Да живеем в хармония със себе си -6

  • 44 927
  • 375
# 315
  Саденето на дървета в градска среда е позволено само от Паркстрой. Участвала съм в залесяването на междублокови градинки и беше голямо ровене в чертежи и всяка дупка беше изчислена до половин 1 метър. Следи се канализация ,положени кабели и разни други показатели.Така,че не може просто да се вдигнем да садим в град.  Cry
Виж целия пост
# 316
  Мисля,че все може да се ориентираме някак....  Thinking
  Колко хора си засаждат разни дървета и храсти под прозорците на блокове!

  Лошото е ,че в София има много площи,в/у които не можеш да направиш нищо,преди да бъдат пипнати със сериозна техника.Трябва да бъдат разравнени,разчистени от строителни отпадъци или от други боклуци...  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 317
Върбичка се сади до рекичка, защото пие много вода!! Освен ако не я поливате всекидневно!! Peace
Виж целия пост
# 318
обикновено комуникациите са на повече от 80- 100 см дълбочина... но все пак зависи на какво място ще се садят
в предблокови пространства не би трябвало да е проблем.
Виж целия пост
# 319
 И аз започвам да ви чета Wink
Виж целия пост
# 320
И аз имам нужда от повече хармония!
Виж целия пост
# 321
Ето ме и мен тук, връщам се назад да чета. Simple Smile
Виж целия пост
# 322
Момичета малко нахално ви пускам една приказка, дълга е, но силно ми се иска да я споделя точно в с вас защото виждате между редовете. Приятно четене, и прекрасна пролет ви желая.

http://ivalex.multiply.com/journal/item/39/39
Виж целия пост
# 323
Случвало ли ви се е да обичате без страх, без съмнения, без условия, без терзания дори….

Отначало да обичате силно и страстно, и отдадено, и очакващо, и търсещо, и желаещо, и………….. страдащоИ в резултата на това сякаш цялото ви същество да изгаря и да се ражда отново от тази обич……………. И после в един ден да имате усещането, че сърцето ви се е пръснало на частички от някоя дума или реакция…… И след това вместо нищото да изберете всичкото? Случвало ли ви се е?

На мен ми се случи. И тогава дойде онова от първото изречение най-горе…… И разбрах коя съм, кой е човекът и каква роля има в моя живот. И защо го обичам. Заради самата себе си. Заради това коя съм, когато обичам този забележителен човек. С всичките някогашни въпроси и борби помежду ни. Едва сега осъзнах какво отдаване представлява любовта. Отдаване на самата любов. И хармония между цялото мое същество и самото усещане за безмерна любов.



Е, има значение и това, че този човек е забележителен (в моите очи) с цялата си сила и страстно отношение към всяко нещо, с което се захване в живота си.

И някъде във времето след падането и ставането, престанах да възприемам темата за любовта си толкова сериозно. Подходих към нея с пълна свобода. Тази сутрин се замислих по въпроса, провокирана от това. Някакси се чувствам на 100 и половина по отношение на тази моя любов….. На любовта изобщо.

Толкова съм щастлива днес. Изпращам и на вас щастие, момичета.
Виж целия пост
# 324
Рози и рози  bouquet
Виж целия пост
# 325
Прекрасни сте  bouquet:
Passiflora, ще се възползвам от това с върбичката Hug
Виж целия пост
# 326
Момичета, на Великден вечерта ще излъчват по телевизията филм за нашето изкачване на планината Синай в Египет тази зима................ Поканвам ви да го гледате и да споделите с всички нас още веднъж това вълшебно преживяване.
Виж целия пост
# 327
Христос възкресе!!

Виж целия пост
# 328
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ

Живи и здрави! Светлина, топлина, хармония да изпълват земните ни дни!
Виж целия пост
# 329
Да побутна темичката с нещо, което много ми хареса /прочетох го във Фейсбук/.

Разговор между две бебета

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Невярващото бебе: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Вярващото бебе: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Невярващото бебе: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот -пъпната връв – и без друго е твърде къса.

Вярващото бебе: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Невярващото бебе: Но никой не се е върнал оттам!Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Вярващото бебе: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Невярващото бебе: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея, без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама – следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Вярващото бебе: Не, не мога да се съглася с теб.

Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят.

Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия