тротоара, но си имаше ограда. Аз седях на масата до оградата, а малкия се катереше по нея и се забавляваше. По едно време при него се спря една доста добре изглеждаща жена и започна да му говори колко бил сладък и как тя имала едно много сладко и пухкаво зайче, и че ако той иска може да отида с нея да му го покаже. Докато му говореше вървеше по посока на вратата на оградата. Детето ми постепенно, слушайки я стигна до вратата и тогава реагирах. Ако не бях го направила той със сигурност щеше да и даде ръка и да тръгне с нея. Развиках се и жената, въпреки че беше на токчета, доста бързо затича към една паркирала кола и изчезна. Тогава на опашката имаше доста хора и тя явно е помислила, че майката е там и няма да разбере на време какво става. А тя беше толкова сладкодумна и мила. Аз си мислих, че просто го закача докато не стигнаха до изхода но кафето. Не ми се мисли ако в това време не го гледах какво щеше да стане. Колата беше паркирана на две крачки точно срещу кафето.

Случката в Борисовата градина не ми звучи нереална за съжаление .
Хипотетично е по-лесно да се вземе безпризорно дете, не би било така търсено и не би създало толкова грижи за кратък период от време. Но при тези дечица е почти сигурно, че не са здрави, а това би било проблем.
Връщането на същото място на детето би могло да облекчи душевното състоянието на посегателя.
Може и много филми да гледам, знам ли...
Факт е, че подобни неща се случват, че са съвсем реални и толкова страшни!

Като сме тръгнали да разказваме истории ето още две от мен:

Първата в парка Заимов, моята гледачка на малкият спряха да ходят там, защото някакви хора непознати вървели и снимали с мобилният си телефон едно русо момиченце и толкова нахално, че бабата много се изплашила и го прибрала веднага.... Историята е факт и не е измислена...

След това на една приятелка в Асеновград и тя има русо момиченце се бяха опитали да й я вземат от ръцете. Така се беше стресирала, че не искаха да излизат после сами.

Точно поради тези истории в рамките на 2 години слуха за историята в Мола може да бъде и истина... всеки ден се случват подобни истории и никой не говори за тях никъде...

И без такива случки притежавам достатъчно паранои. Очите ми са винаги на сто двайсет и седем, когато съм с децата. Което не ми попречи по-миналата година да намеря сина си при охраната на молското "Българче", де... Изостанал зад мен, без да се усетя, щото вторачил жаден взор в щанда с бонбони - всичко продължи не повече от минута, но ми скъси живота с дни. Не питая точно определен страх, а по-скоро убеденост, че се изисква непрекъснатата ми бдителност. Няма начин да предвидя и предотвратя всичко, но се старая с максимум сили. Не е задължително да ги отвличат - отвлеченото ми внимание може да завърши не по-малко зле.

Когато бях на около 7, маман ме беше оставила на някаква опашка и беше мръднала наблизо, не помня къде. Ей, как усърдно се опитваше един чичко да ме убеди, че е приятел на нашите и как ме врънкаше да ги почакаме заедно в колата му.  Тази случка така се е запечатала в ума ми, плюс няколко други, все тъй поучителни, че имам два реда обеци на ушите си. Гаранция нямам за нищо, но поне да знам, че не съм подтикнала с немарливост събитията.

Няма тук да ви разказвам мои лични случки с мен самата,защото най-верятно те не са били за отвличане,а за друго...Но бих се реадвала тази тема да довде и до нещо конструктивно!

Човек като чуе нещо такова и започва да си припомня и преосмисля някои случки в живота си.
Аз също като бях дете имах подобна. Играехме на улицата пред дома на приятелка. Били сме на по 5 годинки. Мина един познат чичко М., който беше много любезен и винаги ни черпеше с бонбони. И нашите го познаваха, и родителите на приятелката ми. Него ден ни убеди някак да идем с него до вилата му. Той не живееше в нашия квартал, а имаше вила. Заведе ни, постояхме, мислехме, че ще ни върне, но той ни каза да се събличаме и да лягаме. В една стаичка имаше легло на два етажа. Разплаках се, но все пак легнахме. Не се събличахме обаче. И без това беше лято бяхме по къси панталонки. У тях междувременно дойде още един чичко и си сложиха чаши на масата, явно да се черпят. Лежахме си ние и по едно време майката на приятелката ми се появи. Явно ни е търсила и са и казали къде са ни видели. Спомням си, че на висок глас се разправяха с М.
Тогава всъщност се разплаках защото ненавиждах следобедния сън. И в детската градина ме тормозеше това и там мразех да спя на обяд. Почувствах се като в капан, хем ваканция, хем следобеден съм......След доста години си дадох сметка, че следобедният сън далеч не е било най-страшното нещо, което е можело да ни се случи.....Но тогава, на 5 годинки изобщо никакви неща не са ми били ясни.



Ами как да Ви кажа, до какво конструктивно като не знам как да разбера това нещо истина ли е било или не. Но факта, че такива неща непрекъснато се случват навсякъде по света оставя в мен едно зрънце съмнение, че може и да е истина.
Темата може да е полезна, ако изобщо може така да се каже...да засили бдителността още повече с оглед на това, което написах в предните два реда.

Според мен опит за отвличане трудно се доказва, затова и няма гласност в медиите.

Ами няма как да се знае кръвната група. Просто е невъзможно.
А за донорството е важна и възрастта на детето/човекът-донор да отговаря на тази, на която е чакащия трансплантацията.
То няма гаранция, че ще съвпадне нито кръвната група, нито че нужният орган ще бъде напълно здрав, нито че ще има пълна съвместимост и приемственост в чуждия организъм, например.
Точно и затова е толкова трудно да се намери донор, толкова скъпо и т.н.
Затова го има и тоз черен пазар, за съжаление.

Точно така и аз мисля.

А относно това, защо са го върнали на същото място - ами, защото там и в района, около това място ще започнат търсенето му и ще го търсят най-много.

Не знам наистина защо ви се струват нереални тези неща. Преди няколко месеца намерих една група във фейсбук - някакво момиче, англичанка търсеше брат си, който е изчезнал в Тайланд. Тръгнал си към хотела от някакво парти и повече не са го виждали.
Ще кажете, че в Тайланд е страшно, ами то и тук не е кой знае колко по-различно...

Ами не знам.
Аз се присъединявам към лагера на тъпите и спирам да мисля повече по въпроса.
Както пишеше Борхес
Машината на живота е прекалено сложна за простотата на хората.

Благодаря ти. Много. Друго си е да си правим компания.

Всички сме така. Аз живея в спокоен град, ниска престъпност, имаме 2-3 убииства за миналата година, все битови. И наскоро имаше случаи на мъже, които се опитват да примамят ученички от спирките на училищните автобуси и да ги качат в кола. И веднага се тръби, пускат се фотороботи и т.н. Не се разнася само из детските площадки, макар че и там се коментираше доста. И пак, като се отвори тема във форума, кога децата могат да играят само навън и четеш, колко много хора нямат проблем да пуснат 6-7-8- г. дете само навън, защото квартала бил спокоен. Аз лично изтръпвам, защото все на случаи на изчезнали деца в спокойни квартали попадам, нищо че става въпрос за другия край на света...

Преди два дни в щата беше обявен поредния amber alert, имаха бегло описание на детето и колата. След няколко яаса го махнаха, защото се оказа, че баща е оставил едното си дете на училище, по-малкото е искало да остане с брат си, почнало е да се тръшка, реве и той буквално го е завлякъл до колата. Позната картинка за много от нас. Само че, случаен минувач се е стреснал и е звъннал в полицията. Грешки стават, но по-добре като данъкоплатец да плащам за такива, отколкото да разследват убийство на намерено дете, защото и това се случи наскоро пак в щата ни...

Но пък, ако дори "градските легенди" и пускането на слухове са достатъчни да стреснат някой и да го накара да се замисли следващият път, когато детето му тича на 5 м от него в мола, или играе на съседната улица, пак е нещо.