На 20г. съм и искам дете, имам нужда от подкрепата ви:)

  • 13 149
  • 207
# 135
Здравейте и от мен!Темата ме заинтригува много и понеже ми е много тежко и никой не ме разбира,реших да споделя с вас.Аз съм на 23, а приятеля ми е на 35 и сме заедно от 2 години.Преди 2 дена си направих тест и разбрах че съм бременна и в първия момент изпаднах в истерия и започнах да се чудя какво да правя защото в момента живота ми не е на никъде студентка съм 3 курс нямам никакви доходи,а приятеля ми е разведен и има друго дете и едва свързваме двата края благодарение на родителите ни.Приятелите ми са на мнение,че трябва да направя аборт,а да не ви казвам как реагира майка ми когато и казах.Първо крещя след това започна да реве,да ме обвинява и каза да не си и помислям да оставя това дете,че нямало как да гледат и него нямали такава възможност,а и съм си проваляла живота и образованието за което са дали толкова пари.От друга страна приятеля ми каза че много се е зарадвал,но когато се е позамислил че е по-добре да го махна за да не страда детето ни след това,да мога да си завърша,да си намеря добра работа и тогава сме щели да си направим не било сега момента.Много ми е мъчно не искам да го махам толкова ме боли и че всички се обърнаха срещу мен дори и майка ми!!!Моля ви дайте ми някакъв съвет какво да правя наистина искам това дете,но същевременно ме е страх да не направя това дете нещастно и да проваля живота си както и неговия  Sob  Sob yahoo_49 yahoo_49
Виж целия пост
# 136
dqvolcheto88, ако на мен ми се беше случило същото като бях на 23, сигурно щях да задържа бебето, но може би щеше да голяма грешка, защото сега мога да осигуря много, много по-добър живот на едно дете от  всяка гледна точка.
Между другото, тогава бях в почти същото положение като твоето, само дето моя приятел беше на 25
Виж целия пост
# 137
dqvolcheto88  според мен сама трябва да си решиш-какво казва майка ти и приятелите ти няма никакво значение.Ти сама трябва да се замислиш дали искаш това дете и дали ако го махниш няма да съжаляваш цял живот.Нормално е да си стресирана в началото но ако направиш прибързано решение ще съжаляваш със сигурност.Аз бих го задържала каквото и да ми струва.Нищо не е лесно в този живот но едно дете дава още по-голям стимул да се бориш в живота.Аз съм на 20 и най-голямото ми желание е да си имам детенце и въобще не ме интересува мнението на околните че с мъжа ми сме млади и т.н. Може би затова се чудя и ми е много мъчно като чуя някое момиче да се чуди дали да роди или да абортира-за мен това си е живо убийство да не говорим че често има лоши последствия
Виж целия пост
# 138
На 20 пък изобщо не ми е хрумвало да забременявам Simple Smile
Имаше наскоро голям спор по тоя въпрос в една тема. (Може и тая да е била) Потърси и почети там. От сега не можеш да знаеш дали ще съжаляваш, каквото и решение да вземеш, колкото и да го мислиш. Всъщност от съжаления смисъл няма. Всеки тук ще ти говори от неговата си гледна точка. Според това, което той е преживял или преживява сега.
Виж целия пост
# 139
На 20 е добре да си много сигурна, че наистина го искаш, преди да пристъпиш към правене на бебе. Време имаш много, имаш какво да изгубиш в смисъл на "младежки" преживявания... Но пък, от друга страна, ако наистина го искаш - значи, може би, тъкмо сега е момента.

Но имай предвид някои неща.
Ти си сама сега. Този "приятел" на 22 къде точно ще са му мислите когато ти си дебела, неспокойна и капризна... не е отнапред ясно. Може и да ти разтрива краката, когато те болят, но може и просто да смени квартирата. Доколкото към момента нищо не го обвързва - формално - с теб или с идеята, добре е когато мислиш възможностите си и вземаш решението си да имаш предвид само себе си и бебето. Той би бил бонус като баща, но... на тази възраст и при тези отношения просто не е константа в уравнението, не е сигурна величина. А по- скоро пожелателна...
Виж целия пост
# 140
Решението на една жена дали да задържи или не дете трябва да е на самата нея. Мъжа днес може да е този, утре да е друг, а след години - трети, за който да се ожениш. Ако той на 35 години се замисля какво можете да му предложите на детето ти се замисли дали изобщо той иска да има 2-ро дете и колко ще можеш да разчиташ на него и дали изобщо това е мъжа за теб. Ти си малка, но той хич не е и би трябвало да е наясно със себе си.
Майка ти с тези реакции хич не я слушай. Тя вместо да те успокои и ти да се опреш на нея в този труден момент, тя... крещи и обвинява.
Колкото до парите - ами днес ги нямате, но утре може да ги имате, както и обратното.

Каквото и да решиш - давай смело напред! И двете възможни решения водят след себе си определени последствия. При всички случай ще се намери някой, който да те подкрепи!  Hug
Виж целия пост
# 141
За майка ти, особено ако е по-млада трудно ще приеме този факт. На моята й беше много трудно да приеме, че ще стане баба/почувства се такава едва след като родих/. В началото и тя реагира така, даже преди да си "направим бебето" постоянно ми казваше да не бързаме, притесняваше се, защото вече се бяхме оженили. В момента, в който осъзна, че това бебе е много желано, почна да ме пази и да ме "подготвя".  За ученето, не мисля, че ще ти е проблем да завършиш, остава ти малко още. Но е важен човека до теб, бъдещият татко и финансово положение, не е лесно да се гледа бебе и дете. Аз си имах хубава и сигурна работа преди това, сега даже съм на нова още по-високо платена и доставяща ми огромно удоволствие. Каквото и да си говорим едно бебе и дете си е сериозен разход в бюджета и личното време. Трябва добре да си помислиш дали ти си готова на тази стъпка, защото ще ти се наложи да се лишиш от много неща.
Виж целия пост
# 142
Недей да слушаш другите,слушай сърцето си.Бебетата не се правят толкова лесно,както може да разбереш от този форум,за да махнеш с лека ръка това,за което толкова жени мечтаят и не могат да получат.И аз съм студентка,карам магистратура.С мъгът ми нямаме кой знае колко добри доходи,но като се замислиш, никога няма да получаваш достатъчно,че да си спокойна относно бъдещето на детето си.
Това,че майка ти е реагирала така, е нормално.И аз имам разлика от 13 години с мъжът ми и вече искаме бебче.Първиначално мислех,че ще стане от първия път и не се притеснявах.По - скоро преди 1 година  притесненията ми бяха,че ще забременея без да съм искала дете.Когато почнахме да работим по въпроса бях сигурна,че ще хвана веднага, но не стана така.На 2 месец отидох на лекар, който каза,че имам обърната матка.Вече 6 месец правим опити и сега чакам резултати.Искам да ти кажа,че не е толкова лесно да си направите бебче по - късно,особено след един аборт(ако решиш да го махаш).
Дано намериш правилното рещение - само ти може да решиш съдбата си.Успех и късмет.
Виж целия пост
# 143
Много ви благодаря момичета Hug Hug Hug наистина подкрепата ви ме накара да се чувствам по-добре.Наистина много искам това дете,но след вчерашния разговор с приятеля ми стана ясно,че трябва да го махна без да подлежи на възражения.Просто ми писна от неговите глупави оправдания,че не сме готови,че не можем нищо да осигурим на това дете,че то ще страда след време.Страх ме е защото знам,че ако го оставя въпреки всичко в един момент всички ще ми обърнат гръб,а дори е възможно с приятеля ми да се разделим явно той наистина не иска това дете.В случая не аз съм важната,а детето което наистина ще страда с баща който не го иска и с майка която едва свързва двата края.Не искам детето ми да има такъв живот!!!Надявах се поне той да ме подкрепи и честно не очаквах такава реакция от него,стигаше ми само неговото съгласие и нямаше въобще да се замислям,но за да се остави едно дете трябва да е желано от двамата не само от единия,нали така?
nori4ka87 отдавна съм в този форум и чета колко е трудно забременяването при някои жени и колко време пробват и чакат и честно винаги съм си мечтала момента в който и аз ще изпитам чувството да се развива в мен живот,но явно не ми е писано да имам това щастие,не и на мен cry cry cry
Виж целия пост
# 144
dqvolcheto88 не ти е писано с този мъж. Сори, че го казвам, ама на 35 и да се държи по този начин... на тези години мъжете вече много добре знаят искат или не искат да се случи едно дете, а ако счита, че нищо не може да му осигури на 35, то и след 5 години няма нищо да може да му осигури.
просто час по - скоро го сменяй - това не е любов. Ти си на години, на които ще си намериш подходящия за теб и не си мисли, че не ти е писано това щастие. Просто това не е правилния партньор.
Не трябва да те притеснява една евентуална раздяла с него. да не е единствен на земята!
Виж целия пост
# 145
Много мъчно ми стана, че си в тази ситуация  Hug Hug Hug Hug Hug
Надявам се всичко да се развие добре за теб Simple Smile И честно казано, замисли се над думите на Ваня Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 146
Съгласна съм с момичетата - не мойе мъж на 35 да не иска дете.Просто не знам какво да те посъветвам.
Ситуацията е отвратителна и аз не бих се справила.Слушай сърцето си и дано всичко се развие добре колкото е везможно.
Целувки и успех!
Виж целия пост
# 147
Vanya_I Мисля,че си много права и той наистина не е човека за мен жалко,че трябваше да се случи по този начин за да го разбера.Колкото и да ми е мъчно и трудно да се разделя с него трябва да го направя дори се страхувам,че ще го намразя след като махна детето дано така стане по лесно CryТака или иначе решението е взето и всичко е въпрос на време.Дано този ад свърши по-скоро!Благодаря Vanya_I,Burmichka и nori4ka87 след като прочетох отговорите ви се почувствах малко по-добре  Kiss  Kiss Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 148
Успех!  Hug
Пиши отново какво става с теб!
Виж целия пост
# 149
Желая ти всичко най - добро, въпреки че ще ти е много трудно.Успех и стискам палци.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия