http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5563& … =5&id=0000901
и се учудих от една страна, че никой не я е коментирал. От друга се замислих, че съм изключително против свободния брак. Не харесвам парадирането на хомосексуалистите и тяхната натрапчивост (добре, че не всички са такива). Искам да бъда жена, а не "робот", както се е изразил Петър Гюзелев, и искам просто нормален мъж до себе си. Не мъжкар, не мамино синче, а просто мъж, който споделя визията ми за семейството, поема си отговорностите и третира нуждите ми наравно със своите.
Не смятам, че има нещо лошо мъжът да осигурява семейството, а жената да има спокойствието да украси дома, да има времето за децата и за приятната вкусна вечеря, за усмивки и общуване. На практика го нямам, макар, чукчук, бракът ни да е много здрав вече 9 години. Също не мисля, че кризата е виновна за отвратителното отношение към жените в България. Моделът на поведение се предава от поколение на поколение и става все по-зле. Аз яростно отказвам да ме третират като слугиня и все пак бавно, но сигурно се канализирам в представите на мъжа ми, вместо да го обърна към реалността, че работя повече от него, изкарвам повече пари, а поемам 100% от работата вкъщи, възпитанието на детето, планирането на всичко, докато той просто... присъства. И претендира за внимание, обгрижване и какво ли още не.
Искам нормални жени с претенции, защото твърдо вярвам, че сами сме си виновни. Ако всички тропнем с крак и кажем - стига! И направим така, че да се потрудят, за да ни спечелят, ще е друго.