Доколкото успявам да следя подфорума за нашите деца, повечето компонетни, съставящи облика на детската площадка вече са обсъдени, "обспорени" или още продължават тук-там да се нищят с променлив успех в мненията. Единственото което няма е, отзиви за явлението "баба-внуче", което си е точно толкова често срещано, колкото и пясъчните конфликти, нежеланите черпни, наторяващите кучета из градинките.
Ето как виждам аз нещата. Първо това синдром. Някои го имат, други не. Особеностите, характеризиращи синдромът "баба-внуче" са:
Най-често бабите движат в непосредствена близост до чадата и най-общо казано, ги заливат с невероятен поток указания. Често бабата остава да стърчи до пясъчника и чака детето да се заиграе. Точно тогава започва да го подбутва - "да отиде на слънце, да си махне дрешката, да си сложи дрешката, да не стои на течение......Разновидност е, ако на пясъчника има друго дете, тогава бабата взима нещата в свои ръце, започва да диктува правилата на играта: "я, дай сега лопатката, я си направете къща...." Обикновено не я чуват много, но това не е пречка за изобретателната баба. Наскоро една баба на площадката като видя, че децата играят, направо мина в открита атака и почна да ги мами всичките да излязат от пясъчника и да седнат на пейката да им разкаже приказка. Никаква чуваемост!
Друга особеност е, пак в разгара на играта, бабата с факирски жест вади от торбичката нещо за хапване и с търпение и усърдие започва да го натиква в устата на силно бунтуващото се хлапе.
Бабата с охота влиза във всякакви конфликти с децата в близост, веднага щом се почувства уплашена, че интересите на нейното внуче са застрашени. Често със собственото си тяло прави блокада за да осигури достъп на подопечното си до желаната дестинация. /Никога няма да забравя как една баба на доста солидна възраст се метна на пързалката докато помагаше на внучето си да се качи, нещо което детето силно не желаеше. Тогава си спомням че пратих мъжа ми да се "разсейва" в близост, защото всеки момент я виждах как се подхлъзва на стъпалото и се строполява по обратния път надолу/.
Освен поведенчески особености, бабите имат и дизайнерски умения. Често бабата е разхвърляна по тениска, най-много с някоя бабина жилетка, но внучето крачи надрондено като за експедиция. По-рядко срещано е /но все пак се среща/, когато бабата е непризнат естет и е накиприла внучето си в стил "ух, на баба хубавицата" - черна плисирана поличка, бял чорапогащик, обувки с точкета и корделки на главата.
Колкото до външните белези, то бабите често се сопват и като цяло винаги изглеждат доста притеснени, а внучетата обикновено крачат намусени или са на светлинни години, от това което им се говори.
И нещо, което винаги ми е било много интересно - ако бабата се срещне с друга баба, без значение дали е с внуче или без, следва оживен сладък разговор с тагове: НЗОК, пенсии, листопад, Стефани Форестър и тогава внучето прави каквото пожелае, но няма кой да го наглежда....
Та ей такива наблюдения имам аз от детските площадки, които обитавам. Какви са бабите по вашите площадки?
П.С. Бабилия, изобщо не се бутай в тази категория! От това, което пишеш, тайно те подозирам, че само никът ти е бабешки!
Виж целия пост
Ето как виждам аз нещата. Първо това синдром. Някои го имат, други не. Особеностите, характеризиращи синдромът "баба-внуче" са:
Най-често бабите движат в непосредствена близост до чадата и най-общо казано, ги заливат с невероятен поток указания. Често бабата остава да стърчи до пясъчника и чака детето да се заиграе. Точно тогава започва да го подбутва - "да отиде на слънце, да си махне дрешката, да си сложи дрешката, да не стои на течение......Разновидност е, ако на пясъчника има друго дете, тогава бабата взима нещата в свои ръце, започва да диктува правилата на играта: "я, дай сега лопатката, я си направете къща...." Обикновено не я чуват много, но това не е пречка за изобретателната баба. Наскоро една баба на площадката като видя, че децата играят, направо мина в открита атака и почна да ги мами всичките да излязат от пясъчника и да седнат на пейката да им разкаже приказка. Никаква чуваемост!
Друга особеност е, пак в разгара на играта, бабата с факирски жест вади от торбичката нещо за хапване и с търпение и усърдие започва да го натиква в устата на силно бунтуващото се хлапе.
Бабата с охота влиза във всякакви конфликти с децата в близост, веднага щом се почувства уплашена, че интересите на нейното внуче са застрашени. Често със собственото си тяло прави блокада за да осигури достъп на подопечното си до желаната дестинация. /Никога няма да забравя как една баба на доста солидна възраст се метна на пързалката докато помагаше на внучето си да се качи, нещо което детето силно не желаеше. Тогава си спомням че пратих мъжа ми да се "разсейва" в близост, защото всеки момент я виждах как се подхлъзва на стъпалото и се строполява по обратния път надолу/.
Освен поведенчески особености, бабите имат и дизайнерски умения. Често бабата е разхвърляна по тениска, най-много с някоя бабина жилетка, но внучето крачи надрондено като за експедиция. По-рядко срещано е /но все пак се среща/, когато бабата е непризнат естет и е накиприла внучето си в стил "ух, на баба хубавицата" - черна плисирана поличка, бял чорапогащик, обувки с точкета и корделки на главата.
Колкото до външните белези, то бабите често се сопват и като цяло винаги изглеждат доста притеснени, а внучетата обикновено крачат намусени или са на светлинни години, от това което им се говори.
И нещо, което винаги ми е било много интересно - ако бабата се срещне с друга баба, без значение дали е с внуче или без, следва оживен сладък разговор с тагове: НЗОК, пенсии, листопад, Стефани Форестър и тогава внучето прави каквото пожелае, но няма кой да го наглежда....
Та ей такива наблюдения имам аз от детските площадки, които обитавам. Какви са бабите по вашите площадки?
П.С. Бабилия, изобщо не се бутай в тази категория! От това, което пишеш, тайно те подозирам, че само никът ти е бабешки!
/.
.
,както и това:
.Направо хипохондрик ще я прави.Иначе сега се сащам,че майка ми като е идвала на детската площадка,непрекъснато и набутваше да си играе само с нейните играчки и ми дуднеше как децата си обменяли играчките-голяма драма 
