АВГУСТовските деца ще бъдат най-желаните цветя - тема 9

И аз да си кажа за размерите макар че малко ме е срам... 
Вече се търкалям  по улицата висока съм 156, а на консултацията ме измериха 82. Но аз качих доста точно преди да забременея и си спомням, че на първото мерене което беше към 2 месец бях към 72. 
Относно зачеването. Ние решихме че е време да правим бебе, и психически се подготвихме за дълъг период на опити/и двамата сме на по 32/, то пък бебо стана от първия път.    Явно съм нацелила овулацията.
Днес си разбрах резултатите от изследванията. Имам Хемоглобин 110 и ми предписаха хапчета, както и някакви гъбички и ми предписаха Клотримазол.  При което вече съм ошашкана отвсякъде. Няма и причина за подуването на краката, а пък те вече са като козунаци - огромни.

Ами много здравословно се храните, аз още повече започвам да се чудя от къде ги качвате тия килограми 
Аз ям (ядях, че нали сега се ограничавам уж) и сладолед, и шоколад, и хляб и пържени картофи, и закуски, и пица и какво ли още не(все неща, от които преди съм се ограничавала доста). Ако се бях хранила като вас сигурно щях да съм най-много 3-4 кила отгоре. Наистина е въпрос на метаболизъм(макар, че моя хич не е бърз) и на повече движение.

Здравейте, момичета. Най-после и аз да се включа в темичката.
Ние успешно се върнахме от Испания, полетите минаха добре без никакви проблеми. Там падна голямо мързелуване, обикаляне по магазините, глезене и какво ли още не. Не смея да се претегля, че нали на мама гозбите са най-хубави... а всеки ден първо, второ, трето - направооо не ми се мисли.

За сметка на хубавото ни прекарване обаче, последните дни за мен бяха истински кошмар.
Болките в срамната кост се увеличават с всеки изминал ден, до степен вече и трудно да се обличам. Вървя като патица, много ме боли.
Освен това в неделя бельото ми беше мокро, като от вода (не беше течението, което по принцип имам) и много се уплаших да не е околоплодна течност. Звънях на лекарката ми, тя каза спешно на другия ден рано сутринта при нея. Отидох, прегледа ме - всичко било наред, матката нормална, няма изтичане, но се притесняваше и ми препоръча да вляза в болница, където ще ми правят някакви проби какво е точно това, което изтича. Много ми беше притеснено и се съгласих. Събрах багажа набързо и хоп в болницата. Там обаче нямаше място в гинекология и ме приеха в предродилна зала     Сложиха ме да лежа редом с родилките, да не ви разказвам сега на какво се нагледах (на мен ми е първа бременност и шока беше голям). След това дойде завеждащата отделението, прегледа ме - каза че всичко е нормално, нямам повод да се притеснявам, не е околоплодна течност. Видя ме и на ехографа, където пък каза - момиченце. (до тогава ми казваха два пъти момче, сега не знам на кого да вярвам, но както и да е). Пак ме върнаха в предродилна зала да чакам. Тогава дойде друг лекар, вика "Трябва да те прегледам и аз". Такъв отвратителен, болезнен вагинален преглед с ръка до сега не съм имала. Беше ужасно болезнено, да не кажа, че се почувствах почти изнасилена   Както и да е. Попитах след като са сигурни ,че не е околоплодна течност защо ме приемат. Не можело, такива били правилата, трябвало да стоя три дни. Почувствах се като в капан, като затворник. Вкараха ме в родилното отделение, защото в другото нямаше места. По две системи на ден с магнезий ми слагаха, плюс невробекс таблетки и но-шпа инжекции. При все, че аз нямам никакви болки в корема или кръста. За болките в костта ми казаха, че няма лек и така ще е до края и ще се увеличава болката, защото тазът се разширява и явно аз съм по-чувствителна. Сестрите идват, сменят ми системите, питат ме дали ми се е успокоило коремчето. Да, ама мен на коремчето нищо ми няма!!!   Гледат ме тъпо и продължават да ме наливат... От притеснение, от чувство за безпомощност, от тези системи - имах чувството, че главата ми ще се пръсне, така не ме е боляла глава през целия ми живот. По цели нощи обикалях отделението, не можех да мигна, задушавах се там... и се нагледах и наслушах на неща, от които в момента нямах никаква нужда... Сега не знам как ще отида да раждам, след всичко това (дано поне до август позабравя малко). Бебчо мисля, че усети колко съм неспокойна и през цялото време не спираше да се бунтува, имах чувството, че прави пируети и салта в корема ми, милото ми. Само мисълта, че всичко е наред с бебето ме успокояваше, но честно ви казвам, ужасно съжалявам, че бях подложена на всичко това без никаква причина.  
Но както и да е, вече съм си вкъщи. Цял ден спах, понеже докато бях там не успях да мигна и сега съм малко по-добре.
Е, поне ви се оплаках, та ми олекна малко.

Погал по тумбачетата и се пазете от негативни емоции!  

ама наистина много здравословно се храните! misleto, според мен, ти наистина ядеш страхотно малко!! 

аз нямам явно почти никакви здравословни навици и се храня абсолютно безразборно с всякакви вредни неща! откакто съм бременна се опитвам да конртолирам нещата (напр. започнах да закусвам, което не съм правила никога преди!), но дългогодишната практика си казва думата и ми е много трудно - ям по всяко време на деня разни произволни неща, а вечер хапвам много късно.. посред нощ почти! напълняла съм с околко 7 кг и чисто субективно ми се струва, че съм придобила съвсем мамутски вид! всъщност по-скоро ми е неприятно, че непрекъснато съм гладана - никога не съм усещала такъв глаааааааааад!! какато си седя и си работя на компютъра примерно, се хващам, че си представям разни неща за ядене..
 

а пък много ме притеснява, че ужасно ми се пие бира!! и колкото по-топличко става, толкова повече ми се пие.. но много се притеснявам, защото все пак си е алкохол! вие пиете ли бира понякога?

Либи, много съжалявам за преживяното от теб  
В Западна Европа не искат да ги видят преди раждане, а тук пък обратно - тъпчат с лекарства за щяло и не щяло, само и само да си гушнат паричките по клиничните пътеки  

Либи, много съжалявам. Дано сега бързо забравиш. И давай смело напред.

Както казва Кори, и българските лекари прекаляват понякога. И на мен ми беше минало през ума, че тука се оплаквам от липсата на внимание, но ако бях в БГ, досега с това кървене в началото и контракциите от месец насам, сигурно щеше да се е намерил някой да ме бутне в болница да си поседя и аз да се порадвам на обстновката. И тогава пък от това щях да се оплаквам и да си мечтая да съм в Англия

Относно хапването и аз съм като някои други - ако не ям няколко часа, буквално премалявам. Преди бременността изобщо не бях така, изкарвала съм по цели дни без нищо.

И за биричката да се изкажа - откакто влязох в пети месец, си позволявам по бира, бира и половина веднъж на седмица. А една седмици даже и на два пъти, защото имах рожден ден и трябваше да черпя

Либи- истински кошмар си преживяла. Няма ли друга болница,която да избереш като настъпи момента на раждане?

jennie.to,bonniem  - има безалкохолна бира,от нея няма ли да можете да пиете,поне малко ще претъпявате глада за бира.
 
Да допълня, че веднъж -2 пъти в седмицата си позволявам по-калорични храни,спагети,пица,пържени картофи или нещо друго за обяд или вечеря.

И аз мисля , че по една биричка от време на време няма да навреди 

misleto, често да ти кажа, дори и не съм се замисляла за безолкохолна бира. Просто защото не смятам, че нормалната, в посочените количества, вреди А и аз бях славен пияч преди бременността, срамота е да си залъгвам организма, който така вярно ми е служил, с безалкохолна бира

Иначе на мен и водка с портокалов сок страшно ми се пие, и червено винце на корем, но за тях определено ще изчакам

Аз съм пълно дърво на тема бира, така че хич не ме слушайте много много

На мен пък доктора ми каза че една биричка дори е полезна, както и една чашка червено винце, особено при липса на желязо (или нисък хемоглобин, не мога да се сетя кое от двете беше). И на мене някой път супер много ми се допива биричка и си пийвам по една малка, няма никакъв проблем.
Лелее като гледам как се храните, толкова здравословно, аз не мога така, дори преди когато постоянно пазех диети, никога не съм можела да ям нещо, което не ми е вкусно само защото е полезно. Мразя овесени ядки, черен хляб и тем подобни. Освен това черния хляб ми прави толкова непоносими киселини, че е ужас ако го ям. Пълнозърнест - да, харесва ми, но черен - никога.
Аз пък абсолютно си ям каквото ми се яде, но не прекалявам с количеството, ако ми се яде мекичка, ям мекичка, същото е с баничката, сандвича рано сутрин или вафлата следобяд ако ми се дояде сладко(обикновенно ям плод, но понякога просто ми се прияжда вафла примерно). Обикновено на обяд ям супа или салата някаква, но ако има някакво ядене, което да ме съблазни си вземема манджа но без хляб. Пазенето на диети, особено сега смятам за безумие. Съжалявам ако съм обидила някого, не това ми беше целта, просто исках да си кажа мнението.

Не искам и аз да обидя някого, обаче ми се струва че прекалените неща не са добре за никой-хапвам си каквото ми се яде-оставям организма ми да ме води, мисля че не ме  е подвел, защото пак той не ми дава да преяждам. Не виждам да съм наддала повече от другите според това което сте писали.

Момичета, не става въпрос само за"колко" ядете , а и за това "какво" ядете. Освен това ако организма ви не приема необходимото количество калории пак ще дебелеете, защото го поставяте в стресов режим , в който той решава ,че трябва да се запасява и започва да складира. Аз ще също ще дам пример какво ям. На закуска винаги по едно кисело мляко( понякога с плод, понякога с една лъжица мюсли, понякога без нищо) .Ям био кисело мляко или домашно ,защото другите са пълни с нишесте, следователно и с въглехидрати. На обяд ям или пържола със зеленчук (мазна пържола,животинските мазнини са  важни ,защото помагат за усвояването на витамините и веществата.Почти всички витамини са мастно разтворими.Което ме подсеща и за рибеното масло- ако не го приемате с мазнини само го хабите- не се усвоява и се изхвърля после). Може и две пържоли да изям- колкото ми се яде. Следобяд ако огладнея (което рядко се случва след хубав обяд) ям плод. Вечер пак нещо с протеини, ако е сухоежбина- 2 варени яйца например, малко месо, салата, и млечни на корем- сирене , кашкавал , такива неща. Хляб не ям, картофи не ям, сладко също. Не пия никакви безалкохолни - само вода и мляко. Като ми се дояде шоколад -хапвам малко. Предпочитам обаче черния, по-вкусен ми е. Висока съм 168см, започнах от 55кг, сега съм 61. И с предишните бременности бях на месец с по 1кг нагоре.Между другото тогава бях вегетарианка. Хранех се само с пълнозърнест хляб (по 2 филийки бонус на ден например), плодове, зеленчуци, и много млечни. И пак не ядях по-горе изброените неща. Не е метаболизъм,защото след пубертета, преди да почна да се интересувам какво слагам в устата си си бях пухкава. И сега ако взема да ям мърляво разни боклуци качвам веднага. Освен това ходя два пъти седмично на тренировки...Лятото карам кънки и колело.Дори и като съм бременна. Подбора на храната си не го правя защото искам да съм слаба, а защото искам да съм здрава. Не съм съгласна с "оставям организма да ме води", защото смятам ,че вкуса се възпитава. Ако оставя децата да ги водят организмите им , ще ядат само зрънчо , чипс , корнфлейкс и щоколад. Вероятно и аз ако се оставя на прищявките си съвсем скоро ще почна да се храня така- първо защото е вкусно, второ защото е лесно (всичко е в пакетче и на една ръка разстояние, няма нужда от приготвяне) и трето защото е евтино.
Относно килата- и с двете си бременности качих по 9 кг, от болницата излизах с по 5 надолу (бебетата бяха по 3.300-3.500), свалях по още два за седмица и другите два си ги носех с бюста докато спра да кърмя 

и аз преди бях "славен пияч" и сега ми е малко кофти така... пробвах безалкохолна бира, но честно казано имам чувството, че няма нищо общо с истината и хич не върши работа за залъгване..

bonniem, много ме успокои - аз си мислех, че има нещо нередно в мен през цялата бременност да ми се пие алкохол... но засега си позволявам да "открадна" по някоя глътка от чашата с вино на мъжа ми и това е..

И на мен ми се допива винце и пия по една чашка чат-пат.