Защо не ме послуша?

Добре е човек да се вслушва в желанията на децата си, но това вашето не спада в тази категория, май...
Притеснява ме това с "бягството". За дъщеря ти училището не е възможност за образование и бъдеща реализация, а бягство. Тъпо е. Ако и на новото място не и хареса, накъде ще бяга тогава?
На ваше място не бих позволила на толкова нестабилно момиче да напусне дома си и контрола ви. Мързелът си е мързел, но отказът от решаване на проблемите и бягството от тях ще и донесе много проблеми в бъдеще.

  Ей това ме разби. Какво значи да я мързи? Вие къде сте били? Заинтересоваността на децата и стремежът към успех се " насаждат " още от началното образование.  Не е имало нужда да я натискате да учи някъде! Трябвало е просто да и се даде възможност да разбере , че за нея е важно доброто образование , и какво точно би искала тя!
 Колкото до въпросът ти - би трябвало да си отговориш сама 
 Желая ти успех!

Тофита,за да иска да избяга от града и съучениците си ,явно има причина-нещо се е случило ?Може мързела да е единствената причина , ако е така и детето е изпуснало шанса си за езикова след 7 клас ,дали ще има сили да се справи с приравнителен след 8 клас -също може да се влезне в езикова гимназия ,стига да има места  ?Иначе децата винаги обвиняват родителите си за своите неуспехи,важното е това да се преодолее и да продължи във вярната посока .

А вие самите наясно ли сте защо иска да бяга от съучениците си? Не може това да се случва просто ей така, защото на нея така се иска в този момент. Ако знаете - разрешете проблема, помогнете. Както пише едно от момичетата - тя не може да бяга от всички места на които учи. Може проблема да е във нея, а може във вас или в нещо и някой друг. Проверете го това най-напред ако искате да помогнете на детето си...

Има СОУ-та с разширено изучаване на език, има езикови курсове извън училище, които дават много добра подготовка. Вината, ако тръгнете да я търсите ще я откриете и в двете страни. Въпросът май е повече тя да реши какво иска да учи, а не къде, и да намери сили да отстоява това, което е решила. Тогава отговорността ще бъде изцяло нейна да довърши нещо започнато. Вашата роля ще бъде да и го напомняте честичко. Успех!

До една определена възраст родителят има по-реален и точен поглед върху нещата и е неразумно да се доверим на преценката на детето. Не знам как така сте я оставили да ви заяви "ами мързи ме, не ми се кандидатства". Аз не съм способна на подобен вид толерантност. Моята дъщеря сега е в пети клас и вече я подготвям за идеята, че ще се кандидатства. Избрала съм къде - сега възможностите са доста големи, но от всичко, което имам предвид като уместно и подходящо ще й дам да избере сама. Ще бъде чудесно, ако моята идея за нещата и нейното желание съвпаднат. Да, детето ще има възможност да избор, но съответно моите предварителни преценка и нагласа. Защото когато аз избирам, то съм преценила какви са нейните възможности, какви са нейните интереси, как би се развила евентуално и по-нагоре. А 12 годишната ми дъщеря едва ли ще има чак толкова широка перспектива напред, когато прави своя избор и преценка. Затова сме родителите - за да насочваме, мотивираме и подкрепяне. Изобщо не мога да си представя тя да ми каже "ох, мързи ме. няма пък!". А още по-малко ще може да си позволи да ме обвинява и да ми поставя условия.

Във вашия случай аз бих се наложила може би, макар че предпочитам точно на тази възраст детето да е убедено в това, което трябва да направи, а не просто да се остави да бъде подложено на родителски натиск. Защото в тази степен на образование е много важна личната мотивация. Но при вас не знам как би се получило. Бих потърсила училище с езикови паралелки /сега поне такива с лопата да ги ринеш/ и бих я убедила да смени училището, но да е такова с подходяща езикова паралелка и да е в града, където да мога да съм до нея.

Да, именно. Със това, че вие трябва да сте до нея на всяка цена съм напълно съгласна. В момента има нужда от подкрепата ви.

Аз мисля , че детето трябва само да направи избора си . Родителя е добре да изкаже мнението си и да го подкрепи с доводи , които да убедят детето в правотата му , но последният избор да направи само.

За съучениците си казва, че тези хора я отвращават и след като завърши не иска да се засекат на улицата, не дай си Боже да са в едно училище.
С баща й мислехме къде може другаде да учи, предложихме й това с приравните изпити - НЕ, класът вече се бил опознал, тя щяла да бъде новата дето е връзкарка и докато те се мъчели с приемни изпити в седми клас тя минавала между капките и влязла при тях в девети.

Абсолютно е права Как`Сийка.

Явно детето има проблем в училище. Сериозен проблем. За вас може би е нещо незначително, но за нея достатъчно важно. Трябва да работите в тази посока. Налагането без да се отстрани първопричината няма да доведе до нищо добро. А ако едновременно с това научи и език, какво по- хубаво. За дете в пубертета средата е изключително важна и то едва ли ще иска да ''бяга'' просто така. 

Аз лично смятам, че трябва да послушате дъщеря си. Родителите трябва да могат да дадат съвет, обосновано да обяснят защо мислят, че нещо е по-добро. Да подтикват детето си да се стреми към по-добро училище, но не и да се налагат... дори да сгреши в избора си, вие сте тези, които трябва да го подкрепят.

Тя  казва, че класа й не се отнася лошо с нея, но отношението й към другите я дразни. Тя не иска да общува с такива хора, но въпреки, че й казвам, че винаги ще има такива и тя не може да избяга от тях - независимо дали отиде в ново училище, нов град, ако искате и нова държава.

Ние с баща й й казахме защо искаме да учи в това училище, причините защо го предпочитаме, докато тя просто казва НЕ - без предложение за ново училище, просто за да ни противоречи, а не да ни убеди, че нейния избор е по добър.

Не знам какво да ти кажа... от позицията на една понякога непокорна дъщеря знам, че понякога човек просто трябва "да си строши главата сам"... някои уроци се учат само от опит. Слава Богу, моите родители винаги са били до мен, когато съм учела житейските си уроци. И въпреки че "казах ти, че така ще стане" е най-честата реплика в такива случаи, рамото на което да поплача също винаги е там...

И аз смятам, че при вземане на решение за избор на у-ще децата трябва да имат последната дума. То ще учи там и е необходимо да има мотивация. Но тук нещата ми се струват по-сложни. Бягството не е решение на проблема. Ежедневно се сблъскваме с хора, които не ни харесват. И намираме начин да продължим и да се сработим с тях.
От една страна мисля, че трябва да поговорите на тази тема. И от друга страна нека тя да предложи у-ще. Да си размърда мозъка. Най-лесно е да каже мързи ме.
Вижте какви интереси има и и предложете варианти. А в 8-ми клас би трябвало и тя да има мнение и да не разчита само на вас.