Пазарът на недвижими имоти - какво се случва реално?

аз също те разбирам, мисля че и другите те разбират, но са се нагледали на хора, които водени именно от това желание за свое за го закъсвали яко.И тепърва ще се множат.Щом като нямате възможност за самоучастие до 40 хиляди вижте какво има за 30. И в боксониера можеш да изпиташ чувството за свой дом, да не плащаш наем и детенце да отгледаш даже (в първите 3-4-5 години е все едно боксо-гарсо-едностаен...).Просто както казва Не се сърди човече сядаш и се вместваш в наличното и възможното.Иначе - лошо!

Аззи страхотен пост, както винаги!!!И аз съм го забелязала това, между другото!И винаги е било така май  Ние си купихме през 97ма в Люлин боксониера 30 кв. Средно наемите в София тогава бяха по 100 долара плюс-минус 50 където и да е.А цените бяха в пъти разлика.Явно и сега е така...

Още веднъж благодаря на всички момичета за мненията. От обявите които гледах, останах с впечатление, че няма особена ценова разлика между 30 и 50 квадратовите например, но явно засега замразяваме наблюденията и ще следя ситуацията...

                           Не се сърди, човече пуска приятни, много човешки постове, но е и брокер все пак  .

Джулия, слънце, послушай АЗЗИ. От личен опит казвам, че я послушах преди време за нещо друго...и никак не съжалявам.

(това не е реклама, сори за офф-а)

Julia_21, разбираме и то разбираме много добре.
    Azzy е права. Става въпрос за елементарни сметки- какво и къде можеш да си позволиш. Не забравяй че вие все още нямате детенце /поне така разбрах/. От квартирата можеш да се изнесеш- да отидеш в по- евтина, да се върнеш при роднини или дори да я споделиш с някой друг закъсал. Ако обаче не плащаш ипотеката ти го взимат, губиш всичко което си внесъл до момента, плащаш всевъзможни такси по продажбата му, а е възможно и дългове да ти останат. И не си мисли, че ще го продадеш бързо ако закъсаш. Още щом разберат че е с ипотека купувачите ще смъкнат поне с 30 %. Търсете начин да се ограничите и да спестите първоначалната вноска. Не знам как е в София, но чувам че и там 250 евро за наем вече са много пари.
За това за което пита да живеете в жилището под наем и да го изплащате - вноската + наем. Предполагам това е за което питаш. Всъщност това не е ипотека- изплащаш жилището на вноски и плащаш наем докато го изплатиш. Плюсът- вноските са по малки, тъй като лихвата е доста по- малка. Минусът- нямаш нищо, ако строителят фалира и разпродадат имуществото му гориш.  Дори и само една вноска да не си платила губиш всичко.

На този термин се натъкнах скоро, но не знам кой го предлага като възможност, ние в момента не сме на такава опция, само си плащаме наем. Май в пика на свиването е бил по популярен като политика на отдаване...

Имаш ли представа колко хора се набутаха преди 2 години на цени, на които сега могат да купят по-големи жилища с по още една стая например? Или това, което е било на Ш/З, сега се предлага готово. Това са спестени пари и огромни лихви, нищо, че брокитата предлагат кредитни карти и прочие решения, които да ви набутват. То на чужд гръб и 100 години кредит са малко. 

Освен емоциите и идеята за свое трябват и финанси. Не да чакаш 10 години да си стъпите на краката, а да си дадете време поне сума за самоучастие да съберете. А в момента, в хубави квартали има нови, тристайни за 250 Е и няма проблем за кучета и деца - изборът е огромен.

Не се сърди човече, моите ужажения, но преживей я вече тая драма с вашия бивш хазяин. В София има много читави хора, които отдават жилища и не се налага всеки да купува през глава панел в краен квартал.

Тук пиша единствено като човек, освен това не съм точно брокер, така че нямам техните професионални изкривявания 


Подобни неща не си ги слагам на сърцето, за мен смяната на имот, под наем или мой е като смяната на дреха, но има доста хора, които го преживяват по друг начин. Особено, ако имаш по-изчанчен вкус или животно и т.н. А може и просто да съм се нагледала на нелепи ситуации (и от двете страни, не само на наемодателите).

И всъщност малко хора се изхвърлиха извън възможностите си, затова и България е с най-нисък % на закъсали с ипотечни кредити 

Покажи ми статистика за последното, защото аз лично-а и не само-не вярвам. Лошите кредити се увеличават с всеки ден, как можеш да кажеш, че "България е с най-нисък %". Естествено, на фона на Щатите, е нормално, ама ние не сме ни Америка, ни Франция, все пак.

Благодаря за комплимента, но аз мисля, че е много просто, не се изисква кой знае каква дълбочина на мисълта, за да се прескочи емоцията и да се опре човек на здравия разум, за да вземе едно такова решение.
Кредитите са нещо много хубаво, когато се употребяват по предназначение и дават възможността за реализация на добри и переспективни сделки, едно удобно финансово рамо, но както всяко нещо, има две страни и може да се превърне в ярем, ако не прецениш правилно.
Отново е въпрос на сметка, проста сметка.
Толкова по толкова е равно на толкова. Става- не става.
Истинският проблем е когато едно такова делово решение се диктува не от разума, а от емоцията.

Никол, ние просто нямаме сериозна кредитна история.
Нали не забравяш, че само преди няколко години, освен кешови, друг тип сделки и финансиране бяха екзотика.

Сравняват ни със себеподобни, никой няма да ни сложи с Франция и Америка  

"Според последните данни на Световната банка и Международния валутен фонд, огласени наскоро от Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Световната банка, България стои много добре по отношение на показателя „Лоши кредити” сред по-новите страни-членки на ЕС (сред които Чехия, Полша и др.), и е с едно от най-ниските нива за ЕС въобще."

http://www.focus-news.net/index.php?id=f13433


А имай предвид, че делът на ипотечните от общия дял на лошите е едва 6-7%.

Azzy, Румъния и другите като нас също нямат никакъв опит в кредитирането ...

Разбира се, обаче аз сравнявам в световен мащаб, може би наистина е по-уместно да се сравняваме със себеподобни.
Аз бих се радвала, ако българина като цяло се научи да употребява кредитирането във всичките му форми- кредитни карти, ипотечно кредитиране и лизинговане като най-популярни продукти /не претендирам за достоверност, може реда да е обратен/ за крайния потребител, без да слагам в това число корпоративното кредитиране- то е съвсем друга тема, само като една добра възможност да живее по-добре днес и сега и да се повиши стандарта на живот на едно семейство.

И да допълня- не е въпросът само в способността да си покриваш кредитите на всяка цена и да живее едно семейство на ръба на физическото оцеляване, само и само да е в собствен дом.
И нищо да не може да си позволи съществено.
Ами за мен е много смешно.
Не всеки може да има собствен дом.
И не, че няма и други абсурди тип- тричленно семейство или по-голямо, набутано в панелна боксониерка в краен квартал и Мерцедес на лизинг.

Аз мисля, че България е с най-нисък % поради една особенност в народопсихологията ни - собственият имот като висша ценност.В името на това българите са готови да понесат големи лишения.И докато в Германия да си собственик на жилището си често е белег на определн стандарт (имаш и собствена кола, децата ти учат в добри училища, ходиш на екскурзии...), то у нас много хора карат на буркани от село и жестоки икономии само и само да имат свой дом.Не казвам че е лошо, напротив, намирам го аз една от добрите черти на Българина.Но да е в разумни граници.Имам познати, които бачкат като луди за да изплащат новото си лъскаво жилище, в което прекарват много малко време - но беше особенно важно да е ново и много лъскаво.Кухнята само струваше 5 000 евро, а мацката въобще не готви! Двойка котлони и една микровълнова биха й свършили чудесна работа, но трябваше да има незнамсикаква вентилаторна фурна и керамичен плот.И всичко с дългове и заеми.Защо...

Юлия_21 сега работите и двамата и без деца - сега е периода в който можете да спестявате най-много.Посветете идните 3 години на реализирането на мечтата си - наемете си по-евтина квартира - 250 евро са доста за сегашните условия, харесайте си някой краен квартал и се преместет там за да го опознаете, спестявайте колкото можете - все едно вече сте взели кредита и изплащате ипотеката.За 2 години ще съберете не малка сума.А цените няма да литнат нагоре, напротив.След като прецените, че сте събрали достатъчно - търсете си имот, който да отговаря на възможностите ви.Помислете хубаво какви компромиси можете да направите.Компромиси се правят винаги, няма го идеалния имот - той става такъв след като стане ваш - тогава от него по-прекрасен няма 
А може и да се преговаря с някой строител да се включите на зелено с малка вноска, после още 1-2 години докато се строи да събирате усилено и като се стигне покрив - внасята още една вноска и ипотекирате.Казват, че строителите били склонни на отстъпки и преговори.

За мен въпросът е по- скоро да си изясниш какво търсиш- дом или инвестиция. Говоря за тези с по едно, две до три жилища. Играчите са друга бира. Защото в България се забравя че имотите са стока като всяка останала- тя се амортизира. И защото едно е да загубиш инвестиция от която си очаквал приходи, съвсем различно е да загубиш дом. Цените за мен са абсурдни. Абсурдно е в Бургас или Варна да ми искат сходна цена за подобно жилище като във Виена. Какво ще сравняваме- инфраструктура, степен на завършеност, материали, доходност. За мен разумната цена е общоприетата формула - наема  за десет години+ този за още две максимум в зависимост от качествата на имота. Всичко друго е балон.
p.s Аз обратно на всички смятам че сега е момента да се продава, а не да се купува. Поне за близките няколко години. Говоря за стандартно строителство. Но пък в България всички икономически закони придобиват нови измерения, та няма да се учудя и ако панелна гарсониера в Меден рудник зона Г стане 100 000 евро. Чувам че руснаците щели да идват. Дали на тях ще им хареса на баира.

samuraika, съгласна съм с теб с изключение на часта с жилище от строител. В момента собствениците на готови правят повече отстъпки за готовите жилища защото знаят, че тези които сега се строят ще са с много по- ниска себестойност и когато излязат на пазара ще стане интересно.
Колкото до Германия моделът им е различен. И много по- разумен, но те за това са по- богати и живеят по- добре от нас. Обикновено собственика има доста имоти, не само къщи но и цели блокове. Регистриран е като фирма и разходите се приспадат от данъците- саниране, ремонти, смяна асансьори, кухненско обзавеждане и т.н . Отделно заплатите на поддръжката. Това е бизнес като всеки друг. Той се грижи за клиента, а на теб ти излиза по- евтино да живееш под наем. С останалите средства- ходиш на почивки. Не мислиш за италиански кухни и теракоти, взимаш каквото ти се падне.  А ако смениш работата сменяш и жилището- друг квартал, друг град, друга държава. Готов си с багажа за няколко часа ако се наложи. Имоти купуват само тези които наистина могат да си го позволят.

Ей под това се подписвам, защото моят девер и друг наш роднина живеят в Германия, Берлин. Вотирят роднина-откакто е навършил 19 години, сега е вече над 50. Под наем е и това ама въобще не го притеснява, а не е, да речем, гастарбайтер. Работи си по специалността и е ценен.

Апропо, тази тема е рядко спокойна и интелигентна, може би защото вече не сме 2007-2008-ма, тогава какви спорове и ежби имаше, и обвиняваха за луди тези, които защитаваха тезата, че спад ще има