Аз вече съм едно новоизлюпено майче Мъникът се роди на 01.08 в 10.30 вечерта.Казва се Никола, дълъг е 49 см. и тежи 3 550 гр.Много ми е сладичък, не мога да му се нарадвам , макар че откакто се роди не съм спала повече от 2 часа последователно
Екшънът започна предната вечер.Падна ми тапата, но изобщо не изглеждаша така, както очаквах.Беше изцяло кървава, приличаше на черен дроб Изплаших се да не ми се е отлепила плацентата, отидох направо в болницата...След преглед се установи, че все пак става дума за тапата, а бебчо си е добре.Оставиха ме за наблюдение, защото съм щяла раждам до 24 часа.Не спах цяла нощ, мислех си само как на другия ден ще си гушна бебончо В неделя сутринта пристигна лекарят, с когото имах уговорка, прегледът показа 3,5 см. разширение.Започна да ми дава простагландини/май така се казваха/ на хапчета през час.Чакахме болките да започнат към 7 вечерта, но така и не стана...Имах контракции, но не мога да си обясня защо не ме болеше Към 7.30 вече имах 5 см. разкритие и ми сложиха епидуралната.Малко ме беше страх от тоя катетър в гърба ми, но като гледах момичетата около мен как се мъчат, а аз си се разхождам спокойно напред-назад, ми се изпариха всякакви съмнения!ЕПИДУРАЛНАТА ЗА МЕНЕ Е НАЙ-ФАНТАСТИЧНОТО МЕДИЦИНСКО ОТКРИТИЕ НА ВЕКА ЗА ЖЕНИТЕ!Поради нещо недосметнато в количеството маркаин по едно време, на около 9 см. разкритие усетих болките за десетина минути...Ужасно е!Направо не знам как го търпяха момичетата наоколо.Добре че бързо ме хвана втората доза упойка, че иначе...Към десет и нещо лекарят ме прегледа и каза, че имам вече десет сантиметра, т.е. време е да започна да напъвам.Аз нищо не усещах, само втвърдяването на корема.Качиха ме на стола, акушерката ме "навигираше", напъвах силно по 3 пъти на контракция и след 3-4 пъти - фъстъчето беше факт Веднага го отнесоха да го мият, почти не можах да го видя Имах малко разкъсване не шийката, че бебо тръгнал с ръчичка до главичка, но нищо страшно - 3-4 шева, не се усещат изобщо.После ме оставиха да си почивам, за малко ме заболя главата и ме втресе, бяха ми поизтръпнали краката от упойката, но това за не повече от няколко часа.На другия ден вече си бях кукуряк Изобщо - не мога да се нахваля колко добре мина...да чукам на дърво, дано и отглеждането да е безпроблемно и да ми е живичък и здравичък!
Хайде момичета, засега толкова от мен, отивам да си погушкам синчето!Желая на всички и най-вече на майчетата августинки/щото най им е наближило / леко и безпроблемно раждане и сладки малки слънчица