Шийка на матката 2см?

Защо толкова ни се сърдиш, чак ни наричаш злобни. Все пак си имала конизация, това не е шега работа и предполага, че бъдещето забременяване трябва да е внимателно следено.

писах тук, защото при търсене по дума "шийка" ми излезе тази тема, искаше ми се да прочета нещо споделено от непрофесионалисти, преживяно, не съм имала за цел - аз самата да разказвам, но попадайки на темата, прецених, че моят опит - може да е полезен някому

не мисля, че тук е място за съд, обвинения, порицаване - никъде не съм писала някой "да прави като мен", дори не разбирам - защо това продължава и кому е полезно

писаното то мен провокира въпроси на лични съобщения - за което изобщо не се учудвам, ако аз самата бях допуснала, че ще срещна толкова негативизъм - нямаше да пиша изобщо, но така или иначе - вече е факт

и в заключение - това очевидно щем е последното писано в тази посока - не мисля, че съм безотговорна, взимала съм решения - според собствената си критическа преценка, с оглед фактите, с които съм разполагала

Вие няма как да знаете - какви са били обстоятелствата, как съм забременяла, защо и т.н., че и да ме съдите, нелепо е

Майко мила   a.l.e.n.a , като ти чета писанията ми става ясно за какво бездушие говориш, обаче само едно не мога да разбера: защо си се вманиачила така в работата си, да не би да ти е частен бизнес или по-важна от детето ? Стой си спокойно, лежи си и не мърдай, кротувай докато дойде ред на бебчо да излезе.
А тези лекари бездушни не си правят сметка, че все някога и те ще паднат в ръчичките на друг такъв, с ампутирано сърце.

да, сигурно така изглежда от страни, но в никакъв случай детето не може да бъде по-маловажно от каквото и да е и ми беше странно да преживея онова "отнасяне" - като влюбен - каквото и да правиш ....само за него си мислиш (бебето), кога ти е следващия преглед, как ще му видиш сърцето.....колко мм е станало и т.н., но за разлика от влюбването тук емоциите не са така взривни, а с някаква благодат…

всички майки около мен, може би - за да не ме плашат ми говореха - как до последно са шофирали, ходили на работа и колко лека бременност са имали и аз го приемах за нормално, макар, че започваше да ми тежи и хич не ми беше много леко; особено със сутрешното гадене - не съм повръщала, но изобщо не можех да стана, с някакъв адски напън отивам на работа по обед .....и понеже всичко си чака стоя до късно, прибирам се парцал....

когато започнах да мисля да спирам – прано - майка ми и мъжът ми, като ме познават - ме стимулираха - да не спирам работа, че това ме държало
 
иначе - самото забременяване беше желано, малко въпрос на емоция - таткото много настояваше, аз се инатях - да е по-късно и така - като склоних - не очаквах да стане веднага, повечето ми приятелки имат проблем с това от години и очаквах да се случи поне след година; не бях готова за тази стъпка и някак всичко стана като насън

после направих план как ще си предам работата за шестте месеца на 2010г. – да я разпределя по хора, да ги обуча, да съм сигурна, че се справят и причината да се налага да ходя изобщо и да не спра изведнъж е, че от това което правя - зависи работата на много други хора и е някаква отговорност, не може да отрежеш с ножица и да кажеш – край – това са съдби на хора…и всеки разчита на теб, къща храни….

иначе – като не ми е било добре – със седмици не съм ходила, шефът ми е много разбран, много добре се разбираме и преди не съм била безотговорна - да кръшкам и имам цялата му подкрепа, както и на всички колеги; не смеех да го споделя по-горе, за да не се натъжи някой друг – но имам подкрепата на всички около мен – мъжът ми, семейства ни, приятели, колеги…и съм много щастлива и обгрижена в това отношение…затова горчилката намира къде да избие някъде другаде

така или иначе, като стана ясно, че ще лежа (първата седмица като бетонно трупче в леглото ) – опитах да работя от в къщи – поне да приключа започнатото, но от хапчетата съвсем не бях в състояние и беше тоталния край; малко по малко се понаместиха нещата….сигурно е за добре и хората около мен (на работа) да свикнат да бъдат по-организирани, отговорни; дълбоко вярвам, че всичко се случва за добро и ни учи….дори да не го осъзнаваме

и така…сега не мисля за работа изобщо, виждам се с колегите често, но в личен план, все някой пита по за нещо, но това не ме тормози

вече мисля за второто бебе, а мъжът ми иска 3 наши + 1 да си осиновим…ама това е много напред във времето; за каквото имаме сили – ще го направим ))