Нямам сили да си тръгна

Здравейте от скоро ви чета и с огромна болка в сърцето искам да ви споделя и моята история. С него се запознахме преди 3 години беше влюбване от пръв поглед, всичко се разви светкавично бяхме много влюбени. Дъхът ми спираше когато го видех нямаше и седмица и заживяхме заедно, всичко беше прекрасно. След 5 месеца разбрах, че съм бременна -сълзи от радост и вълнение. Нямаме брак. Всичко вървеше добре до около 3 месеца но след това той се се зарови в работа с обяснението,  че иска детето ни да има всичко. Но пропускаше да даде вниманието от което аз се нуждаех. Времето минаваше той заровен в работа аз лишена от емоции от разговори с него.Спряхме да излизаме заедно пребираше се от работа и лягаше да спи все едно живеех сама.Запо4наха скандали на няколко пъти се пребирах при наще с надеждата да се връзоми-но не. Ходех на работа до последно( тои се занимава с тарговия и има няколко магазина)  помагах мус всичко което състоянието ми позволяваше. В деня на раждането той отиде на работа а аз 20 мин след него си хванах такси за болницата Нещата след появата на бебчо не се промениха. Започхме да се караме все по-често. Не ми помагаше с нищо свързано с детето неговите задължения свършваха щом дадеше пари за каквото и да било. Скарахме ли се не си говорехме с месеци една седмица добре и после пак месеци мълчание и по лошо обиди посягане заплахи. Незнам с какво толкова го изнервях винаги е било изчистено сготвено не го закачах с нищо свързано с детето и апартамента. Направих всичko възможно да се оправят нещата но не. За секс  и дума да не става, а това ме изнервяше страшно много! Не казвам че аз нямам вина безгрешни хора няма! Преди няколко месеца срешнах човек които силно ме привлече но всичко си остана до погледи и поздрави от негова страна. Колкото пове4е нещата ставаха непоносими толкова повече търсех вниманието на въпросния мъж(не е имало нищо само два разговора и то свързани с детето ми). Сега мъжът ми знае за моето увлечение и иска да се разделим. Думите му- ти си красива с хубаво тяло без проблем ще си намериш някои. Тъпото е, че е вижал на къде отиват нещата и не се опита да направи нищо а продължи с досегашното си поведение.А можеби точно това е чакал. Аз съм на 24 години и според мен след като не получавам внимание и уважение от него нормално е да си го потърся другаде. Но немога да събера сили да си тръгна въпреки всичko не мога да си представя живота без него. Незнам как ще се оправя сама. Неизвесноста ме смачква. Какво ще стане след като си тръгна ами ако се опита да ми вземе бебо ще полудея. Благодаря ви за вниманието ще се радвам да ми дадете съвет   на всички ви