Помага ли ви някой за отглеждане на детето/цата/ ?

Не работя все още, аз отглеждам детето ни. Мъжът ми работи почти денонощно и избягвам да го натоварвам с домакински задължения и битовизми. Всяка събота вечер майка ми взема малкият и имам достатъчно време за себе си.

Откакто се е родил малкия, си го отглеждаме сами. Не работя, все още си гледам детето. Мъжът ми работи 12 часа на ден, 7 дни в седмицата. Помага ми с каквото може, въпреки че се прибира изморен, но и аз не го насилвам... Достатъчно е да поеме вечерните игри със сина си. Бабата го взима кога събота, кога неделя, рядко и двата дни, че той не спи на друго място освен вкъщи... , но и това е нещо... Естествено, когато се налага да свърша нещо сама, разчитам на нея. Така съм си организирала нещата, че времето ми стига за всичко.

Помага ми баща му
Живеем далече от баби и дядовци,така че помощ няма.
Таткото работи,аз съм си в къщи защото няма друг вариант.
Пазаруваме заедно с съпругът ми 1 път седмично,извежда малкият на разходка,но
работи много и определено детето е повече с мен.

С мъжа ми наравно се грижим за децата и дома. Е, естествено тъй като аз не ходя на работа, в момента съм поела по-голямата част от къщните дейности. Но това съвсем не изключва той да пазарува, понякога да врътне една бърза вечеря, да се позанимава с децата, да ги изкъпе и положи по леглата.
Единствената баба е свекърва ми, но нито считам, че е длъжна да гледа децата, нито пък тя се бута. Когато имам нужда и с мъжа ми не можем нищо да комбинираме, опираме и до нейните услуги. Но това става рядко, мноооого рядко.

Ние с мъжът ми гледаме детето само. Сега аз съм в къщи, вечер като се прибира той поема.Домакинската работа си я делим. Първият месец като се роди бяхме само двамата. Никой не помага, справяме се сами. Е, малко е тежко,че не може да излизаме,но се свиква.

По принцип сме двамата с мъжа ми,но сега съм сама ,защото е в чужбина,рядко я оставяме на баба и дядо й -за първата година 2 пъти ,а след това за по час и половина вечер като спи или веднъж на месеца за час !Живеят под нас и се виждаме по стълбите доста често!:)предпочитам така ,защото смятам,че децата се гледат основно от родителите си , а бабите са допълнения когато трябва да се вземем от ДГ или училище ,а мама и тате работят,но тъй като съм в къщи заради нея не виждам смисъла да я оставям на друг да я гледа!Не че не искат и че не мога!

Синът ми вече и голям ,но когато беше бебе баща му много ми помагаше .Деляхме си задълженията по детето.Не смятам ,че  отглеждането на детето е само женска работа и  помощта от страна на бащата е нещо срамно . Напротив ,ако един мъж си обича жената ще и помага , а всичко друго си е живо оправдание за да се оправя тя сама.

Подкрепям горе написаното и затова го сложих като цитат  !!!
Нашите деца са с гояма разлика ............да са живи и здрави , както разбира се и всички деца ! Голямото ...........го дадохм на 2,3 месеца на ясла , но много боледуваше и го дадохме на баба му ........за през седмицата ! Така докато тръгне на училище ...Голяма грешка , повярвайте ! Не , че беше не  гледано или разлигавено , но не се научи на самостоятелсност и в началото в училище му беше много трудна адаптацията , а иначе от тогава си беше умен и напредничав. Ние се заблуждавахме /млади и неопитни? че кариерата е важна , че трябева много да се работи за да има детето всичко ! Грешка! И след като най-после татко ни успя да ме убеди да си имаме още едно бебенце след 16 години работа и печелене на пари ................се поправихме! От първия ден след родилния дом никой не ние къпал детето , не ни помагал за нищо. Имаме си две баби все още да са живи и здрави , но само да се виждаме за по час-два от време на време и толкова.Ние си пазаруваме или заедно или това го прави нашия татко.От 3 месечна я е водил навсякъде където ходи , когато не е на работа и аз съм имала много време за себе си и за почивка. Разделили сме си всички семейни неща около грижите към малкото , както и ангажиментите и отговорностите към голямото. Стремим се да работим така , че да имаме време за децата , така че да не зависим от никой. Бабите искат малкото , но ние сме го научили да си спи само в неговото легло, че с нас е най-хубаво, независимо дали с двамата заедно или по отделно ако е единят е зает. Класирагни сме за ясла от септември и пак ще се стараем максимално ние да си водим и взимаме детето . Нарочно отидохме да живеем на прилично далечно разстояние от двете баби ............., защото смятаме , че детенце най-добре се чувства и е най-прекрасно да бъде възпитавано или поглезено или каквото и да е но от мама и татко. За 2 години сме оставили малкото 2 пъти за по 1 час при баба и то само за да се порадва баба и малкото да види може ли да остане при друг без мама или тате! Да нямаше проблем , но ние не искаме да си даваме детенце и вече да не е при нас .Ние искаме да му се радваме сега най-много.

Баща му се включва, естествено, и в грижите за детето, и в грижите за къщата.
Много ми помага и свекърва ми, защото го взима от градина 4 дни в седмицата, когато се прибирам късно от работа.
Безценна помощ, защото заплатата ми е малка, и ако трябва да плащам на някого за това, по-добре би било да не работя изобщо.

Сами си ги гледаме.Докато бяха малки таткото много ми помагаше.Сега вече са големи и са самостоятелни и се оправят сами.Синът ми дори и лятната ваканция не иска да ходи,защото :"Нямало какво да прави  и му е много скучно там".

В края на краищата-който си има деца да си ги гледа.Това е максимата на мъжът ми и моята.

Мъжът ми ми помага в чистенето и пазаруването.Гледането на детето,прането,готвенето е основно мое задължение.Баща ми идва понякога и ми е вземал храната от ДК или ми пазарува или плаща някоя сметка.Дъщеря ми я давам на родителите си понякога в събота през деня.

Не, никой не ни помага. Мъжът ми много се грижи за детето, от работа  идва в къщи и веднага я поема -играе с нея или я извежда. След това мие чиниите и прави салата и нещо за хапване. Странична помощ нямаме и си разпределяме задължениятя -единия пазарува, другия гледа детето или обратно. С чистенето също е така.
Не е лошо мъжът ти да разбере, че това дете не е само твое и домакинските задължения не са само твои също. Поговори с него и му обясни как се увстваш 

Мъжът ми помагаше с пазаруването и занимавапе децата в къщи или ги извеждаше,защото аз имах да уча.Помощ от свеки-в най-краен случай да ги осатвя за малко.Сега за малката на ми поамгат каките ако се наложи.

Живеем много далече от баби и дядовци, така, че и двамата разчитаме само на взаимопомощ.С децата се занимавам повече аз, защото все още съм си в къщи с малкия.Много от давна грижите за децата ни са станали общи и няма нещо, което да е само "женска работа".

Сами се справяме. Нямаме избор...