Да живеем в хармония със себе си -6

  • 44 929
  • 375
# 90
Fotina, eto linka http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=%D8 
Виж целия пост
# 91
Ивалекс мерси за филмчето,отдавна искам да го гледам,но като не го намирах със субтитри и се отказвах да гледам,сега го изтеглих и гледах филма  bouquet,Благодаря ти още веднъж
Виж целия пост
# 92

Хармонията е в нас, само трябва да и позволим да се прояви... щастието и любовта са заразителни. Дори само на един човек още да заразим с това ще е велико - можем да го предадем на децата си.

Ако позволите и аз да се вмъкна при вас,защото силно подкрепям мнението на Крен.Убедила съм се ,че доброто е много заразително и един човек в колектива е достатъчен да промени атмосферата наоколо !Какво по-хармонично от това ! Simple Smile Не знам дали ми е от датата на раждане/6-то число на месеца-число на Венера/,но съм силна радетелка на доброто и ме дразни грубостта в отношенията между хората-това е пагубно според мен за нас човеците Sad
Виж целия пост
# 93
Хайде и аз на опашката за хармония.
 Hug
Виж целия пост
# 94
Мале какви хубави темички съм проспала ooooh!  bouquet
Виж целия пост
# 95
Искам да ви кажа, че за мен неусетно се измества темата....
Аз също писах за отношенията в семейството, за децата...
Смятам че наистина хармонията може да бъде само и единственно у нас. Ако аз търся хармонията вън от мен означава да съм зависим....
Предлагам да се върнем към себе си и да споделяме как намираме хармонията у себе си, каквото и да се случва около нас???
Аз в момента осъществявам много важен избор и решението ми е да бъде
любов и хармония
вместо
скандал и раздяла.
Неискам да кажа, че не ми пука. Напротив. Просто ми омръзна да бъда зависим от решенията на друг? Той има собствено право на избор и явно го упражнява Simple Smile
Не го правя и напук - т.е. не го правя за да неутрализирам избора на другия човек. Просто се чувствам достатъчно добре за да си причинявам кошмари...

ЧОВЕК, харесва ми как мислиш. Принципно и аз също така мисля, но на практика какво се получава...

Да, съгласна съм ...и силно вярвам, че хармонията е вътре в нас, но как всъшност да я постигнем......някаква шизофренична изолираност и да съм си хармонича просто....как да стане....утопия.......
Реалната хармония, мисля, е да знам какво да направя за себе си /за душата си, за тялото си/, да знам как да общувам с детето си, със света........ще кажем интуиция, усещане за нещата как да станат........да, а колко е претъпена тя, забулена от предразсъдаци, реклама, реалита, филми....промили мозъка ни и изпразнили душата ни.........
.....и другият фактор - липсата на време, да лавираме между сто неща, все по-трудно да намираме време за себе си, това ми действа обезличаващо......
....та в този ред на мисли, аз не мисля, че сме се отклонили от темата, споделейки за децата си.... Hug
Виж целия пост
# 96
  fotinaklaros , познавам себе си, когато те чета
Виж целия пост
# 97
Аз мисля,че фокуса на мисли се променя именно заради нас и усещането ни, че се поражда промяна.В душите,които търпят еволюция.

Намесвайки децата и отношенията ни семейни,е отново път към себе си/поне за мен/.Разбира се,това не означава отклоняване от пътя.А просто пристан за размисъл. Simple Smile
Виж целия пост
# 98

ЧОВЕК, харесва ми как мислиш. Принципно и аз също така мисля, но на практика какво се получава...
Аз също разпознавам себе си в думите ти..дори съм в такава ситуация в момента - странна за мен и околоните вероятно..това е най-голямата ми дилема - взаимодействието и живота ми с околните.. как да съм хармонична когато всичко ми омръзна - приказките, проблемите, шегите, дребнавост, новините, управляващите, лъжите, лицемерието, лъжлива красота , липса на истински , искрен разговор ... и още и още.. сигурна съм, че такъв въпрос е бил актуален и преди няколко години и, че човек смята , че няма изход и ето на, аз съм жертва на обстоятелствата... но , как да ходиш нахилен по цял ден и да си казваш живота е прекрасен, когато навън той не е?! Да бъдем гъвкави ли е отговора, да си затваряме очите ли, постоянно да махаме с ръка , да приемаме предизвикателствата и да се променяме спрямо тях ли е решението, да търсим добрите страни постоянно ли или да си повтаряме, че този проблем води до нещо по-хубаво ... а това не е ли малко странно и дали наистина води до нещо по-добро или аз съм само един глупав наивник?! А истинската вяра и увереност как се пораждат те, как трепва и излиза наяве над всичко, някой знае ли отговора..знам, че наистина трябва време, усамотение и вглъбяване, вътрешен разговор и търсене на душата , не Егото...
Явно е време за нов сценарий на филма в който живея  Heart Eyes
С радост чета размислите ви за децата, мен ми предстои , моята дъщеря е само на 10 месеца, но вече има нужда от сериозни напътсвия Heart Eyes
Виж целия пост
# 99
Това е от друга тема - "Кой съм аз", но приляга и тук идеално...
Човек се усеща наранен, когато приема лично нещата, които стават около него. И тук идва мястото на "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис- едно от тян е Не приемай лично, защото :
Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.


А, и всеки слага своите очила, през които гледа света- важното е да слушаме и усещаме себе си- за да разберем кой съм аз Simple Smile
Виж целия пост
# 100
Загубила съм ви пак, напоследък май все това правя.
А замисляли ли сте се, че ако живеем в хармония с природата, живеем в хармония и със себе си.
Виж целия пост
# 101
Това е от друга тема - "Кой съм аз", но приляга и тук идеално...
Човек се усеща наранен, когато приема лично нещата, които стават около него. И тук идва мястото на "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис- едно от тян е Не приемай лично, защото :
Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.


А, и всеки слага своите очила, през които гледа света- важното е да слушаме и усещаме себе си- за да разберем кой съм аз Simple Smile
     Не се сдържам да не допълня горния цитат със следното:

ЧетИрИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

Бъди безгрешен в словото си

Говорете прямо и честно. Говорете само това, което действително мислите. Избягвайте да говорите това, което може да бъде използвано срещу вас, и не клюкарствайте за другите. Използвайте силата на словото за постигане на истината и любовта.

 
Не приемай нищо лично

Чуждите работи не ви касаят. Всичко, каквото хората говорят или правят - това е проекция на собствената им реалност, това е техният собствен сън. Ако изработите в себе си имунитет към чуждите възгледи и действия, ще избегнете много безполезни страдания.

 
Не прави предположения

Намерете в себе си смелост, когато не разбирате нещо, да задавате въпроси. Също така ясно изразявайте това, което искате да кажете. В общуването с другите хора се придържайте към максимална ясност, за да избегете недоразумения, да не се разстройвате и да не страдате. Спазването даже само на това споразумение ще промени напълно живота ви.

 

Всеки ден давай най-доброто от себе си.

Вашите възможности не са винаги еднакви: едно е, когато сте здрави, друго е - когато сте болни или разстроени. Но при всякакви обстоятелства давайте максимума от себе си и не изпитвайте угризения на съвестта, не обръщайте внимание на упреците по ваш адрес и не се самосъжалявайте.

 

 из "ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ",   дон мигел  руис
Виж целия пост
# 102
Това е от друга тема - "Кой съм аз", но приляга и тук идеално...
Човек се усеща наранен, когато приема лично нещата, които стават около него. И тук идва мястото на "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис- едно от тян е Не приемай лично, защото :
Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.




Колко точно казано. Чета го за пръв път и то в момент, в който имам нужда от тези думи! Време е да си взема книгата, че все още е в списъка с чакащи покупки.
Успешен ден!
Виж целия пост
# 103
Селма, това ли е цялата книга?

http://zashto-kak.hit.bg/sporazumeniq.htm
Виж целия пост
# 104
Селма, благодаря за този цитат  Hug

имам на работата проблем с един колега.
отказах да влизам в директен сблъсък с него (като му кажа нещо и изпада в истерия  Rolling Eyes , а уж ми е шеф  ooooh!)
отказах да му влизам в игричките от негативност, злословие и сарказъм и го оставих да се дави в собствените си страхове.

резултатът не закъсня - едно по едно нещата, които ме дразниха започнаха да се решават в моя полза  Simple Smile
и общо взето спазвах това, което си цитирала  Hug

определено съм доволна от промяната и което ме радва - в хармония съм със себе си, защото съм доволна от работата ми... Blush
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия