Опит за отвличане на дете в МОЛ?

Да не дава Господ да се случват такива неща.Бдителността на родителите е най-важна,когато децата са малки и неориентирани,безпомощни.Но вина не може да се търси единствено в родителите.Може да се случи на всеки,никой не е застрахован в днешно време от каквото и да било зло.Затова остава да сме винаги нащрек и да се молим да не се случват такива неща.А като отраснат тогава ще се молим от разстояние и ще се надяваме,че сме ги възпитали добре и че ще могат да се предпазят и без нас в трудни ситуации.

Вярно е, че ако ние не си пазим децата, няма кой да ни ги опази, Айша. Но ти имаш дъщеря, а аз имам две момчета. Понякога, казват, няма разлика в поведението, ама като гледам познатите момиченца...
А и аз сама гледам момчетата, нямам адютанти. И съм страхлива, и съм предпазлива, и смятам, че добре съм ги научила, и ги следя като орел, но големия ми е изчезвал досега 4 пъти (за много кратко време, иначе да съм умряла). Буквално за секунди! Съпругът ми също е като орел,  на него му е изчезвал 2 пъти.
Различно е. Не съм давала децата на целодневни заведения, всеки ден ги извеждам за по 1-2 часа навън, та за толкова години са се случвали и такива неща.

И като споменах адютантите, вчера пак гледах една баба, която беше решила да накаже внучето. То тичаше и пищеше по улицата (на четири години дете!), сам-само. По оживена улица. Да, тичаше по тротоара, ама хукна към платното. Аз се притесних, защото очевидно беше само. Разбира се, хукнахме след него (аз с моите деца).
И тогава от другия тротоар, забележете, една госпожа пресече улицата. И викаше: "Тук съм, бе, тук съм".  Тук била. Ама на другия тротоар. Що ще това дете самичко, а де.
Не искам да отварям друга тема, ама колко безгрижни баби съм срещала по парковете...

Ох, ако отвориш друга тема, веднага ще съм там   По-миналата седмица се случи едно от малките събития в живота ни - оставихме децата за ден при едната баба, докато се пошляем из столицата. Реших да озаптя постоянния си импулс да бдя и контролирам, и да звънна само веднъж за проверка. Да демонстрирам доверие, един вид   И какво? Обаждам се, бодра и честита, около обяд, заварвам ги на разходка. На четвъртата секунда от беседата чувам жената да пита внука си де е внучка й... "А", казва, "нещо не я виждам, изпуснах я за миг". Телефончето в ръката ми рязко почва да пламти, а после и да се вледенява. В продължение на няколко минути поддържахме таз очарователна жива връзка, докато се издирваше дъщеря ми. Вечерта пък се добавя и информацията - децата ми са големи вече, клюкарят   - че това не било едничка случка. Имало и гонитба на лебед /разбирай "гълъб"/ през улица с автомобилчета и от страна на момиченце, изпуснато пак за миг от окото на баба. Ами, това е то.... хората не осъзнават, че нито времената са това, което бяха, нито бабите.

Възрастните хора си умират от смях, когато съм отваряла темата. Като латерни повтарят:
- Хайде, сега! Аз едно време как съм си гледала децата, пък нищо не е станало.
Или:
- Хайде, хайде, това са измишльотини. Кой ще тръгне да краде дете?
Или:
- Много се вживявате, вие младите. 
То, не че много ги слушам,  ама започва да ме чопли мисълта, че въображението ми (искам, не искам, с него си вадя хляба, развито е ) надделява над разума.
Страх ме е, разбира се, и да не си наплаша децата...
Обаче на, не смея да им дам самостоятелност. Как да го направя?

Продължавам да я чета тази тема и да се изтезавам, защото това е голям страх за всяка майка.
Правилото при нас е той да играе така, че винаги да може да ме вижда - съответно и аз него. Като по-малък се е случвало, докато пазаруваме, нещо да се заблее и да ме изтърве от поглед, но останах приятно изненадана, че в такива случаи, вика силно "мамо" 

Моят викаше: "Юлия-я-я-я-я Спиридоно-ва-а-а-а-а!"
Защото всички майки били "мамо".
Ето как станах известна в парков мащаб.  Но славата бързо отминава. Сега чакам на малкия. 
П.П. Ох, извинете, че отклонявам темата, но все се въртя и влизам в нея.  Толкова много искам тези случки да не са се случили! Толкова много искам да излезе, че съм глупава, наивна и страхлива и такива неща не могат да станат!

И аз само обикалям наоколо.
Мазохизъм е това, Василисо

Имаше една тема в ДиС преди време, за това, доколко бабите би трябвало да гледат и възпитават внучетата.
Тъй като в БГ внучетата повсеместно се гледат от бабите, то и мненията за възхитителните бабини възпитателни качества надделяха.

Аз съм от отбора на параноично-истеричните майки-квачки. Дъщеря ми е на девет, не си представям до ден днешен, да се разхождаме някъде и да не я държа за ръка. Излиза сама навън, като в този момент аз съм на терасата и тя си знае периметъра- да мога да я виждам.
Може и да и вредя с това параноично поведение, но това е положението.
Миналата седчица имаше загубено дете в МОЛ-Пловдив. Излизаме от киното и то стои до ескалатора- само, на 2-2,5 год. оглежда се и ще заплаче всеки момент. Питам го: "Къде е мама?" Гледа ме и премигва. Реших, че е излязло от детския кът, който е точно до ескалаторите- не, каките не го познават, пратиха ме при охраната. Мъжът ми не успя да открие 10 минути към кого да се обърне- единият отговарял за киното, другият за нам`си к`во, накрая дойде правилният човек, който откри и родителите- блажено хапващи КФЧ  Майката ми хвърли злобен поглед, в стил "Ти пък к`во искаш". Влязохме с дъщеря ми в книжарницата и след 30 минути, когато вече щяхме да си ходим- детето отново беше на ескалатора, само.
Не знам какво да кажа. Понякога им завиждам на такива хора за спокойствието и здравия сън.

Имам лично преживяване в детството си - мъж искаше да се кача в микробуса му, уж да му помогна да натоварим нещо на него...
Добре че баба ми вече ми беше разказала в подробности всички градски легенди за отвлечени деца (за такива, примамени с бонбони или с малки животинки, или издърпани за ръката от някой пазар, докато майките им чакат на опашка)... Бързо-бързо се затичах обратно към къщи 

Па как за има-няма половин час са го остригали нула номер и са го преоблекли? Пък после детето само, а похитителите - изпарени
Абе хора, малко повече въображение влагайте...

А колко време е необходимо, за да острижеш и преоблечеш едно упоено дете? 

Василисо, задаваш най-сложния въпрос за всяка майка? Как да преодолее страховете си, нещо, което е абсолютно невъзможно, за да научи на най-важното нещо детето си, да бъде самостоятелно. Слава богу природата си знае работата, те децата сами си извоюват самостоятелността, някои по-лесно, други по-трудно, зависи от майката-орлица. Ако има и баща-орел, повече зор ще видят, ама пак ще успеят де. В тези молове е някакъв ад, такова бръмчило и суетня. Нямам представа как може на хората да им е приятно да се мотаят там, че даже и целенасочено да ходят там да се разхождат. Изобщо няма да се учудя, ако има групи за отвличания и действат именно там.

Синът ми без да е упоен го подстригвам с машинка за има-няма 10мин и го преобличам за 5мин. Всичко ще ми отнеме 15 мах 20мин. без да бързам.

За първото съм напълно съгласна с теб. Не е нормално като влязат в магазин майките да оставят количката отпред. Тук в София май по-рядко го виждам, но лятото бях в друг уж пак голям град и там е масово. Влизат в дребно магазинче за детски храни и количките на сянка под дървото   Казах на майките вътре, че е опасно да остават децата си навън. Точно тогава беше станало поредно отвличане на малко дете и се шумеше в пресата. Те за мое очудване се стреснаха и изхвърчаха да си приберат количките с тях в магазина, а продавачката се разлюти, че съм и направила навалица в магазина и това били глупости... градът бил спокоен  
Виж  второто ти изказване може да се тълкува по много начини.
Това, че водиш детето си в голям магазин прави ли те лош родител  
Уви инциденти стават дори и да внимаваш. И аз съм от майките, които из късо следят децата си и въпреки това успях да изгубя моето. Не мога да ти опиша ужаса...Пазарувах в Пикадили в 1н от МОл-овете. Детето залепено до мен, присягам се за 1 буркан детска храна и като го слагам в количката .... дъщеря ми на  2г я няма... Започнах да тичам м/у стелажите, да питам хората... никой не я е виждал. Изгубих представа за времето... може и 5 мин да са били може и 10-15.... не знам. На спринт до охраната при касите и докато обяснявам как е облечено детето и малкия дзвер ми прави "ку-куу" зад един рафт и се смее ли смее. Тя тичала по мен да си играе на криеница... Господ я е пазил, можеше и друго да е. Случката все пак е в МОЛ, означава ли, че си го заслужавам.
Добре е да внимаваме възможно най-много и да не мислим, че точно ние сме застраховани. Чудя се от известно време дали да купя от тези "тракери", които се закачат на детската дрешка и бибкат, ако детето се отдалечи на Х-метра. Нямам идея доколко са полезни   Те не са GPS за проследяване, а и ако някой е злонамерен просто ще го откачи и хвърли. Виждали ли сте такива и знаете ли нещо за тях?