Помага ли ви някой за отглеждане на детето/цата/ ?

Мъжът ми понякога излиза с детето, той пазарува и най-често той готварста. Често бабата и дядото я взимат за през деня събота и/или неделя.

Помагат ми, да. Не много, но за всяка помощ съм благодарна и я оценявам. Защото можеше и хич да я няма.

Когато бях в майчинство никой не ме е отменял дори и за час. Оправях се с децата съвсем сама. Като поотраснаха и тръгнах на работа нещата се попромениха. Сега баща им води едното дете сутрин на училище. Другите ги водя аз. Никой никого не облича вече, а когато това се правеше - правех го аз. Едната баба работи, а другата гледа едното от деца по половин ден. Другите две ходят на частна занималня и ги водя и взимам аз. Уикендите никой не ги взима и води никъде. Те са винаги с мен. Евентуално, ако баща им има каране из горите и има възможност да се вземат деца /той се занимава с оффроуд/ тогава ги взима, но това е веднъж на 2-3 месеца. В домакинските задължения и всекидневното обгрижване на децата не ми се помага особено. Баща им пък никак. Той просто няма физическата възможност да го прави. Майка ми готви понякога и това е. Нямаме дядовци. Ако те бяха живи, предполагам, нещата биха стояли по друг начин.

Мъжът ми би се включвал винаги, когато го помоля, ако имаше възможност. Но няма такава. Работи по 12-14-16 часа. Обикновено 7 дни в седмицата. Остана като се прибере да пусне и прахосмукачката. Та при него не е въпрос на възпитание. Няма проблем с възпитанието и нагласата, а с времето. Свикнали сме, напаснали сме се, справяме се. Бабите и дядовците биха се включвали и повече, предполагам, ако половината не бяха починали, а останалите не работеха. Нещата с бабите и дядовците не са такива, каквито бяха през моето детство например. Най- милите ми и хубави детски спомени са от ходенето по музеи и паркове с дядо, от походите в планините, от ексурзиите и почивките с баба и дядо. Но аз откакто се помня, моите баби и дядовци все са били пенсионери. Моята дъщеря вече е на 12, не помни никой от дядовците си, а баба й /моята майка/ работи и в събота дори.

Времената са други, динамиката е друга, ритъмът променен. За съжаление така стоят нещата.

Мъжът ми пътува много и обикновено е с нас събота и неделя. Тогава ми помага много. Знам, че мога да разчитам на свекърва ми, ако ми трябва някой да бъде превозен от точка А до точка Б, а пък аз не мога да изляза по това време с колата. Също, ако я помоля, жената готви, би взела и дъщеря ми, но го е правила досега само веднъж. Другата баба се включва спорадично и помага чат-пат, но също само за голямото ми дете.
Основно двете деца ги гледам сама / когато мъжът ми не е с нас/. Имам една жена, която понякога викам да постои при бебето, ако ми се налага нещо да свърша. В началото ми беше трудно, но явно нещо изтрещявам, защото напоследък се чувствам добре така. Това, че възпитанието и отглеждането в 90% е поето от мен и съпруга ми ни сплотява, полезно е за децата ми, помага на семейството ни и ни осигурява много забавни общи случки.

къде си,  Не се сърди човече? 

иваив, мноооогократно е обсъждана тази тема. Ако бащата не е помагал досега, изведнъж да почне да го прави наравно с майката е трудна работа.
разбиранията за това какво е остаряло и какво не, са субективни. И не са от социализма. Отглеждането на децата е било женска работа в много общества през много епохи, но това няма нищо общо със сега.
всъщност от какво е продиктуван въпросът?

Аз не работя и съм си в къщи с детето Баща му го гледа когато отивам на пазар или излизам за нещо друго Но всичко останало сама си го върша 

Мъжът ми помага  - простира, пуска прахосмукачка, зарежда миялната машина. ПОнякога излиза с децата събота предиобед, аз правя по основно почистване. Свекърите  ги вземат да нощуват при тях петък и събота, ако са си в града.
Сутрин аз обличам синът ми, каката сама се облича - само и връзвам опашка.

Домакинската работа си я поделяме. Лично аз не познавам семеен мъж от по-новото поколение, който да застъпва схващането, че има женска и мъжка работа в къщи. Който е по-свободен в момента, той върши домакинската работа, която е належаща. С прането общо взето се занимавам аз, защото обичам. Не гладия нищо, или почти нищо. Готвим и двамата, той по-хубаво. Детето гледаме равностойно, по един и същ начин - включително обличане, хранене, приспиване, разходки - всичко. Все още предимно баща и я къпе. Двете баби я разхождат, на едната гостува за един или два дена, с преспиване. Задължително мъжът ми има един свободен от задължения у дома ден, който прекарва както си иска - обикновено за риба. Аз също си вземам такъв, от време на време, който прекарвам със приятелка, или просто се мотая.

Въпросът ми е продиктуван от моето битие. Ако не става въпрос за болест недай боже или затваряне за ремонт на градината, бабите и дядовците не се и сещат да пожелалаят да гледат синът ми за ден или два, през които които да направя осн. почистване например, да
отделя време за външен вид. Непременно ли трябва да има причина и аз да ги питам и настоявам? Не би ли им доставило удоволствие, при положение, че не са на работа да прекарат ден-два с внучето си /засега единствено/.  
А за таткото, верно е, че е зает /работи и събота за разлика от мен/,
но пък и невиждам желание отвътре в нещо да се включи, освен , ако не го помоля изрично. И изпадам в положение с всичко да се справям сама, или да се моля на някого, като не се сеща.

Родителите ми!

Защо ще се молиш. Правите си едно разпределение и си го спазвате, така че всеки да има и малко време за себе си, извън семейството. Щом мъжът ти е свободен в неделя, може тогава да се грижи за детето, а през една неделя да получава и абсолютно свободен от всички ден, както при нас - всеки има нужда от такъв. Колкото до по-възрастните, възможно е те просто да не знаят как точно би искала да организираш нещата - просто им предложи определен ден в седмицата да е за тях и внучето, примерно събота - обикновено и двете страни го чакат с удоволствие. Често човек чака другите да се сетят какво точно би искал той и се сърди, че не му отгатват желанията. Предложи им нещо ясно и конкретно.

iris06, знаеш ли сигурно си права. Ще опитам с такова предложение, пък да видим реакцията им, дали ще приемат и просто не са се сещали, или ще почнат да мрънкат.

Нямаме кой да ни помага. Бабите са далеч, а и те работят. Вземат децата само лятото по 2 седмици. И като бяха бебета нямаше кой да помага - двете баби бяха при нас за по 2 седмици. Аз работя, уча задочно, мъж ми понякога работи и събота, и неделя,...но да сме добре...другото ще се оправи.

всичко си правя сама, само баща му ми помага, когато има такава възможност.

Със съпругът ми сме се справяли винаги сами с отглеждането на детето.Това ни е направило по-организирани,а детето по-самостоятелно.Всички грешки относно възпитанието на детето са си наши.Половинката ми е израстнал без майка и се е научил да се справя с всякаква домакинска работа.В много отношения по-добре и от мен. Помагал е доста активно в отглеждането на малкото си братче,така че и памперси сменяше.Той къпе и детето от самото раждане.С порастването на детето се увеличава и времето прекарано с татко му.Да кажем,че ако отсъствам за няколко дни от вкъщи ще съм спокойна,че всичко ще е о.к