На каква възраст дадохте на детето негов личен мобилен телефон?

Свършват по-рано от предвиденото и никой не звъни да ти каже.Няма как да се прозвъни на всички 3-4 класа по 30 ученика.Ние навремето се прибирахме сами, днес малко деца ПГУ или 1-2 клас ги оставят сами да се прибират.
Ето затова им трябва.

В училището на племенника ми не свършват по-рано или ако се случи учителите имат грижата да намерят занимание за децата до часа, в който трябва да ги вземат. Ако има нещо извънредно пак те- учителите прозвъняват на родителите, но продължават да се грижат за децата- в салона, в двора, в класната стая, все има какво да се прави.
Говоря за Іви клас, все пак.

А в училището на дъщеря ми-не е така.То Има какво да се прави-но Няма с кой.

В този случай наистина е необходим мобилен телефон.
М/у другото не са ли забранени в училище?

Не,Нямат и основание, при положение, че се е случвало деца на 5-6-7-8-9 години да остават сами/от ПГУ до 2 клас са ми данните/.Тези деца трябва да могат да се обаждат, те ако забранят означава да има случаи на деца без контрол оставени.
Остава елементарното възпитание на ползване и това, че растат с тези вещи и са им даденост да не им дава да залитат в крайности и да се надцакват с вещи като телефон.Тези времена отминават.В класа на голямата никой не обръща внимание на телефона на другия.Телефоните им не са тема за разговор никога, имат си достатъчно смислени занимания.

В у-щето на Дияна не са забранени. Естествено не се използват по време на час.

Телефоните не са забранени в училище. Забранено е да се ползват и да звънят по време на час, което означава да се изключват.
Да ви кажа честно, добре че децата имат телефони, че в това смутно време никога не се знае. Аз поне се чувствам относително мааалко по-спокойна като зная, че могат да ми се обадят във всеки момент. Случвало се е да се обадят и да кажат, че свършват по-рано или по-късно, или за нещо извънредно се обадят по средата на деня. Разчитам на децата си повече, отколкото на учителите да се обадят. Уча ги да се справят сами и ако има нещо първо да се обадят на мен или на баща си.

На мен до сега не ми се е случвало да ми се обадят от у-ще, сестра, учителка, и т.н. За някои извънредни неща, както е писала Andariel - по средата на двня, звъни дъщеря ми, или ако си е забравила телефона ми звъни някоя майка.
В противен случай цял следобед ще седи в двора на у-щето докато някой отиде да я прибере.

Моиат син има телефон откакто тръгна 1 клас /тази година/ и то по-скоро защото имахме подходиащ апарат.Специално бих купила може би от 2-ри клас или ако през ваканциата ще остава сам у дома /ниамаме домашен/.
До сега практически се оказва ненужен т.к г-жата има номерата на всички родители и не пуска никое дете да си тръгне до като не види родителиа.

За тези , които настояват, колко е вредно отново да се опитам да обясня, какво имам предвид.
В днешно време постоянно някой казва, че нещо е вредно, реално излиза че всичко е вредно, съответно ако се връзваме на всичко ще психясаме. Важно е в каква степен.
Няма как да го заведа в пещера , да му давам само дъждовна вода ( кое ми гарантира примерно, че няма да е радиоактивна) да го храня със зарзават собствено производство( кое ми гарантира примерно, че не е напоен със замърсена вода ...)и да си играе с клечки и камъчета...
Не мога да го изолирам от времето и тези технически играчки, не мога да го изолирам от рекламите за тези играчки ... Сигурно и компютъра е вреден според някои, но детето ми иска да играе на него. И на него играе и по добре от мен се оправя. И с истински фотоапарат снима + този от телефона, сигурно и той е вреден според някой. И на микровълнова фурна му топля храната понякога, и за това са ме упреквали , че е вредно. Ох ужас и го родих със секцио по желание и с упойка, вместо да го родя на къра, под някое дърво, съвсем естествено , като праотците ни 
Винаги нещо е за сметка на друго.
Аз стигнах до този извод.

Иначе относно нашият телефон, вече му се нарадва и почти не го ползва в къщи, само ме снима с него.
От детската звъня да ни чуе гласовете. Почувства се по добре, което за мен напълно осмисля носенето му. В Петък  не го взе.
Никой не е притеснил с телефончето си, държал си го е само в шкафчето а не е развалял часовете.
Мобилен си носи  и друго детенце от групата.
Нуждата при тях не е физическа, защото те наистина не остават без надзор а чисто емоционална нужда да чуят, като им домъчнее майките си.
Телефонът има връзка само с нашите номера с баща му, така че спокойно на никой друг не е звънял  

Понеже коментирате темата за училищата, предполагам се досещате , че за мен пък като тръгне на  у-ще е абсолютно задължително да ходи с мобилен . Тогава вече е въпрос на сигурност. Даже мисля чип да му монтирам  

Ще има телефон в първи клас .В градината не му е нужен.

Обещала съм телефон за 7-я рожден ден, за да има два -три месеца до 1-ви клас да свикне с него. Преди това е напълно излишно според мен.
В трета група е сега, в градината имат едно момченце, което направи опити да идва с ГСМ.

Получи го в първи клас и да - наистина се оказа много полезна вещ на няколко пъти.
Разбира се, че е наследствен и с предплатена програма:)

... хубавият, мечтан телефон, за който така се стара цяла година и получи за Коледа беше изгубен още първият ден в училище.
Стоя две седмици без апарат по технически причини, през което време разбра кое е важното на телефона - възможността да се свържеш с някого, когато имаш нужда.

Синът ми получи първия си телефон в първи клас,който беше стария на баща му.Спокойно ми е,защото по всяко време може да ми се обади,а и го знам къде е само с едно обаждане/стига да не ме излъже за мастонахождението си/.Но сега в трети клас изискванията му за телефона станаха доста,защото :''Другите да знаеш какви телефони имат?''е...примирихме се и взехме...
Дъщеря ми също ще се сдобие с такава технология в първи клас.

Закупуването и предоставянето на мобилен телефон на дете под първи клас за мен си е жива лигня, ще ме простите. И от страна на детето, и от страна на родителите. Не одобрявам осъществяването на всеки детски каприз, още повече скъпоструващ. Възпитавам детето си да цени парите и труда ми, а притежаването на телефон е далеч от тези ценности.

Що се отнася до емоционалната потребност от телефон- още една лиготия. С детето ми се свързани по много силен начин, телефоните нямат нищо общо.

Телефон ще получи не по- рано от тръгването на училище. И дори тогава първо ще видим как са нещата и дали наистина ще има нужда от такъв.