Не съм казала, че трябва да стане на 40 ,за да реши да има дете, даже съм подчертала, че не трябва да се гони материална обезпеченост. Смятам обаче, че трябва да има професия, да не изоставя образованието си. Тя вече е решила,че не й е интересно да учи и иска да става майка. Ако може да носи две дини по мишница ,няма проблем. Но не приемам разпространената у нас ситуация да родиш млада, ненаживяла, недоучила и да впрегнеш баби и лели да гледат детенце, а майката тепърва да открива живота. Най-добре е да се посъветва с майка си. Тя я познава и по женски ,най-добронамерено ще й даде най-правилния съвет според мен.
На 20г. съм и искам дете, имам нужда от подкрепата ви:)
- Публикувана: 8 апр. 2010, 23:33 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2011, 07:05 ч.
# 15
9 апр. 2010, 14:07 ч.
Виж целия пост
Не съм искала ни най малко да оставя образованието си и не мисля да го направя, а и за гледането на детето не мисля да впрягам роднини и родители , майка ми ме е гледала без помощ от родители , макар и на 19 и ми е казала , 4е така се изгражда най силна връзка между детето и майката.
# 16
9 апр. 2010, 14:24 ч.
Ще чуеш много различни мнения тук, но в крайна сметка ти и твоят приятел ще вземете решението заедно.
Аз съм на 35, родих първото си дете на 24, вече завършила образованието си. Сега след 10 години си мисля, че можеше да не бързаме толкова, можеше да поработя малко пред това, да попътуваме, да си ,,поживеем''както се казва.
Деца не се гледат лесно, искат много грижи и себеотдаване особено когато няма на кого да разчиташ и трябва да се справяш със всичко сама.
Помислете си добре, опознайте се добре
преди да вземете решение
Виж целия пост
Аз съм на 35, родих първото си дете на 24, вече завършила образованието си. Сега след 10 години си мисля, че можеше да не бързаме толкова, можеше да поработя малко пред това, да попътуваме, да си ,,поживеем''както се казва.
Деца не се гледат лесно, искат много грижи и себеотдаване особено когато няма на кого да разчиташ и трябва да се справяш със всичко сама.
Помислете си добре, опознайте се добре
преди да вземете решение 
# 17
9 апр. 2010, 14:39 ч.
Абсолютно правилно. 
Виж целия пост
Аз пък мисля, че ти е рано за дете. Сега ти е възрастта да учиш, за да осигуриш по-добро бъдеще и за себе си и за децата си. Много си млада и имаш време да станеш майка. Но тези години, през които трябва да се образоваш да си изживееш младостта няма да ти се върнат. Аз не смятам,че е редно да родиш на 20 и да прехвърлиш грижата за детето си на родителите си. А и когато сме влюбени винаги ни се струва,че сме намерили истинския, но ако се окаже, че не е. Какво ще правиш с дете и без професия. Не става дума да купите кола, петстайно жилище,за да се решите да станете родители, но поне професия трябва да имаш. Или поне нейното придобиване да е към края си. Помисли, не е игра на кукли, а голямо отдаване и усилие е да бъдеш майка., особено качествена. А качествената майка, обикновено е и образована.
# 18
9 апр. 2010, 15:25 ч.
Аз не смятам че едно дете може да е някаква пречка за каквото и да било. Не разбирам какво значат думите "младостта няма да ти се върне". Къде ще отиде младостта й ? Или с дете няма да може да си поживее достатъчно? Въобще не съм на това мнение.
Не вярвам че някакви преживявания и пътувания и тем подобни могат да бъдат по силни от това да си гледаш детето.
Всичко е строго индивидуално, трябва с приятеля ти да вземето общо решение, но аз лично мисля че детето може да ви амбицира да постигате повече и повече, а не обратното. Не е вярно това че само образованата майка е качествена майка. Това е едно от най- гнусните изказвания които съм чела тук. Когато майка ме е родила е била на 19 и със средно образование, и за мен е най добрата майка.
Помислете , подредете си приоритетите и ако сте убедени че го искате действайте. А ти бъди сигурна че детето ще се появи в най подходящия за него момент. Успех и всичко хубаво!
Виж целия пост
Не вярвам че някакви преживявания и пътувания и тем подобни могат да бъдат по силни от това да си гледаш детето.
Всичко е строго индивидуално, трябва с приятеля ти да вземето общо решение, но аз лично мисля че детето може да ви амбицира да постигате повече и повече, а не обратното. Не е вярно това че само образованата майка е качествена майка. Това е едно от най- гнусните изказвания които съм чела тук. Когато майка ме е родила е била на 19 и със средно образование, и за мен е най добрата майка.
Помислете , подредете си приоритетите и ако сте убедени че го искате действайте. А ти бъди сигурна че детето ще се появи в най подходящия за него момент. Успех и всичко хубаво!
# 19
9 апр. 2010, 16:13 ч.
Никой не е казал, че децата са пречка за каквото и да било, напротив децата са най -хубавото нещо в живота ми 
Всяко нещо с времето си, това исках да кажа, както и , че не е необходимо да бърза, защото да имаш дете е голяма отговорност, която трябва да споделиш с подходящ човек, за да не си блъскаш после главата.
Виж целия пост
Всяко нещо с времето си, това исках да кажа, както и , че не е необходимо да бърза, защото да имаш дете е голяма отговорност, която трябва да споделиш с подходящ човек, за да не си блъскаш после главата.
# 20
9 апр. 2010, 16:14 ч.
Здравей!
Няма да ти казвам дали ти е рано или не,няма правилен отговор на този въпрос,може да си и на 35 и пак да ти е рано.Завършила си основното си образование,надявам се издържате се сами значи няма пречка защото за студентството всички знаем че няма възрастова граница.Ще ти кажа само как е при мен:аз мечтая за дете от как се помня.Като деца другите момичета се правеха на булки а аз си мушках играчки под блузата и раждах.С съпруга ми не направихме сватба отидахме с двама свидетели и подписахме после се почерпихме.Правехме опити за бебе близо две години и всеки месец разочарованието беше все по тешко.Сега съм бременна и чакаме бебчето,искам да ти кажа че от първия ден в който разбрах че ще си имам едно чувече аз не съм спряла нито за миг да си задавам въпроси и да се страхувам,но много пъти съм се обеждавала в това че всеки човек си има една пътечка и колкото и да иска да се отклони той си я извървява цялата.Така че не се безпокой и не се страхувай,ако така е писано знам че звучи наивно но така ще стане ако ли не ти прави каквото трябва а да става каквото ще
Виж целия пост
Няма да ти казвам дали ти е рано или не,няма правилен отговор на този въпрос,може да си и на 35 и пак да ти е рано.Завършила си основното си образование,надявам се издържате се сами значи няма пречка защото за студентството всички знаем че няма възрастова граница.Ще ти кажа само как е при мен:аз мечтая за дете от как се помня.Като деца другите момичета се правеха на булки а аз си мушках играчки под блузата и раждах.С съпруга ми не направихме сватба отидахме с двама свидетели и подписахме после се почерпихме.Правехме опити за бебе близо две години и всеки месец разочарованието беше все по тешко.Сега съм бременна и чакаме бебчето,искам да ти кажа че от първия ден в който разбрах че ще си имам едно чувече аз не съм спряла нито за миг да си задавам въпроси и да се страхувам,но много пъти съм се обеждавала в това че всеки човек си има една пътечка и колкото и да иска да се отклони той си я извървява цялата.Така че не се безпокой и не се страхувай,ако така е писано знам че звучи наивно но така ще стане ако ли не ти прави каквото трябва а да става каквото ще
# 21
9 апр. 2010, 16:20 ч.
noritata20 Аз те подкрепям напълно. И аз съм на 20 от 1 година сме заедно с приятеля ми от около 6-7 месеца живеем заедно а от 10 месеца пробваме за дете и не се получава. Не съжалявам за нищо само за това че не се получава. Всичкит ни приятели имат по едно , две деца и всички са започнали от на по 19 години да имат. По добре по скоро защото не знаеш какво може да стане по нататък. Не му мислете много а просто действайте. Всичките ни роднини много ни подкрепят за решението. Ако искаш пиши на лични можем една на друга да си споделяме и да се подкрепяме . Успех
Виж целия пост
# 22
9 апр. 2010, 17:26 ч.
noritata20, сама виждаш, че колкото хора, толкова и мнения по въпроса, което е и най-ценното тук, защото всеки пречупва нещата през собствената си призма. Събирай, анализирай, прави си заключения и сами заедно с твоя човек вземете най-правилното за вас решение. Няма да те назидавам, нито пък окуражавам, само ще ти споделя моя опит (изводите-за теб). На 17-години се запознах с един прекрасен човек, с когото 2 години по-късно (веднага след завършване на средното си образование) се оженихме и 2 месеца по-късно аз забременях. Бременноста ми беше желана и очаквана. На 20 години родих едно прекрасно, здраво и красиво бебе. Това беше и си остава най-великото мое постижение 
. Сами, без ничия помощ отгледахме (баби имам предвид) детето си, бях твърдо убедена, че детето трябва да се отглежда от своите родители и все още го мисля. В един момент, може би 4 години по-късно започнахме да се замисляме за второ, но тогава аз следвах, бяхме на квартира все още и все го отлагах. В един момент, когато всичко ни беше "бир таман", аз се дипломирах, купихме си собствено жилище, обзаведахме го, стабилни вече финансово, реших, че започваме да действаме по въпроса с второто и знаеш ли какво се случи – ами вече повече от 10год го чакаме, а то не идва. Пожелавам ти успех, каквото и да решиш.
Виж целия пост
. Сами, без ничия помощ отгледахме (баби имам предвид) детето си, бях твърдо убедена, че детето трябва да се отглежда от своите родители и все още го мисля. В един момент, може би 4 години по-късно започнахме да се замисляме за второ, но тогава аз следвах, бяхме на квартира все още и все го отлагах. В един момент, когато всичко ни беше "бир таман", аз се дипломирах, купихме си собствено жилище, обзаведахме го, стабилни вече финансово, реших, че започваме да действаме по въпроса с второто и знаеш ли какво се случи – ами вече повече от 10год го чакаме, а то не идва. Пожелавам ти успех, каквото и да решиш. 
# 24
9 апр. 2010, 18:29 ч.
лелееееййййй аз като се сгодих преди 2 години ги приказвах такива ама за брака на хора дет ми четяха морал по темата колко съм малка. като се замисля от деня на предложението до ден днешен колко ми се промени мнението но въпреки всичко се ожених. да си призная доста емоционални и други кризи изживях докато установя равновесие в самата мен. казвам ти го по повод - никога повече няма да съм толкова сигурна в твърденията си. животът се променя постоянно и ние трябва да можем да приемем предизвикателствата.
когато става дума за дете не е достатъчно връзката да е сполучлива.
(не го приемай като заяждане, а като възможна гледна точка)
Виж целия пост
Въпреки че съм на 20 години,животът ме е научил на много неща и имам доста реална представа за това какво е важно и какво не , дали обичам или дали си играя...дали желая да бъда майка или просто да "пробвам "да бъда такава.С приятелят ми връзката ни е много сполучлива и не мислете, че това е първия за когото се хващам като удавник за сламка, той се появи след много разочарования и е наистина прекрасен и не знам дали ме разбирате , но когато 2-ма души толкова много се обичат имат нужда от малкото човече което да им го напомня през целия живот. 
лелееееййййй аз като се сгодих преди 2 години ги приказвах такива ама за брака на хора дет ми четяха морал по темата колко съм малка. като се замисля от деня на предложението до ден днешен колко ми се промени мнението
но въпреки всичко се ожених. да си призная доста емоционални и други кризи изживях докато установя равновесие в самата мен. казвам ти го по повод - никога повече няма да съм толкова сигурна в твърденията си. животът се променя постоянно и ние трябва да можем да приемем предизвикателствата. когато става дума за дете не е достатъчно връзката да е сполучлива.
(не го приемай като заяждане, а като възможна гледна точка)
# 25
9 апр. 2010, 18:48 ч.
Иванова, а каква трябва да е връзката м/у двама души, за да става дума за дете? Не става ясно от поста ти. И ако винаги се водим от евентуален лош изход от една връзка, това не означава ли, че нито ще се женим (щото има много разводи), нито деца ще се раждат. Никой не ти обещава сигурност в този живот, той трябва просто да се живее и ако можем с нещо да си го направим по-щастлив и хубав сме длъжни пред себе си да го направим и да си го осмислим по най-добрия начин.
Виж целия пост
# 26
9 апр. 2010, 18:59 ч.
имам един пост по-горе в който подробно се изказвам за моята връзка и сполучливостта и.
мисълта ми беше че освен мъж до себе си ние жените имаме нужда от сигурност и сила в самите нас, че сме направили най-доброто.
за материалното изобщо не говоря - за това решение се намира.
Виж целия пост
Иванова, а каква трябва да е връзката м/у двама души, за да става дума за дете? Не става ясно от поста ти. И ако винаги се водим от евентуален лош изход от една връзка, това не означава ли, че нито ще се женим (щото има много разводи), нито деца ще се раждат. Никой не ти обещава сигурност в този живот, той трябва просто да се живее и ако можем с нещо да си го направим по-щастлив и хубав сме длъжни пред себе си да го направим и да си го осмислим по най-добрия начин.
имам един пост по-горе в който подробно се изказвам за моята връзка и сполучливостта и.
мисълта ми беше че освен мъж до себе си ние жените имаме нужда от сигурност и сила в самите нас, че сме направили най-доброто.
за материалното изобщо не говоря - за това решение се намира.
# 27
10 апр. 2010, 09:19 ч.
Не те разбирам? какво значение има какво мислят хората / и най-вече неизвестните, непознатите.../ Едни ще са за- едни ще са против и ти пак ще се чудиш какво да предприемеш
Говори с приятеля си, с майка си, послушай сърцето си , поседи в парка и погледай майките с децата и сама реши.
каквото и да решиш - когато си в щастлив момент от живота си ще си доволна от решението си /каквото и да е то/ , а когато си в лош момент / ще съжаляваш/.
Човек винаги се упреква за нещо.
Каквото и да решиш - ще е правилно.
Виж целия пост
Говори с приятеля си, с майка си, послушай сърцето си , поседи в парка и погледай майките с децата и сама реши.
каквото и да решиш - когато си в щастлив момент от живота си ще си доволна от решението си /каквото и да е то/ , а когато си в лош момент / ще съжаляваш/.
Човек винаги се упреква за нещо.
Каквото и да решиш - ще е правилно.
# 28
10 апр. 2010, 09:41 ч.
denis_d Да така е и форумът го доказва с пълна сила С майка ми съм говорила , естествено за нея е рано ,но за нея ще е рано и след 10 години , това наистина не ме спира , защото си мисля, че накрая тя най-много ще се радва.Приятелят ми много иска това (пропуснах да спомена , 4е от 16.01.2010г. сме сгодени, но нямам навика да го наричам годеник) дете, аз съм колебаещата се, а той е до мен и уважава всяко мое решение, но мисля че и аз съм готова вече, те хората и сега си говорят. От вчера 
вече ще сме редовни в бебеправенето , стискайте палци
Виж целия пост
С майка ми съм говорила , естествено за нея е рано ,но за нея ще е рано и след 10 години , това наистина не ме спира , защото си мисля, че накрая тя най-много ще се радва.Приятелят ми много иска това (пропуснах да спомена , 4е от 16.01.2010г. сме сгодени, но нямам навика да го наричам годеник) дете, аз съм колебаещата се, а той е до мен и уважава всяко мое решение, но мисля че и аз съм готова вече, те хората и сега си говорят. От вчера вече ще сме редовни в бебеправенето , стискайте палци
# 29
10 апр. 2010, 09:55 ч.
Стискаме ти палци 
и дано скоро се отчетеш с хубава новина 
.
Виж целия пост
и дано скоро се отчетеш с хубава новина . Препоръчани теми