Опит за отвличане на дете в МОЛ?

Аз какъв бой ядох:Сто пъти ми е казвано ,че с непознати не се говори или ходи.
Един следобед,близо до супера спира една кола и питат за магазин,,Вещи под наем".Обяснявам аз,но те хайде да ни покажеш.Готово,аз на първата седалка.Докато направят ляв и десен завой до магазина,пристига майка ми.Няма да ви разказвам какво ми се случи.
Една съседка ме видяла да се качвам в непозната кола и дигнала тревога.То преди 30 години колко автомобила имаше.

Хубаво е да има хора с чувство за хумор в подобни теми.

Подкрепям това мнение. Все още нямам деца, но отчитам темата за полезна и много истинска. Вярно е, че заглавието и първоначалния смисъл са други, но изводите са общи.

Лични случки не бих могла да споделя. Да пази Господ!
Единствения ми "досег" с насилие беше преди много години. Дъщеричка на приятелско семейство била помолена от чичко да помогне в издирването на пудела му, докато си играела на площадката пред блока. Завлякъл я в някакви храсти и историята от тук нататък е ясна. Момиченцето се разпищяло в момент, в който изверга изпуснал устата й и така някакъв дядо чул, че нещо става, притекъл се на помощ, а извършителят избягал. Тогава ставаше въпрос за серия гаври в конкретен софийски квартал, завършили с душене на жертвите, като в случая на близкото семейство не бе се стигнало до там по щастлива случайност. По-късно мама ми сподели, че е научила, че "лошият човек" е заловен.
Случката е от преди повече от 15 години, за това и спомените ми са толкова ограничени.

http://www.youtube.com/watch?v=4pXrWkuqr5I

Ужас! 
Напълно разбирам хората, ако се стараят всячески да премълчат ситуацията.
А може би и Полицията умишлено мълчи.
Вие се чудите как е възможно да не се разказва нищо, да не се чуе нищо, чудите се защо така и дали не било по- добре да се знае, за да се предпазят други дечица.
Ами, ще ви кажа.
Жената най- вероятно изпитва не страх, а ужас!
Сигурно не смее да затвори очи, а когато задреме за кратко, сънува кошмари.
И не искам да си представям какво се случва в главата й, защото е много, много страшно.
Но недейте да съдите, защото никой не знае какво му носи утрешния ден!
Дано никога и на никоя от вас не й се случва нищо подобно!  

Ако се е случило да е сънувала кошмарите предварително. Да е внимавала и да не е оставяла детето си без надзор, на по-малко от една ръка разстояние. Да не е мислила за парцалките в магазина, а за сигурността на детето.
Като отиде в парка да не люпи семки и чете Шоу, а да седи до пързалката на детето си.
Като влезе в малък магазин да не си оставя количката отпред.
Гледането на дете не е мотане из моловете, клечане в парка и на кафенце.
Гледането на дете е отговорност.

Ти прочете ли колко от пишещите тук съфорумки са имали някакъв инцидент в детството?
Попитай ги, ако искаш, дали според тях майките им са били "лоши".
А всъщност какво значи "лоша майка"?!
Не е добре децата да се оставят без надзор, да, права си.
Но пак ти казвам - чукай на дърво да не ти се случва.
Защото обикновено разбираме ужаса, едва когато ни потупа по рамото.
Иначе знаем да съдим.
А не бива.
Не напразно казах - не знаем какво ще ни донесе утрешния ден.

Не може да се каже дали майката е лоша и добра... Лятото в парка бях с детенцето на познати и за секунда се обърнах, защото кученце хапеше момиченцето по дупето и като погледнах сина ми го нямаше..... Това, което преживяхме беше кошмарно... Нямаше го, аз вече виках като обезумяла, като го видях на опашката за кюфтетата между възрастните се подредил да си купи кюфте... Изчезването му беше в рамките на секунди...
Но това, което преживях ми докара бели коси и сега и за миг не се обръщам, но като си с повече от едно дете е трудно много...

Така е - случката с моя син, която разказах по-назад, беше именно по тази причина. Докато се заглеждах по момата си, която принципно се вее като свободен електрон, младежът някак ми се е изплъзнал. За миг. Добавих също и факта, че като цяло съм бдяща орлица, ама на... прекалената орлица и Богу не е драга.  И предвид потенциала на секунда разсейване, когато си с деца, оставяне на колички пред магазини и челяд без надзор из поляни ми се вижда кръгло безумие. Мое мнение.

Преди години, когато детето ми беше малко редовно ходехме двете по магазините.
Тогава МОЛ нямаше. На улицата - я държах за ръката.
 Като влезех в пробната на магазина и тя чака от вън я карах да говори или да пее през цялото време за да и чувам гласа.  А е млъкнала, а съм излязла полугола да видя защо мълчи.
Ако ние не си пазим децата и Господ не може да ги опази.

Подкрепям! В Докторската градинка ходи една детска градина и съм се чудила много как може да оставят децата супер свободно и да си пушат по пейките... не знам как не са загубили досега някое дете... И аз съм от майките орлици и затова може би се стресирам от такива случки... Има майки, които са доста над нещата и аз лично не ги разбирам...

А този тест на алармената система не се ли прави извън работно време?

Да, де - отговорност е. Но когато го гледаш сама и трябва едновременно с това да ходиш и да пазаруваш, да готвиш, да се подготвяш и за работа и няма на кого да го оставиш и за 5 мин., тогава става сложно... Защото майка ми и баща ми, например, са ни гледали абсолютно сами - нито баби, нито дядовци, ни други роднини, ни приятели семейни да помагат е имало.

За разлика от теб, аз съм влизала с майка ми в пробната, но въпреки всичко, при онзи случай, който разказах по-горе, нещата станаха за секунди... И въобще не ми е дошло и на ум да обвинявам майка ми, която се е опитала да ме предпази от обезумялата тълпа за месо в магазин по онова време, когато месо имаше веднъж на месеца, че и по-рядко. Точно в онова време и онзи режим, при който все още се намират хора да говорят, че нямало престъпления... Ха-ха - нямало. Имаше, ама не им се даваше гласност... Ама това - друга тема.
Вярно, сега нещата са по-различни. И аз не харесвам майките, които гледат да оправят клюките по кафенетата и пейките, а децата си щъкат на където им видят очите. Но да слагам всички под един знаменател, особено в трудно време като нашето, когато за да гледаш дете си е жива мъка - не, благодаря. Далеч съм от мисълта да обвинявам конкретната майка (тъй като няма как да съм сигурна каква е). Защо да не го заведе в мола с нея, ако няма на кого друг да го остави? Защо да не го заведе там, ако навън е все още студено? И т.н.
А защо го е изпуснала от поглед - хайде да не ставаме смешни. Хора сме и винаги ще правим грешки. При някои - неволни и с добър край, при други - фатални...
Аз бих обвинила всички други (например охраната в мола, хора, които са се направили, че не виждат нищо и подобни), но не и майката в този случай (тъй като - както казах - не я познавам и не смея да твърдя нищо за нея)...

А дали е тест?    Ние бяхме в книжарницата на първият етаж по време на алармата и никой от персонала не каза нищо. Майка беше с нас, и тя й обърна внимание, но така и не разбрахме за какво точно е ... 

Ох, изчетох цялата тема много внимателно. Може и да съм лековерна, но такова нещо наистина може да се случи. Живея извън България, МОЛа не го знам кой е, не искам и да знам, но тук съм сама с мъжа ми, на пазар ходим винаги двамата заедно, тъй като аз не карам все още кола и се налага и децата да са с нас. Нямам на кого да ги оставя и със сигурност съм лоша майка, защото ги водя там, но друг начин да напазарувам нямам. Случва ми се веднъж в седмицата, но ми се налага и това е. Детето ми е абсолютно палаво, щуро и рядко слуша. На 4ри е и има собствено мнение за нещата от живота. Ако успеем да го прилъжем, го държим вътре в пазарската количка, ако не, винаги е хванат за някой от нас. Имали сме два случая, в които той се изскубва от ръцете ни и хуква. За секунди го загубихме от поглед. Обикаляхме и двамата с баща му, той се върна сам при нас, след като си поигра на криеница. Говорили сме много, знае къде живее, на колко е години, как се казва и още уж куп полезни неща, но ако си сама, с две деца - кое ще оставиш, за да гониш другото? Аз не бих могла да направя такъв избор, а с количка, не вярвам да е тичала някоя от вас. Понякога се случват такива неща, не защото родителите са невнимателни и зяпат парцали, а защото на децата им се играе и те търсят начин да избягат от нас.
Аз полудявам само при мисълта, че може да се отдалечи от мен на 1 метър.
Преди два дни бяхме във Виена. Влязохме в един магазин, за да погледнем нещо с майка ми. Държах го за ръка, а майка ми караше количката. Влезе вътре, докато каже, не искам да влизам, вече се беше пуснал от мен и играеше на криеница. За секунди стигна улицата и хукна. Аз тичам подире му и го гоня, той се хили и бяга още по-силно... Ако не беше майка с мен, нямаше да мога да го хвана изобщо
Така че не винаги майката е виновна или пък има виновен в определени ситуации. Тези, които крадат деца, със сигурност не блеят, а внимават много... Не пречи да се оглеждаме и да внимаваме, защото ако на нас се случи, няма да ни интересува дали информацията я има в нета или не и дали някой ни е казал или е премълчал, защото това ще е нашето дете и нашата болка....