Любители на котки- тема 37

И аз много се чудя за четка,но мойто диване едва ли ще стои да го сресвам.А ние имаме и заек,от него пък направо топки косми хвърчат.

Ted_cat, страхотни снимки.
Чара е  супер чаровна, личи си, че е голяма лудетина.
Моята Мери обожава да я решат. Явно си е до коте.
Както и за пътуването. Имах една Суза, която само чакаше да се отвори вратата на колата и беше вътре. Возехме си я за удоволствие.

Леле, котка която обича да се вози в кола, явно е свикнала. Моя като беше малък се возеше въпреки, че беше леко напрегнат. Но последния път когато ни се наложи, беше ужасно уплашен, трепереше и мяукаше.

Ted_cat,
добре заварила.
То разказвам щото за тия няколко дена има много за разказване Пък и писането си ми е професия.
Иначе мъжът ти е подъл, не знам как си устояла на изкушението...

А вчера Чара пак върши магарии, но най-уникалната беше разходката й по плота в кухнята, явно търсеше нещо интересно и вълнуващо, и го намери, де - един панер с няколко глави лук, едната от която отрязана наполовина... Бе чувам в тъмното, че нещо шумоли, пускам лампата - Чара яде лук. Обаче мисля, че й беше залютял вече - защото направи салто от плота на земята, преметна се през глава, тръсна два пъти глава, измяука, започна да си търка езика с лапа, да си удря главата в земята, пак кълбо напред, тръскане, удар, кълбо назад, започна да тича, да препуска от стая в стая, не мога да я стига, за да й покажа, че просто трябва да си пийне вода... Мисля, че видя живота си на лента... Успях да я сгащя в един ъгъл и й дадох вода, та се поуспокои.

И тази сутрин, ден 3 - Чара ме призна за стопанин!
Дойде до леглото ми, видя, че съм будна, почна да се гали в ръката ми (за пръв път) и легна върху мене.
Явно беше благодарна за снощи... А и понеже постоянно я галя и прегръщам като я е страх - разбра, че не съм й враг.
Вече започвам да я разбирам гладна ли е, затворена ли е вратата в тоалетната, където е и нейната тоалетна, играе ли й се... Е, за играта още в първата минута го разбрах...

Малко има склонност да рови в боклука, нямам представа защо, но имам предположения - или е загубила нещо, или мечтае да е клошар, или обича огризки от ябълки и обелки от краставица, защото именно тях беше развлекла...

А иначе конспирацията е пълна - всеки шум, мърдане, тропане или движение за Чара е заговор на ЦРУ (всеки момент очаквам да прошепне "В Русия съм, в Русия съм") Навсякъде се залага, дебне, скача, крие се, пак дебне, пак скача... Нааааай-изненадана е от сифона в банята. Понеже го беше виждала отворен и беше ровила с лапа в него (че и главата се опита да си завре) - днес усети, че КГБ са близо - странната и мистериозна дупка беше затворена с решетка!!! Вижда ми се притеснена...

Жбрициела, искрено се веселя с теб и Чара 
Сузка си беше външно коте. И тя беше сива и същата дивачка като Чара.
Като се роди дъщеря ми, не я пусках вътре и затова колата за нея беше топло и приятно място. Возехме си я без проблем.
Предишните ни котета бяха все такива, прибрани от улицата.
Сегашната ми хубавица си е чисто ГМО. Мръщи се на всякаква храна, различна от сухата.  Понякога играе с едно малко мишле, но сравнена с предшественицата  си е
чист мързел.
 

О, и аз съм така, имах една улична превъзходна, Чоко (не се смейте на името ), 13 години го гледах, понеже сме в къща, той беше любимец на целия квартал. Биеше се с кучетата от улицата, постоянно беше с надран нос, качваше се по стената на къщата със забити нокти, не можеше да мяука, защото беше преживял един инцидент като малък и от уплах спря да издава звуци, а като голям вече и да искаше не можеше. Биеше се с мене за парче салам... Звука на отворен хладилник познаваше от километри!!! Пред 4 години изчезна една пролет и повече не го видях...

Малко след това покрай нашия двор се привъртя едно коте, малко и хърбаво, улично превъзходно, което кръстих Първолет (не се смейте на името ). Първо около оградата, после в двора, после на терасата ни, и един ден беше легнал нагло на дивана в хола... Беше адски глупав, но много добродушен, същия на цвят като Чоко, само че Чоко беше много черен с малко бяло, а Пъци (не се смейте на умалителното му ) беше много бял с малко черно. Спасявах го от студ няколко зими, охраних го, беше станал 100 кила, оооогромен, с лъскава козина, доволен от живота. За съжаление и той преди няколко месеца изчезна...

Чара ми е първата породиста котка, но по дивотия не отстъпва по нищо на предходните...

А пък ние имахме един черно-бял Томи. Голям ловджия беше. Хванал мишка и ми я внесъл през прозореца в кухнята, да се похвали. Цвърчах, виках. Томи излезе, мишката остана. Пък ударих на молба, та най-накрая си я отнесе.
Веднъж пък синът ми като се тръшна в един зоомагазин за  прозрачна жаба. И накрая я купих. Не стига, че още гледам от това време червенобуза костенурка и всеки ден сменям жабурняк, пък и жабата. Но като поема отговорност, няма как. Томчо и с нея се справи.
За жалост уличният живот крие много рискове. А маците си стават членове на семейството и после много страдаме.
Гледаме също ротвайлерка и болонка. Суза си имаше котенца, ротвайлерката кученца.
И всички си живееха в сговор и съгласие.

Ооооооо, колко ми е познато...
Чоко ловеше врабчета и мишки и държеше навсякъде да се похвали с тях...
Справи се и с 3 хамстера един ден, голяма драма беше за мен...
А интересното беше, че имахме 3 аквариума с рибки едно време, тях не закачаше, само пиеше вода оттам...

  Привет момичета и котачета!

Добре дошли на новите в темата!   
Ако си нямате купички за храна, за вода, драскалка, играчки - в предните теми съм посочила борсата в София - в Х.Димитър - има всичко!

А теми се 'наливат' в архива, както ми обясниха модераторите,.. И след това ще са отново видни! Но кога - не знам.,..

Добре дошла на адашката Мери  , и моята котка се казва така  
Жбрицела, добре дошла и от мен на Чара  , и в нашия квартал на едни познати в къща котката е същия боец, даже я заобикалят повечето дом.кучета   Ето още едно коте като твоето, дето се бие със собствениците за храна  
http://www.youtube.com/watch?v=Rf2t0l2nElc&feature=related
Бекс на обувка ли се прави 

Ох, уникални сте... не спирайте    така ми разнообразавате скучния работен ден...

Жбрициела , да не си журналист?

Борсата в Хаджи Димитър ли? Ще трябва да намина някой ден...
Аз съм виждала, че в Джъмбо има разни котешки играчки, легълца и не знам си какво...
Ще обиколя насам-натам, много ми е мерак да й накупя такива неща.

Ted_cat,
уцели в десетката.

Хехехе, работи ми все още шестото чуство! 

http://www.pozitivnoto.info/2009/11/kakvo-da-napravish-za-da-bude-denqt-ti.html