Семейни традиции и ритуали.....

Ние си нямаме такива ритуали,но бих искала да имаме  Според мен е чудесно всяко семейство да си има свой ритуали Някак си като запазена марка на семейството са

Имаме. Даже вчера си мислих по този въпрос. 
Един ритуал, който пренесох от семейството на родителите ми в моето е, да правим специална вечеря послучай завръщането на някого отнякъде, особено ако е дете. Лагер, гостуване при баба, даже еднодневна екскурзия се отбелязва с по-специална вечеря.
Да, ама традициите не са това, което бяха. Вчера синковецът се прибра от лагер и вместо да остане със старата си майчица вкъщи, хукна при гаджето. Та с баща му си вечеряхме без "повода". 

Имаме семейни традиции / или по-скоро навици/но сме си ги създали ние с мъжа ми, не са от родителите ни предадени.

Една от тях е винаги да сядаме на масата заедно, независимо дали аз и детето сме хапнали предварително, а мъжа ми се е върнал по-късно.
Друга традиция е събота и неделя да закусваме в леглото,малкия много обича да се намества между нас и отвреме-навреме да ни дава по някоя вкуснотия.
Аз от доста време всеки петък правя кекс или торта или нещо,което мъжете у дома обичат да ядат.
Когато някой от закъснява винаги се обажда и дори да се наложи да пренощува в друг град /или държава/ винаги вечер се чуваме по телефона.
На рождени дни сме заедно,всъщност,празнуваме си ги заедно,понеже са в един месец.
Преди да тръгнем някъде на път винаги пием кафе с мъжа ми,малкия кара на сокчета още.
Почти всяка вечер слушаме музика, в почивните дни допълваме с коктейли и хубави вина.
Ако аз си купя нещо за себе си купувам и за мъжа ми нещо и той прави така.Това може да е едно шоколадче или гребенче,но винаги има нещо и за другия.Например,той си купи обектив за фотокамерата,аз се сдобих с книга,която отдавна търсех.Малкото намазва всеки път.

Веднъж месечно свеки идва у дома на вечеря,обикновено в неделя.
А, най-смешното...мъжа ми ме буди всеки вторник и петък.Аз спя като умряла и не чувам будилника, а трябва да заведа детето на занималня.Веднъж н и забрави и с хлапето откарахме до към 11...то дойде да ми каже,че иска да яде.Останалите дни е следобед.След наколко месеца тръгва на училище и от сега си мисля как ще се будя сутрин аз, че да събудя и него,за да го заведа.Спя много дълбоко и обичам да си поспивам.

Пържените филийки в неделя сутрин..
Редувам ги с палачинки, за да има и малко авторство..

Имаме, да. Вечерно ходене на фитнес. Сутрешна мечешка прегръдка. Съботи на разходките. Общо взето ритуалите ни засега не са свързани с ядене и пиене, тъй като и навиците ни на хранене са малко различни.

Нямаме.
 Ежедневната рутина дава спокойствие на малкия и си я спазваме. Но като цяло всяко "трябва" ме уморява, затова гледам да я избягвам.

Много хубава тема.
Младо семейство сме и личните ни традиции са в процес на изграждане.
За съжаление половинката работи на по-особен график и често отсъства на празници, за това все още голяма част от тях прекарвам с мама и татко.
Специалната вечеря след път винаги е присъствала у дома; това за което Как`Сийка е писала.
Ако се сетя за друго ще допълвам.

Ние все още нямаме изградени традиции, затова ще отговоря в минало време.
Все още се сещам как всяка неделя вкъщи, едно време,  за вечеря имаше варена кокошка, поръсена с червен пипер и пилешка супа. Страхотия. 

Имаме и то много...
Не са свързани само с ядене, по-скоро с прекарано време заедно
Последно - беше по Великден - в неделя сутрин с хубави козунаци, млека, яйца, много весело и щастливо
Жалко че имах важна работа и се изнесох предварително
Това са най-щастливите мигове, предполагам за всички - не сме някакъв уникат
Коледа, Нова година, Великден, рождените дни, имени дни - това са най-щастливите мигове и не са по-различни от всякъде другаде

С родителите ми си имахме ритуали. Например дългото пиене /до обяд/ на кафе/чай сутрин в събота и неделя и обсъждане на всякакви теми.
С мъжа ми сега също в почивните дни клюкарстваме дълго и се напояваме с кафе. Децата се мотат около нас и понякога се включват в разговорите /вече все по-често/. После дружно обядваме вкъщи или навън.
Имаме и разни други ритуали. Но не искам децата ми да ги пренасят в своите семейства. Всяко семейство трябва само да си измисли нещата, които да го сплотяват и радват.

О, да, много са!Винаги на празници сме заедно фамилията.
Сутришният ритуал с кафето е задължителен, разходката и прегледа на печата навън на кафенце, пак!
Всяка петък вечер или събота вечеряме навън.

Ей за това много ме боли и ми е мъчно. Толкова исках да го създам в моето семейство, но си имам дразнител, който ми пречи. А и не ми се иска да го приобщавам. 

Имаме много - например всички сядаме на вечеря и никой не започва докато не са седнали останалите. В неделя (на ротационен принцип) някой приготвя храна за всички останали - според силите си. Малкия син беше на около 7, намаза филии с масло и отгоре сложил по 1 листо маруля....Много беше вкусно! Големия вече е напреднал прави  завързани неща (е, с малко помощ де). На всички им е интересно. Само малката още се спасява.
Чуването вечер (даже по няколко пъти на ден), когато не сме заедно също. Иначе задължително поне 2 пъти на ден в обичайните дни. Посрещаческа вечеря имаме и ние. Коледа посрещаме с близки, но Нова година задължително на вилата. Мъжът ми купува падналите зъби на децата - цена по споразумение . Семейния съвет се свиква от всеки член на семейството, по негова преценка - за решаването на общи и индивидуални проблеми. Има още - ще допълвам.

Много, много имаме. Оказах се твърде "ритуален" човек.
Не си представям Коледа и Великден далеч от семейството.
Елхата винаги се украсява на Никулден, яйцата винаги се боядисват на Велики Четвъртък - от всички. Винаги се ходи при бабите и дядовците - да се отпразнува празника и с тях. Всеки си отваря подаръците пред всички, чете картичките, приема пожелания, така докато се изредят всички. Празниците при нас имат богата ритуалика - за отделна тема сме.
Събота и неделя се спи до късно, излежаваме се в леглото, закуско-обяда е обилен, често "вредна храна", а в топлите сезони е някъде навън. Петък вечер е малък празник - вечерята е винаги нещо любимо за всички.
Всеки ден вечеряме заедно, децата слагат масата. Когато някой се прибира, тези които са вкъщи го посрещат на вратата.
Събота или неделя се ходи "на зелено" с приятелски семейства с деца, или има дълга, дълга разходка, не са дни за "чистене".