
Деска, дано не е нещо сериозно при Саши.

Моето малко бебенце е с Варицела!
Атадарче, май е от времето това кофти настроение.
Виж какво, не се тормози толкова. Прави каквото ти диктува сърцето! Щом искаш да гледаш Ого до 2г. то го направи така, както ще се чувстваш добре.
Не виждам зор да запишваш дребния на ясла толкова рано, щом не искаш да го пускаш сега. Отпиши го, гледай си го, наслаждавай се на майчинството, защото мишките растат толкова бързо и неусетно, че в един момент се питам.."кога беше бебе, кога стана голяма мома?" Гледах Ема до 3г. и не съжалявам. Понякога идва в повече, но няма как, всяко нещо омръзва на моменти. Имах възможност да си седя у дома и се възползвах. Сега да си призная ми идва в повече. Искам да пусна малкия на ясла др. пролет, но още не е ясно дали ще стане.
Колкото до 62годишната майка....аз съм скептично настроена. Не подкрепям подобни неща. Това е няккво гъделичкане н егото-"виждате ли и аз мога!!!"
Мисля, че за всичко си има време, ама това са моите разбирания.Още повече, че даряването на яйцеклетка крие големи рискове, а някой е рискувал, за да задоволи каприз на една баба, а хиляди жени чакат за яйцеклетки... Не ми се говори по въпроса, че е широка тема...
Моят опит с гърнето е следният...
Ема започнах да я слагам на гърне щом проседя. В момента, в който се научи да се изправя сама-към 10м. стана мисия невъзможна да я задържа на него. Естествено се отказах и гърнето стана паметник вкъщи. В един момент, около 2г. Ема сама пожела да седне на него, донесе го и точно за седмица махнахме памперса. Нощния месец по-късно.
Та изводът е, че за всичко си има време и децата сами показват, кога са готови за дадено нещо.
Не ми се връзват нещата. Малкото бебенце, което се е родило 500гр. е в риск и може да го оперират.
и още няма яснота и гаранции. и с другото нещата не са по - розови - горките дечица!!!
!!!



Сега започваме инхалации,противоалергичен сироп Фенистил,калциев глюконат и Зинат 