Пазарът на недвижими имоти - какво се случва реално?

Предполагам, че става въпрос за собственост на 1/2 идеална част от апартамент, като бащата има нотариален акт за едната 1/2 и човекът, от който иска НеПоКоРнА да купува, има нотариален акт за другата 1/2.

Може пък и да е възможно да се навият от банката да ипотекират само твоята 1/2.

Точно така - става въпрос за един апартамент, притежаван от баща ми и друг човек...

А защо изобщо е необходима гимнастиката с ипотеката?
Баща ти иска реално да му изплатите частта ли?

Доколкото разбирам проблема е, че апартамента се владее наполовина от баща й и наполовина от трето лице (чичо примерно).Те искат бащай да си запази половинката, а Непокорна да изкупи другата половинка, като тегли кредит за целта.
Непокорна според мен най-добре е да се спреш на банка първо а после да седнете и с кредитния инспектор и юристите на банката да огледате всички варианти.Те ще знаят кое как, ще ви сметнат и разходите и таксите и ще ви посъветват как да се процедира с ипотеката.Може на 2-3 банки да се спреш и да ги "итервюираш" по въпроса.

Статията открих в друг форум, не знам откъде е източника, но ми се стори интересна:

Йорданка Йорданова разговаря с държавния секретар на област Берлин проф. Барбара Киселер за планираното сътрудничество между Берлин и София в разрешаването на въпроса със санирането на панелни сгради.
„В Берлин имаме богат опит със санирането на панелни блокове в източната част на града. По времето на ГДР бяха изградени 270 000 панелни сгради. След обединението на Германия разбрахме, че този вид строителство ще загуби популярност и създадохме нова концепция, която започнахме да прилагаме от 1993 г.”.
„Рецептата има три основни съставки. Първо: поддържането и енергийното модернизиране на сградите. Създадохме модели за външно саниране - на покриви, прозорци, фасади, както и за обновяване на входове, балкони и стълбища например. Въведохме и модерни отоплителни системи. Второ: облагородихме кварталите, построихме търговски центрове, университетски сгради, което помогна на хората да се чувстват добре там. И трето: погрижихме се за междублоковите пространства. Засадихме дървета, направихме градинки и паркове, детски площадки, вътрешни дворове.
Българите не се грижат за общите площи. Според Барбара Киселер голяма спънка в разрешаването на проблема с панелките в София е правният въпрос за собствеността. Докато в Германия повечето хора живеят под наем, в България преобладават собствениците на жилища. „Предполагам, че собствениците на тези жилища нямат пари, за да предприемат саниране. Мисля, че кметът на София е наясно, че за целта ще има нужда от обществени програми. Проблемът е, че всяко жилище е продадено на отделни лица, което означава, че никой не се интересува от общата собственост като покриви и стълбища. При нас всеки собственик отговаря и за общата собственост. Освен това трябва да се помисли, както направиха в Москва, дали сградите в тежко състояние да не се съборят, защото мярката е много по-икономична от санирането, което и без това в тези случаи няма да помогне”. За да има ефект от санирането, то трябва да обхваща целите комплекси, а не отделни сгради, категорична е тя. Освен това трябва да се търси решение заедно с обитателите на сградите, което да е приемливо и за тях. Градската управа трябва да бъде внимателна и с издаването на разрешителни за строеж. „Не мисля, че може да се строи върху зелени площи просто ей така, когато липсват необходимите инфраструктура и цялостна енергийна мрежа. Това не е особено отговорна постъпка”.

Стигнаха до моя извод отпреди 10-15 години.
И не е само проблемът в това, че жилищата са продадени.
В блоковете живеят и хора, чиито парцели са отчуждени навремето и са ги компенсирали с по 1-2 панелни апартамента.
Какво се случва с тях, ако се реши, че сградата е за събаряне?
Значи веднъж им вземат имота и ги компенсират с нещо далеч под себестойността му, втория път директно ги изхвърлят на улицата, защото ако се събори панелката едва ли ще им дадат безвъзмездно някъде апартамент.
Тоя казус е бомба със закъснител.

Този казус не мисля, че изобщо стои, кой ще тръгне да събаря панелите? Освен собствениците на земята там има още мноооого собственици, не сме чак толкова луда държава, че да съборят жилищата на хората.
По-вероятно ще има програми за саниране. Хората вече сами са убедени, че така е най-добре, вече масово входовете са със сменени щрангове и ремонтирани покриви, на много места и с изолация.

И тук вече следва въпросът, който ме човърка отдавна, струва ли си инвестицията в панелка? Харесвам ги като разположение и квадратура..обаче, дали не погребвам парите си в тях...

Шизу, слънце, преди да се появи човечето, ще ти кажа - НЕ!

Като горд собственик на панелка ти го казвам, не иначе.

Според мен зависи от панелката.
По същия начин и за тухлените жилища, зависи от жилището (строителя).
Рискове има много и за двете.
Говоря като собственик на панелка (с която пу пу нямам никакви проблеми) и пострадал от ново строителство, с което проблемите са мноооооого

моля ви, кажете с какво сте пострадали от тухленото строителство.

аз гледах няколко панели. минусите им, според мен:
- стари, олющени, неподдържани. населени предимно с възрастни хора, които нямат финансова възможност да поддържат входовете.
- нужаят се от спешна санация, тотална. не само на кръпки да си направи някой новозакупил изолация. санацията трябва да включва и ръждясалите сглобки, не знам как става това обаче. плюс в и к и тока.
- от тях лъха на някаква страхотна тъга, именно с неподдържаността си.
- дори да си направя апартамента лукс, ще стане  нещо от рода на 'свинче, звънче' . отвън грозно, вътре хубаво. няма съответствие. да не говорим, че за мен е оксиморон- 'луксозен панел'
- трудно къртене и рязане на панела с цел реконструкция на жилището
-
плюсове:
- добра квардратура и реална
- добро разпределение в повечето случаи
- в повечето случаи попадат в паркова и озеленена среда

това разбира се са си мои виждания.
може някъде по трасето да греша.

интересувам се от минусите на сравнително нова тухла/строена 90 г/ , и стара в центъра.
ако някой би искал да сподели, моля, ще съм много щастлива, защото се лутам и ми е адски объркано.

палмира, намесвам се само да кажа, тухла строена 90г. в повечето случаи е много по-зле от панелка или по-стара тухла. Ако е нова, да е строена след 2000г. Точно през 90-те се строеше едно към гьотере, не се спазваха никакви изисквания и много от тях са вече пред разпад.

уф, аз имах точно обратното мнение. тези, след 2000 г ги започнаха едно през гьотере, с цел бързо прибиране на печалбата. 90тте години ми се струва , че май по-качествено ги караха.
не знам, много се обърках.

също и панел  - 80 година - това си е баш ударно соц строителство. караше се от типа- петилетката за три години. кой ти гледа и мисли качествено ли е, важно е да бълва на килограм и да се предава предсрочно.

Напротив, разходи се и разгледай, точно първите НС са ужасни, изолация няма, дограмата често е дървена от най-долно качество, която вече се е разпаднала, стените и замазките се ронят като че са правени само от мокър пясък. След 2000г влязоха в сила някакви нови нормативи за изолация и т.н. ...не знам точно какви и контрола май се позасили, пък и хората станаха по-придирчиви, обема на строителството, съответно изборът и конкуренцията по-големи. Имам познат, който с огромно облекчение продаде едно такова НС от 90-те и купи панел. Не знам как беше строено това чудо, но вместо правоъгълни прозорците бяха с формата на ромб, то бива слягане ама чак пък толкоз.

oх, вече тотално и напълно се депресирах.