Онзи ден отидох с приятели на обяд в един ресторант с традиционно спокойна атмосфера. Имаше само две заети маси, слънцето грееше и се надявах на няколко приятни часа в кротки разговори на различни теми. Оказа се невъзможно, защото на една от масите някаква госпожа държеше реч на колегите си за предстоящ център за оценка на персонал, но гласа и достигаше такива октави, че ми бе невъзможно да чуя не само събеседниците си, но и собствените си мисли. Без капчица агресия, деликатно помолихме дамата да говори малко по- тихо, но вместо да се извини и да го направи, заедно със сътрапезниците си започнаха да ми изнасят лекция за това какво е обществено място.
Ето за тази теория искам да поговоря и с вас. Тезата е, че на обществено място всеки може да прави каквото си реши, а на който не му харесва трябва да си стои у дома. Същите думи чувам безброй пъти в различни ситуации, включително и тук, когато някой е решил да си излее нервите и речника с обидни думи.
Пропускам ли нещо? Живеех с мисълта, че именно в компанията на други хора, на обществени места човек би трябвало да има задръжки, да се съобразява с това дали пречи на останалите, дали нарушава правилата. Променило ли се е това? В джунгла ли живеем?