Подсъзнанието може всичко 24 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Делфина фон Ю., пиша по спомени и не зная от коя книга, но съм чела многократно, че човек сам определя кога да приключи жизнения му път и не бива да му се сърдим за това, че не иска вече да стои на тази земя при нас /той е изпълнил мисията си в този свят и е време да се завърне при своите/ . Трябва да уважим неговото желание и с молитви да помогнем на душата му да напусне безпроблемно тленното тяло и да отиде щастлива в отвъдното.
Единственото, което бих препоръчала е, да помолим Ангелите/ Бог да облекчат последните му дни и, евентуално разговор с Висшия Аз, за това, че Вие не е се разделяте всъщност, а просто е настъпила поредната трансформация на душата, но Вие винаги ще бъдете заедно, защото, така или иначе, сте свързани и Вашата любов е вечна. А също да й/му кажете колко много я обичате и как сте непрекъснато с него/нея неотлъчно в мислите си 24/7  

x-x-x,   моля се за баба ти - да са леки дните й - и за Вас - да преминете безпроблемно това изпитание!
    
                 

  Хо'опонопоно

Секретната хавайска система за придобиване на здраве, богатство, омиротворение и щастие представлява безценен дар, който позволява да намерите и установите контакт с Господ вътре в себе си, а също така, да се научите как да изчиствате своите мисли, слова, действия и постъпки. В действителност, това е  процес на освобождение, пълно освобождение от миналото  


Hooponopono /beautiful song by Aman Ryuseke Seto /

I’m sorry
Please forgive me
I thank You
And I love you

I’m sorry
Please forgive me
I thank You
And I love you

These are the spaciale words
God send to a song
These are the magic words
God give to us

Hooponopono Rpt.

I’m sorry
Please forgive me
I thank you
And i love you

I’m sorry
…………..
Please forgive me

I’m sorry
Please forgive me
I love you
…………….
……………..
…………….
Hooponopono

Текстът изпрати Диляна, за което й  благодаря от сърце 

Медитация - ЦВЕТЕТО НА ЖИВОТА

Милички имам голяма нужда от вашата помощ.
Мисля,че ще се предам вече не  издържам.Всичко ми се срива под краката,изпитвам голяма мъка и съм много отчаяна от този безмилостен и гаден живот.Вече найстина не издържам,просто съм на крачка от пропаста в която съм се засилила да падна.Знам,че не всичко ни е по мед и масло,но при мен нищо не е наред.Всичко е с главата на долу.Няма дори и едно нещо,което да ме накара да продължа да живея,да се смея и да бъда щастлива,просто няма.Първо нямам нито един близък човек до себе си,който да ме успокой и да ми даде съвет и опора.Имам няколко приятелки на който съм споделила какво ми е,как се чувствам но срещаме се успокоят ме и толкова после до другата среща и ме забравят.Майка ми и баща ми са разведени от много години,но тя изобщо не ме епотърсила,последно ми се обади преди 2 години и това беше.Баща ми пък е много странен човек мисли единственно за себе си,последният път когато имашме голяма нужда от него той се покри и от два месеца никакъв не се обажда.От 6 години съм омъжена ,искаме да си имаме датенце но нищо не става.Преди 5 години имах спонтанен аборт в близо 3-месец а преди  6-месеца имах и извънматочна бременност,която приключи с операция и премахване на едната ми тръба а другата е запушена и вече нямам никакъв шанс да забременя естественно а само и единственно с инвитрло,но тук идва и другият ми проблем безработна съм от много малък град в който безработицата е 90%.Понякога много често нямаме дори и хляб да ядем.Мъжа ми работи но имаме кредит който трябва да изплащаме а заплата му е много ниска,взели сме и на заем от познати и дори не сме си плати ли някой сметки.Кабелната ,водата от 2 години,телефона ми е изключен и нито могат да ме търсят нито пък аз да се обаждам.Другото което нанраво ме срина е,че мъжа ми много често закъснява от работа а понякога дори и не се прибира,мисля,че си има любовница.От 2 месеца не сме прави ли секс,изобщо не ме поглежда,държи се с мен много зле когато сме заедно постоянно ми крещи и то за дребни неща и ме заплашва,че ще ме изгони от къщи и какво ли още не.Вече не издържам психически.Добре,че ви има вас,поне вие да ме подкрепите и успокойте и дадете съвет,какво да направя.Добре,че сестра ми ми даде пари миналия месец за интернета ,който на 12-ти ще бъде отново изключен.Поне тук като ви чета,намирах някаква подкрепа а след няколко дни и това няма да имам.
Моля да ми простите,че ви занимавам с мойте проблеми,но вече найстина не издържам и ме истрх,че може да направя нещо,което винаги съм отричала да направя,да си отнема живота.Със сълзи на очите ви моля дайте ми някакъв съвет защото не издържам вече,немога и ще се предам.
Благодаря ви сърдечно,бъдете живи и здрави и много много щастливи.Желая го от цялото си сърце

megisp Препятствията в живота ни са винаги такива,ни много тежки ни много леки,но ги има и нямаме право да се лишаваме от собствения си живот само,защото за момента сме в "дупка".Животът е дар,ти искаш да имаш дете,с цялата си душа,и в подписа си го потвърждаваш.Как една нова душа би погледнала на теб в този момент?Би ли искала да бъде твое дете?Ти трябва да си водещата сила,не само за бъдещото си дете,но най-вече за себе си.
Парите,секса и работата са все преходни неща,ако ги няма взаимността и доверието,ако ги няма  обичта и нежността,грижата и съчувствието-то по-добре е да помислиш над друг вариант за живота си.Задай си въпроси какво точно искаш в този живот за себе си,бъдеще с човека до теб ли ,с ваше бъдещо общо дете ли?Опитай да намериш своят път и се бори-да се предадеш винаги можеш.Но тогава ни едно от нещата,за които пишеш няма да имаш шанс да изживееш.Поне не и в този живот.
А за роднините-човек не живее заради тях,а въпреки тях  
Стегни се и щом имаш сестра,може би с нея и трябва да поговориш,да се успокоиш и да вземеш разумни решения.Следвай сърцето си,то никога няма да те подведе.Много сила ти пожелавам! И нека нещата се станат така,както е най-добре за теб!

 Хей, Меги, я се стегни, знаеш, само ти можеш да си помогнеш. Не видях да имаш големи проблеми, единствено отношението на мъжа ти е , ама чантичката, и си излизаш - когато ти се обичаш и уважаваш, и другите ще го направят. С родителите, разбира се е кофти, да не поддържаш връзка, но я виж само колко теми, пълни с борби и страсти между поколенията, сигурна съм, че не са ти нужни. А бебе щом желаеш, ще имаш, но такава майка ли му е нужна, каквато в момента си? Помисли какво искаш, и промени света около себе си, все пак си в правилната тема, действай! 

Не знам ,какво да кажа. За мен тези всички неща,който изброих са най важните за мен в този живот-родителите,съпруга мъжа до мен,децата,работата и прителите.Това са нещата заради,който трябва да живееш,а аз нямам нито едно от тях.Не очаквам да ме разберете,само този който е бил на мое място или в момента е само той ще ме разбере.Благодаря ви все пак за съветите,но е много трудно да се справя в този момент.Всичко ми се срива в краката и не издържам.

Меги,  !
винаги има изход.когато човек стигне дъното има само един път- нагоре. търси изход. Повярвай, почти всяка от нас е изпадала в толкова тежка ситуация.
Всички сте живи и здрави- заложи на това- останалото е разрешимо. Трудно е, но ЩЕ МИНЕ!Много си отчаяна, направи нещо, което да те зарадва- изяж нещо сладко, ако обичаш, вземи си вана, нещо, което обичаш, не се оставяй на тези чувства.
ЩЕ МИНЕ ВСИЧКО!
Просто се опитай едно по едно да разрешиш нещата.

megisp Повярвай има и далеч по-сложни и отчайващи положения от твоето!Какво сега,ще седнем да се самосъжаляваме ли? По-добре наистина помисли и виж ценностната си система и важните неща и хора заради,които си струва да живееш!Това,че си жива е  едно от най-важните неща,заради които си струва да продължиш напред!   Тук има хора,които са били и са в далеч по-трудни ситуации,бягството не е решение на проблемите.Но е ценно да чуваш и съветите ,които в момента изобщо не ти се струват логични.В един момент сама ще усетиш коя е вярната посока,а това,че ти е трудно...Само белИте стават бързо и лесно,така,че смелост,сила и вяра!

Меги, най важното нещо си ти. Първо намери себе си, какво искаш и какво можеш най добре да правиш, за да изявиш себе си. След това всички сами ще те потърсят и ще искат да останат с тебе.

megisp , 
Изпращам ти много положителна енергия и една еврейска мъдрост:
"Нещастие, което се измерва с пари, не е истинско нещастие".

Ти си най-важна, не мъжът, родителите и всички останали. А детето ще дойде, когато си готова.

Благодарля ви момичета,за всички съвети и опората която ми дадох те,която не намерих за съжаление при най близките хора в моя живот,което е много жалко най вече за тях самите.Просто немога да си помисля дори,как ще имаш деца и няма да ги потърсиш или да им помогнеш когато са в трудно положение.Ако един ден имам деца,никога няма да ги зарежа дори да са и на 50 години станали,винаги ще им помогам и ще съм до тях,винаги.Незнам просто каква психика трябва да имаш за да правиш така.Прегръщам ви силно и ви желая всичко което си пожелаете да се сбъдне.

megisp



Прости им!



Обичам те!
Съжалявам!
Прости ми!
Благодаря!

Лени,отново ти благодаря!Да аз ще им простя,но те дали ще си простят някога,незнам.

megisp , най-първото нещо, което трябва да направиш е да престанеш да упрекваш родителите си и да им простиш. От написаното от теб разбирам, че си далеч от прошката, а именно тя - прошката - трябва да е онази стартова точка, от която да се оттласнеш и да започнеш да излизаш от ситуацията, в която се намираш. Спри да виниш другите - родителите ти или мъжа ти и поеми изцяло отговорността за това, което си и за начина, по който си чувстваш.
Прекрасно знам, че това да простиш е труден процес и затова ти желая много сила  и кураж!
Прегръщам те, мила!  

П.П. Лени, четем си мислите взаимно