Бременна съм,а не го обичам

  • 11 388
  • 59
# 30
Разбирам болката ти, въпреки че не съм изпадала в положение като твоето. От думите ти разбирам, че ти вече си взела решение как да продължиш живота си, но търсиш разбиране и подкрепа. И аз обаче като другите момичета ще те посъветвам да потърсиш помощ от родителите си. Убедена съм, че няма да ти я откажат. Те са твоите най - близки хора и в този момент само на тях можеш да се довериш. Вярвам, че те никога не биха те предали. Решението е твое. Помисли добре можеш ли да живееш и да отгледаш детето си заедно с този мъж. Ще израсне ли то в спокойна и здравословна среда?
Виж целия пост
# 31
Боби,благодаря ти за подадената ръка!Ще ти пиша.Благодаря и на всички останали момичета тук!Аз имам подкрепата на родителите си не че точно сме говорили,но не ми задават въпроси нито за НЕГО,нито за евентуален брак,който аз и не желая.Не мисля,че ще ми даде друго освен проблеми това.Но да се върна при род. не мога и не искам.Много ги обичам,но не живеем под един покрив от19годишна и няма да можем да изкараме...Просто тоя вариант ми е абсурден.Както казах БНД за сега ми помага,аз не му се бъркам къде ходи,оставила съм го на спокойствие,дано го оцени.Продължава си обаче и с пиенето и купоните до зори.Надеждата ми е,че си имам сигурна и стабилна работа,при връщане от майчинство ще имам  преференции,бих могла и за чужбина да замина-професията ми се търси навън много,но с малко дете не знам как е.Но дотогава?има страшно много неща от които се страхувам и нямам с кой друг да споделя.
Виж целия пост
# 32
Мислила ли си да излезеш на квартира?
Ако имаш достатъчно доходи?
И финансово ако има кой да те подкрепи.
Ще ти е трудно, но  пък ще ти е и спокойно.
Свекърва, други роднини от страна на бащата има ли, такива, които могат да са ти опора...?
Виж целия пост
# 33
По-скоро свекървата ще е проблема и то много голям.Каква опора какви чудеса!Командир на 70и кусур години.За сега финансова подкрепа имам,но още е много рано да се каже,до сега само моя живот е променен,де факто мисля,че някой хора още не са осъзнали какво се случва и цялата работа е шега.Забавленията са си забавления,никакви отговорности.Ама като дойде отрезвителния душ и както все сме си живели досега!!!Иска ми се да се лъжа,но го познавам толкова добре. Точно сега не е момента да се разправям,толкова др. неща са ми на главата ...за сега живея ден за ден.Ще е шанс дори да износя,то ми стига ужаса от предните загуби,а съм и на години вече.Просто даже ми се струва като сън-защото не ми се вярваше,че ще мога да имам дете.Не ми се чете,за раждания,шишенца,колички и тем подобни-за мен всеки ден е борба,но тая тежест си е само моя.Господина има само бегла представа,не му се слуша много много,да си разваля настроението.Каквото стане,то си е на моя гръб,жени мноого.
Виж целия пост
# 34
padnaliatangel, във вихъра на емоциите летиш от едната крайност към другата. Ту пишеш, че това, че не бил добър за теб, не му пречело да бъде добър баща, после пък казваш, че баща от него не става. Ако си по-склонна да приемеш първото, това просто не е така -  защото детето ти ще става свидетел на отвратителното му отношение към теб.
В тази ситуация, в която ти трябва спокойствие - както преди, така и след раждането, неговите запои и гуляи хич няма да ти се отразят добре. Така че ако можеш да избягаш още сега, ще е най-добре. Една седмица стрес от преместването едва ли ще е равна на ежедневния емоционален тормоз от безизходицата, в която си изпаднала.
И моят съвет е да се обърнеш към родителите си. И да пестиш всеки лев оттук-нататък, макар че едва ли не го правиш.
Относно любовта ти с другия мъж - бягай от такава любов. Уж вярващ, уж пътува с корана, па се самоубива - нито една религия не одобрява самоубийството, още повече мюсюлманската. Това е лабилен човек с отклонения, които едва ли ще са ти от полза. А и да не е било самоубийство, кой знае какво е, щом е лежал в клиника и се унасял, па се пренасял. Забрави за тая история, защото ще се вкараш в още по-ужасен филм. Отстрани преценката е по-трезва, ти просто си го обвила в едни емоции, които ти липсват и се самозалъгваш.
Единственото, за което трябва да мислиш сега, е собственото ти здраве и спокойствие, а оттам - да запазиш детето. Другото ще си дойде на мястото, повярвай! Hug
Виж целия пост
# 35
Ангелче,
Затваряй старите страници и се отдавай на детето  Peace Родителите ти ще са най-доброто, което можеш да получиш - повярвай ми - няма друг който да го е така грижа за теб и безрезервно да ти помага. Може живота ти да не е това, което искаш - и моя не се получи както ми се щеше, но важното е да е направим най-доброто за себе си в даден момент /включвайки децата разбира се/.
Живота ти днес е такъв, но утре не се знае - може никога вече да не изпитваш финансови затруднения, много хора ще ти помогнат, сигурна съм, а радостите които носят децата не могат да се сравнят с нищо друго  Heart Eyes
Виж целия пост
# 36
    При родителите ми няма да се върна .Много ги обичам , но повече никога няма да позволя някой да се бърка в живота ми , да живея по чужди стандарти. Просто понякога думите ;за твое добро е , могат да ти съсипят живота. Ще ''ровя земята'' ако трябва , за това .Някак си ще трябва да се оправя и сама .
Виж целия пост
# 37
здравей Ангелче, и аз давах акъл, но не съм мислила да се върнеш при родителите си,а да потърсиш подкрепа. Ако не са в твоя град, могат да помагат финансово. Търси квартира.. решение е. И помни- съдбата помага на силните.. Hug
Виж целия пост
# 38
Ангелче,

това което те подтиска според мен е:

1. Неизвестността дори в близкото бъдеще
2. Присъствието на кофти човек в живота ти.

Живееш в уравнение с много неизвестни, което е дестабилизиращо дори за "небременен" човек. Достигнала си водораздел в живота си, след който нищо и никога няма да е същото. И това е съвсем нормално и закономерно. Като попреминеш "билото", неизвестните от уравнението ще започнат да отпадат едно по едно и нещата ще си дойдат на мястото.

Убедена съм, че е за добро. Дошло е време старите ненужни неща(хора, връзки, житейски модели....) да се разпаднат, за да направят място на новите! С две думи, тревожността ти е нормална, но няма да е вечна.

По точка 2: Нямаш представа колко облекчена ще се чувстваш без този човек. Подобно съжителство ти отнема от енергията.Знам, че за момента ти е някаква утеха, да не си сама докато бременееш. Но се подготвяй психически за след това. Той отсега ми звучи като незаинтересован и бягащ от отговорност, а като се появи бебето- тогава ще видиш, какво е отговорност всъщност. Не само, че всичко ще легне на теб, ами при него напражението ще нарастне. Достатъчно е теб да тормози, за да се влияе и детето.Демек- всичко отива.... Rolling Eyes

Има ли вариант, за квартира със съквартирант/и, за да си делите наема?Аз лично съжалявам, че навремето когато ми се е налагало, не се бях сетила за това.Щях да си спестя сума работи, ама нейсе....
 Hug

Малко извън темата: Момичета, да препоръчам книга: "Как стигнах до тук", автор:Барбара Дианджели. Peace
Виж целия пост
# 39
Щом не искаш да живееш с родителите си тогава ги помоли за друг вид помощ, кавато да могат да дадат.
Помисли все пак и за плюсовете от живеенето с тях - ще имаш помощ и упора, ще имаш отмяна. Аз бих предложила да живееш у вас докато детето поотрасне и си стъпиш на краката. Много е трудно когато няма на кой да оставиш бебето за да изтичаш за мляко (образно казано), а на вън е буря. Минала съм по този път, ужасно трънлив е.
Виж целия пост
# 40
      Да може и да е трънлив , но щом има справили се и аз ще се справя . За мен - може и тъжно да звучи , но връщане на този етап поне няма . Това ще значи да изгубя и малкото , което ми е останало от себе си , да бъда още по - нещастна от сега . Никой не може да разбере . Никога няма да позволя такова бъркане в живота на моето дете от любов - от това израстваш неуверен в себе си , вечно търсещ одобрението на родителите - ами иначе може да не си достоен за обичта им , живееш нечий друг неизживян живот и накрая - осакатена душа , множество непоправими грешки аз никога досега не успях да бъда себе си такава каквато искам да бъда . Същото става  при родители живеещи заради детето си - вярвяйте ми това е непосилен товар , задължаващ те цял живот , каращ те да се чустваш вечно недостоен и неблагодарен , а ниската самооценка - води до множество грешки .
     И за помощ освен морална за друго няма какво да говорим , за финансова ли - това е меко казано....нямам думи -аз здрав млад човек да търся пари от двама пенсионери с по 200-300лв пенсия и купища лекарства . Да , ще ми дадат , но да им взема последния залък един вид - ами по - добре да отида да се гръмна .
     Има решение , сигурна съм , и аз ще го видя един ден , първо май трябва да намеря себе си!
Виж целия пост
# 41
    Е , този път съм решила да си повярвам на вътрешния си глас  да продължа да живея според моето АЗ ...пък даже и да сгреша , това ще си е моята грешка . Ето всичко това ще изгубя ако се върна .
     БНД от 3 дена е пак по запои , в редовния болничен , вчера сутрин се е върнал в 5 , спал до 16ч . и в 18ч замина на афтър парти продължение - и тук връщане назад няма .Това аз го знам в душата си , за него всичко е нормално . Не се ядосвам ,нищо не търся , все едно живея в транс- просто мръкване - съмване и такава празнота...
Виж целия пост
# 42
Искрено и от сърце ти пожелава от тук на сетне само хубави моменти и правилни решения в живота ти  Hug

Не казвам, че няма да се справия, просто е по-лесно когато има някой до теб.... Нали знаеш, че няма не мога, има не искам   Peace
Виж целия пост
# 43
Четох, четох и ми стана така мъчно, защото ми се струва че си в началото на пътя по-който повечето от нас вече отдавна вървим. Надявам се наистина да си решила окончателно какво ще правиш, защото това лутане само те изхабява и ако продължаваш в този дух когато малкото човече с голяма душа се появи ти ще си една развалина.
Ако все пак отново решиш да дадеш шанс (и аз не знам на какво точно даваш шанс), поне си подготви план Б, защото скоро след като се роди детето, ще видиш нещата толкова болезнено ясно, че ще се чудиш къде се намираш.
Алкохоликът е непобедим, камо ли пък алкохоликът хаймана.
Разчитай на билизките си, аз бих дала мило и драго да имам такива.

Желая ти късмет, голямо момиче си вече   bouquet
Виж целия пост
# 44
Ангелче, защо си мислиш, че няма да се справиш сама? Какво чакаш още и не направиш крачката? Ако си мислиш, че като се роди детето на бащата ще му дойде акъла...заблуждаваш се. Има ли смисъл да чакаш ... чакаш...чакаш и да бягаш от неизбежното? И не си мисли, че родителите ти няма да ти помогнат, дори и да не живееш при тях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия