Дали ще останем заедно?

  • 2 491
  • 16
Здравейте,момичета.Искам да чуя какво мислите по един въпрос.
Значи ситуациата е следната-имам интервю за обещаваща работа,която наистина не съм си и мечтала-от към заплащане и всичко.Обаче е свързана с няколко месеца обучение в чужбина,а след това може да се наложи да работя и в друг град в БГ,а не в този ,в който сме в момента с мъжа ми.Знам,че не съм одобрена още,но имам големи шансове.И колкото повече мисля почвам да се чудя дали ще оцелее връзката ми с мъжа ми,която е доста силна-не сме се разделяли от както сме заедно,борим се за дете и т.н.Той в началото ме подкрепяше,но колкото повече време минава и се разколебава.НЕговата работа е в Сф,има бизнес,който в момента е малко ударен от кризата и нещата не вървят много цветущо.А за мен тази работа би дала много възможности за развитие. В момента съм на нископлатена работа,колкото да не е без хич и знам,че имам потенциал за доста повече.Но ме е страх от неизвестното...Ако има хора с подобен опит,дайте кураж
Виж целия пост
# 1
Това е проверка за всяка връзка. Ако не уцелее, значи ли че е била силна?

Разстоянието в една връзка е като вятър за огъня. Слабият гаси, силният подхранва още повече.
Виж целия пост
# 2
Поставена си пред тежък избор.
Всичко зависи от това, кое е по-приоритетно за теб-кариерното развитие, или личният живот?!
Дали мъжът ти е готов да жертва собственото си развите в името на твоите мечти, дали е готов да те последва. Аз бих подложила партноьора до мен на подобно изпитание, защото ще разбера точно колко важна съм за него.
Разстоянието има две посоки на развитие-или ще ви отдалечи, или ще заздрави вашите отношения.
Но ако мъжът до теб няма необходимото достойнство, увереност в собствените си възможности и чувства към теб, мисля, че не би те пуснал.
Знам едно-ако съм на мястото на съпруга ти-бих ти дала крила.  Peace
Виж целия пост
# 3
Щом казваш,че връзката ви е много силна,значи трябва да оцелее.На нас през  вече 14 годишния ни  семеен живот,ни се е налагало да се разделяме не веднъж по една или друга причина и връзката ни оцеля....Семейния живот е низ от компромиси от двете страни...моя съпруг е правил много такива,сега беше мой ред.Оставих добра работа в Бг,майка,брат и го последвахме тук на края на света..и не съжалявам нито за миг.Така,че давай смело напред
Виж целия пост
# 4
Ако не сме добре финансово, веднага бих приела новата работа. Били сме разделени с мъжа ми точно по работа , но мен такива неща не ме плашат и не си представям развалено семейство. Мизерията би ми развалила семейството много по-бързо и сигурно. Освен това ти си на етап интервю, защо се тревожиш за нероден Петко. Във всеки случай вие ще си решите, но аз не бих се оставила на ниско платена работа, а мъжът ми да е с пострадал бизнес и да не си мръднем пръста, само и само за да не се "разделим". Ако мъжът ти толкова не иска да заминеш, да преприеме той промяна и да осигурява всичко. Това ми е мнението, още повече, че не споменаваш да имате дете, за което да се мисли сега.
Виж целия пост
# 5
Помисли си как ще се чувстваш, ако не заминеш - неудовлетворена, пропуснала шанса си, изнервена от работата, която не харесваш. Тогава със сигурност няма да оцелее връзката. Още повече, че още нямаш дете.
Виж целия пост
# 6
Подреди си приоритите.
Трябва много честно и открито да си поговорите с мъжа ти точно какво ще стане и какво искате, ако те одобрят на позицията.
Освен това може да намерите и различни варианти. Така че хем да сте заедно, хем ти да я работиш тази работа.
Виж целия пост
# 7
 За мен неудовлетворението е много по -рушащ брака фактор от раздялата за известно време. След като връзката ви е силна, не виждам защо изобщо си задаваш този въпрос. Но важно  е и двамата да са приели,че го правите за общо добро. Обезпокоително е, че мъжът ти има колебания. Трябва да се уверите един друг, че нищо не е в състояние да застане между вас.
Виж целия пост
# 8
Помисли си как ще се чувстваш, ако не заминеш - неудовлетворена, пропуснала шанса си, изнервена от работата, която не харесваш. Тогава със сигурност няма да оцелее връзката. Още повече, че още нямаш дете.

 Peace Така мисля и аз.

Естествено, зависи от твоите приоритети.
Моето отношение е малко крайно - смятам че любов, която в един момент завършва, всъщност никога не е започвала. И никога не е била истинска. Особено пък ако няколко месеца раздяла са в състояние да я разрушат.

Няколко пъти съм била изправена пред подобен избор, и съм избирала кариерата - още не бях омъжена, нямах деца.
Сега съм "замразила" каквито и да било планове за кариера, развитие и т.н. Нямам и желание - и време де. Но нямам и разяждащи мисли от рода на "ако бях направила това и това тогава, сега ...", нямам за какво да мрънкам и да натяквам на мъжа ми, защото и той не ми е мрънкал, и не се е опитвал да ме манипулира, и да ме спира по някакъв начин.
Всичко с времето си, както се казва - сега си свободна все още - така че, действай  Peace
Виж целия пост
# 9
.И колкото повече мисля почвам да се чудя дали ще оцелее връзката ми с мъжа ми,която е доста силна-не сме се разделяли от както сме заедно,борим се за дете и т.н.

Ще оцелее.
А ако не оцелее - значи не си е залужавала.

Погледни тази тема: Връзка от разстояние

Много късмет ти желая!  Hug
Виж целия пост
# 10
Не пропускай шанса си.Често човек съжалява не за това,което е направил
а за това,което е пропуснал.нали не искаш един ден да обвиняваш него за
пропуснатата възможност.
Виж целия пост
# 11
Нека първо те одобрят, после се терзай. Винаги можеш да откажеш.
Виж целия пост
# 12
Нека първо те одобрят, после се терзай. Винаги можеш да откажеш.

Подкрепям. Не се терзай отсега за нероден Петко. Плюс това, в първия си пост казваш, че след обучението в чужбина може да ти се наложи да работиш в друг град, т.е. това не е сигурно и може да си останеш и в същото населено място...Помисли и върху варианта да преговаряш за оставане във вашия град, ако те одобрят.
Виж целия пост
# 13
Момичета,снощи говорихме пак и той ме подкрепя.Вижда,че мога да постигна повече. Колебанията му са нормални сигурно-нали няма да се виждаме доста време.Обаче не ме спира и се хвърлям с главата напред Laughing пък после ще му мислим.Иначе я видях и другата тема,има обнадеждаващи истории.Интервюто ми е скоро,тъй че стискайте палци.
Ерика,права си и аз така си повтарях,че като ме одобрят ще мисля,но колкото повече наближава,толкова повече се терзая.
Мерси за съветите,полезни са ми.  bouquet
Виж целия пост
# 14
Чудесно е, че те подкрепя и ти стискаме палци. Така е и редно! Само едно нещо ми хрумна и си мислех, дали го имаш предвид...  На повечето работни места, които са добре платени и както казваш с възможности за израстване, неофициално и също съвсем незаконно се сключват споразумения относно бъдещи бремености или по точно липсата на такива за определени периоди от време... Имам доста познати, които са подписвали дори декларации в този смисъл. Просто им се поставя условие - вие сте нашия кандидат, но тъй като влагаме средства и доверие и бла-бла-бла....Дано не е такъв случая!
Просто да го имаш предвид.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия