На 20г. съм и искам дете, имам нужда от подкрепата ви:)

Искам го много и изобщо не ми е все едно,но не искам да го направя нещастно дете без баща или да тъне в мизерия.Няма да мога да си го простя никога!

Дяволче, докога трябва да решиш ?

ще се справиш сигурна съм ,просто трябва да повярваш в себе си

Възможно най-скоро след като ме прегледат още няколко доктора и ми кажат за какво става въпрос,но майка ми и приятеля ми са решили вместо мен,ако има проблеми го оставям ако ли не трябва да го махам

Мизерията изобщо не я мисли. И преди се каза - парите днес ги има/няма, а утре - обратното.


Това е най - доброто, което можеш да направиш в близките 2-3 дни.
Колкото до форума - вярвай му в определени граници. Всеки случай е индивидуален... вярвай повече на себе си, на вътрешните си гласове. Майка ти е майка и би разбрала кое е най - доброто за теб!
Останалите роднини каквото и да направиш ще ти го натякват, ще си говорят, клюкарстват и т.н., но те не са важни!!!
И най - добре го разкарай тоя приятел от обкръжението си!

Че ще го разкарам,ако го махна е ясно защото съм сигурна,че ще го намразя заради това,че не ме подкрепи и не поиска това дете от което ме боли най-много.Благодаря на всички за съветите тайничко се надявам да ми кажат,че не трябва да го махам за да нямам проблеми един ден,но Божа работа,ако е рекъл Господ ще си гледам едно сладко бебче и до последно ще се моля за това.

Дано всичко е наред и след няколко месеца да гушнеш малкото сладурче ,чувството е  невероятно 

Много благодаря

Няма как да се направят изследвания на тръбите по време на бременност.

А иначе... ти все още имаш мисленето на дете. Не би трябвало да имаш свое такова. Едва ли ще имаш психическата сила и устойчивост, които са необходими за да се грижиш за него. Не го казвам за да те засегна - просто... "какво ще каже мама", "какво ще каже тати", "какво ще каже бати"... Избрала си си любовник много по- възрастен от теб, олицетворяващ фигурата на бащата... за който си мислела, че ще се грижи за теб като тати.
Просто ти самата не си още пораснала - психически, не физически - за да имаш деца.
Това настъпва на различна възраст - а може и изобщо да не се случи - порастването, де.
Така или иначе, моето лично мнение е, че не си готова да поемеш отговорността за собствения си живот, камо ли за още едно беззащитно същество.
Вероятно затова и майка ти не иска да се обвързва с необходимостта да отгледа още едно дете. Може би не се чувства достатъчно силна за това, може би смята, че има право на почивка... така или иначе очевидно не вижда в теб отговорният възрастен, който може да поеме последствията от действията си.

Но не бива в никакъв случай, при вероятност за такава тежка диагноза като запушване на тръби, да пренебрегнеш вероятността това да е последния ти шанс - пораснала или не - да имаш свои биологични деца.

А за любовника, от който си заченала най- добре просто забрави. Независимо от изхода. Той просто не е човека, който ще се грижи за теб през остатъка от живота ти, не си направила вярната преценка за него. Той просто ще избяга при първия признак за какъвто и да е проблем - сега поне можеш да се върнеш при родителите си.

Дяволче, от всичко, което прочетох по твоя случай, най-много ме притеснява позицията на майка ти, особено ако решиш да запазиш детето и останеш без приятеля си, демек сама. И ме притеснява просто защото в момента на гърба си изпитвам какво значи семейството ти да е до теб. Бременна съм в 15 седмица и забременях сравнително лесно, т.е. още на първата стимулирана донорска инсеминация. Решението да бъда сама е напълно осъзнато, но знаейки, че имам подкрепата на близките си. Първите пет седмици всичко беше цветя и рози, след това обаче започна гаденето и повръщането (най-малкият проблем) и по-страшното, кървенето. Не искам да ти описвам какво ми става всеки път, когато ходя до тоалетната и всеки път, когато видя кръв - за 10 седмици ми се е случвало точно 6 пъти, а последния път беше снощи. Имам чувството, че светът се срива и че това, за което се борих толкова много, всъщност ще си отиде.

И тук идва ролята на семейството или съответно на мъжа, ако има такъв - да те успокояват, да се интересуват от теб. Моето семейство е на 2000 км от мен, но дори разговорите по телефона ме успокояват и ми дават сила да продължа да гледам по-ведро и уверено, че в крайна сметка всичко ще бъде наред. Така че не пренебрегвай фактора ''мама и тати'' в твоя случай. Просто говори с тях и им обясни позицията си. Все пак си на 23 години (ако съдя по ника-ти), а не на 16. Не виждам как майка ти ще се вбеси - явно още те смята за малко дете, но пък си помисли дали ти не си й дала повод за това.

И да отидеш задължително на някой свестен лекар. За жалост за големите специалисти се чака доста, но се опитай да намери възможно най-добрия наличен.

И последно, никой не може да ти даде съвет, защото всеки изхожда от собствената си ситуация, така че решението е само твое. Когато обаче го вземаш, бъди убедена, че е правилното и никога след това не го подлагай на съмнение. Сори, стана малко дълго!

Пожелавам ти успех и бъди много, много здрава! 

Дяволче, направо като слушам за майка ти и полудявам 
Не искам да ми се обиждаш или нещо, ама не мога да повярвам, че има такива родители. Аз като бях още на 16 моята майка ми каза един ден, че ако се случи да забременея - трябва да й кажа веднага и да не съм си и помисляла да махам детето, тя щяла да ми го гледа. И това толкова отдавна, за да ме предпази от това да направя глупост и после да не мога да имам деца. Винаги ми е казала, че това за една жена е най - трудното да се прежвее.

Страх ме е да те посъветвам нещо, защото това е много лично решение, но... ох много се надявам да го задържиш детето, че дори жени дето не са си искали децата после се обвиняват до безкрай, а представям си на теб какво ти е, дето го искаш това детенце. Мъчно ми е само, че майка ти, дето трябва най - много да ти помага сега, изобщо не ти е подкрепа.

А тоя твоя приятел  ми се струва, че яко бяга от отговорност. И като чета постовете не му е за първи път, ама айде, истории различни, аз няма как да знам.

Каквото и да стане мила, бъди силна и тук винаги можеш да потърсиш подкрепа, независимо от решението 

Дяволче не мога да съдя никой, всеки си гледа от своята камбанария но много , много много искам всичко при теб да се нареди по най-добрия начин 

Надявам се все пак, че преди това ти е обяснила как да се предпазиш от забременяване  

Родителите са различни, но това не означава, че едни са по-лоши, а други - по-добри.

Дяволче, може би е добре да отидеш на лекар с майка си. Нека тя също изслуша обяснението му - има ли проблем при теб, няма ли, какви са последиците от евентуален аборт и т.н. Имай предвид, че всяко твое решение засяга и нея по един или друг начин - все пак ти е майка, а от моята знам едно: нито едно дете не може да обича майка си толкова силно и всеотдайно, както го обича майка му. Е, има и изключения, но надали твоят случай попада сред тях

Абе тоя коментар ми се вижда малко излишен, ама айде. Толкова ли си нямате никакво др занимание? Все се намира някоя много остроумна да пусне хапливо коментарче.