Защо не ме послуша?

Не съм съгласна с това, че избора трябва да бъде само на родителя. А детето? Къде в случая е то? Нали бъдещето е негово? И не бяга ли вашето дете именно от избора на родителя, защото то самото не е имало право на дума...???

Тя сама ми е казвала, че иска да избяга от града и от съучениците си.
През годините тя смени много от предишните си интереси и това, което може да си избере сега в бъдеше може да не й хареса и да ни обвинява, че не сме  се наложили, каквато беше ситуацията седми клас.

Честно казано, изумявам се винаги, когато чуя колко самоуверени са някои възрастни по отношение на "най-доброто" за децата. Аз от малка съм научена да мисля със собствената си глава и да взимам решенията, които засягат мен, както и да си нося последствията след това. В 7 клас и дума не е ставало някой от родителите ми да упражнява натиск къде ще продължа да уча. В същото време, разбира се, и никой с нищо не ми е бил длъжен. Т.е. ако бях поискала да отида да уча в чужбина, например, и нашите нямаха фин. възможност да ми го осигурят, нямаше да тропам с крак. Но да ми се налагат в избора дали да е езикова или математическа гимназия, например?!
Едно дете според мен може чудесно да преценява кое е най-доброто за него, освен ако това никога не му е било позволявано и изведнъж се почувства като отвързано. Но пак си мисля, че по-добре обучението по самостоятелност и отговорност да започне сега, отколкото след още 5 години. Синът ми идваше с нас на всички обиколки по ДГ, когато избирахме къде да го запишем: дори на 2.5 г. за мен бе най-важно той да си избере мястото, на което ще се чувства добре.
И последно: вярно, случва се деца да обвиняват родителите си що не им се били наложили. Това винаги са били деца (или вече възрастни), които така и не са се научили да поемат отговорност за себе си и постоянно търсят кого да обвинят за слабостите и неудачите си. Много по-често съм чувала обаче деца да обвиняват родителите си, че са им се наложили и не са им позволили да вървят по избрания път.
Така че, мисля си аз, много по-добре би било да се вслушваме в децата си, да им вярваме и да изграждаме уверени, отговорни личности, които умеят за взимат решения...

Но аз и нямам в какво да се вслушам, защото ми беше казано "Няма да уча тук!" и аз попитах "А къде тогава?". Досега не съм получила отговор.
И до днес ние сме обвинявани от нея, че не сме я накарали да кандидатства и сега си е провалила живота защото не може да влезе в езикова гимназия.

Това дете не може да няма никакви интереси. И точно вие като родители трябва да ги знаете. Можете да помогнете, но да се налагате - не бива.

Езиците й са интересни, но тя пропусна шанса си да влезе в езикова гимназия, за което, разбира се, ние сме виновни според нея.

Не зная от кой град сте или кой по- голям град е близо до вашия, но има СОУ-та, при които  взвисимост от профила на паралелката може да има повече часове по чужд език. Потърсете такъв вариант, щом иска да учи езици! Информирайте се за учебния план на паралелките и като видите какви предмети се изучават, може да се ориентирате в избора. Успех! Не пренебрегвайте желанията на детето, те са най- важни!

Има варианти и за езиците. Не се оставяйте един ден да се обърне и да ви каже, че сте провалили целия неин живот.

 А каква е била ситуацята в 7 клас  ? Защо е пропуснала шанса си? Дали наистина не сте виновни вие?
  Питам, защото още от 5 кл. дадох на сина си куп възможности , за да разбере какво го влече. Е, за 1,5 год. се убеди какво точно исак да учи , без да се налага да се намесвам , или налагам.

Тя  казва, че СОУто е просто едно СОУ - без изпити, без сертификати. Когато беше 7 клас я питах дали ще кандидатсва, а тя ми каза, че я мързи.

И в кой клас е дъщеря ти? В какъв град живеете? Защо иска да избяга от вас?
Искаш мнение или съвет за неща, които премълчаваш.
Едно дете и преди седми клас достатъчно добре може да прецени какво иска и какво не.

Ето тук е вашата грешка, не е трябвало да я оставяте да се движи по течението, а да я стимулирате да кандидатства. Без да го правите от позицията на силата, а да й обясните перспективите на по-доброто училище. Човек трябва да се стреми да върви напред. Ако на тази възраст не се научи на това и се остави мързелът да го победи, какво ще прави по-нататък? Според мен правилната тактика е да я насочваш, без да я принуждаваш да прави нещо. Това не става изведнъж, нужни са много разговор. Дъщеря ми сама си избра къде ще учи след 7кл. Ясно и точно и обясних, че където и да учи в един момент ще й стане трудно, но когато изборът е неин, ще преодолее трудностите по-лесно.

А тя колко е голяма и къде й предстои да кандидатства? За гимназия не се ли кандидатства точно след 7ми клас?

Тя е в осми клас. Живеем във Варна и не иска да избяга от нас, а от класа си.
В гимназиите се кандидатства след седми и осми клас, зависи от училището.н