При новородено - майката може ли да ходи на гробища?

и аз така знам,че не хубаво да се ходи бременна или с малко бебе на гробището.Един месец след като се омъжих почина дядо ми,дори тогава майка ми категорично ми забрани да ходя и аз на погребението.

Ама Франческа го е учила по културология, не по богословие. 

Ако трябва за всичко да се спазват строго църковните препоръки, то вие вече сте го престъпили веднъж - според църквата детето задължително се кръщава преди да навърши 1 годинка. 

Да, именно.
Познавам някои много религиозни хора, които в същото време са и страшно суеверни. Това си е парадокс. Нали религията отрича суеверията?
Но това вече е друга тема, също многократно обсъждана в bg-mamma.



Благодаря.   
Нямам претенции да съм религиозна.
Вярата е нещо друго.

Не бих отишла, ако не е близък човек, просто много плача и стресът е прекалено голям.

Я виж, това пък не го знаех... 

Всяко църковно правило има свое житейско обяснение.
В миналото детската смъртност (особено в ранна възраст) е била висока. Целта на кръщаването преди 1 годинка (а според някои твърдения дори до 40-тия ден) е било детето да бъде защитено от "злите сили", а и да приеме Светото кръщение преди да умре (т.е. преди да се яви пред Бога).

Това е суеверие. Ходех на гроба на майка ми и докато бях бременна и след това като родих, даже ходехме с бебето. Пък и двете сме живи и здрави 

Май най- добре е да попиташ свещеник.

Ако си вярваща си връзваш червено конче на пръста или ръката и можеш да идеш. Ако не си - няма нужда и пак си отиди, щом искаш.

Абсолютно.  И никой не може да ме убеди, че ходенето на гроба на най-блиzкия ми покойник, може по какъвто и да е начин да навреди на мен или нероденото/скоро роденото ми дете. Напротив, бих се чувствала истински zле, ако не ходех. Дори дъщеря си zаведох съвсем умишлено, когато се прибрах миналото лято zа първи път, след раждането й в БГ. Тя беше на 10 месеца тогава. Не чувствах нищо нередно, напротив, исках детето да се "види" са баба си, която така и няма да може никога да поzнава. Нямах търпение да отида с малката. И специално в тоzи случай, никакви конци не бих си върzала. Дори да приемем, че паzят от... нещо, от какво ще ме паzят на гроба на майка ми (в случая)???
Доста подробно го описах, но исках да си иzраzя мнението с пример...
За мен е редно и правилно това, което ти каzва вътрешния глас. Другото са... да не каzвам. А българите сме доста суеверни, идиотщини се спаzват беzброй, което ми е странно. Вярващите християни принципно не би трябвало да се интересуват от суеверия, но...

А не точно по темата, но наистина ли мислите, че червения конец има общо с религията и вярата? Щото мене ми се чини  , че и това си е чисто суеверие.. Което обаче не ме спира и аz да си връzвам на децата, когато са малки. Ей това го правя, приzнавам си 

И още малко офф.. Ние всички масово не спаzваме Десетте Божии zаповеди, примерно, ама грам не се чувстваме дори и гуzни повечето пъти.. Обаче, като стане дума zа глупави и беzсмислени zабрани и иzмислени от преди милион години тъпи поверия, тогава сме първа писта.. Смешно ми е това, че и нелепо даже...

Това с връзването на червено конче дори не бях го чувала досега
А пък според мен ако починалия ти е много близък и искаш да отидеш-върви,но ако не е чак толкова-имаш си извинение.

Това с червения конец е езически обичай.
А колкото до това, дали бременни и майки с малки бебета могат да ходят на гробище, питала съм свещеник и според думите му, може. Поверие е, църквата не го забранява.

Това къде го пише? В смисъл че за да е грях нещо,то трябва да е заклеймено и да го има писменно.
А и къде би следвало да с чете тази молитва?
Иначе излиза,че ако нехристиянин влезе в църква също да е грях.

По стечение на обстоятелствата ми се наложи да ходя не веднъж,а доста пъти на гробищата,докато синът ми
беше новороден.Мама почина,когато той беше на две седмици. Просто нямаше сила,която да ме спре да  не отида.
А,колкото до свещенниците,за мен те не са по-различни от търговците на пазара.
Не искам да изпадам в подробности,но разочарованието ми е пълно.